Мотиви на Присъда № 260
001 от 17.05.2022 г. по н.о.х.д. № 577/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Ловеч.
Районна прокуратура гр.Ловеч е предявила
срещу подсъдимия Б.С.Б. *** обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, предл.1-во от НК, за това, че на 06.11.2019 г.
в с*******, област Ловеч, *************без надлежно разрешение
по чл.16 ЗКНВП, държал високорисково
наркотично вещество –
канабис, с нето тегло 1,623 грама, на
стойност 9,74 лева, включено в Приложение I към чл.З, т.1 от
Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС № 293/27.10.2011 г. на основание чл.3, ал.2
ЗКНВП/ - списък I „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманитарната и ветеринарна
медицина“.
В хода на съдебните прения представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста посочен
в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена
и че посоченото престъпление е извършено по описания в акта начин. Изтъква, че
доказателствата по делото водят до безспорния извод, че подсъдимият е автор на
деянието и че в хода на съдебното следствие не се е установило нито едно
доказателство, което да оборва обвинителната теза. Подробно обсъжда
ангажираните по делото доказателства, аргументирайки се, че намереното
количество канабис е държано в къщата именно от подсъдимия Б.. Пледира
подсъдимият Б. да бъде признат за виновен за държането на наркотичното вещество
и му се наложи наказание от една година лишаване от свобода, при строг режим за
изтърпяването му, както и му се наложи глоба в размер на 2000 лева.
Като реплика на заявеното в хода на съдебните прения от
защитника на подсъдимия, прокурорът изтъква аргументи, че
процесуално-следственото действие претърсване и изземване не е било опорочено.
Сочи, че първоначално полицейските служители са отишли на проверка в къщата по
ЗМВР и са влезли там със разрешението на собствениците. И едва, след като са
установили данни за евентуално извършено престъпление са отнесли случая до
разследващ орган, който от своя страна е извършил претърсването и изземването,
в присъствието на подсъдимия и поемни лица. Изтъква,
че и тримата полицейски служители, които са били разпитани като свидетели по
делото са били единодушни, че подсъдимият е заявил пред тях, че намереният
канабис е негов. Счита, че няма причина показанията им да не бъдат кредитирани,
като достоверни и обективни. Съгласен е по принцип с тезата на защитата, че
миналите осъждания не могат да бъдат единствената причина за извод за висока
обществена опасност на дееца, но подчертава, че подсъдимият Б. е бил осъждан 6
пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер, като две от тях са за
престъпления свързани с наркотични вещества. Поради това не приема тезата на
защитата за наличието на предпоставки за определяне случаят като маловажен.
Подсъдимият Б.Б., редовно призован, се явява
лично в съдебно заседание. Дава обяснения, като сочи, че живее при приятелката
си, а не в къщата, където е намерен канабиса и която е на баща му. Отрича
намереното наркотично вещество да е негово, както и това да е заявявал пред
служителите на полицията подобно нещо. Изтъква, че не знае на кого, като
предполага, че може да е на някой от компаниите, с които са се събирали в
къщата. Относно предявените му веществени доказателства заявява, че металната
цилиндрична кутия с прорез отгоре я е взел от брата на свидетеля М.Б., като
вътре е имало някакви семена, но не знаел какви са. И за кутийката с листо на
капака сочи, че я е взел от същото лице за сувенир, но не я е ползвал.
При дадената му последна дума подсъдимият Б. заявява, че няма какво да
каже.
Защитникът на подсъдимия Б. – адвокат С.Г. от ЛАК пледира за оправдателна
присъда спрямо подсъдимия, като счита, че обвинението не е доказано по несъмнен
начин. Обсъжда свидетелските показания по делото, като акцентира на обстоятелството,
че някакво неустановено по делото лице е казало на полицейските служители, че
подсъдимият държи в къщата наркотични вещества, както и че имотът, в който са
намерени е на бащата на Б., докато последния от месеци не е обитавал къщата.
Изтъква, че претърсването и изземването в къщата е било извършено в нарушение
на правилата на чл.162 и сл. от НПК. Подробно излага доводи в този смисъл.
Според защитника протокола, с който е обективирано
действието по претърсване и изземване е опорочен и не може да се ползва като
годно доказателствено средство. Изтъква и че е следвало да бъде направен опит
за снемане на пръстови отпечатъци от хартиените обвивки и веществените
доказателства, но това не е било сторено. Счита, че по никакъв начин не може да
бъде изключена хипотезата, че намереното наркотично вещество е било оставено в
къщата от друго лице. В тази връзка изтъква обстоятелството, че подсъдимият е
бил осъждан за подобно деяние и няма логика да рискува отново да бъде уличен в
подобно престъпление, държейки в къщата наркотичното вещество.
Алтернативно защитникът развива тезата, че са налице предпоставките за
приложението на привилегированият състав на престъплението по ал.5 на чл.354а
от НК. Счита, че са налице предпоставките случаят да бъде определен като
„маловажен“ и в този смисъл на подсъдимия се наложи глоба в размер на 1000
лева. Тълкува разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, като изтъква, че е достатъчно
вредните последици от деянието да са незначителни, за да се приеме, че случаят
е маловажен, без да е необходимо да се изследват другите обстоятелства.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени
и веществени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели,
включително и тези от тях дадени на досъдебното производство и приобщени чрез
прочитането им по реда и в хипотезите на чл.281, ал.1 от НПК, от обясненията на
подсъдимия и заключението на вещото лице по назначената и изслушана физико-химическа
експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б.С.Б. ***. Не бил женен, не работел, осъждан.
Свидетелите
Н.П., К.П. и Н.М. били служители
в РУ на МВР Угърчин.
На
06.11.2019 г. свидетелите изпълнявали служебните си задължения
на територията на с*******, област Ловеч, като извършвали оперативно-издирвателни мероприятия, във връзка
с установена кражба на различни вещи
от сградата на кметството в селото. В рамките на тези ОИМ им е било възложено да извършат
проверка на няколко адреса в селото, за които
имало оперативна информация, че на същите се
съхраняват вещите предмет на кражбата.
Докато изпълнявали възложената им задача получили
информация, че подсъдимият Б.Б., когото тримата познавали отпреди, по
повод службата си, държи наркотични
вещества в жилище на адрес в с*******,
*************където живеел. По този повод полицейските
служители отишли на адреса, където установили подсъдимия и го уведомили, че
ще извършат проверка на жилището
по повод получената информация. Подсъдимият отрекъл да
държи наркотични вещества, но доброволно
ги допуснал да извършат проверката.
Тримата свидетели започнали проверката в присъствие на подсъдиия Б., като започнали от стая обитавана
от него, намираща
се на първия
етаж на къщата.
В едно от
чекмеджетата на бюро намиращо се в стаята намерили прозрачен плик, съдържащ бяло вещество с кристалобразна структура. На въпрос какво представлява
веществото подсъдимият отговорил, че
е лекарство „Тайлол хот", след това заявил,
че е сол, а накрая, че е отрова за гризачи.
След това свидетелят К.П. намерил полиетиленов плик, който бил скрит между матрака и таблата на леглото,
на което спял подсъдимия. В плика имало тревиста
маса с кафявозелен цвят. На въпрос на служителите какво представлява тревистата маса подсъдимият
отговорил, че е марихуана,
предназначена за лична употреба.
По повод така констатираните
данни за престъпление полицейските служители незабавно уведомили РУ на МВР Угърчин. По
сигнала им на място дошъл
разследващ полицай, който извършил следствено действие по претърсване и изземване, при което били описани
иззети бялото кристалообразно вещество (обект № 1), полиетиленовия плик с кафявозелена тревиста маса (обект № 2),
1 брой
метална цилиндрична кутия, съдържаща семена с кафявозелен цвят (обект № 3)
и 1 брой
кръгла метална кутия (обект № 4).
В хода на образуваното досъдебно производство по случая била назначена физико-химическа експертиза, с обект на изследване
бялото кристалообразно вещество (обект № 1)
и сухата тревиста маса (обект № 2),
иззети от жилището на подсъдимия, при извършеното
следствено действие по претърсване и изземване. Видно от експертното заключение, Обект № 1
не представлявал
и не съдържал
вещества поставени под контрол, а Обект № 2
представлявал наркотичен коноп (канабис, марихуана),
с нето тегло 1,623 грама.
Видно от протокола за
оценка приложен на
л.33
от досъдебното производство, стойността на иззетия наркотичния коноп възлизала на 9,74 лева.
От така установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка
съдебният състав прие, че подсъдимият Б.С.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1,
предл.1-во от НК, като на 06.11.2019 г.
в с*******, област Ловеч, *************без надлежно разрешение
по чл.16 ЗКНВП, държал високорисково
наркотично вещество –
канабис, с нето тегло 1,623 грама, на
стойност 9,74 лева, включено в Приложение I към чл.З, т.1 от
Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС № 293/27.10.2011 г. на основание чл.3, ал.2
ЗКНВП/ - списък I „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманитарната и ветеринарна
медицина“.
От обективна страна настоящата инстанция намира, че подсъдимият е автор на
посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез действие, като е държал
високорисково наркотично вещество в горепосоченото количество и съдържание, без
да е имал надлежно разрешително за това.
Изпълнителното деяние на престъплението, в хипотезата на „държане“ е
упражняване на фактическата власт върху високорисковото наркотично вещество без
надлежно разрешение. За осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние не
се изисква веществото да е използвано от дееца. Достатъчно за съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия е
това, че е упражнявал фактическата власт върху предмета на престъплението, с
ясното съзнание, че няма надлежно разрешение за това.
От субективна страна подсъдимият Б. е действал виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, а именно, че държи вещество, което е наркотично, че прави това без да
има надлежно разрешение, съзнавал и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието, които са свързани с висока степен на риск за здравето.
Приетата за установена фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от писмените и веществени доказателства по делото, свидетелските показания,
обясненията на подсъдимия Б., който макар и да оспорва, че наркотичното
вещество е негово, не отрича, че е намерено в стаята на къщата, която обитавал.
Установените по делото факти съдът прие и въз основа на изготвената от вещото лице
заключение по назначената и изслушана в хода на съдебното следствие съдебна
физико-химична експертиза.
Категорично не може да бъде споделена тезата на защитата за това да е било
опорочено действието по претърсване и изземване. Същото е било извършено при
спазване на визираните в чл.160 – 163 от НПК изисквания и процедури. Извършено
е също така от надлежен орган – разследващ полицай при РУ на МВР Угърчин, в
присъствието на две поемни лица, едното от които е
разпитания в качеството на свидетел в настоящето производство П.П.Ц.. В показанията си същият потвърждава описаното в
протокола за претърсване и изземване и в частност къде е било намерено в стаята
наркотичното вещество. Потвърждава и че претърсването се е провело в
присъствието на подсъдимият Б., както и на собственика на къщата – свидетелят С.Д.Б..
Съставеният протокол за претърсване и изземване съдържа от формална страна
изискуемите реквизити, а описаното в него кореспондира и с изготвения фотоалбум
/л.11-15 дос.п-во/.
Съдът не кредитира и тезата на защитата за това, че случаят е маловажен,
съгласно дефиницията дадена в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. Действително,
количеството и стойността на държаното наркотично вещество са много ниски, но
само по себе си и единствено това обстоятелство не може да обоснове извод за
маловажност на деянието. Това обстоятелство би имало водещо значение ако случаят
беше изолиран и с оглед личността на дееца. В този смисъл основателно е
възражението на прокурора с оглед тезата на защитата, че личността на дееца е с
висока обществена опасност, предвид предишните му осъждания, като две от тях са
свързани също с притежанието и употребата на наркотични вещества. Наложените на
подсъдимия Б. осъждания явно не са произвели целения от закона превантивен и
възпитателен ефект. Освен това, не бяха установени доказателства, които да
сочат на извод, че подсъдимият е личност с положителни характеристични данни,
напротив – подсъдимият не упражнява трудова дейност /л.39а/ и въпреки, че е
посочил в автобиографията си, че има две деца /л.40/, не става ясно грижи ли се
за тях и по какъв начин ги издържа. Не се установиха по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства. Оценката на степента на обществена опасност на
деянието и дееца се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца,
от мотивите и подбудите, от отражението на деянието в обществото, както и от
размера на причинените с деянието вреди. Това означава цялостна характеристика
на деянието и дееца и не зависи само от количеството и паричната равностойност
на предмета на престъплението. В тази връзка, следва да се има предвид, че
употребеното в НК понятие „вредни последици“ има по-широк обхват от понятието
„вреди“ и обхващат и престъпленията на формално извършване. Това понятие
обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат
имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат цялостния установен
правопорядък. Ето защо, размерът /стойността/ на
предмета на престъплението не е основен и достатъчен критерий, който се
съобразява на плоскостта на чл.93, т.9 от НК, при оценката на конкретното
престъпление като „маловажен случай“. В този смисъл е и трайно установената
съдебна практика, напр. Решение № 1045
от 03.01.2007 г. по н.д.№ 550/2006 г., I н.о. на ВКС. В обсъжданият конкретен казус, обстоятелството, че
количествения и стойностен размер на предмета на престъплението е нисък, не
обуславя отпадане както на съставомерността на
деянието, така и определянето му като маловажен случай. От значение е само при
отмерване на наказанието, направено по-надолу в изложението.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия
за виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението от подсъдимия Б. е трайно
установеното при него незачитане на установеният в страната правов ред и в
частност забраната за притежаване и държане на високорискови наркотични вещества.
В този смисъл, може да се приеме, че при него вече са налице трайно установени престъпни
навици, тъй като явно налаганите до момента сравнително леки наказания по
предишните му осъждания не са му повлияли да коригира поведението си в
положителен аспект.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Б.С.Б. съдът
съобрази от една страна високата степен на обществена опасност на деянието и
дееца, с оглед и предишните му осъждания. За смекчаващи вината обстоятелства
съдът прие малкото количество и ниската стойност на държаното наркотично
вещество, сравнително младата му възраст, както и семейното му положение,
предвид декларираното обстоятелството, че има две деца, макар и както се посочи
по-горе, да липсват данни, че се грижи за тях. Други смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира по отношение на Б..
Тези съображения дадоха основание на настоящия съдебен състав да
индивидуализира наказанието на подсъдимия Б.Б. все
пак при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което на основание
чл.354а, ал.3, т.1, предл.1-во и чл.54 от НК му
наложи наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева,
която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, така определеното на подсъдимия Б.Б. наказание лишаване от свобода в размер на една година,
съдът постанови да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Съобразявайки предишните осъждания на подсъдимия Б., съдът констатира, че
са налице условия за групиране на някои от тях, с оглед съотношението им и с
деянието и по настоящата присъда и съобразявайки най-благоприятния за него
вариант. Изхождайки от това, на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1
от НК съдът определи едно общо наказание между наложените му по НОХД №
1273/2018 г. на РС Ловеч, НОХД № 2885/2018 г. на РС Плевен, НОХД № 469/2019 г.
на РС Ловеч и НОХД № 202/2019 г. на РС Троян, в размер на най-тежкото измежду
тях, а именно : една година лишаване от свобода Деянията и по четирите
осъждания са били извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
На основание чл.25, ал.3 от НК съдът приспадна от така определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Б. е
изтърпял наказанията „пробация“, наложени му по НОХД № 1273/2018 г. и НОХД №
469/2019 г. и двете на РС Ловеч.
На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23,
ал.2 от НК съдът присъедини към определеното общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, наложено му по НОХД № 2885/2018 г. по описа на РС Плевен, като на
основание чл.25, ал.2 от НК приспадна времето, през което това наказание е било
изтърпяно.
На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.3 от НК, съдът присъедини
към определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ наказанието
„глоба“ в размер на 500 лева, наложено му по НОХД № 2885/2018 г. по описа на РС
Плевен, която следва да заплати в полза на държавата, по сметка на съдебната
власт.
Тъй като настоящето деяние е било извършено в изпитателния срок на
определеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода измежду присъдите
по НОХД № 1273/2018 г. на РС Ловеч, НОХД № 2885/2018 г. на РС Плевен, НОХД №
469/2019 г. на РС Ловеч и НОХД № 202/2019 г. на РС Троян, то на основание
чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение определеното общо наказание от
една година лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
следва да изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия Б. е справедливо и
че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като по
този начин ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият Б.С.Б. *** направените на
досъдебното производство разноски в размер на 118,82 лева, а на РС Ловеч сумата
от 17,00 лева, представляваща разноски направени в хода на съдебното
производство.
Иззетите като веществени доказателства по делото 1 брой метална цилиндрична
кутия с прорез отгоре и 1 брой кръгла метална кутийка с листо на капака, следва
да се отнемат в полза на държавата и като вещи с незначителна стойност, след
влизане на присъдата в сила се унищожат.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :