МОТИВИ към ПРИСЪДА №127/28.06.2017г.
по НОХД №654/2017г., изготвени на 29.06.2017г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.Й.Д. за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.
Пострадалият
от престъплението редовно и своевременно призован не се явява в съдебно
заседание.
В съдебно
заседание подсъдимият призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и поиска делото да бъде разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие. Съдът допусна предварително изслушване на страните и разясни
на подсъдимия правата по чл.371 от НПК, след което с определение обяви, че ще
ползва неговото самопризнание без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно
заседание подс. Д. се признава за виновен. Разкайва се и моли съда лично и чрез
назначения му служебен защитник да му се определи наказание „Лишаване от
свобода” в минимален размер.
Представителят
на РП- Сливен поддържа обвинението по чл.196, ал.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК като го счита за доказано по безспорен
начин. Предлага на подс. Д. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от ТРИ години, което да се редуцира с 1/3 на основание чл.58А от НК и
същото да се изтърпи ефективно при СТРОГ режим.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият К.К. е пенсионер. На
07.02.2017г. сутринта отишъл в пощенски клон С. 8808, находящ се в гр. С., кв.
„Сини камъни”. Там получил личната си пенсия, възлизаща на сумата от 739,01 лева.
След това отишъл в района на общинския пазар в гр. С. за да се види със свой
приятел. Докато бил на пазара св. К. похарчил сумата от 4 лева. Остатъкът от
пенсията му в размер на 735 лева в банкноти с номинал от по 50 лева, 10 лева и
една банкнота от 5 лева той прегънал на две и поставил във външния десен джоб
на якето си. Около 13,30 часа св. К. и приятелят му решили да се прибират. С
оглед на това се придвижили до автобусната спирка, находяща се в близост до
зала „Сирак Скитник”. Около половин час св. К. и приятелят му чакали автобус на
спирката. По същото време на спирката се намирали свидетелите Н.К. и В.Й.,
които се прибирали от училище. На спирката бил и подс. И.Д.. Пристигнал автобус
на градския транспорт, движещ се по линия №116. Св. К., неговият приятел, св. К.,
св. Й., подс. Д. и други лица се качили в автобуса. Подс. Д. се приближил до
св. К., бръкнал във външния десен джоб на якето му и взел сумата от 735 лева.
След това блъснал св. К., втурнал се към вратата на автобуса и слязъл от него
преди да потегли. Св. К. проверил джоба си и установил, че парите липсват. С
оглед на това сезирал органите на РУ на МВР- С..
В хода на
разследването било извършено разпознаване на лица, при което св. Й. посочил
подс. Д. като човека, който е откраднал парите на св. К..
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
свидетелските показания на свидетелите К.Г.К., Н.П.К., В.В.Й., протокола за
разпознаване на лица и приложен към него фотоалбум, протокола за доброволно
предаване и служебна бележка, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели К.Г.К., Н.П.К., В.В.Й.,
тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното
производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението „Кражба” по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „а” от НК, затова че на 07.02.2017г. в гр. С., при условията на опасен
рецидив отнел чужди движими вещи- сумата от 735 лева от владението на К.Г.К. ***
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено от подс. Д. с пряк
умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че като
взема посочените по- горе пари от джоба на св. К. извършва деянието „Кражба”.
Наясно е бил, че по този начин, извършвайки деянието ще увреди собственика на
тези пари, но въпреки това го е извършил и го е увредил.
Съдът счита, че авторството на
деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Видно е, че подс. Д. е извършил деянието, за което е обвинен от РП- С., а
именно деянието „Кражба”. От показанията на разпитаните свидетели, които са
взаимно допълващи се и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а
именно протокола за доброволно предаване, служебната бележка и протокола за
разпознаване на лица и приложен към него фотоалбум от 28.02.2017г. л.44 и л.45
от досъдебното производство се доказва по несъмнен начин авторството на
деянието.
От справката за съдимост на подс. Д.
е видно, че той е извършил деянието „Кражба” в условията на опасен рецидив, тъй
като с присъда по НОХД №178/2014г. С. окръжен съд му е наложил за извършено на 31.01.2014г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години и ОСЕМ месеца, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.
Присъдата е влязла в сила на 23.09.2014г. С определение по ЧНД №2005/2014г. С.
районен съд е определил на подс. Д. едно общо наказание по влезли в сила
присъди по НОХД №№268/2014г., 750/2014г. и 1604/2014г. трите по описа на СлРС и
НОХД №178/2014г. на СлОС „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години и ОСЕМ
месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличил с ШЕСТ месеца. Това осъждане „Лишаване
от свобода” за срок от ТРИ години и ДВА месеца СлРС е постановил подс. Д. да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.
Определението е влязло в сила на 06.03.2015г. От изтърпяването на това
наказание до извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл
предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че подс.
Д. е извършил деянието „Кражба” по настоящото производство в условията на опасен
рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б. „а” от НК и правилно РП-
Сливен му е повдигнала такова обвинение, тъй като е видно, че той е извършил
деянието след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление, за което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” не по- малко от една година и
изпълнението на това наказание не е било отложено по чл.66 от НК.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия Д. и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от
закона начин.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие искреното му разкаяние и съдействието за разкриване
на обективната истина по време на досъдебното производство.
Съдът
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишните
осъждания на подсъдимия освен тези обуславящи опасния рецидив, както и лошите
му характеристични данни.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подс. Д. съдът се съобрази с принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва
да определи наказанието му за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства,
нито някое от изключително естество. Намира, че е най- подходящо това наказание
да бъде „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно в размер близък до минималния, както предлага прокурора
за срок от ТРИ години. Наказанието в този размер съдът счита за справедливо и
отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца и
същото ще спомогне за постигане целите, както на генералната, така и на
специалната превенция. Тъй като делото се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие съдът задължително следва да намали така определеното
наказание с 1/3, а именно с ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ години подс. Д. следва да изтърпи ефективно, тъй като
не са налице условия за прилагане института на условното осъждане. Видно е от
справката за съдимост на подсъдимия, че общото наказание определено му по ЧНД
№2005/2014г. „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години и ДВА месеца той е
изтърпял на 15.12.2016г. Видно е, че от изтърпяването на това наказание не са
изтекли повече от пет години, поради което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„б” от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът
определи наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години подс. Д. да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: