М О Т И В И
към присъда по НОХД № 46/2015 г. по описа на
РС Пещера
ІV н. с.
Районна прокуратура Пещера е повдигнала
обвинение срещу подсъдимата М.И. Н. с ЕГН ********** за престъпление
по чл.183 ал.4, във вр. с ал.1 и чл. 28,ал.1 от НК за това, че за времето от м. април 2014 г. до
м.март 2015 г. включително, в гр. Батак, при условията
на продължено престъпление, като осъдена да издържа
децата си – Е.П.Б. с ЕГН **********
и И.П.Б. ЕГН ********** с Протоколно определение от
14.03.2013г.,постановено по гр.д.№44/2013г. на Районен съд-гр.Пещера,влязло
в сила на 22.03.2013 г. с ежемесечна издръжка в размер на 90 лева
за детето Е.П.Б. и 80 лева за детето
И.П.Б. , съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски-12 месечни вноски по 170 лева- общо 2 040 лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъдена
по НОХД№349/2013г. на Районен съд-Пещера, в сила от 23.04.2014г., за деяние по
чл.183,ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението
спрещу подсъдимата така както е предявено. Пледира съдът да я признае за виновна и да й наложи
наказание при условията на чл. 55,ал. 1 ,т.2,б.“Б“ от НК от една година „Пробация“,
при първите две задължителни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес и явяване и подписване пред
пробационен сълужител два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи
с пробационен служител.
Защитникът на подсъдимата - адв.Н.Л., в съдебно заседание релевира факти основаващи
искането за признаване на подсъдимата за невиновна, респективно налагане на
по-леко наказание.
Подсъдимата в своя лична защита твърди, че е имала желание да плаща издръжка
на двете си малолетни деца, но не е могла да отдели средства за това, предвид
обстоятелството, че се грижи за третото си дете и не получава трудови доходи.
Пострадалите Е.Б. и И.Б., чрез техния
баща и законен представител П.Б., заявиха, че не желаят да се конституират като
частни обвинители. Тъй като за присъдените суми по гр.д.№44/2013г. на РС Пещер,
е образувано изпълнително дело № 164/2013г.
по описа на Държавна съдебно изпълнителна служба при РС Пещера, то на
основание чл. 84, ал.2 от ГПК граждански иск не се предяви в съдебното производство, тъй като вече е предявен по реда на ГПК.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимата М.И. Н. е родена на *** ***, с настоящ адрес ***,
българска гражданка, със средно образование,
омъжена, осъждана, в отпуск по майчинство, като преди
отпуска по майчинство е работила
в ЕООД „Лазур“ – гр. Пещера, с ЕГН **********.
От приетата по делото справка за съдимост
съдът намира за установено, че същата е осъждана за престъпление по чл.
183,ал.1 от НК.
С Протоколно определение от
14.03.2013г., постановено по гр.д.№44/2013г. по описа на Районен съд Пещера,
влязло в законна сила на 22.03.2013г., подсъдимата Н. е била осъдена да издържа
децата си Е.П.Б. ЕГН ********** и И.П.Б. ЕГН **********, чрез техния баща и
законен представител П.И.Б. *** с ежемесечна издържка
за детето Е.Б. в размер на 90лв., а за детето И.Б. в размер на 80 лв., считано
от 01.08.2012г.
Подсъдимата е участвала в
производството по гр.д.№ 44/2013г. по описа на РС Пещера, като същата е узнала,
че от 01.08.2012г. е следвало да изплаща ежемесечна издръжка на детето си Е. в
размер на 90 лв., и ежемесечна издръжка на детето си И. в размер на 80лв.
Въпреки, че е била наясно със задължението
си към двете си непълнолетни деца, тя не е внасяла издръжката редовно.
С присъда по НОХД №349/2013г. по
описа на РС Пещера, подс. Н. е била осъдена за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, за неплащане на издръжка на непълнолетните си деца- Е.Б. и И.Б.. Присъдата
е влязла в сила на 23.04.2014г., като на подсъдимата й е било наложено
наказание „Пробация“.
Образувано е изпълнително дело
№164/2013г. по описа на ДСИ при РС Пещера, по молба на П.И.Б. въз основа на издаден изпълнителен лист от
08.05.2013г. по гр.д.№44/2013г. по описа на РС Пещера, видно от справка от
11.02.2015г. на СИС при РС Пещера приета по делото.
От посочената
справка е видно, че до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,
връчена на 29.05.2013г. въпреки това подсъдимата не е внасяла суми за издръжка на
двете си непълнолетни деца, и от м.
декември на 2013г. издръжката се изплаща от Община Батак съгласно Наредба за
изплащане от Държавата на присъдена издръжка, съгласно нормативно установения
минимум за съответната година. Пак от цитирана справка е видно, че от
образуване на изпълнителното дело подсъдимата Н. е представила копия на
разписки за изпратени пощенски записи за издръжка пряко на взискателя на
следните дати: 31.01.2014г. за 170лв.; 25.04.2014г. за 150 лв.;03.06.2014г. за
170 лв.; и 07.08.2014г. за 170 лв. Други документи, за преведени суми за
издръжка, не е представила по изпълнителното дело.
Приети са по делото и разписки за пощенски
записи за превод на парични суми - Разписка от 03.06.2014 г.за 170 лв., ведно с разписка за частно съобщение за издръжка за месец май 2014 г.; разписка от
07.08.2014г. за 170 лв., с вписан текст върху разписката, че сумата е за
издръжка за м. юли на 2014г.; Разписка 17.10.2014
г. за 170 лв.за издръжка за м.септември на 2014г., ведно с касов бон
за платена сума от 30 ст.,
ведно с разписка за частно съобщение, Разписка от 30.01.2015 г. за 170 лв. с касов бон и разписка
за частно съобщение за издръжка м. ноември 2014 г., Разписка от 18.03.2015 г. за 50 лв. , ведно с касов бон за
платена сума от 30 ст. за издръжка за м. януари на 2015г., разписка от 05.02.2015г. за 50 лв. за издръжка за м. януари на 2015г., Разписка от 02.04.2015 г. за сумата от 170 лв.,
ведно с касов бон за платена
сума от 30 ст., но без
разписка, за издръжка
за м. март на 2015 г., Разписка
от 02.04.2015 г. за платена сума от
20 лв., ведно с касов бон за
платена сума от 30 ст. за м. януари на 2015г.
В хода на съдебното следствие бяха приети
писмени доказателства писмо от „Български пощи“ ЕАД с приложена справка, от която е видно ,че
подсъдимата Н. е била таксувана за вписване на съобщение до получателя на
сумата за преводите от дати - 03.06.2014г.,17.10.2014г.,
30.01.2015г.,05.02.2015г.,18.03.2015г.,02.04.2015г.,02.04.2015г.
От приетите по делото писмени документи
от „Български пощи“ ЕАД, са приложени 9 изплатени пощенски записа, върху някои
от които е поставено клеймо „такса платена“ от 0.30 лв. : за запис от 25.04.2014г. ./ без клеймо за преводна такса
за частно съобщение/ , запис от 03.06.2014г. с клеймо за платена такса от 0.30
лв., от 07.08.2014г./ без клеймо за
преводна такса за частно съобщение/, запис от 17.10.2014г- с клеймо за платена
такса от 0.30 лв., запис от 18.03.2015г. с клеймо за платена такса от 0.30 лв.,
запис от 30.01.2015г. за платена такса от 0.30 лв., запис от 05.02.2015г. за платена такса от 0.30 лв., два записа от
02.04.2015г. с клеймо за платена такса от 0.30 лв.
Разпитан повторно св. Б., заяви, че
не си спомня дали е имало текст в пощенските записи, а и към настоящия момент
не ги пази.
Подс.
Н. в съдебно заседание обясни, че е вписвала текст, преди изпращане на
записа, към всеки пощенски запис за кой
месец прави превода, като е била и таксувана за частното съобщение. Като и
обясни, че е имало случаи, в които е вписвала частното съобщение, като са я
таксували в пощенската станция, но това не е било отбелязвано.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля П.Б., обясненията на подс.
Н., Протоколно определение № 191/ 14.03.2013г. по гр. д.№44/2013г. на ПРС, справка
от СИС при РС Пещера от 11.02.2015г., пощенски разписки ведно с касови бонове- Разписка от 03.06.2014 г.за 170 лв., ведно с разписка за частно съобщение
за месец май 2014 г.; разписка от
07.08.2014г. за 170 лв. за издръжка за м. юли на 2014г.; Разписка 17.10.2014
г. за 170 лв., ведно с касов бон
за платена сума от 30 ст.,
ведно с разписка за частно съобщение издръжка за м.септември 2014г., Разписка от 30.01.2015 г. за 170 лв. с касов бон и разписка
за частно съобщение за м. ноември 2014 г., разписка от 05.02.2015г. за 50 лв. за издръжка за м. януари на 2015г., Разписка от 18.03.2015 г. за 50 лв. , ведно с касов бон
за платена сума от 30 ст. За издръжка за м. януари на 2015г., Разписка от 02.04.2015 г. за сумата от
170 лв., ведно с касов бон за
платена сума от 30 ст., но
без разписка за издръжка за м. март на 2015 г., Разписка от 02.04.2015 г. за платена сума
от 20 лв., ведно с касов бон
за платена сума от 30 ст. За м. януари на 2015г., Справка от „Български пощи“ ЕАД и 9 броя пощенски записи, характеристична справка и справка съдимост, справка
от ОС „ИН“- Пазарджик при ГД „ИН“ - София като последователни, логични,
кореспондиращи помежду си и с останалите писмени доказателства.
Противоречивост
в същите съдът не установи, като на основание на същите направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.143 ал.1 от Семейния
кодекс / СК /, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите /по аргумент
за противното от чл.143, ал. 2 от СК/.
Това означава, че за времето от месец април 2014 година до месец март 2015 година
подсъдимата не е изпълнявала своите задължения на родител,
от които не може да бъде освободена, тъй
като не е релевирала факти обосноваващи обективна невъзможност и представляващи
особено затруднение. За горепосочения период подсъдимата не е заплатила
дължимите ежемесечни издръжки за двете си непълнолетни деца като през цялото това време за всичките потребности
на децата им се е грижел техният баща. Задължението на родителя за издръжка на
низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете
е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният
случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя и специфичния й режим.
Когато един длъжник има няколко
задължения към кредитора и изпълнението не е достатъчно да покрие всичките, то
той може да посочи кое погасява, като ако не го посочи, то се погасява най- обременителното,
а ако са еднаво обременителни най- старото – чл. 76 от Закона за задълженията и
договорите. Следва да се има предвид и че паричните задължения са носими, т.е.
за да е налице надлежна парична престация и задължението да се счита погасено,
то следва длъжникът да положи усилия да заплати сумата по местожителството на
кредитора.
Именно от приетите по делото пощенски
записи, справка от „Български пощи“ АД и обясненията на подс. Н., е видно, че
същата е посочвала за кой месец извършва плащането, поради което настоящия
състав приема, че същата е погасявала именно задължението за посочения месец. Настоящият
състав приема за доказано, че подсъдимата е вписвала частно съобщение за кой
месец прави вноската, тъй като обясненията на подсъдимата са в тази посока,
като същите освен защитно средство, са и
доказателствено такова, а се и подкрепят от събраните писмени доказателства, а
и менно Справка от „Български пощи“ ЕАД и 9 броя заверени пощенски записи, от
които е видно, че подсъдимата е плащала за услугата вписване на частно
съобщение.
Друг е обаче
въпросът, че сумите не са били превеждани в установените за това срокове.
Издръжката като вид алиментно задължение и като такова спрямо подрастващи, се
дължи през месеца, за който се отнася, като се приема , че най- походящо е
същата да се изплаща в началото на месеца, тъй като цели да задоволи най-
належащите потребности от храна и дрехи.
Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на
лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася.
Издръжката е необходима за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на
което е присъдена. По тези съображения
съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се
отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане. Съгласно приетото по делото Протоколно
определение по гр. д. № 44/2013г. на РС Пещера, е посочено че издържката следва
да се плаща до 5- то число на месеца
следващ този, за когото е дължима.
Посочените суми, които е внасяла подсъдимата са били внасяни след
датата, за която се дължат, като последното се счита за неизпълнение. Единствено
за м. май на 2014 г. и за м. март на 2015 г. са били внесени в срока. За
неизпълнение се счита и частичното изпълнение на задължението за издръжка,
каквато е вноската за м. януари на 2015г.
За да е съставомерно едно деяние
по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК е необходимо от обективна страна
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, както и даянието да е извършено повторно, след акто деецът е бил
осъден свлязла в сила присъда за същото деяние, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183 от НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се
явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълнява редовно
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в
Семейния кодекс.
С решение
№424/22.12.2014г. на ВКС по н.о.№1345/2014г., І н.о., докладчик съдията Николай
Дърмонски, е прието следното : престъплението по чл. 183,ал.1 от НК е типично
продължено престъпление, осъществявано чрез трайно,
непрекъснато,“продължаващо“бездействие, докато не настъпят обстоятелства за
неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Престъплението е
насочено срещу обществените отношения в семейството и намира обективен израз в
неизпълнение чрез „съзнателно“
бездействие на влязлото в сила решение за плащане на издръжка, в размер
на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят да е посочил
изискването, те да са „последователни“. Престъплението не би било извършено
единствено ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение, или
неизпълнението е под две месечни вноски, или пък е погасено. Ако деецът цели да
избегне наказателна отговорност за неплащане на издръжка чрез симулиране на несъставомерност на деянието му/ чрез
ежемесечно изпълнение и месечно неизпълнение/ за определен период от време,
през който се обективира неизпълнение на две и повече месечни вноски, то той
следва да отговаря за осъществяването на престъплението през инкриминирания
период.
Тоест в
инкриминирания период подсъдимата е изпълнила своевременно и надлежно единствено
две свои вноски, а останалите са или изобщо неплатени, или просрочени, или
частично платени. И тъй като престъплението е продължено, то трае докато не се
преустанови бездействието чрез плащане на всички вноски, или задължението за
издръжка бъде погасено- поради навършване на пълнолетие, сключване на брак за
издържания бивш съпруг и други посочени хипотези в Семейния кодекс. Във връзка
с горното настоящият състав намира, че подсъдимата макар и да е плащала през
инкриминирания период, като е отбелязвала за кой месец плаща, то същата следва
да бъде призната за виновна за продълженото си бездействие в инкриминирания
период, като изплатените суми следва да се приспаднат от общо дължимата сума за
12 месеца от по 170 лв. за всеки месец. Като платените суми следва да се
отчетат и като смекчаващо обстоятелство.
Ето защо настоящият
състав, след като взе в предвид
преведените суми и приложените пощенски записи, разписки и касови бонове за
сумите, намира следното :
-
В Пощенска разписка
от 25.04.2014г. за сумата от 150 лв., като е вписано че се плаща за м. март на
2014г. Към посочената пощенска разписка няма приложена разписка за частно
съобщение от подателя и касов бон за платена такса, поради което не се счита,
че е отправено частно съобщение от подателя, тъй като не се събраха
доказателства за това, поради което сумата следва да не се отчита като платена
през инкриминирания период, нито да се приспада от дължимата сума през инкриминирания
период, а следва да отиде за погасяване на цялото/общото задължение съгласно
чл. 76 от ЗЗД;
-
В Пощенска
разписка от 03.06.2014г. за сумата от
170 лв. е вписано частно съобщение, че сумата е за издръжка за м.май на 2014г., приложен е касов бон и разписка за частно съобщение;
-
В Пощенска
разписка от 07.08.2014г. за сумата от 170 лв. е вписан текст че е за м. юли на
2014г., но без приложена разписка и касов бон за платено частно съобщение от подателя,
поради което настоящия състав не приема за доказано, че е отправено частно
съобщение от подателя, тъй като не се събраха доказателства за това, поради
което сумата следва да не се отчита като платена през инкриминирания период, а
да отиде за погасяване на общото задължение съгласно чл. 76 от ЗЗД;
-
В Пощенска
разписка от 17.10.2014г. за платена сума от 170 лв. е вписано частно съобщение,
че сумата е за издръжка за м. септември на 2014г., като е приложен касов
бон и разписка за платена такса за частно
съобщение;
-
В Пощенска
разписка от 30.01.2015г. за платена сума от 170 лв. е вписано частно съобщение,
че сумата е за издръжка за м. ноември на 2014г., ведно с касов бон и разписка
за платена такса за въведено съобщение;
-
Пощенска
разписка от 18.03.2015г. за платена сума
от 50лв. е вписано частно съобщение, че сумата е за издръжка за м. януари на
2015г., ведно с клеймо върху пощенски запис и касов бон за платено частно
съобщение, пощенска разписка от 05.02.2015г. за платена сума от 50лв. за м.
януари на 2015г. с клеймо върху пощенския запис за платена такса за частно
съобщение, пощенска разписка от
02.04.2015г.за платена сума от 20лв. за
м.януари на 2015г., ведно с касов бон за частно съобщение- или общо платена
сума в размер на 120 лв..;
-
Пощенска
разписка от 02.04.2015г. за платена сума от 170 лв. за м.март на 2015г., ведно
с клеймо за платена такса в пощенски запис и касов бон за частно съобщение.
Така направените
вноски са в размер на 1120 лв., а платените
суми, в инкриминирания период са в размер на 800 лв., като дължимата сума по
обвинителен акт е в размер на 2040 лв. Поради което подсъдимата следва да се
признае за виновна за целия период, визиран в обвинителния акт, като от
дължимата сума следва да се приспаднат внесените суми, платени в инкриминирания период, тъй като макар и някои
просрочени , а други частично плащани, те са посочени за кой период се плащат. Ето защо внесените суми, посочени по-горе /
800лв. / следва да се извадят от общо дължимата /2040 лв./ и разликата е сумата, която е дължима за
инкриминирания период-1240 лв., като до 2040 лв. подсъдимата следва да бъде
оправдана. По аргумент от чл. 76 от ЗЗД,
когато едно лице има няколко еднородни / т.е. в случая парични/ задължения, и
плащането му не може да покрие всичките задължения, то се погасява първо най-
обременителното. Но в случая всички са еднакво обременителни, тъй като се касае
за парично задължение за издръжка, а не за задължение по договор или парична престация на друго
основание. Задължението за издръжка е най-обременително, и когато внесената
сума не е достатъчна да покрие всички задължения/ считано то 01.08.2012г./,
длъжникът може да посочи кое погасява. В случая подсъдимата е посочила кое
задължение погасява, тъй като от събраните по делото писмени доказателства е
видно че задължението за издръжка е влязло в сила на 01.08.2012г. като до
внасяне на обвинителния акт по образуваното изпълнително дело са представени
разписки за преведени суми само за четири месеца. Поради което подсъдимата има
неплатени вноски и от преди инкриминирания период, с начало от 01.08.2012г. и именно
посочвайки за кой месец плаща, всъщност
тя погасява точно това задължение.
От приетите по делото 9 броя заверени
пощенски записи от „Български пощи“ЕАД върху първата страница е поставяно
правоъгълно клеймо, в което е вписано такса платена и е отбелязан номера на
разписката от направеното частно съобщение и сумата от 0.30 лв. на някои от
пощенските записи не е вписван номера на разписката, но е отбелязано, че е
платена таксата. Ето защо съдът прави извод, че подсъдимата е вписвала частно
съобщение към паричните преводи, които прави и по този начин е уведомявала
кредитора, кое задължение погасява.
Субект на престъплението е подсъдимата
М. Н., която е осъдена да плаща ежемесечна издръжка на своите непълнолетни
деца, и не е изпълнила задължението си.
Всяко престъпно деяние като обективен
факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението, в конкретния
случай това са обществените отношения, които защитават интересите на непълнолетните членове от
семейството и осигуряват възможност за нормално развитие на подрастващите. В
случая са налице вредни последици, рефлектиращи върху две непълнолетни деца, които не получават
издръжка за задоволяване на техните най - належащи потребности.
Причините и
условията, способствали за извършване на престъплението, са ниското правно
съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се съобрази с установените по
силата на съдебното решение свои задължения.
Изпълнителното деяние се изпълнява
чрез извършване повторно на деянието по чл. 183, ал.1 от НК, след като деецът
вече осъден за същото престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4, във
вр.с ал.1 от НК, ако деянието по ал. 1
от НК/ който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски /е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обществено порицание.
Следователно разпоредбата на чл.183, ал.4 от НК изрично
постановява, че се държи наказателно отговорен този, който след като веднъж е
осъден за неплащане на издръжка като е
осъществил състава на чл. 183 ал.1 от НК, съзнателно отново не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
За да е налице повторност по смисъла
на Наказателния кодекс е необходимо съгласно разпоредбата на чл. 28 ал. 1 от НК, деецът да е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, като
съгласно разпоредбата на чл. 30 ал.1 от НК, за да е налице и повторност е
необходимо да не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по
предишната присъда. Видно от справката от ОС „ИН“- Пазарджик при ГД „ИН“ -
София наказанието „пробация“ подс. Н. е изтърпяла на 29.10.2014г. а инкриминирания период е от м.април на 2014г.
до м.март на 2015г./вкл./.
Престъплението е извършено умишлено.
Подсъдимата Н. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала
е настъпването на общественоопасните последици и е допускала настъпването им.
Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за
родителите. Подсъдимата е знаела, от една страна, че като не изпълнява своите
задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение,
след като вече е и осъдена с влязла в сила присъда за извършено престъпление по
чл. 183 ал. 1 от НК, а от друга, не е
имала воля да заплати задължението си,
което безпротиворечиво се установи по-горе. Подсъдимата е била наясно, че вече
е осъдена за неплащане на издръжка на своите непълнолетни деца, тъй като
производството не се е водило задочно, и
е била осъдена за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК,като същата е изтърпяла и
наложеното й наказание „Пробация“. От друга страна не се събраха безспорни доказателства за
обективната невъзможност деецът да заплаща присъдените издръжки. Обстоятелството,
че подсъдимата се намира в отпуск за отглеждане на дете до 2 години, не е от
тези обстоятелства, водещи на извода за обективна невъзможност за плащане на
издръжка.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът
съобрази следните обстоятелства: при действието на сегашните актуални редакции
на чл.183, ал4. от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация и обществено порицание.
Съдът отчете следните смекчаващи
обстоятелства : критичността на дееца към извършеното и желанието да се грижи
за всичките си деца, обективирано като даване на съгласие за теглене на суми от влог на името на непълнолетните
деца, обстоятелството, че се грижи за дете под две години, както и младата
възраст на дееца. Също така съдът отчита като смекчаващо обстоятелство и
платените, макар просорочени и частично платени месечни вноски през
инкриминирания период. Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха обществената
опасност на престъплението с оглед на големия период, в който не е плащана издръжката, както и че
не е плащана спрямо двама низходящи. Съдът счита че не е отегчаващо
обстоятелство, предишното осъждане, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 56 от НК, не са отегчаващи тези обстоятелства, които
законодателят ги е взел в предвид при определяне на самото престъпление .
Балансът между
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда да наложи
наказание при условията на чл.54 от НК,
като счита, че наказанието „пробация” ще
отговори в най- голяма степен на генералната и частната превенция съгласно чл.
36 от НК, тъй като подсъдимата се грижи за малолетно дете до две години, което
се нуждае в изключителна степен и е зависимо изключително от грижите на своята
майка, както и обективната възможност на подсъдимата да извършва трудова
дейност и да плаща дължимата издръжка на другите две непълнолетни деца. Така настоящия
състав намира, че измежду двете алтернативно посочени наказания, наказанието
„пробация” е най- благоприятно за дееца, като същото следва да бъде изтърпяно
при първите две задължтелни мерки за срок от 8 месеца, при интензивност на явяването
и подписването пред пробационен служител два пъти седмично. Определеното
наказание в размер на 8 месеца, съдът е наложил при отчитане на лек превес на
смекчаващите обстоятелства.
Съдът е наложил и
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което счита, че следва
да с изтърпи чрез залепване на присъдата в сградата на Община
Пещера за срок от един месец.
Така определеното по вид и размер наказание,
съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на дееца и за
постигане целите на лична и генерална превенция съгласно чл.36 от НК.
По горе изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :