Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна. .......... 2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд - първи
наказателен състав - в публично заседание, проведено на двадесет и първи юни
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №2092 по описа за 2018г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление № В-13-ВНСК-119/05.09.2017г.
на Зам.Началник на Дирекция за национален строителен К. гр.София, с
което на „Б.К.“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес на управление *** и с
представляващ Т. Д. К. е наложена
имуществена санкция в размер на 30000.00лв. на осн. чл.237 ал.1 т.6пр.1
вр. чл.239 ал.1 т.2, вр. чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е образувано на осн.
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Б.К.“ ЕООД с ЕИК
*********, срещу НП № В-13-ВНСК-119/05.09.2017г. на Зам.Началник на Дирекция за национален
строителен К. гр.София, с което на „Б.К.“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес на
управление *** и с представляващ Т. Д. К. е наложена имуществена санкция в размер на 30000.00лв.
на осн. чл.237 ал.1 т.6пр.1 вр. чл.239 ал.1 т.2, вр. чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ.
В
жалбата си въззивното дружество оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на наказателното постановление и конкретно твърдението,
че в съставения на 15.03.2017г. комплексен доклад за оценка на съответствието
на инвестиционния проект, липсва оценка за съответствие на проекта с правилата
и нормативите за устройство на територията, съгласно разпоредбите на чл. 142,
ал. 5, т. 2 от ЗУТ. Според дружеството – жалбоподател инвестиционния проект не
е изготвен, респ. одобрен в нарушение на разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и чл. 40
от Закона за устройство на територията, на чл. 112 и чл. 114, ал. 2 от Наредба
№ 7 за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони (ПНУОВТУЗ), като описаните в АУАН нарушения са описани
формално и бланкетно, без актосъставителят да се е запознал подробно с обекта,
проектната документация и приложените книжа. Дружеството застъпва становище, че
сградата, в която се намира обекта, предмет на промяната е ситуирана в имот със
силно изразена денивилация на терена, поради което и кота – 5, 60 не се явява
полуподземен или подземен етаж в сградата. Излага своите аргументи в защита на
становището, че не са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от Закона за
устройство на територията и чл. 112, ал. 1 и чл. 114, ал. 2 от Наредба № 7 за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони (ПНУОВТУЗ). Навежда твърдения за допуснати съществени нарушения в
процедурата по издаване на наказателното постановление, поради които и въз
основа на всички тези съображения моли за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание при
първоначалното разглеждане на делото дружеството е представлявано от адв.
Панайотова от ВАК, която поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на
НП. При разглеждане на делото от настоящия състав, след връщането му от АС
Варна за ново разглеждане, въззивното дружество не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление. Представя доказателства за
компетентността на органа издал НП.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Зам.Началник на Дирекция за национален
строителен К. гр.София.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На
15.03.2017 г. дружеството „Б.Контрол“ ЕООД, в качеството си на консултант в
инвестиционния процес и строителния надзор изготвило комплексен доклад за
оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания на
строежите за строеж: „Промяна предназначение на помещение за спортна и
развлекателна дейност с идентификатор 07598.219.47.2.8., находящ се на кота –
5, 60 м. на жилищна сграда „Милана 3“ в УПИ ⅩⅩⅠⅠⅠ
– 4, 5, 6, 7, кв. 219 по плана на ЗВКО „Чайка“, ул. „Прокурорска“ № 15 в гр.
Бяла в апартамент“.
На
20.03.2017 г. било издадено съответното разрешение за строеж от главния
архитект на община Бяла, въз основа на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл.
137, ал. 3 от Закона за устройство на територията.
На
28.03.2017 г. св. арх. В.К.И., изпълняващ длъжността „инспектор” в Регионален
отдел национален строителен контрол (РО НСК) Варна към Регионалната дирекция за
национален строителен контрол (РДНСК – Североизточен район), извършила служебна
проверка на издаденото на 20.03.2017 г. Разрешение за строеж от главния
архитект на община Бяла, като преценила, че с изготвения инвестиционен проект
са нарушени разпоредбите на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ, чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, чл.
112, ал. 1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ и чл. 114, ал. 2 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ,
тъй като приела, че помещението, предмет на промяната се намира на кота – 5, 60
в подземен етаж по смисъла на § 5, т. 48 от ДР на ЗУТ на жилищната сграда,
изложено е изцяло на север – североизток, няма предвидено складово помещение в или
извън жилището, както и няма предвидени или съществуващи комини.
Поради
гореизложените съображения св. арх. И. приела, че дружеството „Б.Контрол” ЕООД,
в качеството си на консултант, не е извършило реална проверка относно
съответствието на инвестиционния проект с правилата и нормативите за устройство
на територията по чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ, поради което и на 05.05.2017 г.
съставила на дружеството акт за установяване на административно нарушение за
извършено нарушение на цитираната нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно –
наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 05.09.2017
г. Зам. Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол – гр. София,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 237, ал. 1,
т. 6 от Закона за устройство на територията, наложил на дружеството –
жалбоподател административно наказание „глоба” в размер на 30 000 лева
(тридесет хиляди лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал.
5, т. 2 от Закона за устройство на територията.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено
следното:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и се потвърждава от следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. В.К.И.; Констативен протокол № РС 4
от 20.03.2017 г., изготвен от св. арх. И.; комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите за
строеж „Промяна предназначение на помещение за спортна и развлекателна дейност
с идентификатор 07598.219.47.2.8., находящ се на кота – 5, 60 м. на жилищна
сграда „Милана 3“ в УПИ ⅩⅩⅠⅠⅠ – 4, 5, 6, 7, кв.
219 по плана на ЗВКО „Чайка“, ул. „Прокурорска“ № 15 в гр. Бяла в апартамент“;
разрешение за строеж от 20.03.2017 г.; Заповед № ДК – 11 – В – 06 от 04.04.2017
г. на Началника на РО НСК Варна при РДНСК Североизточен район; договор за
оценяване съответствието на инвестиционните проекти от 14.03.2017 г.; писмо с
изх. № СТ – 3986 – 08 – 901 от 19.12.2013 г. на Зам. Началника на ДНСК,
адресирано до председателя на Регионалната колегия в гр. Варна на Камарата на
архитектите в България.
Съдът
намира, че липсва спор между страните за това, че на 15.03.2017 г. дружеството
„Б.Контрол” ЕООД е изготвило комплексен доклад за оценка на съответствието на
инвестиционен проект с основните изисквания към строежите за следния строеж:
„Промяна предназначение на помещение за спортна и развлекателна дейност с
идентификатор 07598.219.47.2.8., находящ се на кота – 5, 60 м. на жилищна
сграда „Милана 3“ в УПИ ⅩⅩⅠⅠⅠ – 4, 5, 6, 7, кв.
219 по плана на ЗВКО „Чайка“, ул. „Прокурорска“ № 15 в гр. Бяла в апартамент“.
Според
актосъставителят арх. И. и административно – наказващият орган този комплексен
доклад не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 2 от
Закона за устройство на територията.
Въз основа на горепосоченото е
съставен АУАН №В-13/05.05.2017г., който е надлежно предявен и връчен.
Нарушенията са били квалифицирани по чл. 38 ал.1 от ЗУТ, по чл.40 ал.1 от ЗУТ,
по чл.112 ал.1 от Наредба 7/2003г. на ПНУОВТУЗ и чл.114 ал.2 от Наредба
7/2003г. на ПНУОВТУЗ. Срещу акта е депозирано възражение, което е надлежно
обсъдено от АНО в процесното НП.
В последствие в законния за това
срок е издадено процесното НП, като АНО е възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и е дал правна квалификация на нарушенията по чл.142 ал.5
т.2 във вр.чл.38 ал.1 , чл.40 ал.1 от ЗУТ, чл.112 ал.1 и чл.114 ал.2 от Наредба
№7от 22.12.2003г. и е осъществен състав
на чл.237 ал.1 т.6 пр.1 от ЗУТ и е ангажирал отговорността на въззивниа като е
наложил имуществена санкция в размер на 30000.00лева – предвиден от закона
размер за това нарушение.
При издаване на наказателното
постановление и АУАН не са допуснати процесуални нарушения. Правилно е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. С настоящото наказателно постановление административно-наказващият орган
е квалифицирал точно извършените нарушения. Законосъобразно и правилно е
ангажирал отговорността на въззивника, като правилно е определил и размера на
наложената санкция.
Относно размера на санкцията АНО не е
изложил каквито и да било мотиви или съображения, поради което и съдът намира,
че не следва по-подробно да се спира на този въпрос.
Спазени са нормите на чл.42 от ЗАНН,
и тези на чл.57 от ЗАНН, като съставният АУАН и НП съдържат всички
реквизити.
Съдът намира, че в конкретния случай
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, тъй като нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случаи,
продължително време не е отстранено нарушението и липсват доказателства за
отстраняването му и към момента на разглеждане на настоящото производство, ако
въобще е възможно отстраняване на нарушението предвид отменените документи
разрешаващи строителството.
За съдът е безспорно установено, кой,
къде, кога, какво е нарушил, нарушението е безспорно доказано и възраженията на
въззивника за денивелация на терена съдът намира за абсолютно ирелевантни. При
кота -5.60 и зцяло северно-североизточно изложение е ясно, че строителния
обекщт не може и не следва да се използлва за жилищни нужди. Възражението, че
обекта е със сезонно ползване, съдът намира за меко казано несериозно и
направене единствено и само с цел да се правят някакви възражентия. Събрани са
доказателства, че обекта не е за сезонно ползване – видно от строителната
документация.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...........................