Определение по дело №937/2018 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./........ 07.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 06.07.2018 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

въззивно търговско дело № 937 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №30938/10.05.2018г. по описа на ВРС, на Г.С.С., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник адвокат Пламен Събев, ВАК, съдебен адрес:***, срещу решение №1562/13.04.2018г. на Варненски районен съд, 49 състав, постановено по гр.д. №1021/2017г. по описа на ВРС.

 

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от ищеца Г.С. искове за установяване съществуването на вземанията му спрямо ответника В.К.С., ЕГН **********, от гр. Долни Чифлик, като наследник на Екатерина Великова Сярова, ЕГН **********, б.ж. на гр. Долни Чифлик, починала на 19.03.2017г., за сумата 10000 лева, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 01.12.2015г. от наследодателя Екатерина Великова Сярова, ЕГН **********, с падеж 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2016г., до окончателното й плащане, за които по ч.гр.д. №15369/2016г. на ВРС, 30 състав, по реда на чл.417 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №7683/06.12.2016г., като ищецът е осъден да репарира на ответника сторените от него разноски за исковото производство в размер на 1 050 лева.

 

Във въззивната жалба са обосновани подробно оплаквания и твърдения, че при извършване на преценката на събрания доказателствен материал по делото първоинстанционният съд е процедирал в противоречие на процесу­алните правила, задължаващи го да съобрази всички установени към релевантния момент обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора, като е следвало да отчете значението на всички ангажирани по делото доказа­телства - писмени документи, свидетелски показания и експертиза, без да дава превес на заключението на медицинската експертиза, чиято тежест е колкото тази на всяко едно от съотносимите доказателства, а при постановяване на акта тя следва се разглеж­да в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които имат значе­ние за разрешаване на спора. Според въззивника, като е процедирал по този начин, съдът е дос­тигнал до неправилни изводи и до постановяването на един необоснован и неправилен съдебен акт, постановен при допуснати процесуални нарушения и неправилно прило­жение на процесуалния и материалния закон. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В жалбата са направени доказателствени искания.

 

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна В.К.С., чрез пълномощника си по делото адвокат Донка Асенова, ВАК, е депозирала писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение като обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

 

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 200 лева е внесена.

 

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

По доказателствените искания на въззивника, съставът на ВОС намира следното:

Твърдението на въззивника, че представяните с въззивната жалба писмени доказателства са нови за него се опровергава от данните по приложеното гр.д. №1021/2017г. по описа на ВРС. Видно от протокола за последното съдебно заседание, проведено на 20.03.2018г., при изслушването на заключението на експертизата вещото лице д-р Аврамова е представило „документацията, предоставена ми от личния лекар“, включваща именно представяните сега от въззивника медицински документи. Ищецът – въззивник е взел участие в това заседание чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адвокат Пламен Събев и е могъл както да се запознае с тези документи, така и да поиска тяхното приема като писмени доказателства в случай на преценена необходимост за установяване на собствените му твърдения или насрещно оспорване на твърденията на ответната страна. Пропускът своевременно да стори това не може да бъде преодолян във въззивното производство по реда на чл.266, ал.1 и 3 от ГПК.

Отделно от това, иска се приемане на писмени доказателства, за които самата представяща ги страна твърди, че са неавтентични като прави искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК за установяване на тяхната неистинност. С оглед на това и предвид последицата при евентуалното доказване на оспорването – изключване на документите от доказателствата по делото (чл.194, ал.1 от ГПК), настояването за тяхното приемане като писмени доказателства по делото е процесуален абсурд.

Що се отнася до представяните копия на ученически книжки на ищцата, доколкото насрещното твърдение, че издателката на процесния запис на заповед е била учителка на ищцата, не е било оспорено своевременно в първоинстанционното производство, представяните едва във въззивното производство на документи за неговото опровергаване не са нито нововъзникнали, нито новоткрити за ищцата, поради което събирането им на тази фаза на процеса е недопустимо – арг. от чл.266 ГПК.

 

По тези съображения доказателственото искане за приемане на писмени доказателства се оставя без уважение.

 

Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните, изложени в исковата молба и в отговора. Развитото във въззивната жалба оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения не налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция, а касаят произнасянето по същество на спора (същите са относими към анализа и правилната преценка на събраните по делото доказателства).

 

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №30938/10.05.2018г. по описа на ВРС, на Г.С.С., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощник адвокат Пламен Събев, ВАК, съдебен адрес:***, срещу решение №1562/13.04.2018г. на Варненски районен съд, 49 състав, постановено по гр.д. №1021/2017г. по описа на ВРС.

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.09.2018г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват.

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по чл.80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.

 

Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото открито съдебно заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.

 

На въззивника да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                2.