№ 29
гр. К. , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100935 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Н. Т. К. и Г. А. К., с която на основание
чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 20.03.1999 г., като по време на брака са
родени децата Й.Н.Т. и К.Н.Т., и двамата пълнолетни в момента. Заявяват желанието си за
прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по
чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, като поддържат молбата си за развод. Заявяват
сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак № 125442, издадено на 20.03.1999 г. от
Община К., кв. К., област С., молителите са сключили граждански брак на 20.03.1999 г., за
което е съставен акт № 3 от същата дата на Община К., кв. К., област С..
Видно от представените заверени копия от удостоверения за раждане молителите са
1
родители на пълнолетните в момента Й.Н.Т., родена на 27.06.1999 г. в гр. С. и К.Н.Т., роден
на 04.09.2001 г. в гр. С..
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими въпроси, а именно, че не си дължат
взаимно издръжка, че след развода съпругата ще носи предбрачното си фамилно име М.,
както и че семейното жилище, собственост на трети лица е напуснато.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че от страна на молителите е внесена
сумата от 25 лева при подаване на молбата, то остатъка следва да се възложи в равни части
на двамата молители, предвид договорката в споразумението в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 20.03.1999 година с акт № 3 от същата дата, на
Община К., кв. К., област С., между Н. Т. К., ЕГН ********** и Г. А. К., ЕГН
********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Да бъде прекратен гражданския брак между Н. Т. К., ЕГН ********** и Г. А. К.,
ЕГН **********, сключен на 20.03.1999 г., поради дълбоко и непоправимо
разстройство на същия с развод по взаимно съгласие;
2. След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на
друг;
3. След развода съпругата ще носи предбрачното си име М.;
4. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Б.“ бл. 4, вх. А, ет.
4, ап. 7 е напуснато и е собственост на трети лица;
5. Всички разноски по бракоразводния процес, включително и окончателната
държавна такса се поемат от страните по равно.
2
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева,
като:
ОСЪЖДА Н. Т. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50
/седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част
от окончателната държавна такса.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50
/седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част
от окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3