Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на девети март през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5325 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 12673 от 15.01.2020 г. СРС, 54 с-в, по гр.д.№
25048/2018 г. е признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, че К.Р.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79 ЗЗД сумата от 4 116,74 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.03.2013 г. до м.04.2015 г. за топлоснабден имот в
гр.София, жк „******, аб.№ 167725, сумата от 22,10 лв., представляваща такси за
дялово разпределение за периода от м.03.2013 г. до м.04.2015 г. със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението-13.04.2016 г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 277,33 лв.-обезщетение за
забава върху главницата за периода от м.03.2013 г. до м.02.2014 г. за периода
на забавата от 01.05.2013 г. до 31.03.2016 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 20234/2016 г. на СРС, 54 с-в,
като е отхвърлил иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за
разликата над сумата от 4 116,74 лв. до пълния предявен размер от
4 122,43 лв., иска за установяване на вземане за такси за дялово
разпределение над сумата от 22,10 лв. до пълния предявен размер от 49,41 лв.,
иска за установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на
топлинната енергия за сумата над 277,33 лв. до пълния предявен размер от 624,95
лв. и за датата от 30.04.2013 г. и иска за установяване на вземане за
обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение в размер на 9,44
лв. за периода от 30.04.2013 г. до 31.03.2016 г.Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника- К.Р.Н.
в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената
част решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и на съществени процесуални правила.Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е в облигационни отношения с
ищеца, тъй като това обстоятелство не е доказано по делото и е оспорено с
отговора на исковата молба.Излага доводи, че съдът не е приложил правилно
разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД.Оспорва дължимостта на суми за дялово
разпределение на ищцовото дружество, тъй като реалният отчет е извършван от
фирмата за дялово разпределение, а не от ищеца.Моли съда да отмени обжалваното
решение.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Твърди, че е провел пълно доказване на исковата
си претенция.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 13.04.2016 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.Р.Н. за сумата 4 122,43
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.03.2013 г. до 31.03.2016 г., 624,95 лв.-лихва за забава от 30.04.2013
г. до 31.01.2016 г., 49,41 лв.-главница за услугата „дялово разпределение“ от
м.03.2013 г. до м.04.2015 г. и 9,44 лв.-лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.04.2013 г. до 31.03.2016 г. със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното плащане за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 12, находящ
се в гр.София, жк ******.Твърди, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК
срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 20234/2016 г. на СРС, 54 с-в и на ищеца е
даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на
основание & 1, т.2а от ДР на ЗЕ ответникът в качеството му на собственик е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за описания имот.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150,
ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение ОУ-02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и ОУ, одобрени с
решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г.В чл.32, ал.1 от
ОУ в сила от 2008 г. е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.Сградата, в която се намира имотът на
ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата
4 122,43 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.03.2013 г. до 31.03.2016 г., 624,95 лв.-лихва за
забава от 30.04.2013 г. до 31.01.2016 г., 49,41 лв.-главница за услугата
„дялово разпределение“ от м.03.2013 г. до м.04.2015 г. и 9,44 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2013 г. до 31.03.2016 г.
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3024590/13.04.2016 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.Р.Н. за процесните суми.На 04.05.2016 г. СРС, 54 с-в, по
ч.гр.д.№ 20234/2016 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е
подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 19.03.2018 г.Исковата молба е подадена
на 19.04.2018 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
Видно от протокол от 25.06.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, в която се намира процесния имот, е взело решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.В списъка с етажните собственици срещу апартамент № 12 фигурира
името и подписа на ответника.
Представен е и договор между ЕС на адрес-гр.София, жк „******и
„Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението
на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“.
Видно от представената заповед № А-0-08-2912/08.10.1979
г. на основание чл.100, ал.1 ЗТСУ апартамент № 12 в гр.София, жк ******е
предоставен в обезщетение на К.Р.Н. срещу обезщетение за отчужден имот.
Представено е удостоверение изх.№ ДИ 7000-61-1/17.07.2012
г. на СО-р-н „Илинден“ в уверение на това, че жк „Вълчо Иванов“ е с нов
административен адрес-жк „Света Троица“.
Представен е и документ за главен отчет за процесния
апартамент от 09.05.2015 г., подписан от потребителя с отразяване, че
радиаторите /4 бр./ са демонтирани,
както и документи и за дялово разпределение.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице М.Томов е
установено, че процесната сграда се топлозахранва от две абонатни станции-за
долна и горна зони, които работят паралелно и се обслужват от два броя общи
топломери.От сумарното количество топлинна енергия се приспада сумата от
технологичните разходи на двата кръга, които са за сметка на доставчика на
топлинна енергия и между потребителите се разпределя чистото количество.Дяловото
разпределение през процесния период е извършвано от „Т.С.“ ЕООД.Според главните
отчети и изравнителните сметки на ФДР за исковия период в процесния имот е
имало само щранг-лира в банята без ИРРО с топлинна мощност 426,240 вата и е
начислявана служебна топлинна енергия.Изчислените от вещото лице стойности
съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР.Топлинната енергия за БГВ
се определя по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота.За
процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомерите и главните
отчети от 25.04.2013 г., 07.05.2014 г. и 09.05.2015 г. са подписани.Записаното
в главните отчети съвпада с отразеното в изравнителната сметка.Сумата за
главница за топлинна енергия възлиза на 4 116,74 лв., която е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях, както и без изравняване
за периоди извън процесния.Сумите за
топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на вещото лице Л.
Бонев е установено, че няма данни за направени плащания на суми за процесния
период.Начислените суми за дялово разпределение възлизат на 39,21 лв.Размерът
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на 635,43 лв.,
а върху главницата за дялово разпределение-на 5,93 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е бил
клиент на топлинна енергия за процесния имот в качеството му на собственик на
имота и е уважил иска за главница до установения размер от приетата по делото
техническа експертиза, като е присъдил мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода, през който са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия в сила от 2008 г.Съдът е присъдил и сума за главница за
услугата за дялово разпределение, извършвано от третото лице-помагач, като е
определил стойността на основание чл.162 ГПК съгласно представените
доказателства за цена на обслужване на партида в размер на 1,70 лв. и за
обслужване и отчитане на уред за дялово разпределение, вкл. водомер за топла
вода в размер на 3,40 лв.
Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е собственик
на процесния топлоснабден имот и има качеството на потребител на топлинна
енергия за процесния период.Липсват
данни същият да е възразил срещу клаузите в ОУ в предвидения срок.Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че не е възникнало облигационно
правоотношение между него и ищеца, тъй като видно от представената заповед,
издадена на основание чл.100 ЗТСУ /отм./ имотът е бил предоставен в обезщетение
на ищеца срещу отчужден имот. Макар да не са представени доказателства за
изплащане на сумата от 16 191 лв. за отстъпеното му в обезщетение жилище, ответникът
е подписал списъка с етажни собственици, както и главния отчет, като посочените
документи не са оспорени и от съвкупната им преценка следва, че същият е собственик
на имота и има качеството на потребител на топлинна енергия.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия за сградна инсталация е изчислен при
спазване на действащата нормативна уредба и е определен от техническата експертиза,
която не е оспорена от страните, като са съобразени показанията на
измервателните уреди и изравнителните сметки за исковия период, както и
представените документи за главен отчет, поради което и оплакванията относно
размера на доставената топлинна енергия е неоснователно.С оглед липсата на ИРРО
върху щранг-лирата в банята правилно е начислявана служебна топлинна енергия
съгласно чл.6.5 от Приложение № 1 към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.36 от ОУ в сила от 2008 г. за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, както и в чл.61 от Наредба №
16-334/2007 г.Цената на услугата за дялово разпределение се посочва в договора
по чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ, сключен между топлопреносното предприятие и лицето,
избрано от клиентите по чл.139б ЗЕ.По делото е представено решение на ОС на
етажните собственици за избор на третото лице-помагач- „Т.С.“ ЕООД за сключване на договор за извършване на услугата „индивидуално
разпределение на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“, като ЕС е
сключила договор с третото лице-помагач.Условие за заплащане на цената за дялово разпределение от потребителя е да
е извършена такава услуга.От приетата техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са съгласно методиката за
дялово разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяването.
Съдът не обсъжда оплакванията във въззивната жалба за неправилно приложение
на чл.111, б. „в“ ЗЗД, тъй като с отговора на исковата молба ответникът не е
направил възражение за погасителна давност и същото се явява преклудирано с
оглед разпоредбата на чл.133 ГПК.
Във въззивната жалба не са направени други конкретни оплаквания срещу
първоинстанционното решение, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК
въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора разноски в полза на въззивника не следва да се
присъждат.Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат и на
въззиваемия, тъй като същият не е изпратил процесуален представител в съдебно
заседание, а подадените отговор на въззивната жалба и молба преди съдебно
заседание са бланкетни и не съдържат конкретни доводи, а само искане за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12673 от 15.01.2020 г. на СРС, 54
с-в, по гр.д.№ 25048/2018 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.