Разпореждане по дело №34958/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 76937
Дата: 22 август 2022 г.
Съдия: Диана Кирилова Хаджиева
Дело: 20221110134958
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 76937
гр. София, 22.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110134958 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№
134649/29.6.2022 година, с което се иска съдът да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която да разпореди – длъжникът Т. П. Л. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, И, общ. Столична, обл.София (столица) да заплати на кредитора „ПК,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Б, общ. Столична, обл.София (столица),
представлявано от У, следните суми: 1 121,76 лева (хиляда сто двадесет и един лева и 76
стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
11.12.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 29.6.2022 година до окончателното
изплащане, сумата 104,19 лева (сто и четири лева и 19 стотинки), представляваща мораторна
лихва, дължима за период от 05.01.2022 г. до 28.06.2022 г., сумата от 363,22 лева (триста
шестдесет и три лева и 22 стотинки), представляваща непогасено падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за период от 17.01.2021 г. до 05.01.2022 г., сумата от 1 040,21лева
(хиляда и четиридесет лева и 21 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги за период от 05.01.2022 г. , както и да заплати
сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 52,59 лева (петдесет
и два лева и 59 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и
осемдесет лева).
Твърди се, че сумите са дължими поради неизпълнено задължение по описания в
заявлението договор за потребителски кредит, като се твърди, че Клиентът по Договор за
потребителски кредит № ********** е закупил пакет от допълнителни услуги, по силата на
който Т. П. Л. е получил приоритетно разглеждане и становище на искането му за
потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет, както и за целия срок на
договора му е предоставено правото да променя едностранно погасителния си план, като
отлага и/или намаляване плащането по вноски и/или променя падежната дата по всяка
вноска. Сочи се, че за предоставените услуги клиентът дължи възнаграждение, което става
изискуемо със закупуването на пакета от допълнителни услуги. Твърди се, че страните по
договора са се съгласили възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги да
бъде разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски и добавено към месечните
вноски за погасяване на кредита, като се сочи, че неизплатеното възнаграждение за
закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 1040.21 лева.
1
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави и на следващо място с оглед задължението на съда
да провери по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2, т.3 от ГПК, сключения с длъжника –
потребител договор за кредит – относно наличието на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител или наличието на обоснована вероятност за това, като съображенията
за това са следните:
Претендираните вземания от кредитора за незаплатено възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в размер на 1040,21 лева - съдът приема за уговорени по
вероятно неравноправни клаузи, които за съда са и нищожни и вероятно неравноправни,
поради което в тази част заявлението следва да се отхвърли, при следните аргументи:
Заповедта за изпълнение следва да бъде издадена за вземанията за главница,
договорна и законна лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се
отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги - изразяващи
се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за
отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,
представлява допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
поради което на това основание уговорката се явява нищожна. Заплащането на
възнаграждението в случая е уговорено във фиксиран размер, разсрочен съобразно
погасителния план към договора, като дължимостта на същото настъпва със сключване на
договора и не е в зависимост от извършване на конкретно действие или услуга от кредитора.
Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за
цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели
заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното
възнаграждение за пакет допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на
главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
За съда уговорените допълнителни услуги са разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016
г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги. Изложеното води
2
до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени,
което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания – вземане за възнаграждение по допълнителен пакет от услуги на
стойност 1040,21 лева и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът ще има право да получи
нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови
норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни
договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.
Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни
клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС -
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по
правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по:
дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-
243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-
415/11, т. 44-т. 46/.
Както вече се посочи, така уговорените допълнителни услуги са разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите –
индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на
СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg
Radlinger, Helena Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, при което по
правилото на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора
да се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а уговорените такива със споразумението за допълнителен пакет
услуги по предназначението си очевидно касаят усвояването и управлението на кредита,
като по този начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В този смисъл и не се
дължат претендираните по нищожна клауза.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за
защита на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни
свое задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение
като неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва
да бъде отхвърлено по отношение на претендираното вземане за пакет от допълнителни
услуги в размер на 1040.21 лева.
Мотивирано от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:

3
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на заявителя, в следния смисъл:

„Длъжникът Т. П. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, И, общ. Столична,
обл.София (столица) да заплати на кредитора „ПК, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Б, общ. Столична, обл.София (столица), представлявано от У, следните суми:
- сумата от 1 121,76 лева (хиляда сто двадесет и един лева и 76 стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 11.12.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 29.6.2022 година до окончателното ѝ изплащане,
- сумата 104,19 лева (сто и четири лева и 19 стотинки), представляваща мораторна
лихва, дължима за период от 05.01.2022 г. до 28.06.2022 г.,
- сумата от 363,22 лева (триста шестдесет и три лева и 22 стотинки), представляваща
непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за период от 17.01.2021 г. до
05.01.2022 г.,
- сумата на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
52,59 лева (петдесет и два лева и 59 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 180,00 лева (сто и осемдесет лева),
като в останалата част – за сумата от 1 040,21 лева (хиляда и четиридесет лева и 21
стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги - отхвърля заявление с вх.№ 134649/29.6.2022 година депозирано от „ПК
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването
на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба, от която не се представя препис за
връчване.
Указва на заявителя, че за сумите в отхвърлената част има право да предяви
осъдителен иск по смисъла на чл.415, ал.3 от ГПК.

Препис от разпореждането да се връчи само на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4