№ 1744
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100502272 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. К. СП. срещу решение № 261903/10.6.2021 г.,
постановено по гр.дело № 16531/2019 г. по описа на РС – Варна, с което, на основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, е обявен за относително недействителен по отношение на „Юробанк
България" ЕАД (универсален правоприемник на „Банка Пиреос България" АД) сключеният
между М. К. СП. и „Тин Инвест" ЕООД договор за покупка и прехвърляне на вземания
(цесия) от 08.07.2019г., с който е прехвърлено вземане по обратен изпълнителен лист срещу
ищеца за сумата от 19 500 лева, издаден по т.д.№ 2000/2015г..
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Според жалбоподателката, съдът неправилно е възприел фактическата
обстановка доколкото ответницата не разполагала с изпълнителни листи срещу ищеца, а
само с един обратен изпълнителен лист (за разноски), който към днешна дата бил събран и
изпълнителното производство по него било приключило. Не била установена
материалноправната легитимация на ищеца като кредитор. Счита, че в конкретния случай
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, доколкото вземане на
ищеца е възникнало след извършване на твърдяното увреждащото действие. Поддържа, че
договор за цесия от 08.02.2019 г. между ответницата и третото лице за процесното вземане
не е сключван, поради което изводът на съда, че „кредиторовото притезание е възникнало
1
преди датата на договора за цесия – 08.07.2019 г." бил най-малкото неправилен. Оспорва, че
приобретателят по оспорената сделка чрез органите си е знаел за правопораждащия
вземането факт. Като допълнителен аргумент сочи, че дори и да се възприеме, че
дружеството се е запознало със съдържанието на цитираното съдебно решение, при
наличието на обратен изпълнителен лист е повече от ясно, че е налице погасяване на
вземането в цялост и не води до предположение, че е налице претенция от страна на „Банка
Пиреос България" АД за други суми или вземания. Не се правят доказателствени искания.
Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Юробанк България" ЕАД е подала
писмен отговор, с който оспорва жалбата като излага подробна аргументация. Поддържа, че
по делото са установени всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва да е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Излага подробна
аргументация. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да и бъдат присъдени
́
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата М.С. и на
конституираното в производството „Тин Инвест" ЕООД пледира за отмяна на
първоинстанционното решение. Представя писмена защита в която поддържа изложените
доводи.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК,
поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД , предявен от
„Юробанк България" ЕАД срещу М. К. СП. за обявяване за относително недействителен по
отношение на ищеца на сключен между двамата ответници договор за покупка и
прехвърляне на вземания (цесия) от 08.07.2019 г., с който са прехвърлени вземания в размер
на 19 500 лева по обратен изпълнителен лист срещу ищеца, издаден по т.д.№ 2000/2015 г.
Ищецът твърди, че по т.д.№ 2000/2015г. по описа на ВОС в полза на М.С. срещу
банката бил издаден обратен изпълнителен лист за предварително събрани по реда на чл.
417 от ГПК вземания, произтичащи от договор за банков кредит, обезпечен с ипотека №
3027/Р/2006-24.11.2006г. За остатъка от вземанията произтичащи от договора за кредит
ищецът продължавал да е кредитор на ответницата С., като същите били предмет на т.д. №
983/2018г. по описа на ВОС. На 10.07.2019г. банката получила уведомление, че на
08.07.2019 г. М. К. СП. и ответника „Тин Инвест" ЕООД са сключили договор за покупка и
прехвърляне на вземане (цесия) за вземане в общ размер на 19 500 лв., за което бил издаден
изпълнителен лист по т.д. 2000/2015 г. Поддържа, че сключвайки договора за цесия
ответникът М.С. уврежда ищеца, осуетявайки възможността да удовлетвори вземанията си
като извърши прихващане със задълженията си спрямо нея. Твърди се, че и двете страни са
2
знаели за увреждането на кредитора, което било видно от съдържанието на договора за
цесия, в който страните са посочили, че прехвърлят вземане по търговско дело 2000/2015г.
по описа на ВОС, представляващо вземане по обратен изпълнителен лист. Твърди се, че при
сключване на договора за цесия „Тин Инвест" ЕООД чрез представляващия си е било
запознато, че предмет на това дело са задълженията на М.С. по договор за кредит обезпечен
с ипотека. На 08.02.2018 г. М. К. СП. и „Тин Инвест" ЕООД сключили още един договор за
покупка и прехвърляне на вземане (цесия) за вземане възникнало по изпълнително дело №
20157110400414 на ЧСИ Д.П.-Я., представляващо разликата между размера на дълга по
изпълнителното дело и реализираната продажна цена съгласно постановление за възлагане
на недвижим имот от 19.05.2017 г. Поддържа се, че при подписване на договора за цесия,
цедентът „Тин Инвест" ЕООД чрез своя законен представител Т.М. е бил запознат със
съдържанието на договора, включително това, че банката, която е длъжник по
прехвърленото вземане, е и кредитор на М.С. по договора за кредит с ипотека.
В отговор на исковата молба ответникът М.С. К. оспорва легитимацията на ищеца
като кредитор като твърди, че вземанията на банката по изп. дело № 20157110400414 са
погасени, както и че вземанията предмет на т.д. № 983/2018г. на ВОС не съществуват,
евентуално, че тези вземания са възникнали след датата на оспорената цесия. Възразява
процесната сделка да уврежда кредитора. Оспорва знанието за увреждане на страните по
договора за цесия, доколкото страните по нея само са посочили произхода и размера на
вземанията. Твърди се, че дори дружеството да се е запознало със съдържанието на
съдебното решение, при наличие на обратен изпълнителен лист е ясно, че вземанията
предмет на иска са погасени изцяло. Сочи, че „Тин Инвест" ЕООД не е страна по изп. дело
№ 20157110400414, съответно не е запознато с документите, съдържащи се в него, а и към
сключване на договора за цесия, същото изп. дело е било прекратено.
В отговор на исковата молба ответникът „Тин Инвест" ЕООД оспорва легитимацията
на ищеца като кредитор на М.С.. Оспорва се процесния договор за цесия да е сключен с
намерение за увреждане на ищеца. Твърди се, че договорът за цесия е сключен преди да е
възникнало вземането на банката спрямо първия ответник. Поддържа, че дружеството не е
участвало в производствата, водени между другите страни в процеса. Дори дружеството да
се е запознало със съдържанието на съдебното решение, при наличие на обратен
изпълнителен лист било ясно, че вземанията предмет на иска са погасени изцяло, поради
което цесионерът не е могъл да предполага, че е налице претенция от страна на „Банка
Пиреос България" АД към М. С.. Сочи се, че „Тин Инвест" ЕООД не е страна по изп. дело №
20157110400414 и не е запознато с документите, съдържащи се в преписката към него, а и
към сключване на договора за цесия, същото изп. дело е било прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
3
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори по установените от първоинстанционния съд факти, а
именно, че между „Банка Пиреос България" АД и М. К. СП. е сключен договор за банков
кредит, обезпечен с ипотека № 3027/Р/2006-24.11.2006г. със срок на издължаване 24.11.2036
г., че с влязло в сила решение по т.д. 983/2018 по описа на ВОС М.С. е осъдена да заплати
на „Банка Пиреос България" АД 129 669,32 евро – главница (обявена за предсрочно
изискуема с исковата молба), 18 090,73 евро – възнаградителна лихва, 3 404,72 евро
наказателна лихва, 1 792,09 евро – такси и 1 024,94 лева – такси за нотариални покани и за
подновяване на ипотека на основание същия договор за кредит.
Не е спорно и обстоятелството, че с договор за покупко-продажба и прехвърляне на
вземане (цесия) от 08.07.2019г. М. К. СП. е прехвърлила на „Тин Инвест" ЕООД вземане по
търговско дело № 2000 по описа за 2015г. на Варненски окръжен съд, представляващо
вземане по обратен изпълнителен лист в размер на 19 500 лева, като „Банка Пиреос
България" АД е уведомена за цесията на вземанията по двата обратни изпълнителни листа
съответно на 28.08.2019г. и на 02.10.2019 г. Установено е още, че „Банка Пиреос България"
АД е оспорила извършената цесия, поради липса на съгласие от страна на цедирания
длъжник.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че съдът неправилно е възприел
фактическата обстановка по отношение на издадените два броя обратни изпълнителни
листи, доколкото същите са приложени по делото (л. 69-70 ВРС) и точно са посочени в
мотивите на съдебното решение. Същевременно ответниците не са възразили в хода на
производството пред ВРС, че процесният договор за цесия има за предмет други вземания,
различни от тези, обективирани в обратен изпълнителен лист № 351/14.08.2019 г. по т.д. №
2000/2015г. на ВОС и обратен изпълнителен лист № 59/16.09.2019г. по възз.т.д. № 403/2018
г. по описа на ВАпС, като последното е образувано по жалба на М.С. срещу решението по
т.д. № 2000/2015г. на ВОС. Следователно, не се касае за вземане по един обратен
изпълнителен лист за разноски, а за вземания по два обратни изпълнителни листа за
принудително събрани наказателни и възнаградителни лихви по договора за кредит и за
разноски в изпълнителното производство.
При така установените факти, от правна страна въззивният съд намира
следното:
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това
4
право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав –
наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е
необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, още по-малко пък следва да е установено
с влязло в сила съдебно решение.
Поддържаното в жалбата възражение, че вземането на ищеца срещу ответницата С.
не е съществувало към момента на сключване на процесния договор за цесия от 08.07.2019
г. е неоснователно. Вземането за връщане на предоставена сума на основание договор за
банков кредит възниква в момента на постъпване на сумата в патримониума на длъжника.
Уговарянето на срок има отношение към изискуемостта на вземането, а не към неговото
съществуване (чл. 69 и сл. от ЗЗД). За правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е без значение
дали е настъпил падежът на задължението, т.е. дали същото е изискуемо, достатъчно е
вземането да е действително възникнало и да не е прекратено или погасено по давност
(Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., ІV Г.О. на ВКС, Решение № 131 от
16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., ІІІ Г.О. на ВКС, Решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр.
д. № 4352/2015 г., ІV Г.О. на ВКС, Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., І
Т.О. на ВКС и др.).
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
Предназначението на отменителния иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото,
предмет на разпоредителното действие, което в отношенията между ответниците е изцяло
валидно (Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, ІV Г. О.). Доколкото с
прехвърлянето на вземането се осуетява възможността кредиторът да погаси част от своето
вземане чрез прихващане, с което затруднява удовлетворяването на кредитора, сключеният
договор за цесия се явява увреждащо кредитора действие.
С оглед правната квалификация на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и възмездния
характер на разпоредителната сделка, основният спорен във въззивното производство
въпрос е дали третото лице, т.е. ответникът „Тин Инвест" ЕООД, е знаело за увреждането. За
да е налице недобросъвестност у третото лице, достатъчно е то да е знаело, че праводателят
му е имал задължения и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си.
Съдът намира, че изразеното с подписването на договора за покупко-продажба и
прехвърляне на вземане (цесия) от 08.07.2019г. от управителя на „Тин Инвест" ЕООД
съгласие за придобиване на вземане по търговско дело № 2000/2015г. на ВОС в посочения
размер по несъмнен начин показва наличие на знание у приобретателя чрез неговия органен
представител за съществуване на вземане на ищеца от ответницата С. към момента на
сключване на договора за цесия. Това е така, защото прехвърленото вземане е
индивидуализирано с препращане към търговското дело, а не чрез посочване на конкретен
изпълнителен лист. Същевременно, видно е, че вземането с посочен размер 19 500 лева е
обективирано в два изпълнителни листа, единият от които е издаден по възз.т.д. № 403/2018
5
г. по описа на ВАпС, като последното е образувано по жалба на М.С. срещу решението по
т.д. № 2000/2015г. на ВОС. Следователно, общото препращане към т.д. № 2000/2015г. на
ВОС включва и образуваните дела по обжалване на решението по това дело, с решенията по
които цесионерът неминуемо е бил запознат. В противен случай, той не би могъл да изрази
воля за придобиване на вземане в размер, който е по-голям от размера на вземането на М. С.
по обратния изпълнителен лист, издаден по т.д. № 2000/2015г. на ВОС. Третото лице е
знаело, че по спора между страните са постановени повече от едно съдебни решения, от
които произтичат и вземания по обратни изпълнителни листи, а това означава и знание за
съдържанието на съдебните актове, на които се основават прехвърлените вземания. В
мотивите на решението по т.д. № 2000/2015 г. на ВОС недвусмислено е посочено, че
непогасената главница е в размер на 153 784,60 евро, а предмет на установяване по делото е
единствено изискуемата главница в размер на 24 115,28 евро.
В този контекст неоснователно се явява и възражението, че дори дружеството да се е
запознало със съдържанието на цитираното съдебно решение, при наличието на обратен
изпълнителен лист било повече от ясно, че е налице погасяване на вземането в цялост.
Тъкмо обратното, издаването на обратен изпълнителен лист се основава на предварителното
принудително събиране на само част от недължими по договора за кредит възнаградителни
и наказателни лихви, докато видно от решението по т.д. № 2000/2015г. на ВОС вземането на
банката за главница е в значително по-голям размер от предявения.
Не без значение е и извършеното в съдебно заседание от процесуалния представител
на „Тин Инвест" ЕООД признание на факта, че към момента на сключване на договора за
цесия ответницата С. е заявила на дружеството, че има сключен договор за кредит, макар и
да не била уточнила в какъв размер (л.148 ВРС).
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е основателен. Поради съвпадане на
правните изводи на двете съдебни инстанции решението на ВРС ще се потвърди. Съдът
препраща и към мотивите на районния съд на осн. чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна има право на сторените в
производството пред Окръжен съд – Варна съдебно-деловодни разноски, но доколкото не са
представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, разноски не се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261903/10.6.2021 г., постановено по гр.дело №
16531/2019 г. по описа на РС – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК).
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7