№ 10
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Д. Калчева
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600504 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по депозирано от Х. А. Д. искане за възобновяване на в.н.о.х.д. №
410/2022 г. по описа на ОС-Хасково, с влязлото в сила по което решение № 140/01.11.22 г. е
потвърдена присъдата № 20/16.05.22г. по н.о.х.д. № 1149/21г. по описа на РС-Хасково, с
която тя е осъдена, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на шест месеца лишаване от свобода, с
приложение на чл. 66 НК, за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
В искането, което е подадено в срок, се твърди неглижиране на фундаментални
доводи на защитата, заявени в подкрепа на заявено искане за оправдаване. Счита се, че с
това районният и окръжният съд са допуснали същественото процесуално нарушение липса
на мотиви. На следващо място се твърди, че инстанционните съдилища не са се занимали
със съставомерните признаци на престъплението, за което искателката е била осъдена, като
са пропуснали да изложат разсъждения за елементите от неговата обективна страна. Правят
се две алтернативни искания – делото да бъде възобновено, а съдебните актове - отменени и
да бъде разпоредено ново разглеждане на делото в „съответната“ инстанция или след
възобновяване на делото да бъде постановена оправдателна присъда от касационната
инстанция.
В съдебното заседание на ПАС адв. З. и доверителката му Х. Д. потвърдиха писмено
поднесените искания и тяхната аргументация, към която не добавиха нещо ново.
1
Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че искането е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение, като изложи конкретни контрааргументи против мнението за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като касационна инстанция, след като
провери данните по делото и съобрази мотивите на инстанционните съдилища и
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.
420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал.
1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо.
Разгледано по същество, се оказа неоснователно, тъй като Хасковският окръжен съд
не е допуснал твърдените нарушения.
Направеният от него и от проконтролирания от него районен съд доказателствен
анализ отговаря на правилата на обективната логика. Не се забелязва игнориране на
доказателствени източници, неправилно интерпретиране на тяхното съдържание или
позоваване на данни, които нямат характера на доказателства. В тази връзка ПАС няма
възражения срещу оформения фактически извод, че процесният камион е бил нает, а не
продаден за скрап на ЕООД „К.“ гр. Д.. Мнението на осъдената (собственик на споменатото
ЕООД) за постигната и осъществена уговорка за продажба преди инкриминирания период се
е оказало без необходимата доказателствена обезпеченост.
Анализът на правната страна на казуса също не страда от съществени пороци. ХРС и
ХОС са изложили ясни, разбираеми и в общи линии приемливи съображения за
осъществяване на всички елементи от обективната и субективната страна на обсебването,
сторено от наказателноотговорно лице.
Не е вярно, че възраженията на защитата срещу правното окачествяване на
поведението на осъдената били останали без отговор.
Центърът на нейната теза е бил върху идеята, че г-жа Д. не била получила фактическа
власт върху процесния камион на някакво правно основание. Следователно не бил
осъществен акт на предаване на владението като изискуем за изпълнение на посегателство
по чл. 206, ал. 1 НК съставомерен обективен признак. Така че деянието би могло да се
разглежда евентуално като кражба, каквото обвинение по отношение на нея не било
формулирано. Поставен в подобна процесуална ситуация, окръжният съд е имал един-
единствен изход – постановяване на оправдателна присъда.
Точно тази позиция е била предмет на добросъвестен и в по-голямата си част
споделим анализ в първоинстанционния акт и в потвърдилия го въззивен акт (вж. л. 201
гръб от първоинст. дело и л. 18 гръб от въвзивното дело). Настоящата извънредна
инстанция е съгласна с казаното от защитата, че владението, което е в основата на
престъплението обсебване, следва да бъде установено на правно основание. Възприетата от
2
районния и окръжния съд фактическа обстановка безсъмнено сочи, че собственото на
осъдената ЕООД „К.“ гр. Д. станало наемател на камиона на ЕООД „С.“, марка „С.“.
Съдействие бил оказал бившият й съпруг св. Г., който е преговарял с наемодателя като
представител на нейното дружество. Товарният автомобил, който не е можел да се ползва,
респ. придобие като легално превозно средство (защото бил запориран в полза на НАП, а и е
нямал винетка, застраховка и технически преглед), е щял да бъде употребяван за изкопни
работи в нова база на дружеството (в съседство със старата), която фактическа констатация
на прокурора защитата не е оспорила. Камионът се предоставял срещу 2000 лева временно –
до приключване на строителната дейност или до вземане на решение за неговото закупуване
срещу още 6000 лева.
Уговорката финализирала със заплащане на споменатите 2000 лева от страна на
самата осъдена в офиса на ЕООД „С.“ и физическото отнасяне на камиона от св. Г.. Това
станало в края на м. март - началото на м. април 2018 г. През месеците април, май и юни
камионът е бил реално използван от последния за строежа на новата база и бил държан
около терена, където се изпълнявало строителството.
Предаването на веща за нуждите на ЕООД „К.“ се е съзнавало както от собственика
на това дружество, така и от собственика на вещта. В този смисъл са показанията на
управителя на ЕООД „С.“ св. Х. – „Имахме уговорка с Д. като фирма“ и на собственика на
ЕООД „С.“ св. П. – „Камионът бе даден на Д. (…); работните ни отношения бяха винаги
като фирми; фирмата на Д. мисля, че се казваше „К.“, както и фактът, че собственикът на
ЕООД „К.“ – осъдената Д. – лично била заплатила част от наемната цена преди
получаването на камиона.
Без да изменя възприетата от решаващите съдилища фактическа обстановка, ПАС ще
допълни техните разсъждения по правната й оценка, като отбележи, че осъдената,
собственик и управител на дружеството ЕООД „К.“, е упражнявала владение върху наетата
вещ посредством св. Г., който е вършел с камиона строителни мероприятия в полза на
дружеството. Така че преместването на превозното средство от новата база на дружеството
в старата през м. юли 2018г. по нейно поръчение не е внесло промяна в наемното
правоотношение. Същият месец, в който именно е разположен инкриминираният период,
настъпил съставомерният резултат, както правилно са приели инстанционните съдилища –
осъдената (която междувременно била преустановила връзка със св. Г. и му била отнела
правото да представлява ЕООД-то,) била поканена от св. Х. да върне камиона, ако не
доплати за продажбата му, а тя отказала устно. С това демонстрирала намерение за своене на
веща, т.е. променено отношение към наемната връзка. Считано от отказа за връщане, г-жа Д.
е започнала да държи товарния автомобил като собствена вещ. Т.е. го е обсебила, лишавайки
собственика му от възможността да го ползва и да се разпорежда с него.
Не е коректно мнението на защитата, че след като камионът е бил нает за нуждите на
ЕООД „К.“, следвало да се търси престъплението длъжностно присвояване по смисъла на
чл. 201 НК. Вярно е, че като управител на това дружество г-жа Д. е била длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. “б“ НК, както и че присвоеното превозно средство било
3
за нея „чужда вещ“. Тази вещ обаче е била чужда и за ЕООД „К.“. В тази връзка няма как да
се приеме, че й е била поверена от това дружество в качеството на негово ръководно
длъжностно лице, т.е. че едновременно с присвояването е нарушила свое служебно
задължение. Договорът за наем и последвалото предаване на камиона на представител на
ЕООД-то в никакъв случай не може да се интерпретира като изискуемия по чл. 201 НК акт
на връчване на присвоената вещ. Казано другояче, адв. З. не съобразява, че камионът е бил
собствен не на ръководеното от осъдената дружество, а на друго юридическо лице, което го
е предоставило по силата на договорна връзка.
В заключение – касационната инстанция не констатира нарушение в прилагането на
материалния и процесуалния закон, допуснато от хасковските съдилища, така че искането за
възобновяване следва да бъде отхвърлено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Х. А. Д. за възобновяване на
в.н.о.х.д. № 410/2022 г. по описа на ОС-Хасково.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4