Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 962 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от „ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт Р.С.- Ч., с адрес ***, против Ц.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата
молба се излагат обстоятелства, че
на 20.01.2020 г. ЕВН Б. Е. ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Пазарджик за вземанията си
към Ц.Д.Т., в размер на 402,44 лв. По входираните
документи било образувано ч. гр. д. № 280/20 г. по описа на РС
Пазарджик, по което дело била издадена заповед за изпълнение. PC Пазарджик
е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането, тъй като
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
, поради което дружество ищец е подало
искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Твърди се, че ЕВН Б. Е. ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН Б. Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/Ю.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. В този смисъл посочва, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия и подадените документи ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в с. Р., ул. „А. Караджов“ 7, индивидуализиращо се с ИТН ..... За ответницата Ц.Т. бил открит клиентски номер **********.
Съгласно чл.11, т.1 от общите условия, ответницата била задължена да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Сочи, че на 05.07.2019 г. ответницата подала заявление за започване продажба на ел. енергия, ведно с декларация за достъп до мрежата и удостоверение за наследници на Д. Т. Т., както и че поради наличие на няколко наследника сключила спогодба с ищцовото дружество. Партидата била сменена като на 15.07.2019 г. била извършена смяна на електромера в нейно присъствие, за което обстоятелство бил съставен протокол № 00289/15.07.2019 г. В протокола били вписани последните показания на сменения електромер 34896500 и на новия електромер *********.
В изпълнение на задълженията си по общите условия ищцовото дружество било доставило на обекта на ответницата Т. за периода от 12.07.2019 г. до 09.08.2019 г. електроенергия на обща стойност 386,86 лв., която до този момент не била заплатена от нея. За задълженията на ответницата била издадена фактура с отразени старите и новите показания на електромерите, както и отчетния период за текущия месец. Твърди се, че електромерът се намирал вътре в сградата, поради което същият не е бил отчитан. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответницата дължи законна лихва в общ размер от 15,58 лв. за периода от 28.08.2019 г. до 19.01.2020г. Законна лихва за забава се дължала за периода от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство.
Сочи, че на 27.09.2019 г. ответницата подала заявление за разсрочване на задължението по процесната фактура, с което признала същото по основание и размер.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН Б. Е. ЕАД към Ц.Д.Т., както следва: сума в размер на 386,86 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 12.07.2019 г. до 09.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 15,58 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.07.2019 г. до 09.08.2019 г..
В проведеното съдебно заседание за ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт Р.С. – Ч., която моли да бъде уважена изцяло исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Ц.Д.Т. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на иска. Твърди се, че ответницата е наследила от съпруга си Д. Т. Т. недвижим имот, находящ се в с. Р., общ. П., ул. „А. К.“ 7, както и че жилищната сграда е имала достъп до електроразпределителната мрежа до 20.03.2013 г., когато чрез отстраняване на захранващите проводници между електрическия стълб и електромера мрежата била прекъсната. Сочи, че на 05.07.2019 г. ответницата подала до ищеца заявление за услуга- смяна на обект на регулиран пазар, към което приложила необходимите документи. Не оспорва обстоятелството, че на 15.07.2019 г. служители на ищцовото дружество са извършили подмяна на средството за измерване на ел. енергията, за което съставили протокол, както и не оспорва отразеното в съдържанието на протокола. Твърди, че на тази дата е възстановена връзката с електроразпределителната мрежа. Оспорва основателността на претенциите като твърди, че за периода от 12.07.2019 г. до 15.07.2019 г. обектът е бил с прекъснат достъп до електроразпределителната мрежа, поради което не е било възможно доставянето на ел. енергия от ищеца, а за периода от 16.07.2019 г. до 09.08.2019 г. във фактурата е отразено, че няма доставена ел. енергия до обекта на ответницата. Изразява предположение, че процесната сума представлява стойността на консумирана ел. енергия до 20.03.2013 г., когато е прекъснато електрозахранването към жилищната сграда като в тази насока прави възражение за изтекла погасителна давност.
В проведеното съдебно заседание за ответницата се явява пълномощник – адвокат И.Б.,***, който иска от съда да отхвърли исковата претенция. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложената по делото фактура № **********/16.08.2019 г. се установява, че за клиентски номер **********, с място на потребление ИТН ...., с. Р., ул. „А. Караджоб“ № 7, за отчетния период 12.07.2019 г. – 09.08.2019 г. е отчетена консумация на електроенергия в размер на 1962 кВтч, от която дневна ел. енергия 1447 кВтч и нощна ел. енергия – 515 кВтч, на обща стойност от 386,86 лева.
От писмо изходящо от ищцовото дружество и адресирано до ответницата се установява, че във връзка с неин сигнал е извършена проверка на процесния имот, при която са установили, че средството за измерване е подменено на 15.07.2019 г., както и че поради неосигурен достъп до измервателния уред, електромерът не е бил отчитан продължителен период от време, като реалният му отчет е извършен на 15.07.2019 г..
По делото е приложен протокол за монтаж/подмяна на измервателен уред от 15.07.2019 г., от който се установява, че измервателния уред в процесния имот е подменен на 15.07.2019 г.. В протокола са посочени неговите показания – 002100 и 004585.
Ответницата е депозирала до ищцовото дружество заявление за услуга – смяна на клиент на обект на регулирания пазар, с което е заявяла желанието си за смяна на име - ИТН.... от 05.07.2019 г., както и Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа, декларация за започване на продажба на електрическа енергия и спогодба от 05.07.2019 г. поради наличие на няколко наследника.
По делото е приложена молба за разсрочено на задължения от ответницата, с която е поискала от ищеца, процесното задължение да бъде платено от нея разсрочено на 7 месечни вноски от 55,27 лева.
От заключението на назначената и допусната СТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи се установява, че електрическата енергия фактурирана по фактура № **********/16.08.2019 г. в размер на 1962 кВтч, от която дневна ел. енергия 1447 кВтч и нощна ел. енергия – 515 кВтч е доставяна до процесния обект с ИТН ...., като същата била измерена в периода 02.01.2013 г.- 15.07.2019 г. от електромер фабр. № 4896 500 монтиран в ИТН .... кл. № ********** с титуляр Димитър Ташев. Вещото лице е посочило, че е отчетена на 15.07.2019 г. при осигурен достъп за подмяна на средството за търговско измерване и смяна на клиентския номер и титуляра на ИТН 3269015. Сочи се, че електромерът е отчитан ръчно и процесната електроенергия е консумирана в обекта от датата на монтаж на електромера 02.01.2013 г. до датата на неговия демонтаж – 15.07.2019 г.. По отношение на монтирания електромер, вещото лице посочва, че не е преминал изискуемите проверки до месец ноември 2018 г., тъй като е бил прекъснат, поради неосигурен достъп. Сочи, че процесният недвижим имот е имал достъп до електроразпределителната мрежа в периода 2007 г. - 2020 г., като на 20.03.2013 г., е прекъснато електрозахранването „поради не осигурен достъп до СТИ /електромер /, което е било възстановено на 11.07.2019 г.. - възстановяване от стълб” при нов клиентски номер № ********** с нов титуляр Ц.Т..
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като изяснява, че според него процесната електроенергия е отчетена в периода на монтиране на електромера 02.01.2013 г. до 20.03.2013 г., когато е изключен. Посочва, че прекъсването на захранването от стълб означавало рязане на жиците от стълба, защото не бил осигурен достъп до самия електромер.
За установява на размера на претенцията е назначена ССчЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира в цялост, като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи. От нейното заключение се установява, че процесната фактура е осчетоводена от ищеца, както и че дължимата сума за консумираната и посочена в нея електроенергия е в размер на 386,86 лева. Посочвам че размерът на обезщетението за забава за периода от 28.08.2019 г. до 19.01.2020 г. е в размер на 15,58 лева.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 280/2020 по описа на РС Пазарджик, срещу ответницата Ц.Т., да заплати на кредитора „ЕВН Б. Е.” ЕАД сумата от 386,86 лева – главница, сумата от 15,58 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.08.2019 г. до 19.01.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление в съда - 20.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в законоустановения срок. В указания от съда едномесечен срок, е предявената настоящата искова претенция.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик, XIX състав е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения, обстоятелството, че се явява изправна страна по тях, т.е. че е изпълнил поетите с него задължения, поради което му се дължи заплащане на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия в твърдения размер. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, ищцовото дружество "ЕВН Б. Е." ЕАД продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Б. Е." ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.
Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани и на сайта на дружеството.
По силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект, находящ се в с. Р., ул. „А. Караджов“ 7, индивидуализиращо се с ИТН ...., като въз основа на депозирано заявление от ответницата от 05.07.2019 г. бил открит клиентски номер ********** на нейно име.
Съгласно чл.11, т.1 от Общите условия ответницата като потребител е задължена да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2 от Общите условия.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Във връзка с горното и съобразно събраните по делото доказателства, а това не се оспорва и от ответницата, съдът намира за безспорно установено, че в процесния период – 12.07.2019 г. – 09.08.2019 г. между страните е съществувало валидно правоотношение между страните, с предмет доставка на електроенергия.
Съдът намира, че в настоящото производство ищцовото дружество не можа да докаже, че процесната електроенергия в размер на 1962 кВтч, от която дневна ел. енергия 1447 кВтч и нощна ел. енергия – 515 кВтч, на обща стойност от 386,86 лева е потребена именно от ответницата в процесния период – 12.07.2019 г. – 09.08.2019 г.. До този извод стигна съобразявайки заключението на вещото лице по назначената и допусната СТЕ, както и заявеното от същото в проведеното съдебно заседание. Безспорно за процесния обект има консумирана електроенергия, но не може да се определи периодът, в който се е случило това. Вещото лице заяви категорично, че според нея електроенергията е потребена в периода на монтиране на електромера 02.01.2013 г. до 20.03.2013 г., когато същият е изключен. Косвено съдът извежда, че не се доказва, че електроенергията е консумирана именно през процесния период от писмо изходящо от ищцовото дружество и адресирано до ответницата, в което е посочено, че поради неосигурен достъп до измервателния уред, електромерът не е бил отчитан продължителен период от време, като реалният му отчет е извършен на 15.07.2019 г.. Горното отново внася съмнение в периода на консумацията на ел. енергията. Не на последно място от заключението на СТЕ се установява, че електромерът, който е бил монтиран в обект, находящ се в с. Р., ул. „А. Караджов“ 7, не е преминал изискуемите проверки до месец ноември 2018 г.., т.е. за периода след месец ноември 2018 г. до неговия демонтаж – 15.07.2019 г., електромерът не е бил проверен, относно правилното му функциониране. Видно от събраните по делото доказателства, ако се допусне, че процесната електроенергия е консумирана в периода 12.07.2019 г. – 15.07.2019 г. /тъй като в периода 16.07.2019 г. до 09.08.2019 г. няма потребление, видно от СТЕ и от приложената по делото фактура/, то електромерът отчел консумацията не е бил преминал метрологична проверка, съгласно нормативните изисквания – на всеки шест години.
Съдът намира, че е безпредметно да обсъжда дали са налице другите материални предпоставки за уважаването на исковата претенция.
Във връзка с горното съдът намира, че предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен. С оглед на това, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски в размер на 150 лева депозит за вещо лице по назначената и допусната СТЕ. По отношение на останалите претендирани от ответницата разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение съдът намира, че същите не следва да се присъдят в нейна полза. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС могат да се присъдят само разноски, чието извършване е доказано. Доказването става с банков документ, удостоверяващ плащането, или с приложен договор за правна помощ, в който изрично е записано, че сумата е платена, който в този случай има характера на разписка. В случая ответникът по делото е представил договор за правна защита и съдействие от 07.07.2020 г., в който е посочено само, че е „договорено възнаграждение: 300 лева“, но не и че същото е реално заплатено. На следващо място не е представен банков документ, удостоверяващ реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. Във връзка с горното, тъй като по делото не са представени доказателства за тяхното заплащане съдът не следва да ги присъжда в полза на ответницата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН
Б. Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт Р.С.- Ч., с адрес ***, против Ц.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, искове по реда на чл.422 ГПК за установява, че съществува
вземане на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД към Ц.Д.Т., както следва: сума в размер на 386,86
лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 12.07.2019 г. до 09.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението и сума в размер на 15,58 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 12.07.2019 г. до 09.08.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 116/03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 280/2020 г. по описа на РС
Пазарджик.
ОСЪЖДА „ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, чрез юрисконсулт Р.С.- Ч., с адрес ***, да заплати в полза на Ц.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 150 лева депозит за вещо лице по назначената и допусната СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: