Присъда по дело №18130/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 406
Дата: 19 септември 2023 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова Маринова
Дело: 20211110218130
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 406
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Наказателно дело частен характер № 20211110218130 по описа за 2021
година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. С. Г. - българка, български гражданин, родена на
г. в гр. Б, живуща в гр. С, бул. “Е и Х. Г.и“ №, ет., ап., неомъжена, неосъждана, с висше
образование, работи като съдия в СРС, ГО, ЕГН: ********** за НЕВИНОВНА, в това,
че в периода от 24.06.2021г. до 06.12.2021г. в гр.София при условията на продължавано
престъпление, с осем деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, не изпълнила
съдебно решение /Определение/ №176473/14.08.2020г. по гр.д.№29533/2020г. на СРС,
ГО, 117-ти състав, с което е утвърдено споразумение между двамата родители относно
родителските права над децата М и М И.и Г.и, като не водила децата на детска градина
и не уведомила бащата от къде да ги вземе, както и не предала децата от дома си, както
следва:
На 24.06.2021г. /четвъртък/ до 08:00 часа на 28.06.2021г. /понеделник/ не
1
изпълнила съдебно решение /Определение/ №176473/14.08.2020г. по гр.д.
№29533/2020г. на СРС, ГО, 117-ти състав, с което е утвърдено споразумение между
двамата родители относно родителските права над децата М и М И.и Г.и, като не
водила децата на детска градина, не е уведомила бащата от къде да ги вземе, както и не
ги е предала на бащата от дома си в 08:00 часа;
На 05.07.2021г. /понеделник/ до 19:00 часа на 11.08.2021г. /неделя/ не изпълнила
съдебно решение /Определение/ №176473/14.08.2020г. по гр.д.№29533/2020г. на СРС,
ГО, 117-ти състав, с което е утвърдено споразумение между двамата родители относно
родителските права над децата М и М И.и Г.и, като не водила децата на детска
градина, не е уведомила бащата от къде да ги вземе, както и не ги е предала на бащата
от дома си в 08:00 часа;
На 06.09.2021г. /понеделник/ до 19:00 часа на 12.09.2021г. /неделя/ не изпълнила
съдебно решение /Определение/ №176473/14.08.2020г. по гр.д.№29533/2020г. на СРС,
ГО, 117-ти състав, с което е утвърдено споразумение между двамата родители относно
родителските права над децата Ми М И.и Г.и, като не водила децата на детска градина,
не е уведомила бащата от къде да ги вземе, както и не ги е предала на бащата от дома
си в 08:00 часа;
На 04.10.2021г. /понеделник/ до 19:00 часа на 10.10.2021г. /неделя/ не изпълнила
съдебно решение /Определение/ №176473/14.08.2020г. по гр.д.№29533/2020г. на СРС,
ГО, 117-ти състав, с което е утвърдено споразумение между двамата родители относно
родителските права над децата М и М И.и Г.и, като не водила децата на детска
градина, не е уведомила бащата от къде да ги вземе, както и не ги е предала на бащата
от дома си в 08:00 часа;
На 21.10.2021г. /четвъртък/ до 08:00 часа на 25.10.2021г. /понеделник/ не
изпълнила съдебно решение /Определение/ №176473/14.08.2020г. по гр.д.
№29533/2020г. на СРС, ГО, 117-ти състав, с което е утвърдено споразумение между
двамата родители относно родителските права над децата М и М И.и Г.и, като не
водила децата на детска градина, не е уведомила бащата от къде да ги вземе, както и не
ги е предала на бащата от дома си в 08:00 часа;
На 01.11.2021г. /понеделник/ до 19:00 часа на 07.11.2021г. не изпълнила съдебно
решение /Определение/ №176473/14.08.2020г. по гр.д.№29533/2020г. на СРС, ГО, 117-
ти състав, с което е утвърдено споразумение между двамата родители относно
родителските права над децата М и М И.и Г.и, като не водила децата на детска
градина, не е уведомила бащата от къде да ги вземе, както и не ги е предала на бащата
от дома си в 08:00 часа;
На 18.11.2021г. /четвъртък/ до 08:00 часа на 22.11.2021г. /понеделник/ не
изпълнила съдебно решение /Определение/ №176473/14.08.2020г. по гр.д.
№29533/2020г. на СРС, ГО, 117-ти състав, с което е утвърдено споразумение между
2
двамата родители относно родителските права над децата М и М И.и Г.и, като не
водила децата на детска градина, не е уведомила бащата от къде да ги вземе, както и не
ги е предала на бащата от дома си в 08:00 часа;
На 06.12.2021г. /понеделник/ до 19:00 часа на 12.12.2021г. /неделя/ не изпълнила
съдебно решение /Определение/ №176473/14.08.2020г. по гр.д.№29533/2020г. на СРС,
ГО, 117-ти състав, с което е утвърдено споразумение между двамата родители относно
родителските права над децата М и М И.и Г.и, като не водила децата на детска
градина, не е уведомила бащата от къде да ги вземе, както и не ги е предала на бащата
от дома си в 08:00 часа, поради което на осн. чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по
обвинение за престъпление по чл.182, ал.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 1бр. оптичен носител на л.56
от делото да остане в кориците на същото след влизане в сила на тази присъда.
Присъдата може да се обжалва от страните в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към присъда по НЧХД №18130/2021г. по описа на РС - София

ИВ. ЕМ. Г. от гр. София е подал тъжба срещу СЛ. С. ГЬ. от същия град, с
обвинение по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че не изпълнила съдебно
Решение №176473/14.08.2020г. по гр. д. №29533/2020г. на СРС, ГО, 117-ти състав, с
което е утвърдено споразумение между двамата родители относно родителските права
над децата М и М И.ови Г.и, като не водила децата на детска градина и не уведомила
бащата от къде да ги вземе, както и не предала децата от дома си, на следните дати: на
24.06.2021г. /четвъртък/ до 08:00 часа на 28.06.2021г. /понеделник/; на 05.07.2021г.
/понеделник/ до 19:00 часа на 11.08.2021г. /неделя/; на 06.09.2021г. /понеделник/ до
19:00 часа на 12.09.2021г. /неделя/; на 04.10.2021г. /понеделник/ до 19:00 часа на
10.10.2021г. /неделя/; на 21.10.2021г. /четвъртък/ до 08:00 часа на 25.10.2021г.
/понеделник/; на 01.11.2021г. /понеделник/ до 19:00 часа на 07.11.2021г.; на
18.11.2021г. /четвъртък/ до 08:00 часа на 22.11.2021г. /понеделник/ и на 06.12.2021г.
/понеделник/ до 19:00 часа на 12.12.2021г. /неделя/.
Твърди, че на 24.06.2021г. търсил децата, след което изпратил съобщение по
Вайбър на майката, а тя го уведомила, че е на море с децата и е в отпуск, която
информация не му била предоставена предварително. На 06.09.2021г., тъй като денят
бил неприсъствен търсил децата от дома на майката, но никой не отворил в
продължение на час, отново изпратил съобщение на Вайбър, но не получил отговор,
поради което подал сигнал на тел.112 и адресът бил посетен от полиция. На
04.10.2021г. след като установил, че децата не са на детска градина/ детска ясла,
отишъл до жилището на майката, но не могъл да осъществи комуникация с нея. На
21.10.2021г. търсил децата от жилището на майката и изпратил съобщение на Вайбър,
тъй като децата не били водени на детска градина/ детска ясла, като на неговия въпрос:
„От къде за взема децата“ получил отговор от майката: „От съдебна зала как се взимат
деца. Спри да лъжеш. Думата ти отдавна не означава нищо“. Въпреки, че се явил пред
дома на майката, децата не му били предадени. На 01.11.2021г. отишъл до жилището
на майката в 19:00 часа, доколкото на този ден имала рожден ден, но не могъл да
осъществи комуникация с нея и децата отново не му били предадени. На 18.11.2021г.
след като посетил детската градина/ детска ясла и установил, че децата не са водени,
потърсил децата в жилището на майката, но не осъществил контакт с нея и падал
сигнал на тел.112. На 06.12.2021г. децата били търсени от съпругата му по негово
пълномощно, тъй като по искане на майката била издадена Заповед за незабавна
защита. Децата не били предадени и съпругата му подала сигнал на тел.112.
В съдебно заседание частният тъжител, счита че описаната в тъжбата фактическа
обстановка се установила категорично от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, както от показанията на неговите свидетели, така и от показанията на
свидетелите на подсъдимата, потвърдени от изслушаните записи от РЦ 112 София и
писмените доказателства, включително от Вайбър кореспонденцията, приложена към
тъжбата. По отношение на датата 24.06.2021г., според представената и неоспорвана от
Г. Вайбър кореспонденция на въпрос, от къде да вземе децата, отговорът бил, че тя е в
отпуск, за което не бил уведомен по никакъв начин, поради което, тъй като бил на
адреса на майката подал сигнал на тел. 112, който запис бил изслушан в съдебно
заседание. В същата насока без противоречие били показанията на свидетелите Г.а и
1
Кипринска. По отношение на датата 05.07.2021г., до него била изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която тази дата и мястото, от където трябва да взема децата
изрично фигурирали и съобразно показанията на свид. Г.а тогава децата отново не му
били предадени. За датата 06.09.2021г. също фигурирала в изпратена от ЧСИ покана с
конкретно посочване на място и час от където трябва да вземе децата си. В съответния
момент бил там и отново подал сигнал на тел. 112, на който се явил патрул на полиция
в присъствието на голямата му дъщеря, но никой не отворил на адреса. Според
показанията на свид. Кипринска, на тази дата майката е била на море с децата, за който
летен период той не успял да отиде на море. По отношение на датата 04.10.2021г. бил
поканен отново с покана за доброволно изпълнение да вземе децата си, но те отново не
му били предадени. На 21.10.2021г. отново с две покани за доброволно изпълнение бил
поканен да взема децата, но установил, че те не се намират на детска градина, поради
което изпратих до майка съобщение. Отговорът бил приложен по делото и гласял:
„Деца как се взимат от съдебна зала, спри да лъжеш“, като децата отново не му били
предадени. За датата 01.11.2021г. - рождения ден на майката, получил две покани за
доброволно изпълнение, чрез които бил канен да вземе децата от детската градина след
приключване на детските занятия, въпреки че съобразно постигнатото помежду им
споразумение на дните от личните празници, майката има право да е с децата до 21:00
часа, но двете покани за доброволно изпълнение му указвали къде и в колко часа
трябвала да отиде да ги вземе, а имено след приключване на учебните занятия на
децата, а не в 21:00 часа. Изтъква, че съдебният изпълнител действа по възлагане на
взискателя, в случая подсъдимата, т.е. по възлагане от подсъдимата бил поканен на
01.11.2021г. да взема децата си не в 21:00 часа, а след приключване на учебните им
занятия, но и тогава те не му били предадени. Обстоятелството, че бил на адреса било
известно на подсъдимата, тъй като свид. Милчева, доведена от нея в съдебно заседание
заявила, че знае, че е отишъл по-рано да търси децата си. За датата 18.11.2021г. по
отношение, на която спрямо него била издадена Заповед за защита от домашно насилие
отново имал две покани за доброволно изпълнение да се явя. Децата не му били
предадени, поради което подал сигнал на тел.112. Този сигнал предхождал подадения
сигнал на тел.112 от подсъдимата и записите били изслушани в съдебно заседание.
Признава, че подведен от оператор, че полицаите няма как да разбият вратата на
жилището на майката той заявил, че ще разбие вратата, за да си вземе децата и на този
ден децата не му били предадени, което се установява от подробните показания на
свидетелите Г.а и Кипринска, така също и от подадените сигнали. Даже в последния
подаден сигнал, ясно се чувало в разговора между оператора и дежурния полицай на 01
РУ, че за полицаите било ясно, че той бил напуснал адреса веднага след неговото
обаждане и твърденията на насрещната страна, че има образувано ДП, че извършил
престъпление били неверни. Потвърждава, че спрямо него била издадена Заповед за
защита, но обръща внимание, че производството по ЗЗДН по спорна съдебна
администрация, съобразно изричните указания от ТР №6/2012г. на ВКС, не се ползва
със сила на присъдено нещо и няма задължителен характер, не само за гражданския
съд, то няма задължителен характер и за наказателния съд. Смята, че за датата
18.11.2021г. отново безспорно се доказало, че децата не му били предадени. За датата
06.12.2021г. получил две покани за доброволно изпълнение и тогава в присъствието на
съдебен изпълнител посетил двете детски учебни заведения и бил съставен протокол, с
наложена глоба на майката, както и отново бил подаден сигнал на тел. 112. Според
показанията на свидетелите Г.а и Д децата не били предадени, тъй като на адреса на
майката не е имало никого и за него било неясно къде се намират децата му и в какво
състояние са, както и кога, по какъв начин ще може да ги вземе. Обръща внимание, че
2
за сигурност на майката, че няма да абдикира от ангажиментите си независимо, че имал
ново семейство, ангажименти към други хора, незабавно превел дължимата издръжка
по отношение на двете деца за година и половина напред. Смята, че умисъла на
подсъдимата се установява по предхождащата Вайбър кореспонденция, приложена към
тъжбата, в която тя изрично заявявала, че няма да му дава децата, че няма да изпълнява
споразумението, че няма да допусне голямата му дъщеря да присъства на личния му
рожден ден, защото ако имал желание щял предходните години да го празнува заедно с
нея. Умисълът се установявал от представено от него в съдебно заседание
постановление на СРП, тъй като преди два месеца децата отново не му били предадени
с твърдение на майката, че били под карантина, а се оказало, че те посещавали
всякакви други възможни места извън дома на майката, но под претекст, че са под
карантина не му били предадени. Намира, за защитна версия на подсъдимата, че децата
се страхували от него, че не искали да тръгнат с него, която се опровергавала от
показанията на нейната майка, която изрично потвърдила, че децата го обичат, че са
привързани към него, както и от показанията на свид. Милчева, която заявила, че Мая
била толкова разстроена, че не отишъл на рождения й ден. Отделно от това, от
представените доказателства се установило, че след така наречения от подсъдимата акт
на домашно насилие спрямо нея, на 18.11.2021г. имало две собственоръчно подписани
изявления, в които тя умолява ЧСИ лично той да вземе децата си, защото те с друг не
биха тръгнали. Счита, че от изслушаните записи, от представените по делото
доказателства се установява, че всячески той се опитва да реализира режима на лични
контакти с децата си и твърденията, че не го изпълнявал били голословни, не
потвърдени дори от свидетелските показания на доведените от подсъдимата свидетели.
При постановяване на присъда, моли да бъдат взети предвид чистото съдебно минало
на подсъдимата, но и обстоятелството, че се касае за престъпление, което освен
насочено към обществените отношения, засягащи брака, семейството и младежта,
косвено касае и обществените интереси и отношения, свързани със зачитане на
правосъдието, на влезлите в сила съдебни актове, особено тези постановени по молба
на подсъдимата със съдържание, което тя е искала да бъде постановено от съда и в
последствие многократно не е изпълнила. Моли да се има предвид и това, че за шест
месеца не бил виждал децата си повече от 50 дни, като от това престъпление не се той
се явява пострадал, но пострадали са и децата му, включително и косвено пострадали
се явяват членовете на неговото семейство. В този смисъл, моли за справедлив съдебен
акт.
Защитникът на подсъдимата - адв. Ботев, намира че наказателният съд е
изправен пред предизвикателството да разреши едни лични проблеми между частния
тъжител и подсъдимата, касаещи личните отношения с децата им. Намира, че по
делото не се събрали доказателства, Г. да е възпрепятства умишлено Г. да контактува с
децата си, съгласно споразумението между тях. Моли да се има предвид, че от тяхна
страна няма изявена такава защитна позиция, изложена от частния тъжител, тъй като
никога не било ставало въпрос, че децата се страхуват да ходят при баща си. Предвид
на представените доказателства се установило, че за всеки един от случите, които са
инкриминирани в тъжбата и допълненията към нея имало обективна причина поради,
която децата не са били взети от своя баща. Това било видно най-вече от показанията
на разпитаните свидетели Кипринска и Милчева, които за всяка конкретна дата
обяснили причината, поради която децата не са били взимани, обясниха, че за много от
тези дати е имало знание от Г., че не е възможно децата да бъдат взети поради
пътуване извън София, а за много от датите имало медицински документи, че децата
били във влошено здравословно състояние, което практически препятствало
3
възможността те да бъдат изведени от жилището. Без да поставя под съмнение
родителските качества на тъжителя, намира че две съвсем малки деца в тази възраст
било нормално да бъдат лекувани в собствения си дом, да бъдат лекувани в него
особено щом става дума за прием на Пулмикорд, което изхождайки и от личния си
опит се случва при сериозно влошаване на дихателната функция при децата. Затова
нямало данни за извършено престъпление, в което е обвинена Г., а по отношение на
глобите от съдебният изпълнител, същите били отменени, видно от представените
Решения. По отношение на кореспонденцията по Вайбър, смята, че не може да бъде
приета в наказателния процес като категоричен източник на информации и данни и
най-вече на волеизявления. Обръщам внимание, че в някой от случите и то не се
спестявало от никого, било изпращано лице с пълномощно да взима децата от детска
градина, което противоречало на всякаква юридическа логика и принцип, както и не
било заложено в споразумението между родителите, където било записано, че лично
родителят трябва да взима децата, не лице извън роднинския кръг. От изслушаните
записи от тел. 112 станало ясно, че не е налице нежелание за предаване на децата, а
едни съвсем други отношения, за които имало достатъчно данни по делото. Моли, Г. да
бъде призната за невиновна и оправдана за престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
Подсъдимата - лично, поддържа адвоката си и моли да бъде оправдана. Допълва,
че подписвайки споразумението с тъжителя се ръководила от това, децата да имат
повече време с баща си, въпреки че когато малката им дъщеря се родила той почти не
се е прибирал, не участвал в отглеждането на децата, а към онзи момент малката им
дъщеря нямала две години и първата една година и половина била кърмена от нея. Сега
голямата им дъщеря била първи клас, за което бащата не се е свързал с нея, не попитал
детето дали има нужда от нещо, а комуникирал с детето по часовник. Твърди, че това,
което е изложено за карантината на детето, не отговаряло на истината, тъй като тя не е
съобщавала такива данни пред СРП. Освен това никога не препятствала децата да се
виждат с баща си, а по отношение на Вайбър кореспонденция, същата не била
представена в цялост, за да може да се проследят именно съобщенията хронологично и
в каква връзка са нейните отговори. Счита, че тъжителят демонстрирал, че много
държал на личните си отношения и предаването на децата, но не участвал активно в
тяхното отглеждане и следвало да се ръководи и от интереса на децата. Не се признава
за виновна и моли за съдебен акт в тази посока.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата СЛ. С. ГЬ. е българка, български гражданин, родена е на г. в гр. Б,
живее в гр. С, бул. “Е и Х Г.и“ №, ет., ап.6 неомъжена е, неосъждана, с висше
образование, работи като съдия в СРС, ГО, с ЕГН: **********.
Частният тъжител и подсъдимата са родители на две деца – М И.ова Г.а, родена
на г. и М И.ова Г.а, родена на г. Когато двамата се разделили със споразумение,
утвърдено от СРС, ГО, 117-ти състав с Определение №176473/14.08.2020г. били
уредени личните им отношения с децата, които да останат при майката, която да
осъществява родителските права, а бащата да има право на режим на лични контакти и
задължение да изплаща издръжка на всяко от децата си. Според одобреното
споразумение между родителите, бащата – частния тъжител имал право да вижда и
взима децата си всяка първа седмица от месеца в понеделник от детска градина/ясла
след приключване на занятията, а ако съответния понеделник е неприсъствен ден за
децата – има право да ги взима в 8:00 часа сутринта от домът на майката, като след
4
това ги връща в дома на майката в неделя в 19:00 часа; всяка трета седмица от месеца
след приключване на занятията на децата, а ако съответния четвъртък е неприсъствен
ден за децата – има право да ги взима в 18:00 часа от дома на майка, като се задължава
да заведе децата на детска градина/ясла в понеделник на следващата седмица, а ако
съответния понеделник е неприсъствен ден за децата – има задължение да ги върне в
дома на майката до 08:00 часа сутринта в понеделник на следващата седмица; 30 дни
през лятото, разделени на два пъти по 15 дена, които не съвпадат с годишния платен
отпуск на майката, както и по всяко друго време след изрична взаимна уговорка между
родителите. Общият месечен режим спира да действа през лятото по време на платения
годишен отпуск на майката, но не за повече от 30 дни /или два пъти по 15 дни/.
Майката се задължава да уведоми бащата за планирания й годишен отпуск не по-късно
от 31.05. на съответната година, а бащата се задължава да уведоми майката за
периодите, през които ще вижда и взема децата през лятото не по-късно от 10.06. на
съответната година. Бащата има право всяка четна година да посреща с децата си
Коледните и Новогодишните празници, за времето то 09:00 часа сутринта на 23.12. до
19:30 часа на 03.01., а всяка нечетна година майката има право през същия период да
посреща с децата си тези празници. Всяка четна година рождения си ден децата ще
прекарват с баща си, който има право да ги взема при себе си, когато този ден е
присъствен за майката, като ги връща в 20:00 часа по местоживеенето им, а всяка
нечетна година – с майката, когато този ден е неприсъствен за бащата. Всяка четна
година именния си ден децата ще прекарват с баща си, който има право да ги взема
при себе си, когато този ден е присъствен за майката, като ги връща в 20:00 часа по
местоживеенето им, а всяка нечетна година – с майката, когато този ден е
неприсъствен за бащата. Всяка четна година децата ще прекарват Великденските
празници с бащата, който има право да ги взема в 09:00 часа на Разпети петък и да ги
връща в 19:00 часа на Светли понеделник по местоживеенето им, а всяка нечетна
година – с майката. Всеки родител ще има право да бъде с децата си, за да прекара
личните си празници /рожден ден и имен ден/ с тях, независимо от уредения по-горе
режим, включително рожден ден на майката/ баща, имен ден на майката/ бащата в
рамките на съответния ден, в който се пада всеки от горепосочените празници, като
бащата взима децата в 09:00 часа и ги връща в 21:00 часа по местоживеенето им.
Бащата има право да вижда децата и в други интервали от време при постигане на
съгласие с майката за това.
Въпреки утвърденото споразумение между родителите имало периоди, в които
бащата не осъществявал правата си на лични контакти с децата, за което били
образувани изпълнителни дела пред ЧСИ, както и наложена глоба на майката за
неизпълнение, която била отменена с Решение №166/31.01.2022г. на СГС.
На датата 24.06.2021г. /четвъртък/, частният тъжител, съобразно одобреното
споразумение с подсъдимата търсил децата си в детската градина/ ясла, а като
установил, че не са заведени – в дома на майката. Никой не отворил, поради което
подал сигнал на тел. 112 в 17:04 часа, но тъй като полицаи не се отзовали потърсил Г.
по Вайбър и в резултат на върнато от нея съобщение разбрал, че тя е на море с децата и
затова не може да ги вземе.
На 05.07.2021г. /понеделник/ Г. не се възползвал от правото си по утвърденото
споразумение с майката на децата да ги вижда и взима по договорения режим, тъй като
заедно със семейството си бил на море.
На 06.09.2021г. /понеделник/, частният тъжител потърсил децата в дома на
5
майката, но не могъл да осъществи контакт с нея и не знаел къде са, поради което
подал сигнал на тел. 112 в 10:03 часа. Отзовал се полицейски екип от 01 РУ-СДВР, но
също не могли да осъществят контакт с Г. и съставили докладна записка. През този
период майката била на море с децата.
За 04.10.2021г. /понеделник/, въпреки че тъжителят получил покана от ЧСИ за
доброволно изпълнение по заявление на подсъдимата да вземе децата след
приключване на занятията им в детската градина/ ясла и да ги върне в дома на майката
на 10.10.2021г. до 19:00 часа, той не отишъл да види и вземе децата, според
утвърденото от съда споразумение между родителите.
За 21.10.2021г. /четвъртък/ тъжителят отново получил покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ по заявление на подсъдимата да вземе децата след приключване на
занятията в детската градина/ ясла и да ги заведе на детска ясла/ градина на
25.10.2021г. Между двамата родители била осъществена Вайбър кореспонденция,
според която Г. в 17:36 часа е изпратил съобщение до Г., че е ходил да вземе децата от
градина, но е установил, че не са там и я обвинил, че осуетява изпълнението на
режима, като той ще продължи да намира начин да го изпълни, ако ще и
принудително. На това съобщение в 17:39 часа Г. отговорила: „От съдебна зала как се
взимат деца? Спри да лъжеш!!! Думата ти отдавна не означава нищо!“ След това е
налично съобщение от Г. в 18:06 часа със следното съдържание: „Нямам никаква
представа за каква съдебна зала говориш. Имаме споразумение, което стриктно
изпълнявам за разлика от теб“. Междувременно детето Мая Г.а е отсъствала от детска
градина по здравословни причини с мед. бележка, считано от 19.10 до 27.10.2021г., а
детето Мария Г.а е отсъствала по болест от детска ясла, с медицинска бележка, считано
от 08.10 до 27.10.2021г.
За 01.11.2021г. /понеделник/, частният тъжител получил покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ по искане на подсъдимата да вземе децата след приключване на
занятията в детската градина/ ясла и да ги върне в дома на майката на 07.11.2021г. до
19:00 часа. Г. била с децата при родителите си, за да празнува рождения си ден и се
прибрала с децата в жилището си в около 20:45 часа. До 22:00 часа Г. не отишъл да
вземе децата и майка им приспала.
За 18.11.2021г. /четвъртък/ тъжителят получил покана за доброволно изпълнение
от ЧСИ по искане на подсъдимата да вземе децата след приключване на занятията в
детската градина/ ясла и да ги заведе на детска градина/ ясла на 22.11.2021г. На този
ден Г. отишъл до детската градина/ ясла на децата и установил, че те не са водени,
поради подадено заявление на майката, с оглед на Ковид-пандемията. Той отишъл до
дома на Г. след 18:00 часа, но тя не отворила, тъй като бил закъснял. Г. не могъл да се
свърже с Г. и затова подал сигнал на тел. 112 в 18:36 часа, но тъй като не получил
желаното от него съдействие, заявил, че ще разбие вратата и започнал да рита по
вратата, да крещи Г. да отвори, което наложило тя да подаде сигнал на тел. 112 в 19:19
часа. Когато разбрал, че няма да види и вземе децата, тъжителят си тръгнал.
Подсъдимата подала молба за защита от домашно насилие и срещу И.Г. била издадена
Заповед за незабавна защита №204/25.11.2021г., с която се задължавал да се въздържа
от актове на домашно насилие спрямо Г. и двете им деца, както и му се забранявало да
приближава на повече от 50 метра Г., освен в сгради на полицията, разследващите
органи и съдебните сгради, както и нейното жилище със срок на действие до издаване
на заповед за защита в настоящото производство или до прекратяването му с влязъл в
сила съдебен акт. С Решение №11909/28.10.2022г. на СРС, ГО, 37-ви състав била
6
оставане без уважение молбата на С.Г. за издаване на заповед за защита, което било
отменено от СГС, ГО, III въззивен брачен състав с Решение №1445/21.03.2023г. и била
издадена Заповед за защита от домашно насилие, с която се И.Г. се задължавал да се
въздържа от актове на домашно насилие спрямо Г. и двете им деца, забранявало ми се
да приближава на разстояния по-малко от 50 метра Г. за срок от 6 месеца, считано от
21.03.2023г., освен в съдебните сгради, като и му се забранявало да приближава
жилището на Г. на разстояния по-малко от 50 метра за срок от 6 месеца, считано от
21.03.2023г.
За датата 06.12.2021г. /понеделник/, тъжителят получил покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ по искане на подсъдимата да вземе децата след приключване на
занятията в детската градина/ ясла и да ги върне в дома на майката на 12.12.2021г. до
19:00 часа. Тъй като спрямо него била издадена ограничителна заповед, той
упълномощил съпругата си – свид. Г.а да вземе децата. Тя първоначално отишла до
детската градина/ясла и установила, че децата не са там, поради подадено заявление на
майката, с оглед на Ковид-пандемията, след което информирала Г. и по негови
указания Г.а отишла до дома на Г., където пристигнал и служител от адвокатската
кантора на тъжителя - свид. Димитров. Никой не отворил, контакт с майката на децата
не бил осъществен и по тази причина бил подаден сигнал на тел.112 в 18:26 часа от Г..
Междувременно на 05.12.2021г. двете деца били заведени на преглед при лекар, за
което били съставени амбулаторни листа. Според отбелязването на лекаря за М Г.а тя
била с водниста диария, а М Г.а била с хрема и кашлица, за което й е изписан прием на
Пулмикорт и преглед след 3-4 дена.
Горната фактическа обстановка се установява: изцяло от показанията на
свидетелите Г.а, Д и К - Г., дадени в съдебно заседание на 25.04.2023г.; изцяло от
показанията на свид. М, дадени в съдебно заседание на 21.06.2023г.; от писмените
доказателства – удостоверения за раждане на децата М и М И.ови Г.и, Определение
№176473/14.08.2020г. на СРС, ГО, 117-ти състав, ведно с утвърденото със същото
споразумение по чл.127, ал.1 от СК, извадка от Вайбър кореспонденция от 21.10.2021г.,
покани за доброволно изпълнение до С.Г. и И.Г. във връзка с режима на лични
отношения на бащата с децата, постановление за налагане на глоба на С.Г. от ЧСИ,
Решение №166/31.01.2022г. на СГС за отмяна на глобата на ЧСИ на Г. и Решение
№92/21.01.2022г. на СРС по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, медицинска бележка за М Г.а,
амбулаторен лист за М Г.а, писмо от РЦ 112 София с вх.№128904/22.06.2022г., писма
от 01 РУ-СДВР с вх.№117808/09.06.2022г., докладна записка до началника на 01 РУ-
СДВР от 06.09.2021г. е сведение от ИВ. ЕМ. Г. от 06.09.2021г., амбулаторни листа за
преглед на децата М и М И.ови Г.и от 05.12.2021г., 13.10.2021г., 27.10.2021г., служебна
бележка от Председателя на СРС за ползвания платен годишен отпуск на съдия Г. от
01.01 до 31.12.2021г., заповед за незабавна защита №204/25.11.2021г. на СРС, ГО, 37-
ми състав, Решение №11909/28.10.22г. на СРС, 37-ми състав, Решение
№1445/21.03.2023г. на СГС, ГО, III въззивен брачен състав, служебна бележка за М Г.а
от ПДЯ №1 с изх.№37/30.06.3023г., служебна бележка за М Г.а от ДГ №113 „Преспа“ с
изх.№115/03.07.2023г. и от веществени доказателства - 1бр. оптичен носител.
Съдът изключва от доказателствения материал платежни документи за издръжка
на децата М и М Г.и, заявления от С.Г. до ЧСИ във връзка с изпълнително дело по
осъществяване на режима на лични контакти на бащата с децата и постановление на
прокурор при СГП от 11.08.2023г. по пр.пр.№10578/23г., с което е отказано образуване
на ДП по сигнал на И.Г. срещу С.Г., за това, че на 25 и 26.02.3023г. е завела дъщеря си
Мая И.ова Г.а на детска градина - ЧДГ „Д-р Мари Монтесори“, въпреки че знаела, че
7
детето е болно от скарлатина и подлежи на изолация в дома си, тъй като съдът счита,
че тези писмени доказателства не са относими към предмета на доказване.
Съдът изцяло кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели
като последователни, единни в своята цялост и непротиворечиви едни с други. Съдът
не откри заинтересованост у свидетелите.
Г.а и Димитров са свидетели на тъжителя, съответно съпругата и служител от
кантората на Г.. Въпреки връзката с Г. – за съпругата му емоционална и лична, а за Д -
йерархична, тъй като се установи, че е подчинен на тъжителя, не се установи от съда
заинтересованост в показанията им. Същите бяха хронологични, без съществени
вътрешни противоречия, потвърждаващи се едни с други, както и потвърдени от
писмени доказателства по делото. По тази причина, са възприети за добросъвестни и
верни.
Кипринска-Г. и Милчева са свидетели, доведени от подсъдимата, съответно
нейна майка и близка приятелка. Съдът не установи предубеденост или изграждане на
защитна позиция в полза на Г. от техните показания, като същите са последователни и
потвърдени от писмени доказателства, както представени от тъжителя, така и от
подсъдимата. Затова са възприети от съда за достоверни и незаинтересовани.
Съдът кредитира писмените и веществени доказателства.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, в което е обвинена от тъжителя.
Категорично от писмените доказателства-Определение №176473/14.08.2020г. на
СРС, ГО, 117-ти състав, ведно с утвърденото със същото споразумение по чл.127, ал.1
от СК се установи, че за въведения от тъжителя инкриминиран период и всяка една от
датите в него е било в сила споразумение между Г. и Г. като родители на техните две
дъщеря за режима на лични отношения, като в частност на правото на бащата да вижда
и взема децата си. Така, налице е годен съдебен акт, който подсъдимата е длъжна да
изпълнява, с оглед на осъществяване на правата на Г. за режима на личните му
контакти с М и М Г.и, тъй като двете са малолетни и родителските права по отношение
на тях са възложени на майката, включително е при нея е определено тяхното
местоживеене.
Безспорно от цялата доказателствена съвкупност - гласните, писмените и
веществените доказателства се установи, че тъжителят не е виждал и взимал децата си
по утвърдения режим със съдебния акт в инкриминирания период и всяка една от
въведените дати, поради което са образувани изпълнителни дела от ЧСИ, подавани
сигнали на тел.112 и е оказвано съдействие от полицаи от 01 РУ-СДВР. Това не се
отрича в пледоарията от подсъдимата и се потвърди от показанията на всички
свидетели, които конкретно за тези обстоятелства са единни.
Не се доказа по категоричен начин, подсъдимата да не е изпълнила съдебния акт
и умишлено да е осуетявала режима на лични контакти на бащата с децата. За всяка от
датите, въведени в обвинението като част от инкриминирания период се установиха
обективни причини, които не могат да се вменят като виновно неизпълнение на
съдебното Решение /Определение/ от страна на Г., да води децата на детска градина/
ясла, от където да бъдат взети от баща си, така и да ги предава от дома си, ако денят не
е присъствен за децата.
8
Видно от служебната бележка на Председателя на СРС, Г. е ползвала платен
годишен отпуск от 24.06. до 30.06.2021г. и от 01.09. до 08.09.2021г. Според
утвърденото от съда споразумение за режима на лични контакти, бащата има право да
вижда и взима децата 30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15 дена, които не
съвпадат с годишния платен отпуск на майката, както и по всяко друго време след
изрична взаимна уговорка между родителите. Общият месечен режим спира да действа
през лятото по време на платения годишен отпуск на майката, но не за повече от 30
дни /или два пъти по 15 дни/. Майката се задължава да уведоми бащата за планирания
й годишен отпуск не по-късно от 31.05. на съответната година. При това положение,
инкриминираните дати 24.06.2021г. до 28.06.2021г. и 06.09.2021г. до 12.09.2021г.
изцяло съвпадат с годишния платен отпуск на майката. Срокът не е за повече от 30
дена или два пъти по 15 дена, когато общият месечен режим спира да действа. Според
показанията на свидетелите К – Г. и Г.а в деня, когато тъжителят е отишъл да вземе
децата, съответно на 24.06.2021г. и на 06.09.2021г. е разбрал, че децата са на море с
майката и това е причина да не може да осъществи режима на личните си контакти. За
тези дати, подсъдимата не е изпълнила задължението си да уведоми бащата за
планирания й годишен отпуск не по-късно от 31.05. на съответната година, но за това
неизпълнение няма повдигнато обвинение и по никакъв начин не може да се
отъждестви и приравни на задължението на подсъдимата по споразумението за
личните контакти на бащата.
За датите 05.07.2021г. до 11.08.2021г. се установи, че тъжителят не е търсил
децата на детска градина/ ясла или в дома на майката, тъй като според показанията на
свид. Г.а те с Г. след 27.06. са отишли на море, а според свид. Кипринска – Г. на
05.07.2021г. тъжителят не е отишъл да вземе децата за личния си контакт с тях, тъй
като бил на море. За датите 05.07.2021г. до 11.08.2021г. няма събрани писмени
доказателства, от които да може да се установи дали и кога, тъжителят е търсил децата
си, при което не може категорично да се приеме, че се дължи на виновно неизпълнение
от страна на подсъдимата.
За датите 04.10.2021г. до 10.10.2021г. и 21.10.2021г. до 25.10.2021г. не се
събраха доказателства, от които да може да се обоснове единен и безпротиворечив
извод, че тъжителят е търсил децата за осъществяване на личните си контакти с тях на
детска градина/ ясла или от дома на майката. Неговите свидетели – Г.а и Д в
показанията си не сочат, че той е търсил децата си в тези инкриминирани период –
нито на 04.10.2021г., нито на 21.10.2021г., а свид. К– Г. е категорична, че тъжителят не
е търсил децата в дома на майката, а е наясно с това, защото всеки път при предаване
на децата на бащата тя присъства, за да помага да се приготвят. По този начин може да
се обоснове и причината, подсъдимата да му изпрати поканите за доброволно
изпълнение за същите дати, за да го подкани да изпълнява режима на лични контакти.
Що се отнася до наличната Вайбър кореспонденция от 21.10.2021г. между Г. и
Г., от същата не може да се установи, нито, че той е ходил в детската градина/ ясла,
нито, че е ходил до дома на майката, а за тези дати през м.10.2021г. няма и подадени
сигнали от Г. до тел.112. Освен това децата Мая и Мария Г.и според издадените
служебни бележки от детските заведения, които посещават, са отсъствали на
21.10.2021г. по здравословни причини. Липсата на доказателства, че тъжителят е
търсил децата си на местата по поканите за доброволно изпълнение до него и по
споразумението за осъществяване на личните му контакти с децата, не може да се
вмени във вина на подсъдимата, защото тя няма задължение според съдебния акт, да
чака с децата пред входната врата на дома си, включително тя да инициира среща с
9
бащата, за да предаде децата, ако той не ги потърси.
На 01.11.2021г. се установи, че е рождения ден на подсъдимата. Според
утвърденото споразумение, всеки родител ще има право да бъде с децата си, за да
прекара личните си празници /рожден ден и имен ден/ с тях, независимо от уредения
режим, включително рожден ден на майката/ баща, имен ден на майката/ бащата в
рамките на съответния ден, в който се пада всеки от горепосочените празници, като
бащата взима децата в 09:00 часа и ги връща в 21:00 часа по местоживеенето им.
Според служебните бележки от детската градина/ ясла за децата те не са ги
посещавали, тъй като поради Ковид-пандемията е подадено заявление от майката. При
това положение по обективни причини децата не са били на детска градина/ ясла, от
където бащата да ги вземе. Тъй като това е личен празник на майката, тя според
споразумението в рамките на рождения си ден има право да е с децата си. Според свид.
Кипринска-Г. до около 20:45 часа са празнували рождения ден, след което децата са
били в дома на майка си и са чакали баща си да дойде да ги вземе до 22:00 часа, но той
не отишъл. Свид. Г.а за този ден посочва, че не може да каже със сигурност кога Г. е
ходил да търси децата от дома на майката, а според свид. Милчева, тя знае от
подсъдимата, че той е ходил по-рано през деня да ги търси. При това положение,
разгледани в съвкупност доказателствата не сочат на категорична вина на майката за
неизпълнение на съдебното решение по отношение на личните контакти на бащата с
децата за периода от 01.11.2021г. до 07.11.2021г., така, както е въведено обвинението.
За периода 18.11.2021г. до 22.11.2021г. категорично се доказа, че бащата е ходил
да търси децата си от дома на майката след 18:00 часа, предвид, че първия подаден от
него сигнал на тел.112 е в 18:36 часа. Според показанията на свид. К – Г., бащата е
закъснял, отишъл е след 18:00 часа и се е стигнало да физическа и вербална агресия от
него страна към майката. Той ритал по вратата, викал, включително се чува на
изслушания запис от РЦ 112 София, думите му, че ще разбие вратата. Според
утвърденото споразумение, бащата има право да вижда и взима децата си всяка трета
седмица от месеца след приключване на занятията на децата, а ако съответния
четвъртък е неприсъствен ден за децата – има право да ги взима в 18:00 часа от дома на
майка, като се задължава да заведе децата на детска градина/ясла в понеделник на
следващата седмица, а ако съответния понеделник е неприсъствен ден за децата – има
задължение да ги върне в дома на майката до 08:00 часа сутринта в понеделник на
следващата седмица. Датите 18.11.2021г. до 22.11.2021г. са били неприсъствени за
двете деца, тъй като според служебните бележки от двете детски заведения, които
посещават, те не са присъствали по подадено заявление от майката, поради Ковид-
пандемията. Майката няма задължения по споразумението да уведомява бащата кога и
по какви причини децата няма да са на детска градина/ ясла, а видно от свидетелските
показания, писмените и гласни доказателства, на 18.11.2021г. – четвъртък, тъжителят е
отишъл пред дома на майката в 18:36 часа, т.е. той не е спазил споразумението за
режима на личните си контакти, защото не се е явил в 18:00 часа да вземе децата.
Промяна на режима може да стана само с изричното съгласие между родителите, за
каквото доказателства, а и твърдения от страна на Г. няма, че е постигнато, той за
18.11.2021г. до 22.11.2021г. да вземе децата от дома на майката след 18:00 часа. По
тази причина, не може да се приеме, че виновно тя не е изпълнила съдебното решение
по отношение на личните контакти на бащата с децата.
Съдът намира за страничен и несвързан с предмета на доказване по това
обвинение дали Г. е осъществил акт на домашно насилие на 18.11.2021г., за което е
издадена Заповед за незабавна защита и Решение в полза на подсъдимата за защита от
10
домашно насилие именно при случая с явяването на Г. на тази дата пред дома на
майката, за да вземе децата.
За датите 06.12.2021г. до 12.12.2021г. категорично се доказа, че по предоставено
пълномощно в полза на Г.а, тя и свид. Д са посетили детската градина/ ясла на децата
на тъжителя, а в последствие и дома на майката, за да вземат децата, но не са ги
получили. В такава насока са и показанията на свид. К – Г., Г.а и Д, както и писмените
и веществени доказателства по делото. В този период е действала Заповедта за
незабавна защита №204/25.11.2021г. на СРС, ГО, 37-ми състав, с която Г. се задължава
да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо Г. и двете им деца, както и му се
забранявало да приближава на повече от 50 метра Г., освен в сгради на полицията,
разследващите органи и съдебните сгради, както и нейното жилище със срок на
действие до издаване на заповед за защита в настоящото производство или до
прекратяването му с влязъл в сила съдебен акт. Според утвърденото споразумение за
режима на лични контакти на бащата с децата, няма предвидена възможност децата да
се вземат от трети лица, дори и с пълномощно от бащата. Майката няма задължение да
предоставя възможност на бащата да осъществява личните си контакти, ако е
препятстван, както е случая с ограничителната заповед, защото именно според
утвърденото споразумение, режима на лични контакти може да се променя само с
изричното съгласие на двамата родители. В конкретния случай, няма съгласие от
страна на майката да предава децата на трети лица. Освен това, според служебните
бележки от детските заведения на децата, те не са ги посещавали по подадено
заявление от майката, предвид на Ковид-пандемията. В допълнение следва да се каже,
че според амбулаторните листа за децата, на 05.12.2021г. те са били заведени на
преглед при лекар, който е вписал в съответните документи за Мария Г.а, че е била с
водниста диария, а Мая Г.а е била с хрема и кашлица, за което й е изписан прием на
Пулмикорт и преглед след 3-4 дена, т.е. и двете деца са били във влошено здравословно
състояние. При това положение, не се събраха доказателства за вината на подсъдимата
на датите 06.12.2021г. до 12.12.2021г. за изпълнение на съдебно решение за режима на
лични контакти на бащата с децата.
С оглед на изложените съображения, на осн. чл.304 от НПК, съдът е признал
подсъдимата за невиновна и я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което не е обсъдил и
справката за съдимост, тъй като има отношение към личността на извършителя само
при осъдителна присъда.
Съдът е постановил веществените доказателства - 1бр. оптичен носител,
находящ се на л.56 в делото, да остане в кориците на същото след влизане на присъдата
в сила, защото дискът съдържа запис от подадени сигнали до РЦ 112 София и е
изготвен само за целите на настоящото производство.
Разноски в производството не са направени, а според представения договор за
правна защита и съдействие в полза на адв. Ботев като защитник на подсъдимата не е
вписано адвокатско възнаграждение, поради което по реда на чл.190, ал.1 от НПК при
признаване на подсъдимата за невиновна не са възложени такива за адвокатско
възнаграждение на частния тъжител.
Водим от тези съображения, съдът постанови присъдата си.


11
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12
Съобщи за изтекли лични данни