РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1202/22.6.2023г.
гр. Пловдив, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХII
касационен състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и с участието на
прокурора Владимир
Вълев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова
КАНД № 1055 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Н.Х.Х., ЕГН **********,***, срещу Решение № 432
от 11.03.2023 г., постановено по АНД № 6037 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, с което е
потвърдено Наказателно постановление №22-1030-005962/17.08.2022г., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с което на оспорващия е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.162,
ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател намира, че обжалваното решение е
издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила, свързани с доказателствата по делото. Оспорва се изводът
на районния съд, че деянието е безспорно доказано. Твърди се, че наказаното
лице е правоспособен водач, поради което не е осъществен фактическият състав на
вмененото му административно нарушение. Претендира се отмяна на обжалваното
съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Пловдив, не взима становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура -
гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII
от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд бил сезиран с жалба предявена от Н.Х. срещу НП №22-1030-005962/17.08.2022г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 699787 от 23.07.2022
г., съставен от А.И.В.– полицай при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: на 23.07.2022г., в 23:06 часа, в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ до № 62, Н.Х.
като водач на МПС рег. № У3172ВА – лична собственост, управлява със
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, издадено от
трета страна – Англия, след повече от три месеца от влизането му в страната –
02.10.2021 г. С това Х. е нарушил правилото на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в
размер на 100 лева.
В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан
актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
Видно от доказателствата по преписката Н.Х. е
разполагал единствено с издаденото му от Великобритания СУМПС, тъй като
последно издаденото му българско СУМПС № ********* е било унищожено на
27.07.2016г. в Сектор „Пътна Полиция" – Ямбол. Последващо издаденото СУМПС № ********* е
било издадено на 09.08.2022г. от ОДМВР-Ямбол, т.е. след датата на процесното
деяние.
Притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство за категория "В", издадено от Великобритания на
дата 22.05.2014 г., със срок на валидност до 21.05.2024 г.
При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно както от
обективна, така и от субективна страна, без допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. ПРС посочва, че след като с писмени доказателства се установява
по несъмнен начин, че Х. е пребивавал на територията на България в периода
02.10.2021г. – 11.08.2022г. и не е подновил издаденото му чуждестранно СУМПС в
срок до три месеца от 31.12.2020 г. – датата на изтичане на преходния период по
Брекзит, без съмнение е реализирал
състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение правилно е ангажирана
отговорността му по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – като на водач без СУМПС.
Решението на първоинстанциония съд е правилно, поради следните
съображения:
Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното спазване на процесуалните
правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са
установени в пълнота и правилно от съдебната инстанция, като на същите е
правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни
изводи за съставомерност на извършеното административно нарушение от конкретно
административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените
изводи за установяване на нарушението, авторът на административното нарушение,
неговото поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на
първоинстанциония съд са законосъобразни. Безспорно установените по делото
факти и анализът на доказателствените материали, направен от
първоинстанционният съд, съотнесени към настоящия казус обосновава извода, че Н.Х.Х.
е извършителят на
деянието като е предприел действия по управление на
посочения лек автомобил. Към момента на проверката е трябвало да има качеството на правоспособен водач на МПС с
необходимите документи за категорията, към която се определя автомобила и да има необходимото свидетелство за управление. Незнанието
на касационния
жалбоподател, относно тримесечния срок
по отношение смяната на свидетелството, не може да
опровергае дължимата от него грижа и се явява една негова защитна позиция.
За така извършените нарушения законосъобразно наказващият административен орган
правилно е приложил санкционната норма на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Управлението на МПС от водач в хипотезата на
чл. 162, ал. 1 ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния
срок от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от
придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а
ал. 1 ЗДвП. Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а
в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил
правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане на
срока от три месеца, считано от датата на влизане на жалбоподателя на
територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява
валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на
територията на Р. България. В този смисъл касационната инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможността на чл.221 ал.2 изр.2 АПК
съдебният състав изцяло препраща към тях.
Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни. Същите се явяват неотносими към съставомерността на
извършеното административно нарушение от конкретно административнонаказано лице
и в противоречие със събраните в хода на административнонаказателното
производство писмени и гласни доказателства.
Като е съобразил правилно събраните доказателства, първоинстанционният
съд е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен
в сила.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432 от 11.03.2023г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 6037 по описа на същия съд
за 2022г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.