Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
23.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл.
съдия Натали Генадиева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 9444 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 28.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 17237/
2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, по предявен от З. „Б.В.И.Г.“ АД- ***
установителен иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че ЗД „Б.И.“ АД /ЕИК *******/
дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.“ /ЕИК ******/ на основание чл.213. ал.1 КЗ /отм./ сумата
63.75 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470413141455133, във връзка с ПТП, настъпило на
10.12.2014 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 8.07.2015 г. до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 390.36 лв., като погасен чрез плащане. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът „Б.И.“ АД е осъден да заплати на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“
сумата 36.74 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
С Определение от 1.04.2019 г.,
постановено в производство по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ищеца
от
З. „Б.В.И.Г.“ АД за изменение на решението в частта за разноските /чрез присъждането
на сторени в исковото и заповедното производства разноски/.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“- гр. София /ищец по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде призната дължимостта на останалата част от
претендираното регресно вземане до размер на сумата 390.36 лв., с присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции, вкл. разноски за заповедното производство.
Подадена е и частна жалба от ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу определението по чл.248 ГПК от 1.04.2019 г.- с
искане да бъде отменено и да бъде постановено изменение на първо-инстанционното
решение, като му бъдат присъдени разноски за исковото и заповедното производства.
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД-
гр. София /ответник по делото/ не изразява становище по повод подадените от
ищеца въззивна и частна жалби.
Предявен
е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм/.
Софийски
градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за частично отхвърляне на предявения от
ЗАД „Б.В.И.Г.“ установителен иск по чл.422 ГПК вр
чл.213, ал.1 КЗ /отм./- за горницата над сумата 63.75 лв. до пълния предявен
размер от 390.36 лв., като неоснователен- поради погасяване на вземането чрез
плащане- чл.272 ГПК.
Регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка „Каско” възниква в момента, в който е удовлетворил
застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай,
регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „Каско
Стандарт”, е упражнено срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност”
на делинквента.
Встъпването в правата на увреден от
страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор
за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента /чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е обусловено от
установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди,
както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното
обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента с негово
виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на
ПТП на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност“ между
делинквента и ответника.
Осъществяването на горепосочените
правопораждащи факти не е спорно между страните и се установява и от събраните
писмени доказателства. Освен това се подкрепя и от направеното от ответника в
писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК признание, осъществено и чрез
доброволно плащане в хода на делото /след издаване на заповедта по чл.410 ГПК/ на
сумата 1 510.40 лева, което признание е преценено от съда с оглед
останалите данни по делото по реда на чл.175 ГПК.
Спорни между страните са размерът на
дължимото на ищеца регресно застрахователно обезщетение за причинените на застрахования
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 9444/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
при него автомобил вреди и погасено ли е чрез извършеното в
хода на делото плащане дължимото от ответника регресно обезщетение, респ. каква
част от него.
Видно от доказателствата, по
образуваната при ищеца щета № 47041 ********** за причинените при ПТП на 10.12.2014 г.
вреди застрахователят е заплатил на застрахованото при него лице сумата 1
549.15 лв.- застрахователно обезщетение. Наред с това за обработка на щетата са
определени ликвидационни разноски от 25 лв. Въз основа на това е отправена
регресна покана /с дата 25.02.2015 г./ до ответника за плащане на сумата 1 574.15
лв. общо, включваща и 25 лв. ликвидационни разноски.
От страна на ответника по процесната
щета е извършено плащане на сумата 1 510.40 лв. в хода на настоящото производство,
за което е направено твърдение в подадения на 20.01.2017 г. писмен отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК, което не е оспорено от ищеца. След издаването на
заповедта за изпълнение от 13.11.2015 г. по гр.д.№ 40553/ 2015 г. на СРС, 37
състав, ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК за недължимост на
вземанията, за които същата е издадена, вкл. за разноските за заповедното
производство в размер на 326.60 лв.
Съгласно заключението на вещото лице
по изслушаната от СРС авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от
страните и възприето от настоящия съд като компетентно и обективно дадено,
средната пазарна цена на щетите по застрахования при ищеца автомобил възлиза на
1 576.28 лв., т.е. сума, по- голяма от заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение от 1 549.15 лева /без ликвид. разноски/.
При съобразяване приложимите норми на
чл.267, ал.1, т.2 и ал.3 КЗ /отм./,
чл.273, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ и чл.273, ал.2, изр.2 КЗ /отм./, препращащ
към Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета от
Комисията за финансов надзор, когато се касае за вреди на МПС, въведена с чл.1,
ал.3 от Наредба № 24/ 8.03.2006 г. „за задължителното застраховане по чл.249,
т.1 и т.2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС”, издадена от КФН, и на чл.17, ал.1 от цитираната методика,
съдът намира, че дължимото от ответника на ищеца регресно обезщетение възлиза
на 1 549.15 лв., каквото е и заплатеното на застрахованото при ищеца лице
застрахователно обезщетение.
Следователно в хода на делото от
страна на ответника е погасено почти цялото главнично вземане- до размер на сумата
1 510.40 лв., която е предмет на процесната заповед за изпълнение и включва
ликвидационните разноски от 25 лв. Останала е дължима част от главницата до
размер на сумата 1 574.15 лв., или 63.75 лв., която именно сума е призната
за дължима с обжалваното първоинстанционно решение. Неоснователен е доводът на
въззивника за неправилно приложение на чл.76 ЗЗД от първо-инстанционния съд, тъй
като погасителният ефект на извършеното от застрахователя- ответник плащане се
разпростира върху направените от застрахователя- ищец извънсъдебни разноски от
25 лв. /ликвидационни разноски/, но не и върху съдебните разноски, за които е
налице спор между страните /видно от възражението по чл.414 ГПК/, пренесен от
заповедното в исковото производство.
Следователно спорното във въззивното
производство главнично вземане от 326.61 лв.- горница над сумата 63.75 лв. до
пълния предявен размер от 390.36 лв. /част от регресно обезщетение/, е погасено
чрез плащане, поради което и искът за признаване на дължимостта му правилно е
отхвърлен от СРС.
При
тези съображения постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде
потвърдено в обжалваната от ищеца отхвърлителна част за сумата 326.61 лв.,
която е недължима от ответника, поради погасяване на вземането чрез извършено в
хода на делото плащане.
Частично
основателна е частната жалба на ищеца срещу определението по чл.248 ГПК.
Относно отказа да бъдат присъдени
разноски на ищеца за заповедното производство постановеното на 1.04.2019 г.
определение по чл.248 ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено. В хода на
установителното производство по чл.422 ГПК, вкл. до приключване на устните
състезания, искане за присъждането на разноски за заповедното производство от
ищеца не е заявено, като такива не са посочени и в представения от него списък
по чл.80 ГПК, поради което и съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес разноски за заповедното производство в случая не могат да му бъдат
присъдени.
Относно сторените за исковото
производство разноски преценката на СРС е неправилна, поради което и определението
му по чл.248 ГПК в частта относно неприсъдените на ищеца разноски в размер на
сумата 188.26 лв. следва да бъде отменено. Според представения от ищеца списък
по чл.80 ГПК разноските за исковото производство са в размер на 225 лв. /25
лв.- държ. такса, и 200 лв.- възнаграждение на вещо лице/, поради което и
следва да му бъдат присъдени изцяло, тъй като плащането на сумата 1 510.40
лв., поради което искът по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е частично
отхвърлен, е извършено в хода на делото. Налице са предпоставките на чл.78,
ал.1 ГПК, поради което и с въззивното определение на ищеца следва да бъде
присъдена останалата част от дължимите за исковото производство разноски в
размер на 188.26 лв.
Разноски за въззивното производство на
насрещните страни с настоящото решение не следва да бъдат присъдени. Независимо от
отхвърлянето на подадената от ищеца въззивна жалба, разноски за въззивното
производство на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени, тъй като от
същата не е подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално
представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно
заседание.
В производството по
частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК също не следва да бъде
разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат
ще е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски „в процеса относно
разноските“. Както в производството по чл.248 ГПК, което има несамостоятелен
характер и поради това в него отговорност за разноски не се носи, и в
производството по обжалване на определението по чл.248 ГПК самостоятелни
разноски на страните не се дължат. В това несамостоятелно производство само се
Л.3 на Реш. по
гр.д.№ 9444/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
изменя или допълва решението в частта за
разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава
отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен
спор. В този смисъл е установената по приложението на чл.248 ГПК практика на
ВКС, която според настоящия съд в случая следва да бъде съобразена /Определение
№ 393/ 17.09.2018 г. по гр.д.№ 2845/ 2018 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 489
от 17.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3926/ 2017 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 552 от
25.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 4894/ 2016 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 205 от
19.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4518/ 2018 г. на ВКС, І ГО; Определение № 254/
05.08.2020 г. по ч.т.д.№ 810/ 2020 г. на ВКС, І ТО; Определение № 278/ 01.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1338/ 2020 г.
на ВКС, ІІІ ГО; Определение № 75/ 14.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 4561/ 2018 г. на
ВКС, ІІІ ГО/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 28.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 17237/ 2016 г. на Софийски районен съд,
ГО, 165 състав, в обжалваната част, в която предявеният
от З. „Б.В.И.Г.“ АД- *** /ЕИК ******/ срещу ЗД „Б.И.“ АД- гр. София /ЕИК *******/
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата 326.61 лв. /горница
над сумата 63.75 лв. до пълния предявен размер от 390.36 лв./, претендирана
като дължимо регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 470413141455133, във връзка с ПТП, настъпило на 10.12.2014 г. в гр. София,
ведно със законната лихва от 8.07.2015 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 40553/
2015 г. на СРС, 37 състав, поради погасяване на вземането чрез плащане.
Решението от 28.05.2018 г. по гр.д.№ 17237/ 2016 г. на
СРС, ГО, 165 състав,
като необжалвано е влязло в сила в
останалата му част.
ОТМЕНЯ Определение от 1.04.2019 г. по гр.д.№ 17237/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 165 състав, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молба на ищеца от З.
„Б.В.И.Г.“ АД за изменение на решението от 28.05.2018 г. в частта за разноските,
в частта относно неприсъдените за
исковото производство разноски, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗД
„Б.И.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ да
заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД- ***
/ЕИК ******/ сумата 188.26 лв. /сто
осемдесет и осем лева и 26 ст./- разноски
за първо-инстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 1.04.2019 г. по гр.д.№ 17237/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 165 състав, в останалата
част, в която в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молба на
ищеца З. „Б.В.И.Г.“ АД за изменение на решението от 28.05.2018 г. в частта за
разноските- чрез присъждането и на сторени в заповедното производство /гр.д.№ 40553/
2015 г. на СРС, 37 състав/ разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.