Р
Е Ш Е
Н И Е № 260149
гр.
Пловдив, 21.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 6181/2020
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1030-007414/30.07.2020 год. издадено от Н. Група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Е.Х.М., с ЕГН ********** са наложени административни
наказания - ГЛОБА в размер на 20 лева за
нарушение на разпоредбите на чл.70, ал.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.185 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на
разпоредбите на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП,
както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 6 точки.
Жалбоподателят, в жалбата си, в допълнителни мотиви към нея и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв.Д. наведа възражения за отмяна на наказателното
постановление /НП/ като незаконосъобразно и неправилно и прави искане за
неговата отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна Сектор „ПП” при ОДМВР гр.Пловдив – редовно призован, не изпраща представител.
В молба-становище излага доводи, с които пледира жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното НП. При условията
на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на другата страна до размера на минимално предвидената в
нормативната уредба възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е частично основателна.
С акт за установяване
на административно нарушение бланков № 264459 от 02.07.2020 год. било
установено, че на същата дата около 14:05 часа в гр.Пловдив на кръстовището
между бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ и ул.“Скопие“, жалбоподателят управлява МПС Джип Гранд Чероки с рег. № ********,
чужда собственост, като: 1. Не е включил задължителни светилни през деня или
къси светлини, 2. Не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван
автомобила.
Записано било от
актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбите на чл.70, ал.3 и чл.137А,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
е подписал съставения АУАН без възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушенията
под разпоредбата на чл. 70, ал.3 от ЗДвП и чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като е постановил
налагане на глоба съответно на основание чл.185 от ЗДвП в размер
на 20 лв. и глоба на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП в размер на 50
лв., както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства, съдържащи се в административнонаказателната
преписка.
При тези установени
факти съдът намира, че правилно актосъставителя и наказващия орган са ангажирали
отговорността на жалбоподателя М. за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП съгласно
който, през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение
през деня или с къси светлини.
Посочената фактическа
обстановка се установява от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена
изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. С оглед спецификата на производството
и на защитаваните обществени отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение
от общите правила за доказването в административнонаказателния процес, като доказателствената
тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН,
които до доказване на обратното се считат за верни. В настоящия случай жалбоподателят
не е ангажирал доказателства, които могат да опровергаят доказателствената сила
на констатациите в АУАН по отношение на нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП.
Приложена е коректната
санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 20 лв. водач,
който извърши друго нарушение, за което липсва самостоятелна санкция. Предвидената санкция е
в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от
административнонаказващия орган.
Санкционираното
деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния
от този вид, поради което приложение не може да се намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По отношение
на второто вменено на жалбоподателя административно нарушение по т.2 от НП –
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че са налице предпоставки за
отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и
отмяна на атакувания административен акт.
Безспорно от приетите
по делото доказателства се установява, че на 02.07.2020г. жалбоподателят М. е управлявал
МПС без да използва обезопасителен колан. По делото се установи също така, че като
водач на МПС жалбоподателя не е ползвал обезопасител колан по медицински причини,
за което е представено медицинско заключение и препоръки. Според тях на
жалбоподателя са дадени препоръки да спазва пълен покой без да носи стегнати дрехи, бельо, колани и всички
други технически средства, изискващи стягане в областта на таза. Поради липсата
на оспорване на приложения документ съдът възприема същия като правдоподобен, досежно
изложените в него медицински констатации и препоръки, свързани със здравето на лицето.
Ето защо следва да се приеме, че в случая е налице привилегированата разпоредба
на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП и физическото състояние на жалбоподателя не му позволява
да поставя по време на движение в МПС да поставя обезопасителен колан, поради което
не е бил задължено лице по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът
приема, че жалбоподателят не е извършил виновно вмененото му административно нарушение
по т.1 от НП и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл.137а, ал.1
от ЗДвП. Следователно материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия
орган.
Поради изложеното
съдът счита, че издаденото НП в частта му относно извършено нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено.
В издаденото
НП е посочено, че се отнемат общо 6 точки на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да посочи че отнемането на
точките е последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на
наказателното постановление и отнемането на контролни точки няма самостоятелен
санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления
изобщо не подлежат на съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски и такива са претендирани от
жалбоподателя. С оглед изхода на делото, при което наказанието по точка 1 от НП
се потвърждава, а по точка 2 от НП се отменява, то следва и частично да се уважи
искането за разноски за адвокатско възнаграждение в половината от претендирания
размер, а именно от 600 лв. на 300 лв.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1030-007414/30.07.2020 год. издадено от Н. Група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, в частта, в която на
Е.Х.М., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбите
на чл.70, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.185 от ЗДвП.
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №
20-1030-007414/30.07.2020 год. издадено от Н. Група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, в частта, в която на
Е.Х.М., с ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите
на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
на МВР-Пловдив да заплати на Е.Х.М., ЕГН ********** сторените по делото разноски,
а именно сумата от 300 лв., изплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Пловдив в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК