СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на шести ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
14921 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 58751 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 60502/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 124 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу В.К.П., ЕГН **********, искове, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установени задълженията на ответника за сумата от 201,48 лв., за
доставена от дружеството топлинна енергия и услуга дялово разпределение през
периода от м.01.2016 г. до м.04.2016 г., за имот, с абонатен № 093335, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 04.07.2017 г.
до окончателното плащане; и за сумата от 24,79 лв. мораторна лихва за периода
от 15.03.2016 г. до 29.06.2017 г. върху стойността на доставената топлинна
енергия и върху сумата за дялово разпределение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2017 г. по
ч. гр. д. № 44267/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 124 състав.
С решението В.К.П., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 125 лв. - разноски в исковото производство и сумата от
75 лв. - разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение, с което предявените
искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която
са развити съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното
решение да бъде отменено, а исковите претенции да
бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че районният съд неправилно е приел, че представените
по делото от ответника платежни нареждания установяват погасяване на дълга от
страна на последния към ищцовото дружество. Поддържа, че въпросните платежни
нареждания не касаят процесните вземания, тъй като съдържат номера на фактури,
период и размер на вземания, различни от заявените от ищеца и несъответни на претендираните
от него суми. Сочи, че липсва извършена от страна на първостепенния съд
проверка по установяване дали направените от ответника плащания погасяват
процесните вземания. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В.К.П..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. По правилността на решението
съдът намира следното:
СРС, I Гражданско
отделение, 124 състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове, по реда на
чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
За да отхвърли предявените искове, с обжалваното
решение, постановено по реда на чл. 237 ГПК при признание на иска,
първоинстанционният съд е приел, че ответникът В.К.П. е направил признание на иска, като е мотивирал,
че от представените по делото писмени доказателства, се установява, че в хода
на процеса последният е заплатил дължимите главници и лихви. Първостепенният
съд е формирал извод, че извършеното плащане е погасило вземанията на ищеца,
поради което е счел, че предявените искове са неоснователни.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска продажба се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия
е уредено в представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без
да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото
не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма
данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е установено обстоятелството, видно от
представения и приложен на л. 16 нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189,
том XXXXXXVII, дело № 12985 от 1991 г., че В.К.П. е придобил право на
собственост върху имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, за
отоплението на който е открита партида по аб. № 093335.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
В проведеното на 28.02.2019 г. открито съдебно заседание по
делото, ответникът е заявил, че оспорва иска, тъй като е заплатил всички
задължения към ищцовото дружество. Посочил е, че не оспорва, че дължи
процесните суми, но ги е заплатил. В съдебното заседание е представил 2 броя
платежни нареждания, приети от съда като писмени доказателства по делото. В
хода по същество ответникът е поискал от съда исковете да бъдат отхвърлени,
като е посочил, че не оспорва задължението си към ищеца, но го е заплатил.
За да постанови атакуваното решение, първостепенният съд е приел, че
дължимите на ищеца, по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2017
г. по ч. гр. д. № 44267/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 124 състав, вземания към ответника В.К.П., са погасени, в резултат
на извършено, в хода на процеса от последния плащане.
Настоящият въззивен състав намира този извод на
първоинстанционния съд за неправилен, по следните съображения:
От представените по делото на л. 56 и л. 57
платежни нареждания, се установява, че ответникът е превел по сметка на ищеца – „Топлофикация – София“ ЕАД, съответно на 28.12.2018 г. сумата от 16,06 лв.; на
28.12.2018 г. сумата от 249,45 лв.; и на 08.02.2019 г. сума от 72,49 лв. Видно обаче, от приетите като писмени
доказателства по делото платежни нареждания, същите не касаят относими към
исковия период задължения на ответника към ищцовото дружество. От приетите по
делото платежни документи, става ясно, че ответникът е погасил задължения към
топлопреносното дружество, посредством извършените от него плащания, които
обаче са ирелевантни за настоящия спор. Няма съвпадение между погасените от
ответника, посредством въпросните платежните нареждания, плащания и
претендираните от ищеца вземания нито по отношение на техния размер, нито
относно основанието на задължението, а също и за периода, за който се
претендират.
В такъв смисъл, основателни са доводите на въззивника във връзка с възражението му за погасяване
на дълга чрез плащане. СРС не е обсъдил представените от ответника платежни нареждания, не е съобразил, че във всички от документите за плащане са посочени изрично като основание за плащане задължения за период
извън процесния, номера на фактури, различни от
претендираните от ищеца, размер на вземания, несъответни на търсените от ищеца.
Погасените от ищеца вземания касаят задължения към ищцовото дружество за 2017
г. и 2018 г., като сумите, които се претендират въз основа на посочените в тях
фактури, не кореспондират на заявените от ищеца с исковата молба, нито попадат
в обхвата на търсената във времево отношение защита. Вземанията, предмет на
настоящото производство, и които се търсят от ищеца, са в размер на 146,58 лв., стойност на доставена топлинна енергия, за
имот, с абонатен № 093335; 54,90 лв.,
цена на извършена услуга за дялово разпределение; сумата от 11,83 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.03.2016 г. до 29.06.2017 г. върху стойността
на доставената топлинна енергия; и сумата от 12,96 лв. - мораторна лихва за
периода от 15.03.2016 г. до 29.06.2017 г. върху сумата за дялово разпределение. Периодът, за който се търсят е м.01.2016 г. – м.04.2016 г., а изрично с молба от 27.02.2019 г., ищцовото
дружество е посочило и основанието, на което основава исковите си претенции, като
поименно са индивидуализирани фактурите, въз основа на които се търсят исковите
суми. Ето защо, съобразявайки констатираните по-горе несъответствия между
извършените от ответника, посредством представените платежни нареждания,
плащания и претендираните суми за процесния период, и предвид достигнатия от настоящия
съдебен състав извод, че не се установява погасяване на задълженията на
ответника, въззивният съд намира, че неправилно, с обжалваното решение,
районният съд е приел, че ответникът е заплатил дължимите главници и лихви по
издадената заповед за изпълнение. Този извод на съда налага решението да бъде
отменено, а вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени, съобразно направеното от ответника признание, доколкото последният изрично
заявава, че не оспорва задължението и дължимостта на сумите, които се
претендират. Направеното от ответника признание означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по
събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения,
и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави
собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Исковете
следва да бъдат уважени така, както са предявени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззивникът, който претендира юрисконсултско
възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 58751 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 60502/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 124 състав, с което са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу В.К.П., ЕГН **********, искове, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установени задълженията на ответника за сумата от 201,48 лв., за
доставена от дружеството топлинна енергия и услуга дялово разпределение през
периода от м.01.2016 г. до м.04.2016 г., за имот, с абонатен № 093335, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 04.07.2017 г.
до окончателното плащане; и за сумата от 24,79 лв. мораторна лихва за периода
от 15.03.2016 г. до 29.06.2017 г. върху стойността на доставената топлинна
енергия и върху сумата за дялово разпределение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2017 г. по
ч. гр. д. № 44267/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 124 състав, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове,
по реда на чл. 422 ГПК, от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, против В.К.П., ЕГН **********, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 201,48 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия и услуга
дялово разпределение през периода от м.01.2016 г. до м.04.2016 г., за имот, с
абонатен № 093335, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК – 04.07.2017 г. до окончателното плащане; и сумата от 24,79 лв. мораторна
лихва за периода от 15.03.2016 г. до 29.06.2017 г. върху стойността на
доставената топлинна енергия и върху сумата за дялово разпределение, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
26.07.2017 г. по ч. гр. д. № 44267/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 124 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.