№ 1458
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ася Събева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501616 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260454/07.02.2022г., постановено по гр. д. № 852/2021г. по описа на
СГС, ГО, 30 състав е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, са осъдени да заплатят в полза на Я. - М. В. Р. сумата от 15 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на
06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2020г. до
окончателното плащане.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 15 000
лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 30 000 лв., като неоснователен в
тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София са осъдени да заплатят в
полза на адв. П. В. Д., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 715 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а на основание чл.78, ал.6
ГПК, в полза на СГС сумата от държавна такса и разноски по делото в размер на 900 лв.
По компенсация Я. - М. В. Р. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на основание чл.78,
ал.З ГПК, сумата от 902,50 лв. - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника:
К. К. К., ЕГН ********** и К. И. К., ЕГН **********.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София оспорва решението в
неговата осъдителна част - за разликата над 7500 до 15 000 лв. и моли съда да го отмени в
тази му част и да отхвърли иска като неоснователен. Посочва, че постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да
обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен
размер, ведно с компенсаторна лихва, и в тази връзка счита съдебния акт, в неговата
обжалвана част, за постановен в нарушение на материалния закон - чл.45 и 52 ЗЗД,
постановен в отклонение от задължителната практика на ВКС и в колизия с правилото, че
на компенсиране подлежат вреди, възникването на които е установено пълно и главно, и се
компенсират съответно към момента на тяхното възникване. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Я. - М. В. Р. оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в процесния случай решаващият
състав на първоинстанционния съд, в съответствие с утвърденото в съдебната практика
правило за приложение на чл.52 ЗЗД, се е съобразил с всички критерии, имащи значение за
определяне на справедливия размер да дължащото се застрахователно обезщетение, които
решаващият състав, в своето решение, правилно и изчерпателно е изредил и анализирал в
съвкупност всички релевантни обстоятелства за преживените от него неимуществени вреди.
Претендира разноски.
Третите лица - помагачи на страната на ответника: К. К. К., ЕГН ********** и К. И.
К., ЕГН ********** не изразяват становище по жалбата в писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът Я. - М. В. Р. твърди, че е претърпял подробно индивидуализирани в
обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.12.2019г.
в гр. София по вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ“, с per. №СВ 1762 МС, нарушил ЗДвП,
като преминал през кръстовище при червен сигнал на светофарната уредба, отнемайки
предимството на л.а., управляван от ищеца. Поддържа, че деликвентът е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника - ЗК „БУЛ ИНС“ АД,
поради което претендира сумата 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените
вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 18.09.2020г. до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва
вината на застрахования при него водач, както и механизма на ПТП. Оспорва обема на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното
2
ПТП. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който управлявал автомобила си, без поставен предпазен колан. Счита
претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 ЗЗД
критерий за справедливост.
От фактическа страна се установява, че на 06.12.2019г. в гр. София на кръстовището
между бул. „Константин Величков“ и бул. „Сливница“, движението на което е регулирано
със светофарна уредба е настъпило ПТП между два л.а. Ищецът, управлявайки л.а.„Ситроен
С4“ с per. № ********, се движел по бул. „К. Величков“ в лявата пътна лента с посока от
бул.„Стамболийски“ към бул. Сливница“ със скорост от около 40 км/ч. Приближавайки
кръстовището с бул.„Сливница“, предприел маневра „ляв завой“ в кръстовището, за да се
включи в движението по бул. „Сливница“ в посока „Люлин“. В същото време, л.а.
„Мерцедес МЛ“ per. № ******** е спрял пред кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба, с посока площад Сточна гара. Преди да светне зелен сигнал на
светофарната уредба за л.а. Мерцедес, водачът му потеглил и навлязъл в кръстовището, като
достигнал до траекторията на движение на л.а. Ситроен, при което се е реализирало
процесното ПТП. Л.а. Мерцедес с предната си част челно е ударил л.а. Ситроен в лявата му
странична част в зоната на левите врати. След удара водачът на л.а. Мерцедес е напуснал
местопроизшествието.
Горното се установява от заключението по допуснатата АТЕ /л.121/, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и оспорено от страните, като според вещото лице
причина за настъпването на ПТП са изцяло субективните действия на водача на л.а.
Мерцедес със системите за управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба в момент, в който от дясната му страна е
приближавал л.а. Ситроен, за когото сигналът на светофарната уредба е бил зелен.
От заключението по допуснатата СМЕ /л.117/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и оспорено от страните, се установява, че в резултат на процесното
ПТП са настъпили следните увреждания: фрактура на носните кости с разместване на
костните фрагменти, охлузвания на носа; навяхване на шията; контузия на лявото
рамо и лявата мишница; разстройство в адаптацията. По своя вид и тежест
уврежданията имат следния медико-биологичен характер: счупването на носните кости с
разместване в долната им част е довело до разстройство на здравето, неопасно за живота,
съпроводено с временно затруднено дишане през носа; навяхването на шията, контузията на
рамото и лявата мишница са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота, а
полученият психически стрес е причинил разстройството в адаптацията, което също е с
временен характер. Останалите мекотъканни увреждания са причинили на ищеца
кратковременни болки. Медицинска помощ и лечение пострадалият е получил на
08.12.2019г. в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където след обработка и почистване на
охлузванията била поставена временна имобилизация на носните кости. На 13.12.2019г.
ищецът е прегледан от психиатър, поставена е диагноза „разстройство на адаптацията“ и
предписано лечение с Ксанакс. Счупените кости са зараснали за срок до 25 дни. Навяхването
3
на шийните прешлени е преминало в приблизително същия срок. Мекотъканните увреди са
отзвучали за срок до две седмици. Получените травматични увреждания са причинили на
ищеца болки и страдания за срок от около 30 дни, като през първите 2 седмици след ПТП
билките са били с интензивен характер. През първите 25-30 дни ищецът е имал и
затруднения с дишането през носа. След тези периоди болките постепенно намалели, като
са станали само спорадични - при обща преумора и смяна на времето, когато се е налагало
ищецът да приема седативни и обезболяващи средства. Проявилият се психически стрес е
отзвучал за срок от около 2 месеца, като се е наложила промяна в медикаментозната
терапия на 22.12.2019г., когато пациентът отново е посетил психиатър, поради
продължаващите тревожност и безсъние. Назначен бил прием на Олфлекс. Към момента
ищецът е напълно възстановен.
Досежно възражението за съпричиняване е назначена и комплексна АТЕ и СМЕ /л.125/
заключението на която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, въз основа на което се потвърждават изводите, че получените от
ищеца травми и по-конкретно - навяхването на шийните прешлени, свидетелстват за
настъпването им по механизма на т.нар „камшичен удар“. Тялото и главата на ищеца
внезапно са се придвижили напред под въздействие на инерционните сили, след което
движението на тялото е било спряно, но главата е продължила принудителното си
флексионно движение, при което е получена травмата на прешлените. Това с категоричност
сочи, че тялото е било прикрепено към седалката с поставен предпазен колан. Независимо от
това, главата, която е свободно движеща се, е достигнала твърд детайл от купето - най-
вероятно волана, при което е настъпила фрактурата на носните кости. Останалите
увреждания не се влияят от поставянето на предпазен колан, т.к. той не ограничава
движението на крайниците.
От заключението на приетата АТЕ се установява, че причината за настъпване на
произшествието е единствено в субективните действия на водача на л.а. Мерцедес. В този
смисъл пострадалият не е допринесъл за неговото настъпване, а скоростта му на
движение не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От
друга страна същият е бил и с поставен предпазен колан, поради което възражението
за съпричиняване правилно е преценено като недоказано пълно и главно.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.Р. в о.с.з. на
21.01.2022г. /брат на ищеца/, чийто показания съдът кредитира напълно като обективно
дадени и вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.Р. /брат/ се установява, че пострадалият се обадил по телефона и му
казал, че някой го блъснал и избягал. Бил много разстроен. Когато се прибрал вкъщи,
свидетелят го помолил да отидат в болницата, но ищецът не пожелал. Имал кръв, протекла
от носа и болки в тялото, най-вече отляво, от която страна бил ударът. В следващите дни
посетил болница, където му направили снимки и се установило счупване на носа. Носел
шийна яка известно време. Един-два месеца след катастрофата изпитвал болки и приемал
обезболяващи. Оплаквал се от проблеми с дишането. Психически го понесъл тежко,
4
повтарял едно и също и до момента е извънредно внимателен, когато шофира и преминава
през кръстовище на зелен сигнал, да не се повтори случилото се. Пропуснал сесията си в
университета, отложил изпити, получил паник-атаки и приемал Ксанакс.
Ищецът е предявил извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника на
17.06.2020г., за изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди, но в тримесечния
срок по чл.496, ал.1 КЗ, вкл. и до момента, ответникът не е изплатил обезщетение.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. ПТП е възникнало само и единствено по вина
на водача на л.а.Мерцес, който е преминал на кръстовището на червен сигнал.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, обусловили временно влошаване
на здравето, съпътствано с болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в
резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, поради
което съдът приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Възражението е въведено
с отговора, но в.л. е категорично, че водачът на л.а. е бил с правилно поставен колан.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на фрактура на носа и няколко леки телесни увреждания, довели
5
до психически срив.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил на 20 години към
датата на ПТП през 2019г. - в млада възраст, че е получил следните травми: фрактура на
носните кости с разместване на костните фрагменти, охлузвания на носа; навяхване на
шията; контузия на лявото рамо и лявата мишница; разстройство в адаптацията т.е.
една средна телесна повреди и множество леки, като няма проведено оперативно
лечение, а единствено консервативно.
Единствено счупването на носните кости с разместване в долната им част е довело до
разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с временно затруднено дишане
през носа; навяхването на шията, контузията на рамото и лявата мишница са довели до
разстройство на здравето, неопасно за живота, а полученият психически стрес е причинил
разстройството в адаптацията, което също е с временен характер. Съдът съобразява факта,
че на 13.12.2019г. ищецът е прегледан от психиатър, поставена е диагноза „разстройство на
адаптацията“ и предписано лечение с Ксанакс. Счупените кости са зараснали за срок до
25 дни. Навяхването на шийните прешлени е преминало в приблизително същия срок.
Мекотъканните увреди са отзвучали за срок до две седмици. Проявилият се психически
стрес е отзвучал за срок от около 2 месеца, като се е наложила промяна в медикаментозната
терапия на 22.12.2019г., когато пациентът отново е посетил психиатър, поради
продължаващите тревожност и безсъние и е назначен прием на Олфлекс т.е. пострадалият е
психически лабилен. Към момента ищецът е напълно възстановен, като няма данни за
усложнения т.е. няма трайни последици.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения
размер от 15 000 лв. за 2019г. е неправилно определено и следва да бъде намалено до 10 000
лв.
В този смисъл при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено в осъдителната му част за разликата над 10 000 лв. до
15 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана осъдителна част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 7500 лв., като жалбата е основателна до 5000 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемия направените пред
настоящата инстанция разноски, в размер на 1100 лв. платен адв.хонорар, съгласно списък
по чл.80 ГПК. От тях дължими са само 366 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.чл.38 ал.2 от ЗА, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. П. Д. сумата 830 лв., съставляваща адвокатски
хонорар, съразмерно с уважената част от иска за първа инстанция.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи д.т. в размер на 400 лв. вместо вече
посочените 600 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на жалбоподателя се дължат разноски, които за въззивна
6
инстанция възлизат на общо 1150 лв. От тях дължими с оглед уважената част от жалбата са
само 767 лв. Пред първа инстанция застрахователят е направил разноски в размер на 1805
лв. От тях дължими с оглед отхвърлената част от иска /20 000 лв./ са само 1204 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260454/07.02.2022г., постановено по гр. д. № 852/2021г. по
описа на СГС, ГО, 30 състав в обжалваната осъдителна част за разликата над 10 000 лв. до
15 000 лв., д.т. за разликата над 400 лв. до 600 лв. и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. - М. В. Р., ЕГН ********** гр. ***, ж.к. „***, вх.*, ет.*,
ап.**, срещу ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер № 87, иск за заплащане на разликата над 10 000 лв./десет
хиляди лева/ до 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 06.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.09.2020г. до окончателното плащане, като
неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от 400
лв./четиристотин лева/ дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК, вместо първоначално посочените
600 лв.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Я. - М. В. Р., ЕГН
********** гр. ***, ж.к. „***, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 366 лв./триста шестдесет и шест
лева/ направени разноски пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. П. В. Д. от САК, с
адрес гр. ***, ул. ***“ №*, ет.*, ап.*, на основание чл.38, ал.2 от ЗА на сумата 830 лв.,
съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска за първа инстанция.
ОСЪЖДА Я. - М. В. Р., ЕГН ********** гр. ***, ж.к. „***, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер № 87, сумата от 767 лв. /седемстотин шестдесет и седем лева/
за въззивна инстанция, както и сумата от 1204 лв. /хиляда двеста и четири лева/ направени
разноски пред първа инстанция.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника:
7
К. К. К., ЕГН ********** и К. И. К., ЕГН **********.
В отхвърлителната част изцяло и в осъдителната до 7500 лв., решението, като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8