Р Е Ш Е Н И Е
№ 260049
гр.Пловдив, 12.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 396 по описа
за 2018 година на ПРС, II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002836 от 16.09.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „БЕЛАНО” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с.Марково, обл.Пловдив, местност „Исака“ №
44а, представлявано от И. Т.К.като негов *** на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда,
във вр. с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в
размер на 1800 / хиляда и осемстотин / лева за нарушение на чл.63, ал.2, във
вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
С жалбата от дружеството –
жалбоподател се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление
/НП/ поради неговата незаконосъобразност. Излагат се доводи в подкрепа на искането
за отмяна на НП а именно за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство, довели до засягане
на правото на защита на дружеството, включително и до липсата на описание на
обстоятелствата при които е извършено нарушението. С жалбата се прави и
алтернативно искане, в случай че се приеме че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ, за приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Претендират се направени разноски.
В съдебно заседание
дружеството – жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв.А.П. която
поддържа искането за отмяна на издаденото против дружеството НП. В пледоарията
си излага доводи в подкрепа на искането си за отмяна на НП. Направи се искане и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, редовно
уведомена, в съдебно заседание се представлява от Н.К.– **** „Административно
информационно и правно осигуряване“ в Д“ИТ“Пловдив съгласно представено
пълномощно, която изразява становище за неоснователност на жалбата. В
пледоарията си излага доводи основаващи искането и до съда за потвърждаване на
атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Моли в полза на Д“ИТ“ Пловдив
да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Атакуваното наказателно
постановление /НП/ издадено въз основа на съставен на 21.08.2020г. от свидетелката
И.С.Б. *** акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-002836 против
дружеството жалбоподател, за това, че при извършена проверка на 15.07.2020г.
около 13,30 часа на ресторант „Морадо“ в гр.Пловдив ул.“Авксентий Велешки № 19,
стопанисван от „Белано“ ЕООД е установено В.Н.В.ЕГН ********** да работи в
обекта като ***. Съгласно акта по време на проверката е била облечена с работно
облекло и обслужвала клиенти на ресторанта. В разговор и в писмен вид в
декларация по чл.402 от КТ В.В.декларира, че работи като *** в обекта от
13.07.2020г., като същия ден – 15.07.2020г. работното и време е от 07,30 часа
до 16,00 часа. Съгласно акта на 22.07.2020г. в ДИТ-Пловдив упълномощено от
управителя на дружеството лице представило трудов договор № 106 от
15.07.2020г., сключен с В.В.и справка от ТД на НАП за прието уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ с изх. № 16388203095783 от 15,17 часа на 15.07.2020г. В акта
е посочено, че от извършената проверка в обекта на 15.07.2020г. и от
представените на 22.07.2020г. в ДИТ-Пловдив документи се установи, че към 13,30
часа на 15.07.2020г. от страна на работодателя „Белано“ ЕООД е допусната до
работа като сервитьор в ресторант „Морадо“ в гр.Пловдив ул.“Авксентий Велешки №
19 В.Н.В.ЕГН **********, без да и е
предоставено преди постъпване на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3
от КТ заверено в ТД на НАП с което е нарушил чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1
от КТ. Актът е съставен в присъствието на упълномощено от дружеството лице,
което след запознаване със съдържанието на акта е вписало в графата за
възражения че ще внесе в законовия срок. Актът е подписан от посочените в него
лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на упълномощеното
от дружеството лице. В законоустановения три дневен срок пред контролните
органи са били представени писмени обяснения по отношение на съставения АУАН от
страна на дружеството, които са били приети от АНО като неоснователни и е издал
атакуваното НП. Въз основана констатациите в акта е издадено и атакуваното НП,
в което по идентичен с акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената
правна норма. Поради не съгласие с наложената имуществена санкция в срок пред
РС гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел в
съдебно заседание И.С.Б. посочи, че
лично е установила нарушението при проверката, в която е участвала и друга
нейна колежка К.Т., посочена и като свидетел при съставянето на АУАН.
Свидетелката посочи, че лицето В.В.в момента на проверката е осъществявал трудова
дейност, което като обстоятелство е било посочено и в декларацията попълнена от
това лице съгласно чл.402 от КТ. Свидетелката посочи, че в ДИТ са били
представени трудов договор и справка за
регистриран трудов договор.
Допусна се и разпита на
управителката на ресторант Морадо Ц.Г.Ш.която посочи, че поради голямото
отстояние на офиса на фирмата от ресторанта не е предоставено на датата на
проверката копие от справката за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП
Пловдив.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена от приобщените по делото
доказателства – гласни: показанията на
разпитания като свидетел актосъставителка И.Б., както и на писмени такива: НП, АУАН,
декларация по чл.402 от КТ, копие на трудов договор, копие на справка по чл.62, ал.5 от КТ, Заповед № З –
0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка, писмени обяснения.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по
основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи
има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук
следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита,
че атакуваното наказателно е издадено от лице притежаващо нужната
компетенция за това съгласно КТ и приложената оправомощителна Заповед
№ З – 0058 от
11.02.2014г. на Изпълнителния директор на ИА”ГИТ. Актът е съставен от служител
на ДИТ Пловдив със длъжност главен
инспектор, при изпълнение на своите задължения, в съответствие със КТ. Съдът след запознаване
със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия произтичащи от КТ. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружество жалбоподател
не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1
от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди
постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
Съгласно чл.62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят
или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната ТД на НАП. Следва да се посочи, че тридневният срок за изпращане на
уведомлението за сключен трудов договор не противоречи на задължението на
работодателя по чл.63, ал.2 от КТ да допусне работника или служителя до работа
едва когато вече му е връчил такова уведомление. В настоящия случай съдът
намира, че правилно АНО е приел, че е налице нарушението за което е наказано
дружеството - жалбоподател. След като уведомлението до ТД на НАП е заверено на 15.07.2020г. в
15:27:06 часа, то работодателят не е
имал фактическа възможност да го връчи на работника при започване на трудовата
си дейност на 15.07.2020г., констатирано от контролните органи при проверката
започната около 13:30 часа на същата дата. За неизпълнение на изискването на
чл.63, ал.2 от КТ от работодателя, в чл.414, ал.3 от КТ е предвидено налагане
на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева, а на виновното
длъжностно лице – глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно
нарушение.
В хода на
административнонаказателното производство, на основание приетите писмени и
гласни доказателства съдът намира като безспорно установено, че „Белано” ЕООД
в качеството на работодател, е осъществило от обективна страна състава
на нарушението по чл.414, ал.3 от КТ, вр. чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ,
като е допуснал до работа В.Н.В.като сервитьор в ресторант „Морадо“ в
гр.Пловдив на 15.07.2020г. преди да и връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Поради това законосъобразно е ангажирана
отговорността му на основание чл.414, ал.3 от КТ с издаване на наказателното
постановление предмет на разглеждане по настоящето дело. В.Н.В.е декларирала писмено, че в деня на
проверката е работила като сервитьор в ресторант „Морадо като е попълнила
справка съгласно чл.402 от КТ. В тази справка изрично е записал, че работи по сключен
трудов договор. В хода на проверката на контролните органи е представен трудов
договор сключен на 15.07.2020г. между „Белано“ ЕООД и В.Н.В..
При така направения преглед на установените факти и приложимите правни
норми се налага извода, че отговорността на „Белано” ЕООД е законосъобразно ангажирана на основание
чл.414, ал.3 от КТ. Обстоятелството, че след проверката ЮЛ е изпратило
уведомление до ТД на НАП за сключен с работника трудов договор не може да
доведе до отпадане на отговорността му за извършеното административно
нарушение, а следва единствено да бъде
взето предвид при определяне размера на имуществената санкция.
Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на дружеството за
маловажност на нарушението. Специалният състав на маловажно административно
нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на
чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в,
ал.1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки:
1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2.
От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен
това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 от ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ
не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно
по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е
посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и
чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по
чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е
приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат
да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната
разпоредба.
В този смисъл макар и изложените от дружеството твърдения, че трудовият
договор е от 15.07.2020г. и уведомлението по чл.65, ал.5 от КТ е подадено
до ТД на НАП още същия ден и липсват вредни последици, то не може да се приеме,
че осъщественото административно нарушение от „Белано“” ЕООД е маловажно именно
поради действието на чл.415в, ал.2 от КТ. А с оглед приложимостта на специалната норма
по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Не може да бъде споделено и възражението, че се касае за
малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението
за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на
труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно,
нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ – изрично
забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му
предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва
извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо
явно незначителна такава.
С оглед допуснатото неизпълнение
на задължение от страна на „Белано“ ЕООД съдът намира, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството като работодател на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ. Правилно на дружеството е било наложена
имуществена санкция основание чл.414, ал.3 от КТ поради нарушението по чл.63,
ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ. Наложената имуществена санкция в размер на 1800
лева е в рамките на закона, но в случая съдът счита, че АНО при определяне на размера на имуществената
санкция не се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и не е взел в предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В деня на проверката 15.07.2020г. дружеството
е изпълнило своето задължение и е подало по надлежния ред уведомление по чл.63,
ал.5 от КТ пред ТД на НАП Пловдив, както
и че не е допуснато настъпването на вредни последици за В.В.. Посоченото мотивира съдът да приеме че е
налице основание за изменение на НП в частта му относно размера на наложената
имуществена санкция на дружеството като я определя в нейния законодателно
определен минимум определен а именно
1500 лева. В този си размер съдът счита, че
имуществената санкция би постигнала целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно
да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Предвид изхода
на спора, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН
въззиваемата страна има право на разноски, в каквато насока беше и претенцията
на представителя й в съдебно заседание. Ето защо, трябва да се присъдят
разноски в ползва на въззиваемата страна и което възнаграждение за
представителство варира в граници между 80 лева и 120 лева, съгласно чл.27е
от Наредба за заплащането на правната
помощ. В случая съдебното производство приключи в две съдебни заседания, с
разпит на актосъставилката и свидетел допуснат по искане на дружеството –
жалбоподател, без да се събират други
доказателства. Поради изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати разноски в размер на 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 16-002836 от 16.09.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „БЕЛАНО” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: с.Марково, обл.Пловдив, местност „Исака“ № 44а,
представлявано от И. Т.К.като негов ** на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на
труда, във вр. с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 1800 / хиляда и осемстотин / лева за нарушение на чл.63, ал.2,
във вр. с чл.63, ал.1 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 / хиляда и
петстотин / лева.
ОСЪЖДА „БЕЛАНО” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с.Марково, обл.Пловдив, местност „Исака“ №
44а, представлявано от И. Т.К.като негов *** да заплати на Изпълнителна агенция
,,Главна инспекция по труда‘‘ гр.София сумата в размер от 100 /сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи
на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от
получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.