№ 47
гр. Враца, 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. Тр. Т.
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от К. Тр. Т. Търговско дело № 20221400900097
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 3194 от
01.06.2022г., подадена от Д. Б. В., ЕГН ********** и К. Б. В., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес ***, чрез адв. Н. Д. и адв. Ж. Т., с
която са предявили срещу ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ***, гр. София, кумулативно субективно и обективно съединени искове
за заплащане на застрахователни обезщетения за причинени неимуществени
вреди – за сумата 200 000 лв. - от Д. Б. В. и за сумата 200 000 лв. - от К. Б. В.,
както и за имуществени вреди – за сумата 2 500 лв. - от двамата ищци по
равно - искове с правно основание чл. 432 вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл.
52 ЗЗД и искове за заплащане на мораторна лихва за забава върху всяка от
тези суми, както и претенции за деловодни разноски.
В исковата молба ищците Д. Б. В., ЕГН ********** и К. Б. В., ЕГН
**********, твърдят, че на 10.01.2022г., около 11:30 ч. на обходен път на гр.
Враца, свързващ път II -15 с гл. път I-1 /Е-79/ на 300 м. от кръговото
кръстовище с посока към гр. София, е настъпило ПТП, при което л.а. с марка
“Пежо”, модел „206“ с peг. № ОВ *** ВР, управляван от виновния водач С. П.
С., ЕГН: **********, в резултат на неправомерно двиЖ.е, при извършване на
не подсигурена и не позволена маневра „обратен завой“ в този участък, е
блъснат от водач на руски тир с per. № М ***Е 67, марка „Волво FH“, в
резултат на което пътника на предна дясна седалка Д. Б. В., ЕГН: **********
– тяхна майка, губи живота си, поради получената тежка съчетана травма;
смъртта си намира и водача С. П. С.. Поддържат, че за произшествието е
съставен Констативен протокол с peг. № 967000-528/20.01.2022г., в който е
1
посочено, че отговорността за него е на водача на л.а “Пежо-206“ с peг. № ОВ
*** ВР С. П. С., както и че за настъпилото събитие е образувано ДП №
43/10.01.2022г. по описа на РУ на МВР - гр. Враца, пр.пр. по описа на ОП
Враца. Посочват, че към датата на събитието за МПС с ДКН ОВ***ВР е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” № *********, с
начална дата на покритие 07.10.2021г. и крайна дата на покритие 07.10.2022г.,
с ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, и предоставящо
покритието по чл.493 от КЗ. Изтъкват, че в качеството им на увредени лица
по смисъла на чл. 478 от КЗ, на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ, на 28.03.2022г.
са депозирали писмена претенция, във връзка с която са образувани щети №
0801-001743/2022-01, № 0801-001743/2022-02 и № 0801- 001743/2022-03 от
29.03.2022г. при ответното дружество; че във връзка с тази претенция са
получили отговор от ответника с писмо изх. № 2048 от 19.04.2022г., с искане
за представяне на допълнителни документи за произнасяне по предявената
претенция, което писмо приравняват на отказ за изплащане на обезщетение.
Твърдят, че са загубили своята майка, която е била тяхната най-голяма
емоционална и духовна опора, център на тяхното семейство и единствен
родител в последните години за тях, поради факта, че баща им е починал от
естествена смърт на 03.11.2020г.; че същата е била в добро здраве, отзивчива
и изпълнена с желание да живее, радвала се на спокоен живот с децата си,
които е отгледала. Поддържат, че са се затворили в своя социален и семеен
кръг и не общуват извън него, като са настъпили и проблеми в общуването им
с най-близките им лица и помежду им, тъй като всеки преживява тежко
загубата, но по своему; че страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в
нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните им
здравословни проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока.
Преди настъпилото събитие двамата са били контактни, радвали са се на
сплотена семейна среда и на спокоен живот, както и на срещи с близки и
приятели, а в момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица
и така обичайните за всеки нормален човек с приятели и стремеж към
положителни емоционални преживявания. Посочват, че настъпилото събитие
има за последица силно негативно влияние върху целия им бъдещ живот,
като е налице особен интензитет на търпените болки и страдания , както и
силно негативен отпечатък върху тяхната психика. Наред с това изтъкват, че
двамата са заплатили разходи за извършено погребение на Д. В. в общ размер
2500,00 лева, които са във връзка с процесното ПТП.
Молят съда да осъди „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на
всеки от тях по 200 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и на двамата по равно общо сумата 2 500,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
погребение, във връзка с настъпилата смърт на тяхната майка, ведно със
законна лихва върху посочените по-горе суми, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ,
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.03.2022г.
2
до окончателното им изплащане.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, гр. София,
чрез адв. Д. С., в срока по чл.367, ал.1 ГПК, е подал отговор, с който оспорва
изцяло по основание и размер предявените искове. Признава за безспорно
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
силата на процесната застрахователна полица „Гражданска отговорност”
сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД относно процесния лек
автомобил. Не оспорва и обстоятелството, че при него е образувана преписка
по щета и твърди, че е бил възпрепятстван да определи обезщетение на
ищците поради недостатъчно данни за фактическите обстоятелства касаещи
настъпването на ПТП. Твърди, че по случая се води досъдебно производство,
което не е приключило, предвид което въпросът за механизма на
произшествието и вината на участниците е неизяснен. На основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД прави възраЖ.е за съпричиняване в ПТП и вредите от страна на
пострадалата Д. В., която не е ползвала предпазен колан при инцидента, с
което е улеснила увреждането си. Поддържа, че причина за ПТП е
управлението на руския тир марка „Волво FX” с per. No М*** Е 67 с
несъобразена с пътните условия скорост (значително над допустимата за
участъка), което е допринесло до ПТП; евентуално, че водачът на тира е
предприел забранена от закона маневра, с което е предизвикал ПТП. Оспорва
също и претенцията за имуществени вреди (разходи за погребение) като
неоснователна, тъй като по същество тези разходи не представляват вреда от
непозволено увреждане, а изпълнение на нравствен дълг от страна на ищците,
разходите за които не подлежат на обезщетяване, по аргумент от чл. 55, ал.2
от ЗЗД, в какъвто смисъл е и съдебната практика, която посочва. Оспорва
предявения иск и по размер, като счита, че размерите на претендираните
обезщетения не са съобразени със социално-икономическите условия на
живот в страната, не са справедливи и са неморално завишени, като
накърняват общественото разбиране за справедливост и биха се превърнали в
източник на неоснователно обогатяване, ако бъдат уваЖ. в тези размери.
Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил „Пежо-206” -
Стойко Стойков, като твърди в рамките на възраЖ.ето за съпричиняване, че
вина за инцидента има и пострадалата Д. В.; оспорва също противоправността
на действията на водача на посочения лек автомобил; причинно-следствената
връзка между действията на водача и настъпилите вреди; настъпилите
емоционални травми за ищците, преживените болки и страдания, твърденията
за психически шок и ужас, задълбочаване на налични здравословни
проблеми; размера на претенциите за неимуществени и имуществени вреди
като прекомерно завишени, както и претенцията за лихва.
По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищците. В
същата, във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на пострадалото
лице, твърдят, че същото е спазило всички правила за двиЖ.е по пътищата и
не е допринесло за настъпване на собствената си смърт. Относно оспорване
наличието на описаните от тях по вид и характер болки и страдания смятат,
3
че са ангажирали съответните доказателства и доказателствени искания, с
които да ги установят. Считат също, че претендирания размер на
обезщетенията е справедлив и отговаря на съдебна практика в България.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, в който ответникът заявява, че оспорва
исковете по основание и размер и поддържа отговора на исковата молба, и
излага съобраЖ.я в тази насока, идентични с излоЖ.те в отговора на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, намери за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 10.01.2022г., около 11:30 ч. на обходен път на гр. Враца, свързващ път II
-15 с гл. път I-1 /Е-79/ на 300 м. от кръговото кръстовище с посока към гр.
София, е настъпило ПТП, при което л.а. марка “Пежо”, модел „206“ с peг. №
ОВ *** ВР, управляван от С. П. С., ЕГН: **********, в резултат на
неправомерно двиЖ.е, при извършване на не подсигурена и не позволена
маневра „обратен завой“ в този участък, е блъснат от МПС с руски per. № М
***Е 67, марка „Волво FH“, управляван от М. И. К., в резултат на което са
починали водача на л.а. “Пежо-206“ с peг. № ОВ *** ВР, С. П. С. и пътника
на предна дясна седалка Д. Б. В., ЕГН: **********.
За произшествието е съставен Протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие от 10.01.2022 г. от разследващ полицай при РУ, гр.Враца,
след посещение на мястото на ПТП, в който са описани времето, мястото,
участниците в произшествието, състоянието на пътното платно, разполоЖ.ето
на ППС и настъпилите щети по тях, както и на пострадалите лица и др. Към
протокола са прилоЖ. схема и фотоалбум. Произшествието е документирано
и с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 967000-
528/20.01.2022г., в който е посочено, че в резултат на настъпилото ПТП са
убити водача на л.а. „Пежо-206“ с peг. № ОВ *** ВР, С. П. С. и пътника в
този автомобил Д. Б. В..
За произшествието е образувано ДП № 43/10.01.2022г. по описа на РУ
на МВР - гр. Враца (пр. пр. № 48/2022 г. на ОП-Враца) при условията на
чл.212, ал.2 НПК за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б” вр. ал.1, б. „в”, вр.
чл.342, ал.1 НК, което е прекратено с Постановление от 09.02.2023г. на ОП –
Враца, поради настъпилата смърт на виновния за произшествието водач на
лек автомобил „Пежо-206“ с peг. № ОВ *** ВР, С. П. С., на основание чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК.
От представеният препис – извлечение от акт за смърт №
0053/12.01.2022 г., издаден от община Враца /л. 13/, се установява, че Д. Б. В.
е починала на 10.01.2022 г. в гр. Враца.
4
За установяване причините за настъпване на процесното ПТП, неговият
механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилите щети по делото е назначена съдебно-
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В. Т. П.. На база
на прилоЖ.те по делото доказателства и тези по ДП № 43/10.01.2022г. по
описа на РУ на МВР - гр. Враца (пр. пр. № 48/2022 г. на ОП-Враца), вещото
лице е дало заключение, че от техническа гледна точка ПТП е настъпило при
следния вероятен механизъм: Произшествието е настъпило на 10.01.2022
година, около 11,30 часа на Обходен път на гр. Враца, свързващ път II-15 с
Главен път I-1 (Е-79), на около 300 метра от кръговото кръстовище в посока
към гр. София в светлата част на денонощието, на прав хоризонтален участък
от пътя, при дневна светлина, облачно време с лек валеж на дъжд, при мокра
настилка, с нормална видимост и минимална видимост към мястото на удара
не по малка от около 100 метра. ТИР - композицията в състав: влекач марка
„Волво ФН“ с per. № М*** ОЕ 67 и полуремарке марка „Шмитц“ с рег. №
АН***, управлявана от М. И. К., се е движила в дясната лента на платното за
двиЖ.е в посока от гр. Враца към гр. Мездра със скорост около 70 км/ч., а
пред нея в същата лента на платното за двиЖ.е и в същата посока се е движил
лекият автомобил „Пежо-206” с рег. № ОВ***ВР, управляван от С. П. С.. В
определен момент водачът на лекия автомобил „Пежо 206”, достигайки до
джоб-отбивки на пътя - от ляво и дясно една срещу друга, е предприел
намаляване на скоростта си на двиЖ.е, навлязъл в дясната по посоката му на
двиЖ.е джоб-отбивка със скорост от около 18 км/ч и без да спира е предприел
маневра „Завиване в обратна посока“ с навлизане в дясната лента в посока
гр.Мездра и при достигане до мястото на удара, при недовършена маневра, е
бил блъснат в лява странична част в областта на левите врати. След удара и
получения ударен импулс, лекият автомобил „Пежо 206”, придобивайки
скоростта на двиЖ.е на ТИР - композицията към момента на удара - около 55
км/ч и с направлението на ударния импулс в посока двиЖ.ето на ТИР –
композицията, се отделил от челната част на влекача и при неконтролируемо
двиЖ.е в тази посока и в ляво от платното за двиЖ.е, излязъл извън него и се
ударил челно в паркиран лек автомобил „Форд Фокус“, след което се
установил на мястото, отразено в Протокола за оглед ПТП. Според
заключението в определен момент, намирайки се на около 40 метра от
мястото на удара, водачът на ТИР - композицията е видял и възприел
траекторията на двиЖ.е на попътно движещия се пред него лек автомобил
„Пежо 206”, като опасност от ПТП и реагирал на аварийно спиране, но
поради попадане на мястото на удара в опасната му зона на спиране, при
достигане до мястото на удара с предна челна част на влекача с инициален
удар в областта на дясната половина на предна броня е ударил в лявата
странична част, в областта на лява предна и лява задна врата на влезлият на
пътното платно пред него лек автомобил „Пежо 206”. След удара ТИР -
композицията е запазила посоката и направлението си на двиЖ.е и след
изминаване на разстояние от около 25 метра в режим на блокирани ходови
5
колела се установила в покой на място, отразено в Протокола за оглед на
ПТП. В резултат на станалото ПТП водачът на лекият автомобил „Пежо 206”
и пътникът, седящ на предна дясна седалка Д. Б. В., са починали на място.
Причината за настъпване на описаното ПТП от техническа гледна точка,
според заключението, са субективни действия на водача на лекия автомобил
„Пежо 206” с per. №ОВ***ВР с органите за управление на автомобила, при
което е променил посоката си на двиЖ.е и е навлязъл от джоб-отбивката в
платното за двиЖ.е, предприемайки маневра завиване в обратна посока в
непосредствена близост пред ТИР - композицията. От заключението се
установява също, че скоростта на двиЖ.е на ТИР - композицията преди ПТП
е била в рамките на максимално допустимата скорост за пътния участък - 70
км/ч, а в момента на удара е била около 55 км/ч.; дължината на опасната зона
за спиране на ТИР - композицията при двиЖ.е с посочената скорост от 70
км/ч в условията на произшествието е била около 65 метра и ако ТИР -
композицията се е движила със скорост около 51 км/ч или по-малка от нея,
водачът й е могъл, чрез предприемане на аварийно спиране, да установи
композицията на 1 метър преди мястото на удара и да избегне ПТП. Според
заключението водачът на лекия автомобил „Пежо 206” с рег. № ОВ***ВР е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е преустановил
маневрата завой в обратна посока и пропуснал ТИР - композицията да
премине преди него, а водачът на ТИР - композицията при двиЖ.е с
определената скорост от 70 км/ч в условията на произшествието е реагирал
своевременно на опасността, но поради липса на време и разстояние, не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП;
поведението на този водач преди и по време на станалото ПТП е било
технически правилно. От заключението се установява също, че пострадалата
пътничка Д. Б. В. по време на станалото ПТП е използвала предпазен колан
(което е видно и от снимка №13 от приложеното в делото копие от
фотоалбум).
В съдебното заседание вещото лице допълва, че е изчислил безопасната
скорост при мокра настилка, каквато е била настилката по време на
произшествието. Същото разясни, че ударът в лекия автомобил е бил в лявата
му страна, поради което ударния импулс е надясно, следователно пътничката
трябва да се е ударила в дясната врата с известно двиЖ.е и напред, защото
тялото се е смъкнало надолу от седалката. При такъв страничен удар, според
вещото лице, обезопасителния колан не може да запази тялото.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът приема същото като обективно, компетентно и
пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като
професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по
6
делото, се установи, че причината за смъртта на Д. В. е острата масивна
кръвозагуба, настъпила вследствие на разкъсване на гръдната аорта, довела
до състояние несъвместимо с живота; смъртта е в пряка причинна връзка с
посочената съчетана травма, настъпила е бързо и е била неизбежна. В
заключението е посочено, че причината за настъпилите травматични
увреждания на Д. В. е процесното ПТП, че е налице причинно-следствена
връзка между получените телесни увреждания от В.а при процесното ПТП и
настъпилата смърт. От заключението се установява също, че с оглед
механизма на ПТП, а именно удар от товарен автомобил в лявата странична
част на лекия автомобил, уврежданията на починалото лице отговарят да
бъдат получени по механизма на удар с или върху твърд предмет, както и от
общото сътресение на тялото. Вещото лице е посочило, че от снимките от
представения фотоалбум се установява, че към момента на ПТП В.а е била с
поставен обезопасителен колан. Според заключението въпреки употребата на
обезопасителен колан, същият не е имал превантивна функция и не е
предотвратил смъртния изход, тъй като коланът има такава при челен
сблъсък и скорост на двиЖ.е около 60/65 км/ч, а в конкретния случай се касае
за страничен сблъсък.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на валидност от 07.10.2021г. до
07.10.2022г., по която ответното застрахователно дружество „ЗАД Даллбогг
живот и здраве” АД е покрило отговорността на водача на лек автомобил
“Пежо-206“ с peг. № ОВ *** ВР - С. П. С.; настъпването на процесното ПТП
на 10.01.2022г. и предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция на
28.03.2022г. за изплащане на застрахователно обезщетение от ищците, чрез
двамата им пълномощници, за причинени имуществени и неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 10.01.2022г. (това обстоятелство се установява и
от приложената по делото претенция по чл.380, ал.1 КЗ и известието за
доставянето й на застрахователя, връчено му на 28.03.2022г.) и образувани
застрахователни преписки № 0801-001743/2022-01, № 0801-001743/2022-02 и
№ 0801- 001743/2022-03 от 29.03.2022г.; неизплащане на дължимото
застрахователно обезщетение от застрахователя към момента на подаване на
исковата молба, поради което тези обстоятелства са обявени от съда за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК с постановено по реда на чл. 374 ГПК определение.
По делото не се твърди и не са представени доказателства за изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение към момента на приключване на
устните състезания.
7
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ГРАО-
49/13.01.2022 г., издадено от Община Вършец, се установи, че ищците Д. Б.
В., ЕГН ********** и К. Б. В., ЕГН **********, са наследници на Д. Б. В.,
ЕГН: ********** – нейни синове. Качеството на ищците на деца на Д. В. се
установява и от прилоЖ.те удостоверения за раждане на двамата.
За установяване на преживените от ищците болки, страдания и
причинените им морални неудобства от смъртта на тяхната майка Д. Б. В., по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. С. Н. -
бивша съпруга на Д. В., Н. К. С. - живуща на семейни начала с Д. В. и И. К. З.
- живущ на семейни начала с дъщерята на Д. В..
Разпитаният по делото свидетел И. З. твърди в показанията си, че живее
в гр.Вършец, познава ищците и техните родители, често са се виждали със
семейството на Д. В. и 3-4 години преди смъртта на последната е живял в
нейната къща. Свидетелят установи, че Д. В. е била добър и работлив човек,
работила къщна работа, винаги ги е посрещала, била майтапчийка и душата
на компанията; за нея свидетелят не може да каже нищо лошо. Ищците
живеели близо до майка си, виждали се почти всеки ден с нея, стига да не са
възпрепятствани. Свидетелят твърди, че от около една година Д. е била
вдовица, че след смъртта на съпруга й не са се променили отношенията със
синовете й. След смъртта на Д. В. свидетелят продължава да се вижда с
двамата ищци, ходят си на гости, но по-рядко. Според свидетеля сега
състоянието на Д. не е същото, каквото е било преди смъртта на майка му, по-
затворен е; К. е в чужбина и с него свидетелят се вижда и чува по-рядко, но
определено и в него има промяна; и двамата й синове определено не са
същите, каквито били, по-затворени и по-дистанцирани са.
Свидетелката Д. Н. е живяла с Д. В. в семейството на Д. В. близо 5
години преди около 24 години, а след раздялата й с ищеца, техните деца
останали да живеят в дома й заедно с баща си и Д. В. се грижила за тях,
когато той отсъствал по работа. Сега вече не живеят в този дом, имат свои
семейства. Свидетелката твърди, че Д. била отлична кулинарка и весел човек,
обичала тържествата и посрещала гости; винаги прекарвали празниците
заедно, а извън празниците се виждали по повод децата. Според свидетелката
отношенията между Д. и Д. били отлични; имали общо домакинство, живеели
заедно на един етаж. Д. В. била грижовна майка, обичала своите деца и
живеела заедно с тях; помежду им не е имало конфликти и дразги.
8
Последните 2-3 години преди смъртта на Д., Д. се отделил от дома й и живеел
в с. Лютаджик, което е близо до гр.Вършец. Свидетелката е била на
погребението на Д.; Д. бил много тъжен и съкрушен; смъртта на Д. била шок
за всички, най-вече за синовете й. Според свидетелката след смъртта на майка
му Д. се променил доста, станал по-затворен и променил и отношението към
децата си; все по-рядко се събират на празници, по-рядко ги кани на гости и
тържества. Според свидетелката ищецът още не е преживял трагедията.
Свидетелката Н. С. твърди в показанията си, че е живяла в дома на Д. В.
около 2 години; било 4-5 години преди смъртта й. Според същата Д. е била
много добър човек, много разбрана жена, била работлива и сплотявала
семейството на празници, била много добра домакиня. Отношенията между Д.
и Д. били много топли; той пътувал и тя го чакала с нетърпение да се прибере
от път и да дойде при нея. Свидетелката твърди, че К. В. е живял в къщата на
майка си и баща си, а от двадесет и няколко години живее в Испания и всяка
вечер говорил с майка си по телефона, тя се интересувала от семейството му,
той също от нея. Всяко лято К. В. си идвал с децата и семейството си в
България и Д. ги чакала с нетърпение да си дойдат, тяхното идване било
празник за нея. Според свидетелката К. В. бил весел и лъчезарен човек, а след
смъртта на майка си се променил - станал тъжен, неконтактен и по-затворен;
преди дни, когато си дошъл от чужбина в къщата на майка си, плакал дълго
време; очаквал да е същото, но вече нея я няма. След като разбрал за смъртта
на майка си К. веднага намерил полет и се прибрал със семейството си за
нейното погребение. От показанията на свидетелката се установява, че и
двамата ищци са били на погребението на Д., и двамата били много
разстроени и много плакали, били потресени и двамата. К. изглеждал много
зле; Д. станал много затворен, не искал да комуникира и да се събира с никой,
отключил диабет.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близките им
връзки с ищците, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
За установяване на претърпените от ищците имуществени вреди по
делото са представени фактура № 75/13.01.2022г., издадена от „Озирис-13”
ЕООД, гр.Враца с получател Д. Б. В. за извършени траурни услуги и
9
доставени траурни стоки на обща стойност 2500 лв. и фискален бон от
12.01.2022г., издаден от същото дружество, в качеството му на погребална
агенция „Йоана” на стойност 2500 лв.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените субективно и обективно кумулативно съединени искове са
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52
ЗЗД за заплащане на застрахователни обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, причинени от настъпила смърт,
вследствие на ПТП, и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 от
КЗ за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираните
обезщетения.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки
са налице – писмено заявление от ищците от 28.03.2022г. и отказ на
застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение, което
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ. Не е оспорена
и материално – правната легитимация на ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно Д.ие лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
10
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Безспорно е по делото, че на 10.01.2022г., около 11:30 ч. на обходен път
на гр. Враца, свързващ път II -15 с гл. път I-1 /Е-79/ на 300 м. от кръговото
кръстовище с посока към гр. София, е настъпило твърдяното в исковата
молба пътно-транспортно произшествие, предизвикано от водача на лек
автомобил “Пежо-206“ с peг. № ОВ *** ВР - С. П. С., както и че към датата на
настъпването му за този автомобил е била валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" към ответното дружество „ЗАД ДаллБогг Живот и
здраве” АД. Безспорно водачът на този лек автомобил е лице от кръга на
изрично посочените в чл. 477, ал. 2 КЗ. Гражданската отговорност на
виновния в случая водач на МПС за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди на ищците е покрита от задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" по сключения застрахователен договор.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.01.2022 г.,
представените материали по ДП № 43/2022 г. на РУ Враца (пр. пр. № 48/2022
г. на ОП-Враца) и заключенията по съдебно-автотехническата и съдебно-
медицинската експертизи, по безпротиворечив начин се установи както
механизма на ПТП, така и че пряк резултат от произшествието е смъртта на
Д. Б. В., за която няма друга непосредствена причина.
В Постановление от 09.02.2023г. на ОП – Враца, с което е прекратено
ДП № 43/10.01.2022г. по описа на РУ на МВР - гр. Враца (пр. пр. № 48/2022 г.
на ОП-Враца), е прието, че водачът на лек автомобил “Пежо 206“ с peг. № ОВ
*** ВР, С. П. С. предприемайки маневра „завиване в обратна посока” е
нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата и така е допуснал възникването на
ПТП, от което е настъпила неговата смърт, както и смъртта на пътничката в
автомобила Д. Б. В., като инкриминираната деятелност изпълва признаците на
състава по чл.343, ал.3, б. „б” вр. ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 НК.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че причина за настъпилото ПТП са субективни действия на
водача на лекия автомобил с органите за управление, при което е променил
посоката си на двиЖ.е и е навлязъл от джоб-отбивката в платното за двиЖ.е,
предприемайки маневра завиване в обратна посока в непосредствена близост
пред ТИР - композицията. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза е налице причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания на Д. В. и процесното ПТП, както и е налице причинно-
11
следствена връзка между получените телесни увреждания от В.а при
процесното ПТП и настъпилият летален изход. Изложеното налага извода, че
причина за настъпване на ПТП и леталният изход на пътника в лекият
автомобил “Пежо-206“ с peг. № ОВ *** ВР Д. В. са субективни действия на
водача на този автомобил с органите му за управление. А съобразно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав достига до
извод, че пътно-транспортното произшествие, пряк резултат от което е
настъпила смъртта на Д. В., е виновно и противоправно причинено от водача
на лек автомобил “Пежо 206“ с peг. № ОВ *** ВР С. П. С..
По въпроса за материалноправната легитимация на ищците да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на Д. В. съдът
намира следното:
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е
даден в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В съобразителната част на посоченото тълкувателно решение е
разяснено, че с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи,
че действително са претърпели вреди. Най-близките на починалия (по
смисъла на посоченото постановление) се ползват с право на обезщетение,
тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да
се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата
12
му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не
може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
С оглед изложеното ищците Д. Б. В. и К. Б. В. са от кръга на лицата,
имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт,
съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/25.V.1961 г., тъй
като видно от представените удостоверение за наследници на Д. В. и
удостоверения за раждане на ищците, същите са деца на починалото лице.
Като деца на пострадалата Д. В. те се ползват с право на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като поради естеството на съществувала житейска
връзка е логично да се предполага, че в продължителен период от време
търпят значителни по степен морални болки и страдания от загубата й.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищците
Д. В. и К. В. по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване
на причинените им от застрахователното събитие, довело до смъртта на
тяхната майка Д. В., неимуществени вреди по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед прилоЖ.ето на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС
№ 4/1968 г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.
290 ГПК, общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и
13
обществено полоЖ.е на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отраЖ.е в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл.432
КЗ.
По отношение на размера на дължимото на ищците обезщетение
настоящият съдебен състав, отчита доказаните близки отношения между
ищците и починалата Д. В., които са в рамките на обичайното за отношения
между деца и родител; момента на настъпване на инцидента (2022 г.);
възрастта на починалата към този момент /69 г./ - в пенсионна възраст, на
ищците Д. В. /48 г./ и К. В. /49г./ - пълнолетни и работоспособни; семейната
общност; внезапност на събитието и на настъпилата смърт;
преждевременността на настъпилата смърт; промяната в емоционалното
състояние на ищците, в резултат на процесния деликт и причинените им
душевни болки, мъка и страдание от внезапната загуба на близък човек; така
също и конкретните обществени и икономически отношения и
застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт.
Установи се, че между Д. В. и синовете й Д. В. и К. В. са съществували
пълноценни отношения на обич, привързаност и споделеност. Възрастта,
както на пострадалата, така и на низходящите й не съставлява самостоятелен
критерий за съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете
няма само едно измерение и най–силна проява при низходящи в детска и
младежка възраст. Морална подкрепа, приятелство, емоционална близост
могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата. /В този см.
Решение № 178 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. 458/2012 г. първо т. о. ТК /. В
случая към датата на инцидента Д. В. е била на 69 г., и независимо от
възрастта била дейна и работоспособна, общувала е постоянно с децата и
внуците си, най-вече е била моралната опора на семейството. Събраните
гласни доказателства сочат, че между пострадалата Д. В. и синовете й са
съществували отношения на близост и разбирателство, те са се подкрепяли и
14
са си помагали взаимно, празнували са заедно семейните празници. Въпреки,
че двамата ищци са живеели в други населени места (а ищецът К. В. в
чужбина), същите редовно са поддържали връзка с майка си - ищецът Д. В. я
посещавал лично, а с ищеца К. В. са се чували по телефона. При определяне
на обезщетението съдът съобрази обстоятелството, че и двамата ищци тежко
понесли загубата на майка си, причинена от трагичния инцидент, станали по-
затворени в себе си и се дистанцирали от близките си, а ищецът К. В. плакал,
когато се върнал от чужбина и посетил дома на майка си. Установява се от
доказателствата и, че мъката и болката, които ищците изпитали от загубата са
били засилени, предвид внезапността на загубата.
Следва да се отчете също така, че показанията на тримата свидетели не
установяват съдържание на връзката между починалата и двамата ищци,
надхвърлящо обичайните отношения и емоционална връзка между родител и
деца; няма данни за някаква особена връзка между ищците и починалата,
която поради определени житейски обстоятелства да се различава от
нормалната и да обосновава изключителност на отношенията, респ.
определяне на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен
размер от 200 000 лв. за всеки от тях. И двамата ищци са в зряла възраст, с
достатъчно житейски опит и изградени като личности, за да устроят
самостоятелно живота си, имат собствени семейства и деца от много години,
които са подкрепяща среда в преодоляването на негативните последици от
смъртта на тяхната майка, живеят в отделни домакинства в различни
населени места, като ищецът К. В. от над двадесет години живее в Испания
със своето семейство, и същите не са материално и финансово зависими от
майка си. Няма данни по делото смъртта на майката да е причинила
съществена промяна в живота на синовете й в социално – битов план; няма
доказателства те да са изпаднали в тежки депресивни състояния, наложили
лекарска помощ и да преживяват последствията от загубата по начин,
надвишаващ по трудност обичайния за такъв вид загуба. Не се установи и
поява на здравословни проблеми, предвид липсата на представена
медицинска документация, удостоверяваща наличието на такива.
Загубата на родител е събитие, което неминуемо има за последица
душевна болка и тъга в неговите деца. Изпитваните от ищците страдание и
мъка по загубата на майка им след нейната смърт са нормалните страдания,
изпитвани от загубата на родител. Анализът на събраните по делото
15
доказателства установява, че понесените от двамата ищци психически и
душевни травми от внезапната смърт на тяхната майка, с оглед критериите за
справедливост, както и с оглед трайната съдебната практика по сходни
случаи, могат да бъдат репарирани със сумата от по 120 000 лева за всеки от
тях, като следва да се изтъкне, че едва ли има стойност, която да компенсира
жестоката травма, която ще се преживява ежедневно в живота им, давайки
отраЖ.е във всички негови аспекти.
Несъмнено настъпването на пътнотранспортно произшествие и
настъпилата при него смърт на майката на ищците, е съпътствано от
извършване на разходи за погребението й. От коментираните във
фактическата обстановка писмени доказателства – фактура и касов бон към
нея и посоченото основание за издаването й, се установява причинно-
следствената връзка между извършените разходи и настъпилото събитие.
ВъзраЖ.ето на ответната страна, че тези разходи не следва да се
обезщетяват, тъй като се касае за морален дълг е неоснователно.
Изпълнението на нравствен дълг е основание за получаване на облагата и
изключва претенцията за неоснователно обогатяване към пострадалия, но не
изключва искането за обезщетяване към делинквента, респ. към отговорния
да обезщети вредите от действията му застраховател. Установено е, че
смъртта е настъпила вследствие процесното произшествие и сторените
разходи за погребение на починалата са непосредствена последица от
деликта. Същите следва да се възстановят в патримониума на ищците, които в
изпълнение на нравствения си дълг са заплатили разходи по организация и
извършване на погребението на своята майка.
По възраЖ.ето за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
16
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възраЖ.е пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предполоЖ.я, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли
за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т. е. подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с
цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възраЖ.е
от застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като пътник в лекия автомобил, с твърдения, че към момента на
настъпване на ПТП същата е пътувала без поставен предпазен колан, т.е.
твърди се нарушение на правилото на чл. 137а от ЗДвП, довело до тежки
телесни увреждания, причинили смъртта на пострадалата, които не биха
настъпили, в случай че същата е била с поставен предпазен колан.
Съдът намира това възраЖ.е за неоснователно, тъй като по делото не се
ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че пострадалата Д. В., като пътник в лекия автомобил, е била без
поставен обезопасителен предпазен колан. Напротив, от заключенията на
изслушаните от съда съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска
експертизи, които се кредитират изцяло от настоящия съдебен състав, се
17
установи, че при настъпване на ПТП-то пострадалата Д. В. е била с поставен
обезопасителен колан. От заключението на последната експертиза се
установява също, че въпреки употребата на обезопасителен колан, същият не
е имал превантивна функция и не е предотвратил смъртния изход, тъй като
коланът има такава при челен сблъсък и скорост на двиЖ.е около 60/65 км/ч,
а в конкретния случай се касае за страничен сблъсък.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че нарушение на
правилото на чл. 137а от ЗДвП от пострадалата не е доказано, както и че
липсва принос от пострадалата на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираното от ответника възраЖ.е за
съпричиняване, основано на нарушение на чл. 137а от ЗДвП, е недоказано и
неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявените от Д. Б. В. и К. Б. В.
искове за неимуществени вреди са частично основателни и следва да се
уважат, като се осъди ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, гр.София да заплати на всеки един от тях обезщетение за неимуществени
вреди по 120 000 лева. За горницата над уваЖ.те размери до предявените
размери на обезщетение за неимуществени вреди от по 200 000 лева, исковете
не са доказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.
Претенцията на ищците за претърпени имуществени вреди,
представляващи разходи за погребение, в размер 2 500 лв., е основателна,
поради което подлежи на уважаване в пълен размер.
Дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва с начален момент
29.03.2022 година – датата на сезиране на ответното застрахователно
дружество с молбата на ищците за заплащане на застрахователните
обезщетения, както е поискано от ищците. Това разрешение е съобразено със
законовата уредба. За лихвите като част от застрахователното обезщетение,
дължимо от прекия причинител на вредата при ангажиране на неговата
отговорност, които се покриват от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност", са приложими разпоредбите на чл.
493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ. Според
разпоредбата на ал. 3 от чл. 429 от КЗ лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/,
18
като в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съобразявайки тази разпоредба, съдът намира, че законната лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди се дължи от
29.03.2022 година, което е датата на предявяване на застрахователната
претенция от ищците в качеството им на увредени лица. Следва да се приеме,
че тя е най-ранната дата, доколкото няма твърдения и данни за уведомяване
на застрахователя по-рано.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищците са направили разноски за възнаграждение на вещите лица по
изпълнените съдебни експертизи в размер 400 лв. и за държавна такса в
размер 2100 лева и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът им дължи
разноски по съразмерност в размер 1506, 211 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр.
чл. 7, ал. 2, т.2 и т.5 вр. с §2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния
представител на ищците адв. Н. Д. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Същото следва да бъде определено за всеки иск поотделно и
съответно на уважената част от всеки иск, на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. При интерес от по 200 000 лв. за всеки един от ищците,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 12 650 лв. (25 300 лв. за
двата иска за неимуществени вреди); при интерес от 2 500 лв. за двамата
ищци минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 550 лв. (за иска за
имуществени вреди) или общо 25 850 лв., от която сума на адвокат Д.,
представлявал безплатно ищците пред настоящата инстанция, се дължи сума
в размер 18 689, 06 лв. с ДДС, която е съответна на уважената част от
исковете /242 500 лв. /.
От ответника се претендират разноски от 400 лв. за възнаграждение на
вещите лица по изготвените експертизи, съгласно списъка по чл.80 ГПК
/л.214/, поради което, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат
19
осъдени да заплатят на ответника по съразмерност разноски в размер 159, 00
лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено (изцяло или
отчасти) от заплащане на държавна такса и/или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. С оглед изложеното,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати съразмерно с
уважената част от исковете сумата 8434, 78 лв. дължима държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца
(изчислена след приспадане на сумата 1265, 22 лв., дължима на ищците за
държавна такса).
Така мотивиран, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл.409 от КЗ Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Ж. К. и Б. И. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. В., ЕГН ********** и К. Б. В., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес ***, сумите по 120 000 /сто и
двадесет хиляди/ лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на Д. Б. В., ЕГН: ********** – тяхна майка, настъпила на
10.01.2022г., вследствие на пътнотранспортно произшествие от
10.01.2022г., причинено от С. П. С., ЕГН: ********** - водач на застрахован
при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ лек автомобил “Пежо 206“ с peг. № ОВ *** ВР, както и
сумата 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи за погребение на Д. Б. В., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 29.03.2022 година, до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за неимуществени
вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52
ЗЗД, в частта за разликата над присъдените от по 120 000 лева за всеки от
20
ищците до предявените размери от по 200 000 /двеста хиляди/ лева за всеки
от ищците, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Ж. К. и Б. И. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. В., ЕГН ********** и К. Б. В., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес ***, по съразмерност разноски от
1506, 211 лева.
ОСЪЖДА Д. Б. В., ЕГН ********** и К. Б. В., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ж. К. и Б. И. – изпълнителни директори, разноски по
съразмерност от 159, 00 лева.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Ж. К. и Б. И. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д., ЕГН ********** – ШАК, с
адрес на кантората ***, сумата 18 689, 06 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на Д. Б. В., ЕГН ********** и К. Б. В., ЕГН ********** - ищци по
т.д. № 97/2022г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Ж. К. и Б. И. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 8434, 78 лв., съразмерно на
уважената част от исковете, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
21