Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 187 Година 2021, 11.08 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……..……….….……. граждански състав …….…………………….
На единадесети август ………................….….… Година две хиляди двадесет и
първа
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар …………………………………………….……………....……………………………
Прокурор ………………………………………….………………………………………………
като разгледа докладваното от …………...…. Радостина Калиманова
...…..…………
търговско дело номер …..… 74 ……… по описа за …… 2021 ….. година.
Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, представлявана от Румяна Михайлова Михайлова с адрес град София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ №3 е депозирала молба против „Карина пласт 2006“ ООД
със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Изгрев“, бл. 34, вх. В,
ет. 4, ап. 12, ЕИК *********, представлявано от Тодор Стоянов Царев за
обявяване неплатежоспособността на ответното дружество и определяне на нейната
начална дата, откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
ответника, както и определяне на дата за провеждане на първо събрание на
кредиторите. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира
доказателства.
Молбата е с правно основание чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди твърденията на молителя по делото и събраните до
настоящия момент доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
В
молбата, по повод на която е образувано настоящото производство молителят
твърди, че през месец ноември и месец декември 2020 година при упражняване на
контролните си функции за спазване на трудовото законодателство чрез
териториалното си поделение дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас извършил две
проверки за спазване на трудовото законодателство от страна на ответника. При
извършването им било обследвано изпълнението от страна на дружеството, в
качеството му на работодател, на задължението му да заплаща трудови
възнаграждения на служителите си за периода от месец юни 2020 година до месец
август, включително 2020 година. В резултат на констатираните при проверките
обстоятелства същият счита, че ответникът бил неплатежоспособен, поради което и
следвало да се инициира производство по обявяването му в несъстоятелност.
С
протоколи за извършени проверки изх. № ПР2030710/04.11.2020 година и изх. №
ПР2037403/18.12.2020 година дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас изследвала
заплащането на трудовите възнаграждения на работниците в дружеството за процесния
период. От събраните документи се установявало, че за анализирания период от
месец юни 2020 година до месец август 2020 година броят на работниците на
ответното дружество варирал между 14 и 15 лица.
Към
датата на изготвяне на посочените по-горе протоколи всички трудови
възнаграждения на работниците за проверявания период били дължими и изискуеми.
За констатираните нарушения били приложени принудителни административни мерки,
задължаващи работодателя да изплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за съответните месеци. При извършената последваща проверка през
месец декември 2020 година било констатирано неизпълнение на дадените
принудителни административни мерки. При проверката от работодателя били
изискани платежни документи, удостоверяващи изплащане на трудовите
възнаграждения на поименно изброените в същия работници и служители за
съответните месеци от анализирания период, които обаче не били представени.
От
така казаното се налагал извода, че към дата 28.01.2021 година възнагражденията,
дължими от работодателя към работниците и служителите му били изискуеми и не
били погасени по давност.
Твърди
се, че съгласно Вътрешните правила за работна заплата в ответното дружество
работните заплати се изплащали „до 30-то число на месеца, следващ месеца, за
който се начислява работната заплата/през който е положен труд“. Поради това и
всяко от дължимите от работодателя трудови възнаграждения към работниците било
забавено повече от два месеца. От това можело да се направи извод, че работодателят
имал непогасени задължения за плащане на трудови възнаграждения на повече от
1/3 от работниците си, което не било изпълнено повече от два месеца. Това
неизпълнение продължавало и след дадените предписания, от което можело да бъде
направен извод, че невъзможността за плащане на възнагражденията било обективно
и трайно състояние на търговеца. Всичко това сочело на наличието на
предпоставките на правната норма за откриване спрямо него на производство по
несъстоятелност.
По
делото с оглед направените в тази насока искания от страните е допусната и
извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която в представеното
по делото и прието от съда заключение е посочило, че съгласно представените от
молителя два протокола за извършени проверки задълженията на ответното
дружество към работниците му за календарната 2020 година са на обща стойност
17310.67 лева. В неговото счетоводство били отразени задължения към работниците
в общ размер на 19132.56 лева, но експертът не е в състояние да посочи от какви
размери на отделните задължения по работници, дати на възникване и основания е
формирана тази сума, както и на какво се дължи разликата между двете общи суми,
тъй като информация на такова аналитично ниво не е отразена в счетоводните
регистри на дружеството. Установени са били от него задължения на търговеца в
размер на общо на 834596.86 лева. Кредиторите, дължимите на всеки един от тях
суми, датата на възникване на задължението, съответно датата и сумата на
последното плащане са представени от експерта в табличен вид по делото. Сумата
на активите на дружеството възлиза на 273 хиляди лева дълготрайни и 412 хиляди
краткотрайни активи, а тази на пасивите общо на 835 хиляди лева, от която 504
хиляди дългосрочни и 331 хиляди краткосрочни задължения. Изведени са от вещото
лице и коефициентите на обща /1.268/, бърза /0.32/, незабавна /0.00/ и
абсолютна ликвидност /0.00/. Посочено е във връзка с тях, че с изключение на
този за обща ликвидност, те са по-ниски от единица, което означава, че
предприятието е затруднено да обслужва текущите си задължения, още повече, че в
структурата на краткотрайните му активи основен дял заемат суровините и
материалите, а от изведените показатели за обръщаемост
на краткотрайните материални активи като брой на оборотите и времетраене и
анализи към тях е видно, че те са ниско ликвидни. Коефициентите на финансова
автономност /-0.18/ и на финансова задлъжнялост /-5.57/ са с отрицателни
стойности, тъй като дружеството е с отрицателен собствен капитал, т. е.
задълженията му са с по-висока стойност от активите му, което означава, че то
не е в състояние да реализира достатъчно приходи и да генерира печалба. От
техния анализ и от този към другите финансови показатели е видно, че
дружеството е декапитализирано, т. е. задълженията му са повече от активите, а
и самите активи са ниско ликвидни. Изведените стойности на коефициентите на
ефективност на приходите /2.286/ и на разходите /0.438/ показват, че разходите
надвишават приходите, т. е. дружеството не е в състояние да реализира
достатъчно приходи и да генерира печалба. Изчислените от експерта стойности на
брутна /-0.099/, оперативна /-0.966/ и нетна /-1.286/ рентабилност са
отрицателни, тъй като дружеството е регистрирало отрицателни финансови
резултати през разглеждания период. Те сочат, също така, че финансовият
резултат преди лихви, амортизации и данъци към 31.01.2021 година, към която
дата са направените от експерта изчисления е отрицателен, т. е. дружеството е
регистрирало загуба. От стойностите на изчислените показатели за обращаемост на
краткотрайните материални активи като брой на оборите и времетраене също към
горната дата е видно, че дружеството прави по-малко от един оборот на своите
материални запаси, т. е. продажбите му са с по-ниски стойности от тези на
наличните материални ресурси в рамките на един отчетен период. Следователно,
дружеството е с ниска обръщаемост на КМА или те са
ниско ликвидни. В счетоводството на дружеството са отразени парични средства в
размер на 25890.27 лева, които не са налични по сведение на управителя на
ответника, като това обстоятелство е било съобразено от експерта при
направените изчисления и изводи. Следователно, към 31.01.2021 година ответникът
няма свободни парични средства и бързоликвидни активи за удовлетворяване на
вземанията на работниците и на останалите негови кредитори.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия
Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е.
при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки
длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
В конкретния случай молителят сочи, че длъжникът е
неплатежоспособен, тъй като е налице негово задължение за плащане на трудови
възнаграждения на повече от една трета от работниците му, което не е изпълнено
за период повече от два месеца. Така наведеното твърдение съдът намира за
доказано от представените и събрани по делото доказателства. Този извод се
налага при съобразяване на всички обсъдени по-горе писмени доказателства и
най-вече заключението на вещото лице,
което в рамките на своята неоспорена компетентност е дало пълен и изчерпателен
отговор на поставените му въпроси от значение за настоящия спор. Същото е
констатирало общ размер на задължения на ответника към работниците му за
календарната 2020 година от 17310.67 лева. В такъв смисъл е и съдържанието на
представените по делото копия от ведомости на същото за месеците юни, юли и
август 2020 година. Налице е безспорно установено, по горните доводи,
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Така
установените задължения не могат да бъдат покрити от него с краткотрайните
активи, т. е. касае се за изискуеми задължения, които длъжникът не е в
състояние да изпълни.
Съдът намира, че в конкретния случай, освен това, се
установява и спиране на
плащанията. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
това предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това
е една оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва
да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя
се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по
посочените по-горе категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса
на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да
са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг.
Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на
плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност.
Освен това, спирането на плащанията следва да се
разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг
кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията
си към своите кредитори. Видно от констатациите в заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след месец август 2020 година
дружеството не е извършвало никакви плащания.
В този смисъл съдът намира, че спирането на плащанията се
дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя,
предвид което са налице условията за приложението и на презумпцията на чл. 608,
ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.
Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо
състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на
длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника,
определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки -
качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично
задължение по търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане или
такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е необходимо нейната начална
дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни
действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени към молбата
и събрани по делото доказателства се налага извода, че към 31.12.2020 година
дружеството е имало изискуеми и неплатени задължения към кредитори, което
именно мотивира съда да я приеме за началната дата на неплатежоспособността -
моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения.
Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в частност липсата
на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения дават обективна
представа за действителния момент, в който същите са били спрени, а оттам и
основание да се изтегли неплатежоспособността към един по-ранен момент.
По
горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на
неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент,
поради което и именно датата 31.12.2020 година следва да бъде обявена за
начална дата на неплатежоспособността.
С оглед
на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския
закон следва извода, че дружеството с ограничена отговорност е в състояние на
неплатежоспособност. При анализа на така посоченото следва единственият извод,
че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е
в състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност задължения
към своите работници и служители, както и парични задължения, породени от
абсолютни търговски сделки. В този смисъл съдът намира, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
молителя.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да
постанови решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви
неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие производство по
несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на
предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Необходимо
е да се отбележи и това, че съгласно разпоредбата на
чл. 607а от Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде
открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са
основанията, които могат да бъдат релевирани в
молбата по чл. 625 от Търговския закон и с които, с оглед диспозитивното начало
на процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. По делото се поддържа
наличието на неплатежоспособност като самостоятелно основание за
откриване спрямо ответника на производство по несъстоятелност, поради което
съдът е разгледал именно него. По горните доводи и съображения, съдът намира,
към определената и посочена по-горе начална дата 31.12.2020 година последният е
бил неплатежоспособен, което именно го мотивира да открие производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност като единствено заявено основание. Наред
с това е необходимо да се посочи и това, че изборът
на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност - с
последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон - е предоставен на
преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните
обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание
/така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело №567/2011 година
по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. На последно, не по важност, място следва да се
посочи, че съдът е преценявал наличието на законовите предпоставки за откриване
на производство по несъстоятелност в редакцията на приложимите правни норми в
сега действащата тяхна редакция /така и в решение №216 от 19.04.2017 година по
търг. дело №448/2016 година, ІІ т.о./.
Както е посочил съдът в постановеното от него по делото определение по чл. 629б
от Търговския закон, длъжникът не разполага с такива бързоликвидни краткотрайни
активи - парични средства, материали или продукция, които да могат да бъдат
осребрени в сравнително кратък период от време, поради което и не биха могли да се покрият разноските по производството
по несъстоятелност. Освен това, за извършване на всички последващи действия по
издирване на евентуалното имущество на молителя, възнаграждението на синдика и
всички останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги
покрият. В тази връзка съдът с посоченото определение под № 261256 от 11.06.2021
година е указал на посочените в него лица в триседмичен срок да представят
банков документ за внасяне на сумата от 8000 лева по сметка на Бургаския
окръжен съд, определена от съда като необходима за първоначалните разноски. Със
същото определение съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне
на такъв документ в указания по-горе срок. По делото такъв не е постъпил,
поради което именно обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл. 632,
ал. 1 от Търговския закон ответното дружеството следва да бъде обявено за
неплатежоспособно като освен това, то следва да бъде обявено и направо в
несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно.
Основателно се явява
искането на молителя Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за присъждане на съдебно-деловодните разноски, сторени
за водене на настоящото производство. Поради това на същият следва да бъде
присъдена сума в размер на 850 лева, в която се включват заплатената държавна
такса, както и определеното от съда и внесено от него възнаграждение на вещото
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Следва да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на
молителя в размер на 100 лева, определено по чл. 23, т. 4 от Наредбата за
заплащането на правната помощ като за неоценяем иск.
Същото е в този размер, тъй като дело по молба за откриване производство по
несъстоятелност на длъжника е с неоценяем интерес. С
подаване на молбата от кредитора няма предявени от същия вземания, като
кредиторът само установява наличието на изискуемо парично задължение на
длъжника, а предявява вземанията си пред синдика едва след откриване на
производството по несъстоятелност с решението на съда /така и в определение № 592/17.07.2014
година по дело №1040/2014 година на ВКС, I т. о./. Предвид всичко изложено по-горе, сумата от 950 лева следва
да бъде присъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 621 от
Търговския закон на молителя.
В
съответствие с чл. 624, ал. 1 от Търговския закон препис от настоящото решение
следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на
дружеството.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския закон, Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „Карина пласт
2006“ ООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Изгрев“, бл.
34, вх. В, ет. 4, ап. 12, ЕИК *********, представлявано от Тодор Стоянов Царев.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2020 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение „Карина пласт 2006“ ООД със седалище
град Бургас и адрес на управление ж. к. „Изгрев“, бл. 34, вх. В, ет. 4, ап. 12,
ЕИК *********, представлявано от Тодор Стоянов Царев.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху
движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите
имоти на „Карина пласт
2006“ ООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Изгрев“, бл.
34, вх. В, ет. 4, ап. 12, ЕИК *********, представлявано от Тодор Стоянов Царев.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Карина пласт 2006“ ООД със седалище
град Бургас и адрес на управление ж. к. „Изгрев“, бл. 34, вх. В, ет. 4, ап. 12,
ЕИК *********, представлявано от Тодор Стоянов Царев.
ОБЯВЯВА „Карина пласт 2006“ ООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж.
к. „Изгрев“, бл. 34, вх. В, ет. 4, ап. 12, ЕИК *********, представлявано от
Тодор Стоянов Царев, в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото търговско дело № 74/2021
година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Карина пласт 2006“ ООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж.
к. „Изгрев“, бл. 34, вх. В, ет. 4, ап. 12, ЕИК *********, представлявано от
Тодор Стоянов Царев да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, представлявана от Румяна Михайлова Михайлова с адрес град София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ №3 направените разноски в размер на 950 /деветстотин и петдесет лева/ лв.
ДА СЕ изпрати препис от
настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за
вписване в търговския регистър.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: