Решение по дело №217/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 105
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20195550100217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        26.09.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                              Граждански състав

На 18.09.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №217 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.

Искът е предявен от “Застрахователно дружество Евроинс” АД гр.София срещу С.П.Г. ***. С исковата молба се твърди, че на 08.07.2018г. в района на път ІІІ-554, ответникът, управлявайки МПС „Фолксваген Пасат” с рег.№***е предизвикал ПТП, вследствие на което са нанесени вреди на МПС „Тойота Ленд Крузър“ с рег.№ ***. Според Протокол за ПТП №1641955/08.07.2018г. на ПП-КАТ водачът С.П.Г. е управлявал МПС под влиянието на алкохол в кръвта над допустимата норма. Същият е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на събитието, сключена с ищеца. Към ищеца е предявена претенция за вреди по отношение на увреденото МПС - „Тойота Ленд Крузър“ с рег.№ ***. Заведената щета била ликвидирана като тотална по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Ищецът е изплатил обезщетение в размер на 13650,00лв. На основание чл.500, ал.1 КЗ за ищеца е възникнал правен интерес за възстановяване на изплатеното обезщетение. Ответникът е получил покана да възстанови сумата за изплатеното обезщетение на 16.10.2018г., като до момента не е постъпило плащане от негова страна. Начислена е мораторна лихва считано от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, предвиден в поканата, в размер на 621,83лв. за периода от 24.10.2018г. до 05.04.2019г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13650,00лв. – главница по регресна претенция за изплатено обезщетение по щета №**********/11.07.2018г., 621,83лв. – мораторна лихва за периода от 24.10.2018г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно настъпилото ПТП и предпоставките на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. Счита, че искът е доказан по основание, но оспорва размера на претенцията. В представения към исковата молба договор за покупко-продажба на увредения автомобил е посочена цена в 3000,00лв. към момента на продажбата 15.07.2013г. Не било ясно как застрахователят е изчислил щета многократно надхвърляща стойността на автомобила. След получаване на регресната покана ответникът е изпратил писмо на ищеца, с което оспорил размера на щетата и поискал да му бъде предоставена справка за цените на увредените части на автомобила, вложените материали и труд.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представено копие на Застрахователна полица №BG/07/118000285388 от 15.01.2018г., Справка относно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от които се установява, че ответникът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ищеца за период на валидност 16.01.2018г. – 15.01.2019г. Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на Протокол за ПТП №1641955/08.07.2018г., на 08.07.2018г. в района на път ІІІ-554, ответникът, управлявайки МПС „Фолксваген Пасат” с рег.№***е предизвикал ПТП, вследствие на което са нанесени вреди на МПС „Тойота Ленд Крузър“ с рег.№ ***. Според Протокола за ПТП ответникът С.П.Г. е управлявал МПС под влиянието на алкохол в кръвта над допустимата норма.

Видно от приетите като писмени доказателства копия на Преписка по щета №**********/11.07.2018г., Протокол за оглед и оценка на МПС, Опис-протокол за необходимите ремонтни дейности от 13.08.2018г., Удостоверение от 23.07.2018г., Доклад по щета от 13.08.2018г., нанесени са щети на „Тойота Ленд Крузър“ с рег.№ ***, собственост на М.Д.М.. Нанесените щети са остойностени, заедно с разходите за възстановяването им на общата сума от 18120,74лв. От тази сума са приспаднати запазените части в размер на 4500,00лв. и по този начин е изчислено застрахователното обезщетение в размер на 13650,00лв., изплатено на собственика на автомобила.

Съдът с определение от о.с.з. на 18.09.2019г. призна за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Наличието на валидно към датата на процесното ПТП правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с предмет МПС с рег.№ СТ 9435 ВХ; изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 13650,00лв. по щета №********** в полза на М.Д.М. на 05.10.2018г.; елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - деяние, противоправност, вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина; фактът на наличие на алкохол в кръвта на ответника над допустимата по закон норма; фактът на настъпване на покрит по полицата риск - ПТП от 08.07.2018г.; момента на изпадане в забава на ответника /24.10.2018г./ и размера на претендираната мораторна лихва. Единственият спорен момент между страните е размерът на застрахователното обезщетение, като ответникът позовавайки се на Договор за покупко-продажба на МПС от 15.07.2013г., счита, че стойността на увреденото имущество е много по-ниска. Към момента на покупката на автомобила същият е бил на стойност 3000,00лв., а застрахователят е оценил автомобила към момента на увреждането на 18000,00лв.

По делото бе назначена съдебно-автотехническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице действителната стойност на увредения лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 18000,00лв. Стойността на щетите възлиза на 18119,10лв., като вещото лице в съдебно заседание уточни, че тази стойност е изчислена по методите на застрахователното дружество, а реално по пазарни цени стойността на труда е по-голяма и по този начин и стойността на щетите би се увеличила. Запазените части от автомобила възлизат на около 4000,00лв.

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ „Освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества“. Обстоятелствата по настъпването на ПТП не се оспорват от ответника. Спорът между страните се свежда до размера на щетите, подлежащи на обезщетяване.

Съгласно чл.499, ал.2 от КЗ „При вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.”, а съгласно чл.400, ал.1 от КЗ „За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.”

В случая застрахователят е обезщетил имуществените вреди, настъпили вследствие на ПТП-то, предизвикано от ответника, съобразно методиката за изчисляване на вредите. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника за по-ниска стойност на застрахованото имущество. В представеният Договор за покупко-продажба на МПС от 15.07.2013г. действително е посочена цена на автомобила 3000,00лв., но тази цена е резултат на свободно договаряне между продавача и купувача и субективните им възприятия и нужди към момента на сключване на договора. Не е ясно от цитирания договор в какво състояние е бил закупен автомобила и какви подобрения на техническото му състояние са били извършени впоследствие. Не е ясно какви са били преддоговорните споразумения и преговори между страните, дали те имат някакви предхождащи отношения, които да обуславят тази цена. Установено е обаче каква е била застрахователната стойност на увреденото имущество, определена от ищеца и именно върху тази застрахователна стойност е заплатена и застрахователната премия. Поради тази причина съдът намира, че стойността на увреденото имущество е именно тази, която застрахователят, а и вещото лице са изчислили и която сума дължи причинителят на вредата на ищеца. За този размер, а именно претендираните 13650,00лв. съдът следва да уважи предявения иск.

По претенцията за мораторна лихва. Видно от приетите като писмени доказателства копия на Регресна покана с рег.№РК-016-243/11.10.2018г., с Известие за доставяне, ищецът е поканил ответника в 7-дневен срок от получаването да му заплати сумата 13650.00лв. Писмото е получено от представител на ответника на 16.10.2018г. Безспорно е, че ответникът не е заплатил сумата на ищеца и след покана, поради което му дължи лихва за забава, считано от 24.10.2018г. Съдът служебно изчисли размера на дължимата лихва за забава, който възлиза на 621,84лв. При това положение искът за мораторна лихва следва да се уважи за сумата от 621,83лв., каквато е претенцията на ищеца.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските, възлизащи на 596,00лв. за държавна такса, 597,60лв. за възнаграждение за вещо лице и 350,00лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

   ОСЪЖДА С.П.Г.,***, ЕГН ********** да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Христофор Колумб” №43, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. – изпълнителни директори, сумата от 13650,00лв. /тринадесет хиляди шестстотин и петдесет лева/ – главница по регресна претенция за изплатено обезщетение по щета №**********/11.07.2018г., 621,83лв. /шестстотин двадесет и един лева и 83 стотинки/ – мораторна лихва за периода от 24.10.2018г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 1543,60лв. /хиляда петстотин четиридесет и три лева и 60 стотинки/.

Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца: IBAN: ***, BIC: ***.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: