РЕШЕНИЕ
№ 1008
гр. Пловдив, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501741 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца В. Д. Д.,
ЕГН – ********** срещу Решение № 881 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 14 748/2021 г. на РС –
Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска на въззивника за осъждането на въззиваемата Р.
И. Д., ЕГН – ********** да заплаща за малолетният им син Д. – роден на *****.2012 г.,
месечна издръжка, считано от 07.09.2021 г. занапред, както и за минало време – периода
10.06.2021 г. – 17.09.2021 г. за разликата от 200 лв. до 250 лева.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му
част и искане за неговата отмяна и уважаване на иска в пълния предявен размер. Претендира
разноски.
Въззиваемата е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК за неоснователност на жалбата.
Пледира за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.
Съдът установи следното:
С първоинстанционното решение съдът е прекратил брака между В. Д. Д., ЕГН –
********** и Р. И. Д., ЕГН – ********** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
съпругата Р.; постановил е след прекратяване на брака същата да запази брачното си
фамилно име Д.; предоставил е ползването на семейното жилище след прекратяването на
брака на съпруга В.; предоставил е упражняването на родителските права върху сина на
страните Д. В. Д. – роден на *****.2012 г., на бащата В. Д., като е отхвърлил иска на
майката за предоставяне на родителските права; определил е местоживеенето на детето при
бащата; определил е режим на лични отношения между детето и майката Р.; осъдил е
последната да заплаща за детето чрез баща му месечна издръжка, считано от 17.09.2021 г. до
настъпване на законоустановена причина за изменяване или прекратяване на издръжката,
1
както и за минало време – периода 10.06.2021 г. – 17.09.2021 г., в размер на 200 лв., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното й
изплащане, като за разликата от 200 лв. до претендираните 250 лв. искът за издръжка е
отхвърлен.
Предмет на настоящата въззивна проверка е решението в частта по иска за издръжка
в отхвърлителната му част - разликата от 200 лв. до 250 лева. В останалите му части
решението е влязло в сила като необжалвано.
Въззивникът поддържа че определенената с обжалваното решение издръжка е
минималната такава за страната, която не е съобразена с нуждите на детето и с
възможностите на майката. Макар и трудоустроена, тя е с право на работа и работи, като
месечния й доход от пенсия и заплата – безспорно установен в първоинстанционното
производство, надхвърля реализирания от него месечен доход. Счита, че като родителя,
комуто е предоставено упражняването на родителските права и така е непосредствено
ангажиран с грижите за детето, дела му в издръжката за него следва да е по нисък от този на
другия родител – въззиваемата Д..
Въззиваемата е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. На първо място
поддържа, че детето няма необходимост от издръжка в по голям размер. Второ – че
определения от съда размер е съобразен с нейните възможности да дава издръжка, като
акцентира върху безспорния факт, че живее под наем – ползването на семейното жилище /
придобито в режим на СИО и по законова презумпция съсобствено при равни права след
развода/ е предоставено на бившия й съпруг, като тя сама изплаща вноските по кредита, с
който е закупено. В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез процесуалния си
представител представя доказателства за размера на получаваното трудово възнаграждение
за периода м. февруари 2023 г. – м. юни 2023 г. вкл., както и за извършвани от нея в периода
юни 2022 г. – юни 2023 г. погашения по договор за теглен банков заем, по който съдлъжник
е бившият й съпруг – въззивника В., като поддържа че това е заема, изтеглен за закупуване
на семейното жилище. Чрез процесуалния си представител заявява твърдение, че месечният
наем, който заплаща е 200 лева.
В съдебното заседание по въззивното дело, с което доказателствата са приети,
въззивникът заявява, че това е теглен от бившата му съпруга потребителски кредит във
връзка със здравословни нейни нужди – по който той се е съгласил да бъде съдлъжник, без
да е получател на средствата по кредита, както и че кредита за закупуването на семейното
жилище е изплатен още през 2020 година.
Съгласно чл. 143 от СК задължението за издръжа на детето до навършване на
пълнолетие от неговите родители възниква с факта на раждането на детето, родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца независимо дали са
трудоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно, достатъчно е наличието на качеството „
непълнолетно лице“. Задължението за издръжка е общо за двамата родители и произтича от
общото им задължение да се грижат за непълнолетните си деца. Размерът на издръжката се
определя от нуждите на децата и възможностите на техните родители - кумулативно / чл.
142 ал. 1 от СК /, като съгласно ал. 2 този размер не може да е по нисък от ¼ от минималната
за страната работна заплата.
В тази насока по делото е установено следното:
Детето Д. е на 10 години , ученик в 3 – ти клас за учебната 2021/2022 г.,
съответно в 4 – ти клас за учебната 2022/2023 г.. Не се установяват – не се и твърдят, нужди
на Д. извън обичайните за дете на съответната възраст, съответно наличие на специфични
потребности и разходи за задоволяване на такива.
И двамата родители нямат други деца.
2
Бащата работи по трудов договор и видно от представената Справка от НОИ – ТД -
**** облагаемият му средномесечен доход за цялата 2020 г. е 940 лв., в същия размер и за
периода януари – септември 2021 г..
Майката е със 100% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, но с право
на работа, подходяща за здравословното й състояние / ЕР на ТЕЛК на лист 32 от
първоинстанционното дело/. Работи на такава длъжност – контрольор в РЗОК - **** по
трудов договор. Видно от представеното от работодателя удостоверение и от Справка от
НОИ – ТД - **** средномесечното й трудово възнаграждение за 2020 г. е 837 лв., а за 2021
г. - 1 040 лева. Получаваният доход от пенсия за инвалидност и добавки към нея е в размер
на 337, 50 лв. за м. декември 2020 г., по 395 лв. за месеците януари – септември 2021 г. и по
465 лв. за месеците октомври и ноември 2021 г.. Твърди да има разходи за лечение, но не
установява същите, като и не твърди в какво се изразява лечението, съответно разходите за
него. Не се оспорва от насрещната страна, че от датата на фактическата раздяла – 10.06.2021
г., тя живее под наем, но не установява размера на заплащания месечен наем и конкретно
това да е твърдяната сума от 200 лева.
Установеният във въззивното производство месечен доход на въззиваемата,
реализиран от трудово правоотношение за периода м. февруари 2023 г. – м. юни 2023 г. вкл.
е в размер на 1 290 лв., тоест няма промяна в материалните й възможности в посока тяхното
намаляване.
Изплащания от нея кредит – с размер на месечната вноска от 154 лв., не е общ за
бившите съпрузи като теглен за нужди на семейството - закупуването на семейното
жилище. Видно от представеното в тази насока Извлечение от сметката по кредита, касае се
за получен заем в размер на 8 000 лв., открит на 12.08.2019 г.с краен падеж 26.08.2024 г.. В
тази смисъл е и представения на л. 61 и следв. от първоинстанционното дело Договор за
потребителски кредит от 2019 г. с Експресбанк АД - впоследствие заличена поради вливане
в Банка ДСК ЕАД. Същевременно е установено, че семейното жилище страните са закупили
на 01.04.2010 г. - н.а. на лист 7 от първоинстанционтото дело.
С оглед горното съдът намира, че необходимата и възможна за детето месечна
издръжка е в размер на 400 лева. От тази сума въззиваемата ще осигурява 250 лв., този
размер издръжка е възможен за нея с оглед установените й доходи, дори и да се приеме да
заплаща месечен наем в твърдяния от нея размер от 200 лева. Съответно неправилно
районният съд е приел, че възможностите й са само до размера на минималната издръжка
по чл. 142 ал. 2 от СК. Разликата от 150 лв. ще се обезпечава от бащата, ангажиран с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Предвид изложеното, жалбата е основателна и се уважава. На въззивника се
присъждат направените от него разноски за въззивното производство – възнаграждение за
един адвокат в размер на 200 лева. Въззиваемата се осъжда да заплати ДТ по сметка на ОС
– Пловдив в размер на 36 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 881 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 14 748/2021 г. на Районен Съд –
Пловдив в обжалваната част - с която е отхвърлен иска на В. Д. Д., ЕГН – ********** за
осъждането на Р. И. Д., ЕГН – ********** да заплаща за малолетният им син Д. В. Д., ЕГН -
********** г. месечна издръжка, считано от 07.09.2021 г. занапред, както и за минало време
– периода 10.06.2021 г. – 17.09.2021 г. за разликата от 200 лв. до 250 лева, вместо което
Постановява:
3
Осъжда Р. И. Д., ЕГН – ********** да заплаща на В. Д. Д., ЕГН – ********** в
качеството му на баща и законен представител на малолетният им син Д. В. Д., ЕГН -
********** г. месечна издръжка в размер на още 50 / петдесет / лева – общо 250 лв. месечна
издръжка, считано от 17.09.2021 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от падежа до окончателното й изплащане;
Осъжда Р. И. Д., ЕГН – ********** да заплати на В. Д. Д., ЕГН – ********** в
качеството му на баща и законен представител на малолетният им син Д. В. Д., ЕГН -
********** г. месечна издръжка от още 50 / петдесет / лева – общо 250 лв. месечна
издръжка, за периода от 10.06.2021 г. до 17.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното й изплащане.
Осъжда Р. И. Д., ЕГН – ********** да заплати на В. Д. Д., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 200 / двеста / лева – възнаграждение за
един адвокат.
Осъжда Р. И. Д., ЕГН – ********** да заплати по сметка на Окръжен Съд – гр.
Пловдив държавна такса в размер на 36 / тридесет и шест / лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4