№ 195
гр. С., 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500120 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 и сл., във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК.
С Решение № 44/25.02.2022г., постановено по гр.д. № 370/2022г. по описа на Районен
съд – гр. С. са оставени без разглеждане предявените искове от В. Я. М., ЕГН**********,
с адрес гр.С., ул.“Н.“ №12, с правната квалификация на чл.124, ал.1 от ГПК за де признаване
установено по отношение на ответниците С. ЗДР. С., с ЕГН**********, с адрес: гр. С., бул.
„Б.” № 36 и С. ЗДР. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр. С., бул. Б.” № 65, че към момента на
сключване на договора за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 71, том 2, рег№ 2639, дело № 232/2019 г. по регистъра на нотариус
Невена Кулишева - рег.№ 122 на НК, вписан в Службата по вписвания С. с акт №12, том 7,
рег.№2386, дело 999/08.10.2019 г. не са били собственици, а по отношение на ответника „АЯ
ГРУП 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Х.Х.П.“ №3, представлявано от управителя Р. В. Д., че не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 48814.1.228 по КККР на с.М., община С., одобрени със заповед № РД-18-
1191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК София, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 27.11.2019 г., с адрес на имота: местност ЕМЕРКИСКО, с площ 3 196
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 9, номер по предходен план: 001228, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 48814.1.226, 48814.1.227, 48814.1.234, 48814.1.229,
48814.1.217,48814.1.216, 48814.1.751,48814.1.283, 48814.1.752, като НЕДОПУСТИМИ и е
прекратено производството по гр.дело №370/2021г. по описа на РС- С., както и е осъден
ищеца В. ЯС. М., ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.“Н.“ №12 да заплати на С. ЗДР. С. и С.
З. Б. направените съдебни разноски по делото в размер на 300,00 лева, а на АЯ ГРУП
2015“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. В. Д. направените съдебни
разноски по делото в размер на 680,00 лева.
1
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът. С въззивната жалба
се атакува постановеното първоинстанционно съдебно решение изцяло, с оплаквания за
неправилност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон, като поради неправилен подход при оценка на събраните
доказателства са направени погрешни правни изводи. Направено е оплакване,че
фактическите твърденията на ищеца в исковата молба, допълнени в първото съдебно
заседание и приети с доклада по делото са в насока, че ищецът е наследник на Р. Я.а М.а
(негова майка), починала на 07.06.2004 г., като по предварителни договорки за покупка на
процесния имот с ответницата С.С. била платена сумата от 3 000лв. и владението на имота
било предадено в началото на м.май 1997г. който поземлен имот от началото на м.май
1997г. се владеел от родителите му, а след смъртта на майка му и до настоящия момент се
владеел само от ищеца и неговото семейство, владението на имота е добросъвестно, трайно,
явно, публично, спокойно и необезпокоявано от никого със съзнанието за единствен и
изключителен собственик на имота. Изложени са твърдения, че реституцията на имота в
полза на първите двама ответници не е надлежно проведена, тъй като липсвали
доказателства процесния имот да е наследствен и да е внасян в ТКЗС от техния
наследодател, като ответникът „АЯ ГРУП 2015“ гр. С. неоснователно претендирал да е
собственик на имота, тъй като към момента на продажбата на имота неговите праводатели
не били собственици на този имот и не можели да прехвърлят права, които не притежавали.
Развито е оплакване,че в настоящата хипотеза правният интерес за ищеца-жалбоподател
бил налице, тъй като са изложени твърдения за притежавано от него право на собственост –
неформална продажба и давностно владение, различно от правото върху същия обект,
твърдяно от ответниците – наследство, реституция и последваща покупко-продажба.
Развива оплакване, че макар в доклада по делото да е разпределена доказателствената
тежест, липсват указания какви факти и обстоятелства следва да установи ищеца при така
предявения иск.
Направено е и оплакване, че първоинстанционният съд е обсъдил единствено
твърденията и процесуалните действия по установяване на фактите, въз основа на които
ищецът поддържал наличие на право на собственост, които не били част от предмета на
спора и не са обсъдени твърденията и фактите, от които той черпел правата си, а именно
липса на надлежно проведена реституция на имота в полза на първите двама ответници и
последващо разпореждане с имота, без да притежават права върху него.
Относно представеният по делото нотариален акт № 1283, том 8, дело
1708/1997г.се твърди, че не легитимира първите двама ответници като собственици на
спорния имот, тъй като те не могат да идентифицират имота в коя местност се намира по
приложеното в преписката на ОС Земеделие заявление, както и че доказателствата към
преписката не легитимират З. Б. като собственик на имота, т.е. реституцията му в полза на
нейните наследници била незаконосъобразна и противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ.
Според жалбоподателя реституционното решение не е подписано от всички членове на ПК и
към него не е представена скица, която да индивидуализира имота по местоположение,
граници, съседи, липсват данни за въвод във владение на имота, а и ответниците не
твърдят,че са упражнявали фактическа власт върху този имот.
На следващо място във връзка направеното от ищеца оспорване на реституцията на
имота като нищожна, алтернативно незаконосъобразна и направеното искане съдът да се
произнесе по нейната валидност, районният съд не е обсъдил доказателствата за
реституционното производство, нито е обсъдил показанията на свидетелите, според които
установеното от жалбоподателя владение върху имота не е прекъсвано.
Според жалбоподателя неправилни и в противоречие с доказателства по делото са и
изводите на съда, че по делото не се установили правата на ищеца, обосноваващи правният
му интерес от предявяване на иска, нито такива, които можел да придобие, както и че не се
2
установява придобиване право на собственост нито по силата на покупко-продажба и
плащането на цената, нито придобиването му давност. Показанията на свидетелите по
отношение основанието, началният момент и периодът на осъществяваното владение са
обсъдени фрагментарно и избирателно, тъй като макар да не е съставен писмен договор за
покупка на имота, от свидетелските показания се установява основанието, началният
момент и периодът на осъществяваното владение върху процесния имот. Изразено е
несъгласие с извода на районен съд, че ищецът не е доказал да е обективирал явно
намеренията си да свои имота пред собствениците му, не е оборена презумпцията на чл. 69
ЗС и следва да се приеме, че ищецът-жалбоподател държи вещта като своя, тъй като няма
доказателства, че я държи за другиго, нито доказателства или твърдения от страна на
ответниците, че владението не е явно.Моли да бъде отменено постановеното решение като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят В.М. лично
и чрез пълномощника си адв. Д. К. поддържа изцяло подадената жалба, в какъвто смисъл е
депозираната в дадения от съда срок писмена защита по чл.149 ал.3 ГПК.
Въззиваемите С. ЗДР. С. и С. ЗДР. Б., редовно и своевременно призовани не се
явяват и се представляват от адв.Б.П., която поддържа становище за неоснователност на
въззивната жалба и предлага да се потвърди атакувания съдебен акт, в какъвто смисъл са и
изложените с писмения отговор доводи.
Въззиваемото дружество „АЯ ГРУП 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Х.Х.П.“ №3, представлявано от управителя Р. В. Д. редовно
и своевременно призовано се представлява от пълномощника си адв. Захари Сираков, който
поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, релевирано и с писмения
отговор.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията, изложени във въззивната
жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Ищецът твърди в исковата си молба, че е наследник на Р. Я.а М.а- негова майка,
починала на 07.06.2004г., която приживе през м.април 1997г. се договорила със С. ЗДР. С.
(първия ответник) да закупи от нея недвижим имот, находящ се в землището на село М.,
представляващ земеделска земя - нива с площ около 3 дка, с кадастрален №001228 по КВС
на с.М., община С. и продажната цена в размер на 3000.00 лева (3 000 000.00
неденоминирани лева), изплатена на три вноски до края на 1997г. Уговорено било
сключването на договора пред нотариус за прехвърляне собствеността на имота да се
извърши през м.декември 1997г. след окончателното изплащане цената на имота, като в
същия срок продавачът да осигури необходимите документи за изповядване на сделката.
Твърди също, че владението на имота било предадено в началото на м.май 1997 г., след
заплащане на първата вноска от 1000 лева (1 000 000.00 неденоминирани лева). Според
ищеца към настоящия момент този поземлен имот е с идентификатор 48814.1.228 по КККР
на с.М., община С., одобрени със заповед № РД-18-1191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК
София, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 27.11.2019 г., с адрес
на имота: местност ЕМЕРКИСКО и площ 3 196 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, номер по
предходен план: 001228, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 48814.1.226,
48814.1.227, 48814.1.234, 48814.1.229, 48814.1.217, 48814.1.216, 48814.1.751, 48814.1.283,
48814.1.752, съгласно скица на поземлен имот № 15-894367-30.09.2020 г., издадена от СГКК
- С.. Излага твърдения, че от м.май на 1997г. този поземлен имот се владее от родителите
му, а след смъртта на майка му (07.06.2004 г.) до настоящия момент се владее от него и
семейството му. Твърди също, че имотът се обработва и ползва като нива, която засаждат и
произвеждат картофи, фасул и други земеделски продукти. Според ищеца владението на
3
имота е добросъвестно, трайно, явно, публично, спокойно и необезпокоявано от никого със
съзнанието за единствени и изключителни собственици на имота, на основание покупка и
осъществено давностно владение, считано от 30.05.1997г. Твърди още, че преди три години
предоставил ползването на имота на негова близка, която е земеделски производител и през
м.септември 2020 г., по повод снабдяване с документи за ползване на субсидии направила
справка в Областна служба „Земеделие“ и ДФ „Земеделие“ и е констатирала, че майка му не
е записана като собственик на имота, който имот по кадастралната карта и регистър на
недвижимите имоти на село М., община С., одобрени със заповед № РД-18-1191/01.06.2018
г. на ИД на АГКК София, последно изменение от 27.11.2019 г. е записан като собственост
на ответника „АЯ ГРУП 2015“ гр. С., ЕИК *********, на основание нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 71, том 2, рег.№ 2639, дело № 232/2019 г. по регистъра на
нотариус Невена Кулишева - рег.№ 122 на НК, вписан в Службата по вписвания С. с акт
№12, том 7, рег.№2386, дело 999/08.10.2019 г., продаден от ответниците С. ЗДР. С. и С. ЗДР.
Б. с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №1283,
том 8, дело № 1708 от 1997 г. по регистъра на нотариус при РС С. - Невена Кулишева,
вписан с вх.рег№2006 от 09.07.1997 г. Излага твърдения,че е налице спор за материално
право, тъй като ответника „АЯ ГРУП 2015“ гр. С. неоснователно претендира да е
собственик на поземлен имот с идентификатор 48814.1.228 по КККР на с.М., община С., тъй
като към момента на продажбата на имота неговите праводатели (първите двама ответници)
не са били собственици на този имот и не са могли да прехвърлят права, които не
притежават. Обосновава правен интерес от предявяване отрицателиня установителен иск за
собственост с т.3 б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
В писмения отговор ответниците С. ЗДР. С. и С. ЗДР. Б. оспорват исковата
претенция като неоснователна, като считат, че са съсобственици по реда на наследяването
на процесния имот, на основание нотариален акт за собственост на недвижими
имоти,възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 1283,
том VIII. дело № 1708 от 1997 година по регистъра на нотариус при Районен съд-С.-Невена
Кулишева, вписан с вх.рег.№ 2006 от 09.07.1997 година, който имот, описан в цитираният
нотариален акт от 18.07.1997 година в т.3 с площ 3.179 кв.м.,а по скица издадена от СГКК-
С. с площ 3.196 кв.м. е придобит от тях в съсобственост по реда на наследяването от
тяхната майка З. Ф. Б.. Оспорват твърдението на ищеца,че неговата майка (наследодателка)
е закупила процесния имот през м.май 1997 година, в който период не е бил възстановен по
реда на ЗСПЗЗ, както и позоваването на започнало течение на придобивна давност в полза
на неговата наследодателка от 30.05.1997 година т.е. преди да е приключила
административната процедура по възстановяване собствеността върху процесният имот.
Оспорва се твърдението на ищеца за постигната уговорка за продажба на процесният имот
между майката на ищеца Р. М.а и първата ответница С.С., тъй като последната не може да
продаде имота сама съсобствен с нейният брат С.Б.. Направен е довод,че никога и по
никакъв повод ответниците С.С. и С.Б. като съсобственици на процесният имот,придобит по
реда на наследяването, не са преговаряли с майката на ищеца Р. М.а да го продават,да
уговарят цена, както и да предават владението върху процесния имот, не са сключвали
никакви договори и оформяли документи за покупко-продажба, както и не са получавали
пари. Легитимират се като собственици на претендирания имот на основание нотариален
акт за собственост на недвижими имот,възстановен по Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи № 1283,том VIII.дело № 1708 от 1997 година по регистъра на нотариус
при Районен съд-С.-Невена Кулишева и като негови собственици са се разпоредили през
2019 година в полза на „АЯ ГРУП 2015“ЕООД.
Излагат доводи,че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен
установителей иск, тъй като установителният иск е субсидиарна форма на защита и е
допустим,само когато спорното право не може да бъде защитено с осъдителен иск. Правната
сфера на ищеца не е засегната,тъй като той не притежава документ за собственост по
4
отношение на процесния имот. Ищецът твърди в исковата си молба,че процесният имот го е
придобил по реда на изтекла в негова полза давност, като не сочи на какво правно
основание е започнал да владее процесният имот т.е. липсват фактите, от които произтича
правният интерес. Липсва правно основание на което Р. М.а респективно ищецът да са
установили самостоятелно владение върху процесният имот . Считат също така, че дори и да
са засаждали имота, Р. М.а и нейния син-ищец са упражнявали държане по смисъла на
чл.68,ал.2 ЗС, поради което не е приложим института на придобивна давност за възникване
правото на собственост върху имота.
В писмения отговор ответното дружество „АЯ ГРУП 2015“ ЕООД оспорва
исковете, като счита, че имотът е придобит с договор за покупко- продажба на недвижим
имот, сключен във формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том II,
рег.№ 2639, дело № 232 от 2019 година на нотариус Невена Кулишева рег.№ 122 на РНК, с
район на действие Районен съд - С.. Продажната цена за всички недвижими имоти описани
в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71, том II, рег.№ 2639, дело № 232 от
2019г. е заплатена по банков път по банковите сметки на продавачите, с оглед на което
сключения договор за покупко - продажба е действителен, сключен е в изискуемата се от
закона форма при наличие на материалните предпоставки за това и се ползва с материална
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ съобразно разпоредбата на чл.
179, ал.1 от ГПК.
Направен е довод,че придобиването на процесния имот е преди вписването на
исковата молба, с оглед на което исковата претенция, че дружеството „АЯ ГРУП 2015“
ЕООД не е собственик на процесния имот е изцяло неоснователна и недоказана. Съгласно
изразената воля на продавачите и купувача в нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 71, т ом II, рег.№ 2639, дело № 232 от 2019 г. владението върху недвижимия имот е
предадено в деня на сключване на договора, който имот представлявал буренясала ливада и
върху имота не се е упражнявала фактическа власт от друго лице, тъй като бил почистен с
горска техника. Оспорват се и твърденията за непрекъснато владение, тъй като в момента на
придобиване владението на имота през 2019г. е очевидно,че трето лице не е стопанисвало
имота поради наличието на бурени и храсти в същия. Несъстоятелно е твърдението на
ищеца, че е имало уговорка за продажба на съсобствения процесен имот между майката на
ищеца Р. М.а и първата ответница С.С., а относно поддържаното плащане на сумата от 3000
лева само на единия собственик и дори да се приеме от съда, че е налице плащане, то това
означава, че е заплатена 1/2 идеална част от имота, която е собственост на С.С. по
наследство. Заплащането на сумата не е основание за придобиването на имота, тъй като
договори за покупко — продажба на недвижими имоти се сключват в нотариална форма за
действителност. Липсата на изискуемата форма води до нищожност за сделката твърденията
на ищеца за придобиване на основание покупка и давностно владение са неоснователни.
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,възстановени по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи № 1283,том VIII,дело № 1708 от 1997
година по регистъра на нотариус при Районен съд-С.-Невена Кулишева, вписан с вх.рег.№
2006 от 09.07.1997 година е сключен в изискуемата се от закона форма, при наличие на
материалните предпоставки за това и се ползва с материална доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ГПК. На
следващо място съгласно чл. 164, ал.1 от ГПК е налице забрана за допускане на свидетелски
показания за опровергаването на съдържанието на официален документ. Според
въззиваемото дружество ищецът и неговата наследодателката Р. М.а са упражнявали
държане по смисъла на чл.68,ал.2 ЗС, поради което по института на придобивна давност
като способ за възникване правото на собственост върху имота е недопустим.
При разглеждане на делото от районен съд е установено от фактическа страна, че
първите двама ответници – С. ЗДР. С. и С.З. Сариев са се снабдили с нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността и ползването на
5
земеделските земи № 1283,том VIII.дело № 1708 от 1997 година по регистъра на нотариус
при Районен съд-С.-Невена Кулишева, в т.3-нива в местността „Емеркиско“ с площ 3179
дка,съставляващ имот имот №001228 картата на землището при посочени граници, който
имот с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 71,том ІІ рег.№239 дело №232/
08.10.2019година на нотариус Невена Кулишева рег.№ 122 на НК,.с район на действие
Районен съд-С. са продали (описан в 3.1) на „АЯ ГРУП 2015“ЕООД.
С атакуваното решение (с характер на определение) се излагат пространни мотиви, че
изложените с исковата молба фактически твърдения за придобиване на претендирания
имот на оригинерно придобивно основание - поради изтекла придобивна давност, следва
да се ангажират доказателства в хода на делото, поради което районен съд не е могъл да
извърши преценката за допустимост на предявения иск към момента на депозиране
исковата молба, като в хода на производството и след преценка на събраните доказателства,
обосноваващи правния интерес, счита, че ищецът не доказва фактите, от които произтича
неговото право, с което обосновава процесуална недопустимост на претенцията, заявена
при липса на правен интерес. Прието е също така, че по делото не се установява
придобиване правото на собственост от ищеца нито по силата на покупко- продажбата на
процесния имот и плащането на цената, което да е поставило началото и на упражняваното
владение от ищеца за своене на имота, нито придобиването му по давност, както и не са
ангажирани доказателства за извършени плащания на цената на имота на вноски съобразно
твърденията в исковата си молба - на три вноски съобразно уговорката с ответника С.С..
Прието е също така, че в съответствие с разпоредбата на чл.19 от ЗЗД предварителният
договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална
или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, какъвто липсва по
делото, във връзка поддържаното в исковата молба наличие на уговорка за сключване на
договор за правото на собственост пред нотариус. На следващо място с атакуваното
решение е прието, че наследодателката Р. М.а, а впоследствие и ищецът не могат да
придобият правото на собственост в пълен обем върху целия имот, предвид неговия
сънаследствен характер, тъй като С.С. не е единствен наследник на З. Ф. Б.. Прието е също
така, че от ангажираните доказателства не се установява ищецът да е придобил имота по
давност, тъй като в доказателствена тежест на ищеца В.М., с оглед правния му интерес е да
докаже, че е упражнено от него владение в течение на период от време повече от 10 години,
започнало от 30.05.1997г. след плащане на цената на имота от Р. М.а и впоследствие след
смъртта й - от него, за да се приеме, че придобиване на собствеността на оригинерно
придобивно основание – чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищецът не доказва да е обективирал и явно да е
демонстрирал намеренията си да свои имота пред собствениците му за посочения период,
имайки предвид, че се притежава в съсобственост и с втория ответник С.Б., т.е. че владее и
неговата идеална част. Според районен съд извод за придобиване на имота по давност не
може да се направи и от показанията на свидетелите, тъй като свидетелят К.С. сочи, че В. му
споделил, че ще купуват имот от С., но не е наясно какви уговорки са правени за имота, не
знае дали е станала продажбата, свидетелят И.К. сочи, че след реституцията на имота сеел в
него картофи, не знае на чие име е купен, нито му е известно какви са уговорките, не са
еднопосочни показанията на свидетелите М.Д. и М.Н. относно основанието, на което са
ползвали процесния имот, като М.Н. установява, че за този имот е ползвала субсидии, не
знае къде попада имота, който й бил предоставен за ползване от ищеца В.М., не е сигурна
дали този имот е ползвала под наем , отдаден й от ищеца, а според с свидетеля Д.
последният е обработвал имота повече 20 години, обработвал го на В., който му го дал да го
ползва последните пет години, до миналата година обработвал имота със съпругата му М.Н.,
с която са разделени, свидетелят С. Б.(син на втория ответник, чиито показания следва да се
преценят по реда на чл.172 ГПК) сочи, че е предлагал имот за продажба на В.М. през около
2000г., но му казал, че няма пари. В мотивите си районен съд приема, предвид липсата на
доказване от страна на ищеца на правото му или правата, които може да придобие, липса
6
на правен интерес и е оставил без разглеждане предявеният отрицателен установителен иск
за собственост, с атакуването на който съдебен акт е инициирано настоящето въззивно
производство .
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение(с характер на
определение) по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че съдебният акт е валиден и
допустим.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция
доказателства, по допустимостта на иска съдът съобрази следното:
Незаконосъобразен е изводът на С.ския районен съд относно липсата на правен
интерес у ищеца – същият претендира да е собственик на процесния имот, за което излага
твърдения за покупко-продажба и владение в период на повече от десет години на имота –
от май 1997 г. насам. Отделно от това, избраният от него път на защита (чрез предявяване
на отрицателен установителен иск) е въпрос на негова процесуална преценка. Районният
съд се фокусира върху това, че при висящо производство ищецът не доказва придобиването
правото на собственост по силата на покупко-продажба и плащането на цената, което да е
постановило начало на давностно владение за своене на имота, нито придобиването му по
давност, с което обосновава липсата на активна процесуална легитимация от предявения
иск.
Според настоящия състав направения извод се явява в разрез с цитираното ТР
№8/2013г. по ТД №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което правен интерес от
предявяване на такъв тип иск при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права
върху един и същ обект е налице. Практически с мотива, че ищецът не е доказал да е
собственик върху процесните имоти ( нито на основание деривативен способ,нито по
оригинерен начин), т.е че ищецът би постигнал отхвърляне на иска, ако беше завел
положителен установителен иск, но го е трансформирал като недопустимост по отрицателен
установителен иск. В настоящата хипотеза ищецът преследва сила на пресъдено нещо по
отношение на ответниците по предявените в субективно съединение искове, че не са
собственици на претендирания ищеца имот. Правният интерес се базира от една страна на
производно придобивно основание – покупко-продажба, а от друга – на оригинерно изтекла
в негова полза придобивна давност повече от десет години, като недобросъвестен владелец.
В това производство не е нужно ищецът да докаже, че е собственик, за да стигне съдът до
извода, че ответникът не е такъв, с което да постигне междинния резултат, че ищецът е имал
и правен интерес да води делото. Нещо повече с отрицателния установителен иск ищецът
може да брани фактическо състояние, което би му позволило да го направи собственик на
оригинерно основание (изтекла в негова полза придобивна давност). В този смисъл per
argumentum a contrario, доказването, че в патримониума му е възникнало правото на
собственост по отношение процесния имот обосновава наличие на правният му интерес от
водене на отрицателен установителен иск. Доказването обаче, че спорното право
принадлежи на ищеца е въпрос на материална легитимация, т.е това е въпрос по същество
на спора, а не по допустимостта му, тъй като установяването на собственически права на
ищеца изключват тези на ответника.
Според въззивния състав производството по делото може да бъде прекратено поради
липса на правен интерес, ако ищецът заявява права, различни от претендираните от
ответника, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай, тъй като е налице пълна
7
идентичност върху претендираните права (права на собственост и от двете насрещни
страни), спрямо един и същ конкретен имот.
В тази връзка основателно е релвираното от жалбоподателя оплакване за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, в който макар районен съд да се позовава
на даденото разрешение в ТР №8/27.11.2013година на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д.
№8/2012година неправилно приема, че ищецът не е доказал правния интерес от предявяване
на отрицателния установителен иск.
Според настоящия състав предявеният иск е допустим, при наличие на правен интерес
на заявеното искане. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че
участникът в правния спор сам определя кога, доколко и в какъв обем защита да търси.
Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните
обстоятелства, в които спорът се разрешава и чрез които всеки от спорещите твърди, че се
засяга правната му сфера. Видът на иска гарантира постигането на необходимата и
достатъчна по вид и обем защита на материалните права, каквато в случаите на предявен
отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез
отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право.
В тази връзка следва да се отбележи, че съобразно даденото разрешение в т.1 от ТР
№8/27.11.2013година, постановено по тълкувателно дело №8/2012година на ОСГТК на
ВКС, правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и при
конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи обект, както и
когато се позовава на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. За предявяването на отрицателен установителен иск по
чл.124ал. ГПК се изисква само наличието на правен интерес за ищеца, но не е въведено
изискване законът изрично да предвижда възможност за предявяване на такъв иск.
Процесуалният закон не предвижда предявяването на отрицателен установителен иск като
субсидиарна форма на защита-когато ищецът няма възможност да предяви друг иск. Ето
защо в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният
му интерес, а ответникът- фактите, от които произтича правото му.
Предвид изложените принципни постановки настоящият състав приема, че в
настоящето производство ищецът е доказал наличието на правен интерес и предявените в
субективно съединение искове са процесуално допустими. За да достигне до този извод
съдът съобрази, че ищецът излага фактически твърдения, че е собственик на процесния имот
на деривативно (покупко-продажба) и оригинерно основания(осъществено давностно
владение от месец май 1997година), върху който имот първите двама ответници са заявили
права, тъй като са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недвижими
имоти възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и с
който имот са се разпоредили чрез продажба на третия ответник .
Отрицателния установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, предполага доказване от
ищцовата страна на собственическите права върху процесния имот, т.е. на тези права, с
които е обоснова правният си интерес, за да се пристъпи към разрешаване на спора относно
притежаваните от ответника права, противопоставими ли са те на ищеца, с оглед
постановяване търсеното им отричане от ищцовата страна. Това е нужно, понеже на
исканото отричане на ответниковите права със сила на пресъдено нещо се придава
преюдициално значение за признаване и упражняване в пълен обем на вещните права на
ищец( в каквато насока са самите твърдения на ищцовата страна).В този смисъл е и
разбирането на ВСК, изразено в константната му практика - Определение№ 718/09г, ІГО на
ВКС,Определение№ 67/11г,ІІ ГО на ВКС и други доразвити в т. 1 от ТР № 8/12 от
27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие
8
имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права.
Същевременно, ищецът не е освободен от това да доказва каквото и да било претендирано
от него право върху вещта, а следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, като установи фактите, от които произтича неговото защитимо право, засегнато от
правния спор.
В конкретния случай ищeцът излага твърдения за осъществявана от него
фактическа власт в период достатъчен да го легитимира като собственик на имота на
оригинерно основание - изтекла в негова полза придобивна давност, както и деривативно
придобиване – чрез покупка, т.е че притежава самостоятелно право, което ответната страна
оспорва.
Практиката приема, че за да съществува интерес от установителния иск, за който
съдът следи е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното от него право (в посочения смисъл е постановено решение № 446 от
06.01.2011 г. по гр. д. № 475/2009 г., г. , І г. о. на ВКС).
При това от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити
накърненото си от правния спор право. Разликата между двата установителни иска е, че при
уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща
принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича
претендираното от ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича
претендираното от ответника право. Следователно, като краен резултат отрицателния
установителен иск дава по - ограничена защита, от тази на положителния установителен
иск, но предметът на доказване и при двата иска е един и същ - ищецът следва да докаже
притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което
ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки
правата на ответника. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск
за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на
ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и
упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в
резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и не разполага с
документ, легитимиращ правата му (в каквато насока се излагат фактически твърдения в
конкретния случай), избира защита в по - ограничен обем, отричайки претендираните от
ответника права, чрез което се слага край на правния спор, в какъвто смисъл е практиката
на ВКС обективирана в решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр. д. № 846/2010 г., ГК, ІІ г.о.
ВКС, решение № 329 от 24.11.2011 г. по гр. д. № 1439/2010 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС и други,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Тази постоянна практика на ВКС намери израз и в
постановеното впоследствие ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което в т. 1 ВКС окончателно прие, че правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Тъй като е предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответниците е да
установят по категоричен начин придобиването на правото на собственост върху процесния
9
имот на поддържаното от тях основание - реституция по ЗСПЗЗ и продажба.
За доказване на твърдения от ответниците С. и Б. придобивен способ - земеделска
реституция, по делото е приет констативен нотариален акт № 1283, том VІI, дело №
1708/1997 на нотариус Невена Кулишева, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№2006
от 09.07.1997г., съгласно който в т. 3 С. ЗДР. С. и С. ЗДР. Б., като наследници на тяхната
майка З. Ф. Б. са признати за собственици на процесния имот по силата на влязло в сила на
09.07.1997 година решение № 09362/01.07.1996 г., на Поземлена комисия С., издадено на
основание чл.14 ал.1т.1 Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл.
18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Решението на ПК определя земите, собствеността върху които се
възстановява и има конститутивно действие (ТР № 1/1997 г. на ВС), но доколкото
представлява индивидуален административен акт, издаден в едностранно административно
производство, не обвързва лицата, които не са били страна в това производство (в случая
ищецът ) и подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност.
По правната си природа решението на органа по поземлената собственост за
възстановяване собствеността на правоимащите лица по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ е стабилен
индивидуален административен акт с конститутивно действие занапред, което се
разпростира както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на
субекта (легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността) и
действа за бъдеще (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС).
Реституцията не е абсолютно придобивно основание, а само способ за възстановяване на
действително притежавани в миналото собственически права.
В конкретния случай окръжният съд се солидаризира с извода направен от
районен съд, че ответниците С.С. и С.Б. се легитимират като собственици на процесния
имот по силата на издадения констативен нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, установени по ЗСПЗЗ, който е сключен в изискуемата се от закона форма, при
наличие на материалните предпоставки и се ползва с материална доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, съставен на основание
влязло в сила решение на Поземлена комисия С. и скици на имотите описани в акта. Вещото
лице по назначената и изслушана пред районен съд съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните инж.М. установява идентичност на имота описан в т.3 от
нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №1283 по дело
№1708/1997година.
От приложената като доказателство по делото преписка от Общинска служба
„Земеделие“С. е видно, че претендирания имот е реституиран по реда на ЗСПЗЗ, на първите
двама ответници, в качеството им на наследници на тяхната майка З. Б. починала на
03.04.1973година.
Решението на ПК е постановено валидно и е породило реституционни последици.
Съгласно установената съдебна практика решенията на ОСЗ (ПК) са административен акт, за
да са валидни трябва да отговарят на изискванията, установени с чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 З.
(отм.), които установяват, че за валидността на административния акт е достатъчно да бъде
оформен с подписите на председател и секретар, както е в конкретния случай.
Във връзка с направеното оплакване в жалбата следва да бъде отбелязано, че по
10
предявен иск за собственост, по който ищците се легитимират като собственици с решение
на поземлена комисия, записването на процесния земеделски имот в емлячен регистър на
името на наследодателя на ищците (респективно съществуването на други доказателства по
чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ) е достатъчно, за да се приеме, че са били налице материалноправните
предпоставки на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху този имот (в този смисъл
са Решение № 971 от 27.10.2008 г., постановено по гр.д.№ 3343/2007 г. по описа на ВКС и
Решение № 146 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 722 / 2010 г., ВКС, I г.о.).
Във връзка направеното в хода на разглеждане на делото възражение за
нищожност на издадения констативен нотариален акт за собственост поради липса на
надлежен състав, липса на индивидуализация на реституирания имот и липсата на
доказателства за притежание на такъв имот описан в заявлението, следва да бъде
отбелязано, че доктрината, а и част от съдебната практика приема, че за да бъде възприет за
нищожен поради "пълната материална незаконосъобразност" един административен акт, той
следва да е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна
основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е
престъпление или не може да бъде изпълнено.
В случая толкова съществени нарушения на материалния закон не се констатираха
от решаващия състав - актът е издаден въз основа на конкретна правна норма – чл. 18ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ, съобразно която общинската служба по земеделие постановява решение за
възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални
граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към
решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за
имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината.
Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и
има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите
по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради което и не може да се приеме, че е лишен напълно от правно
основание, не е, а и не се твърди да е издаден въз основа на друг нищожен административен
акт, очевидно е, че не съдържа предписание, което да е престъпление или да не може да бъде
изпълнено.
По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност
на посоченото основание. Съобразно така изложеното според настоящия състав оспореното
решение на първо място е издадено от компетентен орган, в изискуема форма и не е
нищожно.
11
Неоснователно, в разрез с данните по делото и несвоевременно релевирано е
оплакването поддържаното за първи път в представената в срока по чл.149ал.3 ГПК
писмена защита, че реституционното решение не е подписано, както и че към него не е
представена скица, която да индивидуализира имота по местоположение,граници и съседи
съгласно нормата на чл.18 ж ППЗСППЗ, както и че липсват данни за въвод във владение.
Вярно е, че в представения препис извлечение от декларация за притежавани
непокрити имоти от 1949 година наследодателката на първите двама ответници - З. Ф. Б. е
декларирала ливада в Ч. по наследство с площ 12 дка, а съгласно приложените на л.126 и
127 от делото два броя нотариално заверени декларации С.М.Г. и М.Ф.Д. заявяват, че З. Б.,
съпруга на Ф.Б. е получила от родителите си ниви в землището на с.Ч. – ливади 28 дка в
м.Х.,4.2 дка в м.М. и 0.5 дка в м.Б.к., както и ниви - съответно 9 дка в м.“Х.,2 дка и 7 ара в
м.“Г.“.
Съдебната практика, според която документите за приемане в ТКЗС, в които член-
кооператорът е декларирал притежаваните земеделски земи, като молби -декларации, опис-
декларации, декларации за притежавани непокрити недвижими имоти, въз основа на които е
изготвен емлячен регистър и други са годно доказателство за установяване правото на
собственост към релевантния минал момент. Това становище се основава на нормата на
чл.12ал.2 ЗСПЗЗ, съгласно която допустимите доказателствени средства по иска по
чл.11ал.2 ЗСПЗЗ са две категории - такива,които установяват собственически права и затова
съставляват преки доказателствени средства, като нотариални актове, делбени протоколи,
протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена
собственост от 1946 година и правилника за неговото приложение и други, които са с
несамостоятелна доказателствена сила или косвени доказателства, като протоколи на
трудово-кооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за
членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на
рента и други писмени доказателства. Първите двама ответници са представили писмено
доказателство от втората категория. Макар и косвено, безспорно то е годно при липса на
доказателства за обратното да установи, че към момента на възникване на членственото
правоотношение наследодателката им е собственица на внесените от нея в кооперативното
стопанство земеделски земи. Основанието за придобиване собствеността се налага от
безспорното положение, че земите са отнети от наследодателя на ответниците С. и Б.,
липсата на данни друг да е бил собственик на земите преди образуване ТКЗС , ( а и няма
такива твърдения) и при приложение на житейската презумция, че в преобладаващия брой
случаи вносител на земите в стопанството е бил именно техния собственик.
Освен това съгласно константната съдебна практика третото лице може да оспорва
наличието само на тези от предпоставките за реституция, които са свързани с неговите права
върху имота – например пречките за реституция по чл. 10, ал. 7, чл. 10 б, чл. 24 ЗСПЗЗ,
какъвто не е настоящия случай.
Не без значение е и обстоятелството, че физическото лице, което не е било
ползвател, нито собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по
12
реда на ЗСПЗЗ, може да придобие по давност правото на собственост върху такъв имот, като
при данни за подадено заявление за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ,
придобивната давност не може да започне да тече преди производството по възстановяване
на собствеността да е приключило.
В настоящата хипотеза според изложените в исковата молба фактически
твърдения към 30.05. 1997 година майката на ищеца –Р. М.а е закупила от С. С.
претендирания имот, който следвало да се изплати на три вноски и след заплащане на
първата вноска през месеца май 1997година, когато владението на имота е било придадено.
Това е и твърдяния начален момент за придобиване собственост на имота на оригинерно
основание - изтекла в полза на ищеца придобивна давност, а реституционното решение е
влязло в законна сила на 09.07.1997година, т.е след заявения релевантен момент за
придобиване на имота, респективно начало на давностно владение.
Съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите разпоредителни сделки с
вещни права трябва да се извършват във формата на нотариален акт, за да са действителни.
Оттук следва, че за валидността на сключения предварителен договор е необходимо да бъде
спазена писмената форма, каквито данни липсват по делото.
От друга страна не се доказва твърдяното в исковата молба придобиване на
претендирания имот на деривативно основание - договор за покупко-продажба и плащане
на цената, което да е поставило началото на упражнявано владение на имот в период
повече от десет години, достатъчен да го легитимира като собственик на имота. От
показанията на свидетелите К.С. и И.К. не се установява поддържаното от ищеца, че
неговата майка Р. М.а е заплатила за покупката на недвижимия имот на С.С. 3000(3000000
неденоминирани) лева на три вноски по 1000 лева, нито е установено владение върху имота
в период повече от десет години.
По същия начин свидетелите М.Д. и неговата бивша съпруга М.Н., които
сдепозират противоречиви показания, както правилно приема районен съд, не установяват
изтекла в полза на ищеца придобивна давност като способ за придобиване собственост
върху процесния имот. Според първия свидетел В. М. му споделил, че закупил имота, а
преди това го ползвал под аренда, тъй като родителите му вземали имота под аренда от
АПК, той и неговата съпруга ползвали имота без да е сключван договор за наем, нито са
предоставяли земеделска продукция, а свидетелката Найденова не е наясно дали е ползвала
претендирания имот предоставен от В.М. под наем, или го е ползвала като“бяло петно“.
Съгласно приетото като доказателство по делото удостоверение РД-2901-
1/25.10.2019година ПИ с идентификатор 48814.1.228 по КККР на с.М. е разпределен за
ползване на лицето М.Н. на основание чл.37 В от ЗСПЗЗ, ( която разпоредба урежда
процедурата по предоставяне ползване на имоти т.н.“бели петна“, тъй като в
споразумението за ползване на имотите не се включват имоти декларирани за обработване в
реалните им граници, както и имоти с начин на трайно ползване-пасища,мери и ливади
съгласно чл.37 ал.2 ЗСПЗЗ ) и до 25.10.2019година за имота не са подавани договори за наем
или аренда. Освен това видно от приетото по делото писмо изх.№02-210-
13
0400/10560/12.11.2021година на Държавен фонд земеделие директни плащания за
процесния поземлен имот са получавани за годините 2015,2019,2020 и 2021година от М.Н., а
за 2018година-М.Д. и ЕКО Гоздевица ЕООД за 2020. Или от обсъденото се налага извод, че
след като процесния имот е отдаван по реда на чл.37В ЗСПЗЗ като „бяло петно“,
твърденията на ищеца за упражнено давностно владение върху имота, който да е отдавал
под наем или да е с намерение за своене, които да обосноват упражнено владение по
смисъла на чл.68 ЗС са неоснователни.
При това положение и при съобразяване обстоятелството, че едно лице,
поддържайки наличие на собствено субективно право, е
предявило отрицателен установителен иск с цел отричане правата на ответника, не обръща
доказателствената тежест.Ищецът кследва да докаже собственическите си права, с които
обосновава правния си интерес, тяхната противопоставимост на ищеца, с оглед постановяване
търсеното им отричане. Че и при предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да
докаже наличието на собственото си субективно право, което поддържа, че е нарушено или
застрашено от извънсъдебното поведение на ответника е прието и в решение № 90/05.05.2011 г. по
гр. д. № 846/2010 г. на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в какъвто смисъл е и
решение №329 от 24.11.2011г. на ВКС по гр.д.1439/2010г., а в конкретния случай ищецът не
доказва наличието на собствено субективно право, поради което предявеният иск се явява
неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Следователно от събраните в хода на делото доказателства се налага извод,че
първите двама ответници се легитимират като собственици на претендирания имот на
основание нотариален акт за собственост на недвижими имот, възстановен по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи № 1283,том VIII.дело № 1708 от 1997
година по регистъра на нотариус при Районен съд-С.-Невена Кулишева и като негови
собственици са се разпоредили през 2019 година в полза на „АЯ ГРУП 2015“ЕООД. За
пълнота следва да бъде отбелязано,че вписването на исковата молба след вписване договора
за покупко-продажба от 2019година е непротивопоставимо на купувача „АЯ ГРУП
2015“ЕООД. Продажната цена за всички недвижими имоти описани в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 71, том II, рег.№ 2639, дело № 232 от 2019г. е заплатена, с
оглед на което сключения договор за покупко - продажба е действителен, сключен в
изискуемата се от закона форма, при наличие на материалните предпоставки за това и се
ползва с материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ
съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ГПК. Освен това придобиването на процесния
имот е преди вписването на исковата молба, с оглед на което исковата претенция, че
дружеството „АЯ ГРУП 2015“ ЕООД не е собственик на процесния имот е изцяло
неоснователна и недоказана
Предвид гореизложеното и поради несъвпадане изводите на настоящия състав с
изложените от районен съд, атакуваното решение(с характер на определение) следва да бъде
отменено и постановено решение по същество на спора, като предявеният отрицателен
установителен иск за признаване установено по отношение ответниците, че не са
собственици на претендирания имот следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора направените разноски в настоящето производство за
заплатено възнаграждение на пълномощника на ответниците С.С. и С.Б. в размер на 300
лева, както и както и направените разноски от ответника „АЯ ГРУП 2015“ за ползвана
адвокатска помощ в размер на 480 лева следва да се възложат в тежест на жалбоподателя,.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. С. в настоящия си състав
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 44/25.02.2022г., постановено по гр.д. № 370/2021г. по описа на
Районен съд – гр. С.( с характер на определение) като незаконосъобразно постановено и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск от В. Я. М.,
ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.“Н.“ №12, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване установено по отношение на ответниците С. ЗДР. С., с ЕГН**********, с адрес:
гр. С., бул. „Б.” № 36 и С. ЗДР. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр. С., бул. Б.” № 65, че към
момента на сключване на договора за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 71, том 2, рег№ 2639, дело № 232/2019 г. по регистъра на нотариус
Невена Кулишева - рег.№ 122 на НК, вписан в Службата по вписвания С. с акт №12, том 7,
рег.№2386, дело 999/08.10.2019 г. не са били собственици, а по отношение на ответника „АЯ
ГРУП 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Х.Х.П.“ №3, представлявано от управителя Р. В. Д., че не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 48814.1.228 по КККР на с.М., община С., одобрени със заповед № РД-18-
1191/01.06.2018 г. на ИД на АГКК София, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 27.11.2019 г., с адрес на имота: местност ЕМЕРКИСКО, с площ 3 196
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 9, номер по предходен план: 001228, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 48814.1.226, 48814.1.227, 48814.1.234, 48814.1.229,
48814.1.217,48814.1.216, 48814.1.751,48814.1.283, 48814.1.752, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В. Я. М. да заплати на С. ЗДР. С., и С. ЗДР. Б. направените разноски
пред въззивния съд за за ползвана адвокатска помощ в размер на 300(триста) лева, а на
ответника „АЯ ГРУП 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Х.Х.П.“ №3, представлявано от управителя Р. В. Д. да заплати направените
разноски за ползвана адвокатска помощ в размер на 480 лева(четиристотин и осемдесет).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба, при наличие на
основанията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15