РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Русе, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500314 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. Т. К., поч. на 17.07.2023 г. с
правоприемници Т. Е. К. и Д. Е. К. против решение №352/21.03.2023 г.,
постановено по гр.д.№1614/2022 г. на Русенския районен съд, с което
делбения имот е изнесен на публична продан. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на закона. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което делбения имот да му се възложи. Претендират
се и разноските за въззивната инстанция.
Ответниците по жалбата Д. Д. К., А. Д. К. и С. Д. К. са подали отговор по
реда на чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на
жалбата. Считат обжалваното решение за правилно и искат същото да бъде
потвърдено.Претендират разноски за въззивното производство.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството е за съдебна делба и се намира във фазата на нейното
извършване.
С влязло в сила съдебно решение е допусната съдебна делба на недвижим
имот- апартамент на втория етаж в жилищна сграда в гр.Р., ул.“Ц.“ №*, със
застроена площ от 88 кв.м. между Д. Д. К. с права 1/12 ид.ч., А. Д. К. с права
1/12 ид.ч., С. Д. К. с права 1/12 ид.ч. и Е. Т. К. с права 9/12 ид.ч.
С обжалваното решение първоинстанционният съд след като е съобразил
приетатапо делото експертиза, установяваща, че процесният недвижим имот е
реално неподеляем е приложил разпоредбата на чл.348 от ГПК като способ за
извършване на делбата и е изнесъл имота на публична продан.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
В чл.349 от ГПК са регламентирани хипотезите, при което неподеляемо
жилище може да бъде възложено на съделител, който отговаря на визираните
в закона условия.
По реда на чл.349, ал.2 от ГПК може да се иска възлагане на имот, ако
съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички
съделители наследодател.
Искането за възлагане обаче следва да се направи най- късно в първото
заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата- чл.349,
ал.4 от ГПК. Регламентираният в закона срок е преклузивен, поради което
пропускането му преклудира правото на възлагателна претенция.
В настоящият случай съделителят Е. К., поч. на 17.07.2023 г. не е
направил искане за възлагане в преклузивния срок, поради което правилно
съдът не е разглеждал и не се е произнесял по възлагателната му претенция.
Отделно от това следва да се посочи, че в настоящият случай не може да
2
намери приложение разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, тъй като
съсобствеността е възникнала от смесен фактически състав, а не само в
резултат на наследяване, поради което единствения възможен способ за
извършване на делбата е чрез изнасянето на имота на публична продан.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивната инстанция са в тежест
на жалбоподателите. Същите следва да заплатят на насрещната страна
направените разноски за адв. възнаграждение в размер на по 500 лв. за всяка
от тях.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №352/21.03.2023г., постановено по гр.д.
№1614/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Т. Е. К. и Д. Е. К. и двамата от гр.Р. да заплатят на Д. Д. К. от
гр.Р. сумата в размер на 500 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т. Е. К. и Д. Е. К. и двамата от гр.Р. да заплатят на А. Д. К. от
гр.Р. сумата в размер на 500 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т. Е. К. и Д. Е. К. и двамата от гр.Р. да заплатят на С. Д. К. от
гр.С. сумата в размер на 500 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3