Решение по дело №75/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 132
Дата: 22 април 2020 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Наталия Денева Георгиева
Дело: 20204500500075
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              132

 

                                      гр. Русе, 24.03.2020г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 18 февруари  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                       АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

 

при секретаря       ДИМАНА СТОЯНОВА                              и  в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                             в.гр. дело  75 по описа         за 2020год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

 

                   Производство е по чл.258 и сл. ГПК.

                   „П****“ ООД – С**** е обжалвало решението на Русенският районен съд  по гр.д. № 4461/2019г. , с което са уважени предявените против него искове по чл.344 ал.1 т.  1- 3 от КТ и върху него са възложени направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго , с което исковете да се отхвърлят като неоснователни и да му се присъдят направените по делото разноски.

                    Ответникът Н.С. ***  оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава. Решението на районният съд да се потвърди и да му се присъдят разноските за въззивното производство.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна , в законният срок , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Н.С.С. е предявил против жалбоподателя искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ – за признаване уволнението му  със заповед № 102 от 23.05.2019г. по чл.328 ал.1 т.3 от КТ за незаконна , за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.  225 от КТ в размер на 2245,39 лв. за периода от 27.05.2019г. до 25.08.2019г.

                   Районният съд е определил предявените искове като основателни и ги е уважил, тъй като  е приел ,че работодателят не е доказал да е налице намаляване обема на работа по чл.328 ал.1 т.3 от КТ на което основание е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.

                   Обжалваното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон. То се явява правилно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционният акт.

                   По делото не е спорно , че страните са били в безсрочно трудово правоотношение от 07.06.2017г., прекратено едностранно от работодателя със заповед № 102 от 23.05.2019г. на основание чл.328 ал.1т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа.       По делото не е спорно и това , че ищецът е бил назначен на длъжност м**** , **** и , че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е работил като м**** на линия за производство на **** от ****. Предмет на делото е спор относно законосъобразността на уволнението на ищеца , поради което върху работодателя е възложено задължението при условията на пълно и главно доказване да установи  законосъобразното упражнено право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на релевираното в уволнителната заповед основание – по чл.328 ал.1т.3 от КТ – намаляване обема на работа. В полза на работодателя възниква правото едностранно да прекрати трудовото правоотношение на това основание     когато е намалял обема на изпълняваната от работника или служителя работа и намалението представлява едно трайно състояние. В настоящият случай съдът намира , че работодателят не е доказал нито , че е намалял обема на изпълняваната от ищеца работа , нито че това намаление представлява едно трайно състояние. По делото е безспорно установено , че  на линията за производство на **** от **** са работили ищеца и свид. М.М., трудовото правоотношение с когото е било прекратено на 22.04.2019г. Заеманата от ищеца  трудова функция е била изпълнявана от тях на 12 часови смени , което установява свид.П. работещ при жалбоподателя като б****. Двамата свидетели установяват , че след уволнението на ищеца на машината е работил сина на свид.М., както и останалите пет о**** по линията които били от участък л**** , но имали познанията и опита да изпълняват тази работа. От назначената по делото икономическа експертиза се установява , че не е намален обема на изпълняваната от ищеца работа тъй като произведеното средно-дневно количество п**** в периода септември 2018г. – април 2019г. не само не е намалено , а е увеличено при отчитане на броя работни смени в месеца.  При тези данни правилно районният съд е направил извода , че към момента на уволнението на ищеца не е било налице основанието  по чл.328 ал.1 т.3 от КТ – намаляване обема на работа и , че искането му за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му се явява основателно. Предвид незаконността на уволнението на ищеца основателен се явява и акцесорният иск – за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност , както и този за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за процесния период, тъй като от представените по делото писмени доказателства , е видно , че в резултат на незаконното уволнение той е останал без работа , следствие на което е претърпял  щети в размер на неполученото трудово възнаграждение  в размер на 2245,39 лв. за периода 27 май 2019г.- 25 август  2019г. Основателността на предявените искове предпоставя възлагане в тежест на работодателя на направените от ищеца разноски, както и тези за дължимата д.т. по уважените искове и направените разноски от бюджета на съда.

                   Въззивната жалба на работодателя се явява неоснователна и не следва да се уважава, като върху него следва да се възложат направените от ищеца разноски във въззивното производство съгласно представения списък по чл.80 ГПК и представения договор за правна помощ възлизащи на 1620 лв.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение № 2106 от 12.12.2019г. на Русенският районен съд по гр.д. № 4461/2019г.

                   ОСЪЖДА „ П****“ ООД – С**** ЕИК **** да заплати на Н.С. *** с ЕГН ********** сумата 1620 лв. – разноски за въззивното производство.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :