Р Е Ш Е Н И Е
№ 1666
гр.
Пловдив, 16 .09.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на трети септември и две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД №
3520/ 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV-
ти наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Груп 97“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, срещу наказателно постановление № 432800-F448162 от 02.05.2019 г.,
издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/,
на „Груп 97“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 700 / седемстотин/ лева, за
нарушаване състава на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра
на финансите, вр. чл. 118, ал. 4,
т. 1 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения,
че посочените суми в НП представляват грешка от оставени лични пари на служители,
които те са получили като „бакшиш“ от клиенти на заведението. Доколкото обаче
при извършване на операциите „служебно въведени“ суми не може да се посочи
основанието за въвеждане на сумата и парите не са на дружеството, то същото не
следва да търпи санкция. Възразява се, че наложеното административно наказание
е над минималния законоуставен размер. Предвид
изложеното, се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в
своята цялост.
В проведеното открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, се представлява от юрк. К..
Оспорва подадената срещу процесното наказателно
постановление жалба. По същество излага съображения, че от събраните по делото
доказателства се установява извършено нарушение от жалбоподателя. Акцентира
върху обстоятелството, че фискалните устройства в търговския обект, стопанисван
от жалбоподателя разполагат с техническата възможност да се извършват операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Посочва, че за всяко от
фискалните устройства в обекта е констатирано същото нарушение в деня на
проверката. Предвид това и предвид местонахождението на обекта и обществените
отношения, които се засягат с осъществяване на вмененото нарушение, то
неприложима се явява и нормата на чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното, моли съдът да
потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН преклузивен срок, произтича от легитимирана страна и е насочена
срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 16.11.2018 г. около 01:00 часа
свидетелката М.Г., заемаща длъжност „***“ в Национална агенция за приходите при
ЦУ на НАП, извършила проверка в обект – бар клуб „Галакси“,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27,
стопанисван от „Груп 97“ ЕООД. По време на проверката проверяваният обект бил в
работен режим. В хода на извършването на проверката, свидетелката проверила
касовата наличност на намиращите се в търговска зала в обекта фискални
устройства- „DATECS MP 55 KL”, с ИН DT318520 и ИН на ФП 02716699 и „DATECS DP 35 KL” с
ИН DT312789
и ИН на ФП 02716701. Паричните средства от двете фискални устройства постъпвали
в обща каса и предвид това нямало как те да бъдат разделени при извършването на
проверката. Било констатирано, че не е регистрирана чрез операцията „служебно
въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 130.10 лева, представляваща
парични средства, намиращи се в общата за двете фискални устройства каса. Посочените
фискални устройства притежават възможност да се извършват операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. Констатираното от проверяващия служител
при ЦУ на НАП било обективирано в Протокол за извършена проверка № 0376165/16.11.2018 г. Бил съставен и Опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката. В рамките
на извършена проверка било констатирано разминаване във всички фискални
устройства, действащи в обекта ( в деня на проверката наличните устройства в
обекта били общо пет).
Предвид така констатираното, на
26.11.2018 г. свидетелката Г. съставила на дружеството - жалбоподател АУАН с
бл. № F448162,
който връчила на Х. Т. – пълномощник на дружеството, който се легитимирал с
изрично пълномощно ( л. 89 от административнонаказателната
преписка). Т. се запознал със съдържанието на съставения АУАН и го подписал
лично.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М.Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката като логически
последователни, обективни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства по делото – Протокол за извършена
проверка № 0376165/16.11.2018 г., Опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, Договор за
наем от 20.11.2017 г., Изрично пълномощно, делегиращо представителни права на Х.
Т.и АУАН № F448162/
26.11.2018 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Спазени са и давностните
срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН-
нарушението е установено на 16.11.2018г., АУАН е съставен на 26.11.2018г., а
атакуваното НП е издадено на 02.05.2019г.
Съдът счита следното по правните аспекти на казуса:
Съобразно нормата на чл. 33 ал.1
от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: извън
случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е
част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472 / 2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2295 от 08.11.2018 г. по к. адм.
н. д. № 2935 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1973 от
08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2090 / 2018 г. на
Административен съд – Пловдив, и др/.
В настоящия случай, от изложената
по -горе фактическа обстановка,
безспорно се установи разлика между касовата
наличност в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и отчетената сума по
двете фискални устройства ( споделящи обща каса), която е довела до
неотчитането на суми. Следва да се посочи и че регистрираните и разположени в
търговския обект фискални устройства разполагат с техническата възможност за
въвеждане и извеждане на суми, извън случаите на извършени продажби ( чрез
операциите „служебно въведени“ и/ или „служебно изведени“ суми ). Поради
изложеното съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството- жалбоподател за извършено нарушение по смисъла на
чл. 33, ал. 1 Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
В тази връзка не се установи да са
достоверни възраженията на жалбоподателя, че разликата между касовата наличност
се дължи на обстоятелството, че това са налични средства на персонала (
получени като „бакшиш“), които не следва да се въвеждат като „служебно въведени
суми“. В тази връзка не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства от
страна на жалбоподателя, като несъмнено, доколкото се касае за положителен факт
от обективната действителност, същият е именно в негова доказателствена тежест.
Поради изложеното и съдът не дава вяра на наведените доводи в тази насока.
За яснота и пълнота на изложението, съдът
счита за нужно да посочи, че дори и да се приемат подобни твърдения за
достоверни, то това отново не би освободило жалбоподателя от задължението да
отрази средствата в касата като получени. Макар и да не са включени в цената на
стоките и услугите, които са предоставени на клиентите на дружеството, то това
не освобождава последното от задължението да ги отрази като получени. Как
впоследствие ще бъдат разпределени тези средства и дали ще бъдат в полза на
дружеството или ще бъдат предоставени на служителите като допълнително възнаграждение
( под формата на т.нар „бакшиш“), е изцяло ирелевантно
за целите на Наредбата.
По
размера на наложената имуществена санкция:
Съдът счита, че
правилно същата е наложена на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС и е
определена в размер малко над минималния, а именно- 700 лв. Разликата в
касовата наличност на фискалното устройство е в немалък размер- 130, 10 лева.
Допълнително, от приетите по делото писмени доказателства се установи, че в
рамките на извършената на 16.11.2016г. проверка, всички налични в обекта
фискални устройства са с констатирана разлика между касовата и фактическата
наличност на парични средства. Служебно известен на съда е и фактът, че с
влязло в законна сила на 23.08.2019г. Р-е № 1410 от 25.07.2019г., постановено
по н.д. № 3517/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, V- ти
н.с-в, е потвърдено изцяло НП № 432798-F454553 от 02.05.2019 г.,
с което е ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател за идентично
нарушение, констатирано също на дата 16.11.2018г. и отнасящо се за друго, функциониращо
в обекта фискално устройство. Предвид
изложеното, съдът намира, че правилно на дружеството – жалбоподател е наложена
санкция в размер, който не е минималният, но е близък до него, а именно 700 /
седемстотин/ лева.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието,
респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като маловажен. Преценката
на административнонаказващият орган за „маловажност“
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай"
е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
Конкретният случай
не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Действително, в АУАН и НП е
посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се
накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на
дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде
основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от
законодателя при определяне наказуемостта на деянието. Съгласно чл. 56 НК,
който следва да намери субсидиарно приложение, едно и
също обстоятелство не може да бъде съобразено два пъти- веднъж при определяне
на приложимия състав на нарушение- основен, привилегирован или квалифициран и
при индивидуализацията на отговорността, като смекчаващо или отегчаващо
обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно
разграничение между нарушенията, които водят до неотразяване на приходи и тези,
които не водят до неотразяване на приходи, като за последните се предвиждат значително
по- леки санкции. Тоест, фактът на неотразяване на приходи се явява съставомерен и не следва да бъде отчитан допълнително. Нещо
повече- обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 МФ са не само обществените
отношения, свързани с обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за
данъци, но и обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно
отчитане на стопанската дейност. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Следва да се посочи и че по законодателен път е направена преценката,
че нарушаването на тези отношения само по себе си е достатъчно за ангажиране на
административната отговорност на нарушителя, доколкото се засягат интересите на
фиска.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното наказателно постановление,
като законосъобразно следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 432800-F448162 от 02.05.2019
г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ на „Груп 97“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/
лева, за нарушаване състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК,
и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.к.