РЕШЕНИЕ № 28
гр. Дряново
09.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДРЯНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на девети април, две хиляди и
девета година в състав :
Председател : Р. С.
при секретаря Г.Д., като разгледа
докладваното от съдия С. Гражданско
дело № 204 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 108
от Закона за собствеността.
В исковата молба се твърди, че ищцата Г.Ц.М., ЕГН ********** *** е
собственик по наследство на ¼ идеална част от недвижим имот, както
следва: дворно място находящо се в с. **, общ. Дряново, съставляващо поземлен
имот № ***, по кадастралната карта на селото с площ 1625 кв.м., при съседи:
поземлен имот собственост на „*****” ЕООД, второстепенна улица, имот
собственост на община Дряново и второстепенна улица, заедно с построените в
дворното място паянтова двуетажна жилищна сграда, застроена на 84 кв.м.,
паянтова лятна кухня застроена на 11 кв.м., паянтова селскостопанска сграда
застроена на 107 кв.м., паянтова селскостопанска сграда застроена на 26 кв.м.,
и паянтова селскостопанска сграда застроена на 31 кв. Метра.
Описаният имот е бил закупен през 1931 година от бащата на ищцата Ц. Г. М.,
действал лично и като законен представител на брата на ищцата Г. Ц. Г., като
двамата са придобили по ½ идеални части.
На 16.02.2007 година наследниците на брата на ищцата-Г. К., Д. А. и М. Г.,
въз основа на обстоятелствена проверка по нотариално дело № **/2007г на
Нотариус М. М. с район на действие РС-Дряново са се снабдили с нотариален акт
за целият имот, независимо, че по наследство са собственици на ¾ идеални
части от същият. На същата дата те са продали имота на ответника по делото.
Претендира се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено
че ищцата Г.М. е собственик на ¼ идеална част от описаният по-горе имот
и да се осъди ответника да и предаде владението върху него. Моли се съдът на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да измени констативен нотариален акт № **, том
I, рег. № ***, дело № **/07г., вписан като акт № **, том I, дело № ** в
службата по вписвания при ДРС и нотариален акт за покупко-продажба № **, том I,
рег. № **, дело № **/07г., вписан като акт № **, том I, дело № **/07г в служба
по вписвания при ДРС.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, ценени заедно и поотделно съдът намира за установено
следното
От нотариален акт за покупко-продажба № **, том I, регистър 306, дело № **/1938 година е видно, че Г. М. Г. продава на Р.
Д.Г. и Ц. Г. М. описаните в акта недвижими имоти в землището на с. ***.
От приложено Удостоверение за наследници № **/31.07.2007 година на Ц. Г. М.
се установява, че негови наследници са Т. С. М.-съпруга починала на
15.06.1900г., Г.Ц.М.-дъщеря, Г. Ц. Г.-син починал на 26.04.2006г., Т. Г.
К.-дъщеря починала на 28.02.2004г., С. И. К.-съпруг на Т. К., Г. С. К.-син на
Т. К., Д. С. А.-дъщеря на Т. К. и М С. Г..
По делото е приложена и скица № 71/15.02.2007г., на поземлен имот **** с
площ 1625 кв.м находящ се в с. **, общ. Дряново.
От нотариален акт за констатиране собствеността на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № **, том I, рег. № ***,
дело № ** от 2007 година се установява, че са признати Г. С. К. от гр. *** за
собственик на 1/8 ид. Части, Д. С. А. от гр. *** за собственик на 1/8 ид. Части
и М. С. Г. *** за собственик 6/8 ид. Части по наследство и давностно владение
на процесният недвижим имот.
От приложеният нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № **,
том I, рег. № ***, дело № ** от 2007 година
е видно, че Г. С. К., Д. С. А. и М. С. Г. продават на “***” ЕООД гр. **,
представлявана от И. М. И. недвижим имот находящ се в с. **, общ. Дряново, а
именно: поземлен имот № *** по кадастралната карта на селото, целият от 1625
кв.м.
По делото е приложено и заверено копие от нотариално дело № **/2007год.
От заключението на вещото лице Н. Ц. Щ. /л. 116 – 118/, което съдът възприе
като правилно и обосновано се установи, че: 1. Част от частта от имота по
нотариален акт № **, том I, рег. № ***, дело
№ **/1938г., ливада с две къщи, две плевни, две стаи, до съседи: от двете
страни път, Н. Р. и Г. С. – включена в полигона на с. ** е идентична с поземлен
имот № *** от кодастралната корта на с. ** с площ 1 625 кв.м и описаните в
него сгради: една двуетажна жилищна сграда, една едноетажна жилищна сграда и
три едноетажни селскостопански сгради.
2. Село ** до 1974 година не е имало нито полигон, нито кадастрален план.
Полигона на селото е одобрен с Решение на ИК № 35 от 26.02.1974г.
През 1985 година за с. ** е изготвен кадастрален план, който не е одобрен.
В разписният лист към неодобреният план, процесния имот е заснет с пл. № 30, а
за собственик е записан Г. Ц. Г..
Имот № ПИ *** по кадастралната карта на с. ** е идентичен с част от имота
опис9ан в Нотариален акт № **, том I, дело
**/1938г. и по конкретно с част от частта на имота, която е включена в полигона
на селото.
Имот ПИ ** по кадастралната карта на с. ** е идентичен с дворище пл. № 30
по неодобреният кадастрален план на с. ** от 1985 година.
Имот ПИ ** по кадастралната карта на с. *** е идентичен с имота предмет на
нотариален акт № **, том I, дело № **2007г и
с този предмет на покупко-продажба по нотариален акт № **, том I, дело **/2007 година.
От приложена данъчна декларация с вх. № *****/30.03.1998година е видно, че
Г. Ц. Г. е посочен като собственик на имота.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
По иска с правно основание чл. 108 от
ЗС :
Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без правно основание. Това е иск на невладеещият собственик срещу
владеещият /или държащият/ несобственик - ревандикационен иск. Тежестта на
доказване тежи върху ищеца. Той трябва да докаже, че е собственик на вещта, и
че в момента на предявяване на иска ответникът я владее или държи без правно
основание. От приложените по делото Нотариален акт № **, том I, регистър ***, дело **/1931 на Дряновски околийски съдия и записка за
вписване на същия през 1938 година бащата на ищцата Ц. Г. М., действайки лично
и като законен представител на малолетният си син Г. Ц. Г. заедно с Р. Д.Г.,
действаща лично и като законен представител на малолетният си син Г. Д. Г. са
закупили недвижими имоти в землището на с. **-ливада, нива и гора в местността
“***” с площ 14 дка с две къщи, две плевни и две саи, при съседи: от двете
страни път, Н. Р. и Г. С.. От приложеното удостоверение за наследници на Г. М.
Г. е видно, че негови наследници са синът му Ц. Г. М. и Р. Д. Г., заместила
починалият си съпруг и син на Г. М. Г.-Д. Г. М. което удостоверява, че през
1938 година наследодателят на ищцата е закупил част от описаният имот от своя
баща. При извършване на сделката през 1938 година и с оглед на обстоятелството,
че Ц. Г. М. е действал лично и като пълномощник на синът си то частите които са
придобили двамата са ½ за Ц. Г. М. и ½ за Г. Ц. Г.. След смъртта
на бащата на ищцата неговата част от имота се наследява от нея, брат и Г. Ц. Г.
и майка им Т. С. М.. Т. М. е починала през 1990 година и нейни наследници
остават ищцата и брат и Г. Ц. Г. с дялове съответно по ¼ за ищцата и
¾ за брат и.
Не се установи по безпорен и категоричен начин и твърдението на ответната
страна че имота е придобит по давност от наследодателя на праводателите му.
Съгласно разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
десет години, като владението следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато,
като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.
В чл. 69 от ЗС е установена презумция, съгласно която се предполага, че
владелеца държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, но
ако имотът е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя на
наследяването, за да придобие някой от сънаследниците по давност правото на
собственост върху целия имот, следва да противопостави на останалите
намерението си да владее целия имот за себе си, тъй като всеки един от
сънаследниците, който упражнява фактическа власт върху наследствените имоти,
владее своята придобита по наследство идеална част от имота, а по отношение на
частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като държател. В
този случай установената в чл. 69 презумция не намира приложение и намерението
целия имот да се свои, както и противопоставянето му на останалите сънаследници
следва да бъде установено по категоричен начин от лицето, което се позовава на
придобивна давност, за да се приеме, че е осъществил фактическия състав на
установеното в чл. 79 от ЗС. По презумцията на чл. 69 от ЗС-владелецът държи
веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Предположение за
държане е налице, когато фактическата власт се упражнява на договорно
основание, защото в този случай се дължи връщането на веща, както и при
наследяването, защото при общото правоприемство наследникът продължава
владението на своя наследодател, но само в рамките на наследствената си част –
Решение № 51 от 01.03.2004г- на ВКС по гр. Дело № 463/2003г. Както се установи
по делото ищцата е ползвала имота-имала кошери в имота, имала си собствена стая
и затова не е налице изцяло ползване на
имота от нейният брат.
Безпорно по делото се установи, че Г. Ц. Г.-брат на ищцата е придобил
собственост на част от имота на две основания, от една страна той е придобил
½ идеална част от имота въз основа на договор за покупко-продажба –
нотариален акт № **/1938г., а от друга заедно с ищцата е наследил част от имота
от баща си Ц. Г., а в последствие и от майка си Т., т.е. в случая ищцата е
собственик по наследство на ¼ идеална част от процесния имот.
По делото беше разпитана
свидетелката М. Л., като същата заявява, че е ходила многократно в процесният
имот, като го описва подробно. Същата споделя, че и е известно, че имота е
наследствен на ищцата от родителите и, и че същата е обработвала дворното място
заедно с брат си. Л. заявява, че ищцата е имала собствена стая в къщата където
е държала вещите си и е преспивала там. Свидетелката Н. Т.-дъщеря на ищцата
заявява, че когато е била малка с майка си са живеели в имота в с. **. Същата
споделя, че майка и е имала собствена стая, и докато е била жива баба и Т.
ищцата всяка събота и неделя е ходила в имота.
Свидетелката Г. П. твърди, че била близка приятелка с дъщерята на Г.-Т. и е
ходила в имота на пикници, същата твърди, че не познава ищцата и никога не я е
виждала в имота.
Свидетеля К. Н. А. споделя, че познава Г. Г. и М. Г. от много години.
Същият заявява, че процесният имот се е стопанисвал от Г. и М. повече от
тридесет години и само те са го обработвали. Според свидетеля ищцата е ходила в
имота само по празниците.
Съобразно
направеното искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата сума в размер на 2055 лева – разноски по делото , на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „*** ЕООД с управител Р. М. И., със седалище и адрес на управление
гр. **, пл.”** № 16, ет. 4, офис 2 да предаде на Г.Ц.М. ***, с ЕГН **********
владението върху следният недвижим имот:1/4/една четвърт/ идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ** по кадастралната карта на с. **, общ. Дряново с обща площ
1625 кв. Метра при съседи7 поземлен имот собственост на „**” ЕООД,
второстепенна улица, имот собственост на Община Дряново и второстепенна улица,
заедно с построените в дворното място паянтова двуетажна жилищна сграда,
застроена на 84 кв.м., паянтова лятна кухня застроена на 11 кв.м., паянтова
селскостопанска сграда застроена на 107 кв.м., паянтова селскостопанска сграда
застроена на 26 кв.м., и паянтова селскостопанска сграда застроена на 31 кв.м.
ОТМЕНЯВА Нотариален акт № **, том I, рег. № ***,
дело № **/2007г. на нотариус М. М./с
район на действие Районен съд гр. Дряново, рег. № *** на Нотариалната камара/ в
ЧАСТТА, с която Г. С. К., с ЕГН ********** *** е признат за собственик на
1/8/една осма/ идеални части/, Д. С. А., с ЕГН ********** *** *** е призната за
собственик на 188/една осма/ идеални части и М. С. Г., с ЕГН ********** *** е
призната за собственик на 6/8/шест осми/ по наследство и давностно владение на
недвижим имот находящ се в село **, общ.
Дряново, а именно: Поземлен имот № ** по кадастралната карта на селото, целият
от 1625 кв.м., при граници от две страни улица, ПИ собственост на Община
Дряново и ПИ собственост на “**” ЕООД, ведно с построените в имота поянтова
двуетажна жилищна сграда на 84 кв.м. застроена площ, лятна кухня/паянтова/ на
11 кв.м. застроена площ, селскостопанска сграда/паянтова/ на 107 кв.м.
застроена площ, селскостопанска сграда/паянтова/ на 26 кв.м. застроена площ и
селскостопанска сграда/паянтова/ на 31 кв.м. застроена площ до размер
¼/една четвърт/ идеални части, които съдът призна, че са собственост на
Г.Ц.М. по наследство.
ОТМЕНЯВА Нотариален акт № ** том I, рег. № ***, дело № **/2007г. на нотариус М. М./ срайон на действие
Районен съд гр. Дряново, рег. № *** на Нотариалната камара/ в ЧАСТТА в която Г. С. К., с ЕГН ********** ***,
Д. С. А., с ЕГН ********** *** Т и М. С. Г., с ЕГН ********** *** продават на
“***” ЕООД представлявана от И. М. И. следният свои недвижим имот, ноходящ се в
с. **, общ. Дряново, а именно:Поземлен имот № ** по кадастралната карта на
селото, целият от 1625 кв.м., при граници от две страни улица, ПИ собственост
на Община Дряново и ПИ собственост на “**” ЕООД, ведно с построените в имота
поянтова двуетажна жилищна сграда на 84 кв.м. застроена площ, лятна
кухня/паянтова/ на 11 кв.м. застроена площ, селскостопанска сграда/паянтова/ на
107 кв.м. застроена площ, селскостопанска сграда/паянтова/ на 26 кв.м.
застроена площ и селскостопанска сграда/паянтова/ на 31 кв.м. застроена площ до
размер ¼/една четвърт/ идеални части.
ОСЪЖДА”**” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. **, пл.”**” № 16,
ет. 4, офис 2 с управител и представляващ Р. М. И., гражданин на **, л.п. № **
да заплати на Г.Ц.М., с ЕГН ********** *** сума в размер на 2 055 лв. /две хиляди петдесет и пет лева/ -
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаване на страните, че същото е изготвено.
Районен съдия :