№ 20789
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110146418 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от т.................. ЕАД против А. П. А.
искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.
№ 663/2022 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
а именно – задължения във връзка с топлоснабдяване на жилищен имот на адрес: гр.
София, ж.кс ж.к.***** аб.№ 127670: 1 413,01 лева , претендирани като стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
248,43 лева - мораторна лихва за забава в периода от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г.,
33,36лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 7,71 лева - мораторна лихва относно дялово разпределение за забава
в периода от 31.01.2019 г. до 29.12.2021 г.
Ответникът оспорва исковете с подробни възражения, сред които и за
погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „Тт******* ЕООД конституиран на
страната на ищеца, се представят протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството клиент
на топлинна енергия като собственик на имота, за който се твърди топлоснабдяване -
1
по наследство от П. Борисов А. – баща на ответника, видно от неоспореното
удостоверение за наследници, както и нотариален акт за собственост от 1976 г. за
жилище, придобито като обезщетение срещу отчужден имот /събрани по реда на
чл.190 ГПК в последното съдебно заседание/.
Неоснователно е възражението на ответниците и във връзка с чл. 62 от ЗЗП.
По повод на конкретни оплаквания от български потребители, от страна на
Европейската комисия е разяснено, че правилото на чл. 27 от Директива 2011/83
(съответно на Директива 2005/29/ЕО), което забранява непоръчаните доставки на стоки
или услуги, непоръчани, е неприложимо в случаите на доставка на топлинна енергия
до жилищни блокове с етажна собственост, защото съгласието на абоната с доставката
на топлинна енергия се счита дадено от момента на придобиване на вещно право в
имот с етажна собственост. Наред с това с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. §1 от ДР на ЗЗП,
като изрично е посочено, че съгласието за доставка и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата
по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие и не може да става въпрос за приложението на §1 от ДР на ЗЗП.
От страна на ответника не са оспорени представените от „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ”
ЕООД документи, удостоверяващи неосигурен достъп за отчет и съответното на тези
документи заключение на назначената съдебно-техническа експертиза.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела
без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че
топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на
монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход
на сградата. Клиентът, който не е осигурил достъп, има право по чл. 70, ал. 5 от
наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за
сградата представител, но не установява ответникът или неговия наследател да са се
възползвали от това свое право. Поради тези обстоятелства и тъй като същите са
съобразени от вещото лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-
техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните
правила и методика при определяне на задълженията за топлинна енергия. По
изложените съображения и тъй като от страна на ответника не се твърди да е била
заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на
енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира
заключението съдебно-техническата експертиза за обосновано и кредитира направения
с него извод, че действителния размер на задълженията е този, следващ след
увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за
доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на трите
отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, а именно:
2
общият размер на задълженията за топлинна енергия възлиза на сумата 1384,31 лв. –
по-нисък размер, в сравнение с претендирания.
Останалите правно релевантни факти обаче е безпредметно да бъдат
обсъждани, тъй като е основателно възражението на ответника за погасяване по
давност.
Като срок за плащане действащите към Общите условия предвиждат 45-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят начислените суми за доставена
топлинна енергия. Като се има предвид, че задълженията за плащане подлежат на
остойностяване всеки месец, следва, че срокът за плащане е 15-то число на месеца,
следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената
топлинна енергия, и предвид установения срок, следва, че погасени по давност са
всички задължения. Следва да се съобрази, че след издаването на Заповедта по чл. 410
ГПК надлежно в заповедното производство ответникът установява, че няма обичайно
местопребиваване в РБ – хипотеза, в която по аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК
заявлението по чл. 410 ГПК е следвало да бъде отхвърлено, като исковото
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се развие, съответно датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК не е правно релевантния факт, който е
допустимо да прекъсне течението на давността, а такъв е единствено подаването на
исковата молба – в настоящия случай подадена на 29.08.2022 г. – три години след
изискуемостта на най-старото процесно задължение.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на сторените
разноски се явява основателна в пълен размер – за 500 лв. адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т.................. ЕАД против А. П. А. с ЕГН:
********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения във
връзка с топлоснабдяване на жилищен имот на адрес: гр. София, ж.кс ж.к.***** аб.№
127670, в размери: 1 413,01 лева , претендирани като стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 248,43
лева - мораторна лихва за забава в периода от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., 33,36лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 7,71 лева - мораторна лихва относно дялово разпределение за забава
в периода от 31.01.2019 г. до 29.12.2021 г. - за които по ч.гр.д.№ 663/2022 г. на СРС,
58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА т.................. ЕАД с ЕИК ******* да заплати на А. П. А. с ЕГН:
********** сумата 500 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД,като
трето лице-помагач на страната на ищеца т.................. ЕАД.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4