№ 5932
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Биляна Симчева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. А. Б. срещу решение от 22.12.2022 г.
по гр.д. №71749/2021 г. по описа на СРС, 169 състав, с което на основание чл.422 ГПК вр.
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е прието, за установено, че жалбоподателят дължи на ищеца
„Софийска вода“ АД сумата от 1882,91 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК
услуги за периода 08.05.2019 г. – 27.05.2021 г., ведно със законната лихва от 07.10.2021 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 43,39 лв., представляваща лихва за забава за периода
08.06.2019 г. – 27.05.2021 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните норми, без да са посочени конкретните
основания за това, т.е. жалбата е бланкетна. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
СРС сезиран от „Софийска вода” АД с искова молба, с която срещу Б. А. Б. са
предявени установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 1882,91 лв., представляваща стойност на
предоставени ВиК услуги за периода 08.05.2019 г. – 27.05.2021 г., ведно със законната лихва
1
от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 43,39 лв., представляваща лихва за
забава за периода 08.06.2019 г. – 27.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №57763/2021 г. по описа на СРС, 169 състав.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове, като е
твърдял, че не е живял в имота през процесния период и че не е доказано количеството
потребена вода.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са приети заключения
на СТЕ и ССчЕ. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че страните са в соченото от ищеца облигационно
отношение по предоставяне на ВиК услуги по чл.3 ал.1 т.1 Наредба №4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, а количеството потребена вода е установено от заключенията на
СТЕ и ССчЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба на ответника има бланкетен характер, тъй като в нея не е посочено
защо жалбоподателят счита, че решението е неправилно. Ето защо, въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. С
оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми, поради което въззивният състав препраща към мотивите на СРС
на основание чл.272 ГПК. При постановяването му съдът се е съобразил с трайната съдебна
практика за задълженията към доставчиците на ВиК услуги.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №15067/22.12.2022 г., постановено по гр.д.
№71749/2021 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3