Р Е
Ш Е Н И Е № 260000
гр.Средец, 13.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При секретаря
Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян нахд 164/2020г.,
по описа на Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и следващите от АПК във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от Я.В.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез защитника адв.К.К., против Заповед за задържане на лице от
05.10.2020г., издадена от Г. Т. Г. ***.
В жалбата се твърди, че лицето било задържано във
връзка с извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК без посочване на каквито
и да е данни за престъплението. Излага се, че от доказателствата по никакъв
начин не можело да се установи каква е била конкретната цел за издаването на
оспорената заповед и постановеното с нея задържане. Жалбоподателят счита, че
можело да се направи извод, че упражненото от полицейския орган правомощие сочело
на използване на нормативно регламентирана възможност за налагане на
административна принуда за цел, различна от законоустановената. Релевира, че в
конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалните предпоставки на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР била приложена процесната ПАМ. Твърди се, че за Й.
нямало никакви данни за извършено от него престъпление от общ характер, като от
данните по делото задържането му под стража било не само излишно, но и
абсолютно неправомерно процесуално действие, довело до грубо ограничаване на
правата и законните интереси на задържаното лице. Отправя искане за отмяна на
оспорваната заповед, като противоречаща на материалния закон и на целта на
закона.
В открито
съдебно заседание Я.В.Й. не се явява лично, но се представлява от защитника
адв.К.К., като заявява, че поддържа жалбата и в тази връзка излагат подробни
съображения.
Ответникът по жалбата Г. Т. Г. ***, редовно
уведомен, се явява лично, като посочва, че лицето е било задържано въз основа
на данни за извършено престъпление от ОДЧ – Бургас и снети сведения от лица,
които имали непосредствени впечатления за случилото се. Твърди, че от ОДЧ
получили информация за лицето Й.,*** за извършени блудствени действия.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в рамките на 14-дневния срок, предвиден в чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК предвижда, че съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Видно от приложената официална справка – писмо от Началника на РУ – Средец към ОД на МВР Бургас, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Оспорваната заповед е издадена при
спазване на предвидената от закона форма, съобразно чл.74, ал.1 от ЗМВР –
издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на нейния адресат.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма
на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, фактическите
и правните основания за задържането; данните индивидуализиращи задържаното
лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице, а именно, че може да обжалва пред съда законността на
задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, както и да бъде
незабавно информиран за основанията за задържане на разбираем език, в случай,
че не владее български и че не могат да
бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа във връзка с чл.150, ал.1 от НК – извършител на блудствени действия.
Съобразно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
В случая данни, обосноваващи предположение, че Й. е извършител на престъпление безспорно се съдържат в Докладната записка на полицай М. П. М., в която се сочи, че е бил нощна смяна с мл.инспектор Г.Г. за времето от 18.00 до 06.00 часа, като около 20.50 часа били изпратени от ОДЧ в село Дебелт по повод получен сигнал че е направен опит за изнасилване на непълнолетно лице. След пристигане на място М. и Г. започнали да снемат писмени сведения на лицата, присъствали на случилото се, които посочили за извършител Я.В.Й.. Предвид така снетите сведения на 04.10.2020г. вечерта, служителите на МВР М. и Г. предприели действия за установяване на Й. ***, открили същия и го задържали. В тази връзка оспорената заповед е издадена в съответствие с принципа на съразмерност тъй като задържането е обусловено от наличието на данни за извършено тежко престъпление от общ характер. Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона – да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. В този смисъл видно от обжалваната заповед жалбоподателят е бил задържан на 05.10.2020г. в 00,15 часа и е освободен на 05.10.2020г. в 19,45 часа, т.е. 19 часа след като е бил задържан. Това обстоятелство се потвърждава и от заявеното от мл.полицейски инспектор Г.. След задържането са извършени процесуално следствени действия с оглед разкриване на обективната истина, като са разпитани множество свидетели на случилото се, включително и пред съдия. След извършване на въпросните действия Й. е освободен преди изтичане на 24 – те часа.
В случая преди предприемане на задържането, действително са били налице данни, обуславящи основателността на задържането с оглед превантивния характер на тази мярка, а именно да се предотврати възможност да извърши друго противоправно деяние, доколкото от заявеното от Г. става ясно, че е имал информация от ОДЧ – Средец за това, че Й. *** за извършени блудствени действия, а и от преписката на досъдебното производство е видно, че свидетелката М. А. П. твърди, че Я.В.Й. е посегнал на дъщеря ѝ Е. М. П. през месец август тази година. Също така поведението на Й. непосредствено преди да бъде задържан, а именно това, че се е опитвал да напусне обитаваното от него жилище с възглавница в ръце, обуславя извод, че е искал и да се укрие. В последствие установените данни от разследващите органи и преценката дали спрямо задържаното лице да бъде предприета друга мярка за принуда и съответно дали да бъде повдигнато обвинение и с какъв акт да приключи досъдебното производство е в компетентност единствено на прокуратурата, но това не е от значение за законосъобразността на наложената принудителна административна мярка, обективирана в оспорваната заповед.
Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това правилен е бил изводът на полицейския служител Г., че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието. В тази връзка е без значение дали впоследствие лицето е задържано по реда на НПК и му е повдигнато обвинение. Последните действия се извършват въз основа на доказателства, които не са били налични към момента на издаването на обжалваната заповед.
Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице от
05.10.2020г., издадена от Г. Т. Г. ***, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок от 24 часа на Я.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия:____________