№ 132/10.4.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №1058/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, вр. чл.82 ЗС. Ищецът И.С.С.,
ЕГН **********,*** дол не е собственик на процесния имот - земя с идентификатор
**********, площ 4230 кв.м, находящ се в землището на ****************. Твърди,
че имота попада извън регулацията на селото при приемане на новия план за
земеразделяне, като извън регулацията на селото попада цял квартал на ****.
Сочи, че решил да се снабди с нотариален акт за собственост по давност и
владение, но от Община Вълчи дол получил устен отговор, че през 2014 г. са
направили акт за общинска собственост върху процесния имот. Заявява, че Община
Вълчи дол никога не е била собственик на имота. Твърди, че имотът е бил за
жилищно застрояване, като в същия има построена жилищна сграда и стопанска
постройка, които не са нанесени в стария план на ****. Сочи, че имота е с
пл.№155. Твърди, че тези имоти са били в регулацията на селото и със статут на
дворни места. Сочи също, че към момента негови съседи са: Михал С.С., Сашо М.С.,
и от двете страни улици. Излага, че с въведения план за земеразделяне имотът е отразен като неидентифицирана собственост до момента,
в който Община Вълчи дол не се е снабдила с акт за общинска собственост. Ищецът
твърди, че през 1964 г. баща му закупил дворното място от Марин Стефанов, като
не се е снабдил с нотариален акт. Твърди, че имота не е внасян в ТКЗС. Ищецът
твърди, че от 1994 г. непрекъснато и необезпокоявано с грижата на добър
стопанин владее и обработва имота като собственик. Твърди също, че имотът се
ползва единствено и само от него от 1994 г., а преди това от неговите родители.
Твърди, че имотът никога не е имал общински и държавен характер. Твърди още, че
имотът е деклариран в данъчна служба през 1994 г. и оттогава плаща данъци,
макар че земеделските ниви са освободени от заплащане на данъци и такси. Моли
съда, да постанови решение, с което да го признае по отношение на Община Вълчи
дол за собственик по силата на давностно владение на процесния имот. Претендира
и заплащане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Ответникът излага становище за допустимост на предявения иск,
но счита същият за неоснователен. Твърди, че Община Вълчи дол е съставила
законосъобразно Акт за частна общинска собственост №2205 от 10.11.2014 г. за
имот №0000156 с площ 4.617 дка, представляващ друга посевна площ. Сочи, че
съгласно протоколно решение №2 от 06.07.2010 г., Приложение №1 към раздел І,
т.1 от решението, стр.26, комисията по чл.26, ал.2 ЗСПЗЗ е определила процесния
имот като общинска собственост, за който законът повелява да е общинска
собственост. Сочи също, че съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ „Общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите
стават общинска собственост. Определянето на имотите по ал.1 се извършва от
комисия, назначена от директора на ОД „Земеделие”, в която участват
представители на ОС „Земеделие”, на Агенция по геодезия, картография и
кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни
стопанства”. Твърди, че към момента на съставяне на документа за собственост,
Община Вълчи дол е собственик на имота по закон. Моли съда, да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства съдът направи
следните фактически констатации:
Видно от представения Акт №2205 от 10.11.2014 г., вписан
в СВ при РС Девня с вх.ре№3804 от 12.11.2014 г., том 12, №130, за ПИ №000156 –
друга посевна площ с площ 4617 дка, категория IV, граници – ПИ №000157, ПИ №000090, ПИ №000301 по план на ****, обл. Варна, е актуван като частна общинска собственост при отразено правно основание
чл.45г ППЗСПЗЗ, Решение №2 от 06.07.2010 г. на Комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ и
Заповед РД—09-139 от 07.07.2010 г. на ОД „Земеделие“ гр. Варна.
Видно от кредитираното от съда като компетентно и
безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза вх.№8512 от 04.11.2019 г., както и от представени план-извадка от
регулацинен план на **** от 1929 г. и план-извадка от регулацинен план на ****
от 1963 г., първият план, в който фигурира процесния имот, е регулационен план
на **** от 1929 г., където е отразен като УПИ VI-172 в кв.80, общински, с предназначение
– за жилищно строителство, а в последствие със Заповед №5774 от 15.11.1963 г., рагулационния
план е изменен и УПИ VI-172 в кв.80 е изключен от регулация като
предназначението му става – двор извън регулация, отразен като ПИ №156, записан
на Марин Парушев М. съгласно договор от 1937 г., а с последващ план за
земеразделяне землището на **** от 1998 г. имота получава №000156 и придобива
статут на посевна площ като е записан с неидентифициран собственик, стопанисван
от общината. Според изготвената в последствие Кадастрална карта, одобрена със
Заповед №РД-18-79 от 28.07.2016 г., за имота е отреден идентификатор
48542.70.64 с предназначение – нива.
Видно от кредитираните от съда като безпристрастно дадени
в резултат на непосредствени лични възприятия, непротиворечиви, напълно
съответстващи и взаимнодопълващи се показания на всеки един от свидетелите Е.М.
– 37 г. и Стойчо С. – 74 г., същите познават много добре процесния имот,
индивидуализират го по местонахождение, площ и граници и посочват, че имота
представлява дворно място с изградена жилищна сграда и се стопанисва от около
25 години непрекъснато и необезспокоявано от ищеца, за чиито родители свид.
Стойчо С. посочва, че са закупили имота през 1964 г. от предходния собственик
Марин Стефанов (Парушев).
При така визираните фактически констатации, съдът нарави
следните правни изводи:
Кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по назначената СТЕ вх.№8512 от 04.11.2019 г., ведно с приложени
документи и скици, удостоверяват по несъмнен начин пълната идентичност на процесния
имот по местоположение, площ и граници, както с всички налични предходни
планове за съответното населено място, така и със съдържащите се описания в
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични
възприятия показания на всеки един от свидетелите Е.М. и Стойчо С.. Също така, по
несъмнен начин чрез приобщените гласни доказателства се установява, че
процесния имот е владян и стопанисван със собственически своителни намерения
лично от ищеца, който живее в този имот през последните двадесет и пет години, без
на това фактическо владение да са противопоставяни реални собственически и
владелчески действия от трети лица. Тези констатации обосновават наличието на
изтекъл в полза на ищеца придобивен давностен срок съобразно чл.79, ал.1, вр.
чл.82 ЗС, при което същият се явява собственик на процесния имот.
По неустановени причини, с новосъставената Кадастрална
карта за землището на ****, общ. Вълчи дол, процесния имот е регистриран като
имот с неидентифицирани собственици, за какъвто правоимащо лице се явява
общината по местонахождение и това именно обосновава правния интерес за ищеца
от защита на своите права по съдебен ред. Изтъкнатите по-горе съображения
обосновават извод за доказаност на наведените от ищцовата страна фактически
твърдения и за основателност на предявения иск, поради което същият следва да
бъде уважен.
Съобразно отправеното искане по чл.78, ал.1 ГПК с
представен списък на разноски в размер 870.56 лв, от които възнаграждение за
адвокат 350.00 лв, възнаграждение за експертиза 180.00 лв, такса за разглеждане
на делото 324.56 лв и разноски за снабдяване с документи 6.00 лв и такса за
вписване на исковата молба 10.00 лв, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати сторените от ищеца разноски в пълен размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Вълчи дол, ЕИК *********, че И.С.С., ЕГН **********, Е СОБСТВЕНИК въз основа на придобивно давностно
владение, упражнявано от 1995 г. върху следния недвижим имот, находящ се в землището на ****, обл. Варна: ПИ с идентификатор ********** с
площ 4617 кв.м., стар номер 000156, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, по Кадастрална карта на ****,
одобрена със Заповед №РД-18-79 от 28.07.2016 г., на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗС.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.С., ЕГН **********, сумата 870.56 лв (осемстотин и седемдесет лева, 56 ст.), представляваща
обезщетение за сторени разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: