Определение по дело №248/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 301
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Маргаритка Шербанова
Дело: 20211000600248
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
гр. София , 15.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Маргаритка Шербанова
Членове:Емилия Колева

Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на Началник на Затвора
гр. София, съгласно Заповед № Л-91/06.04.2020 г.- инспектор М. М., срещу Определение от
15.02.2021 г., постановено по ЧНД № 501/2021 г., по описа на Софийски градски съд, с
което е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения В. Д. Д., с ЕГН
**********, от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 /три/ години, съгласно присъда по НОХД № 902/2016 г., влязла в сила на
08.07.2019 г., за престъпление по чл.249, ал.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, което към
датата на постановяване на обжалваното определение – 15.02.2021 г. е в размер на 1 /една/
година и 11 /единадесет/ дни.
Доводите на жалбоподателя, против атакуваното определение, като неправилно,
необосновано и немотивирано се свеждат до това, че макар и осъденият да е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание, не са налице категорични доказателства
/както бил приел СГС/ за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение.
Според жалбоподателят, доказателствата за поправянето се установяват не с
разпоредбата на чл.439а от НПК, а от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Всичко това следва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а
не да цели привидно изпълнение на критериите за условно-предсрочно освобождаване.
Приложените по делото становища и оценки на затворническата администрация,
1
в т.ч. и докладът от инспектор СДВР, работил с лишения от свобода Д., отразявали най-
прякото наблюдение и най-непосредствения контакт с лицето, за периода на изтърпяваната
част на наказанието. Представителят на началника на затвора, възразява срещу мотивите на
първия съд, базиращи се само и единствено на доклада на инспектор социална дейност и
възпитателна работа, без да бъдат отчетени становищата на администрацията на Затвора гр.
София, позовавайки се на чл.437, ал.3 от НПК, постановяваща задължително съобразяване
със становището на началника на съответния затвор.
Съдът кредитирал единствено положителните елементи от доклада на инспектор
СДВР, но не и останалите доказателства по делото. Освен позитивната тенденция по
отношение на осъденото лице, съдът не коментирал обстоятелството, че оценката на риска
от рецидив и вреди, изготвена на основание чл.155 и чл.156 от ЗИНЗС, е на база характера и
тежестта на извършеното правонарушение, криминално минало, както и други
обстоятелства, които към произнасяне на първоинстанционния съд са били с непроменени
първоначални стойности. Тези обстоятелства не обуславяли „благоприятна тенденция”.
Декларирането на мотивация за промяна, също не можело да обоснове извод в насока
приложението на чл.70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от останалите
доказателства, събрани в хода на производството.
Наличието на част от обстоятелствата, сочещи на положителна промяна в
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието - награждаван на
основание чл.98, ал.1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното поведение; участие в
трудова дейност; добро поведение - не било достатъчно основание да се приеме, че
осъденият Д. се бил поправил, защото императивните норми на чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС,
както и ППЗИНЗС, задължават лишените от свобода да имат добро поведение в рамките на
пенитенциарното заведение и да спазват законоустановените правила и норми.
При лишения от свобода Д. не бил завършен превъзпитателния процес, тъй като
последният не бил изградил отрицателно отношение към извършеното от него, не показвал
съзнание за неговата укоримост, осъдителна оценка за стореното от него, не бил показал, че
това поведение няма да рецидивира. Според жалбоподателят, превъзпитателният процес не
бил налице, предвид отношението на осъдения към извършените правонарушения с висока
степен на обществена опасност и средния риск от вреди за обществото. Счита, че целите на
наложеното наказание по чл.36 от НК не са изпълнени.
Моли за отмяна на атакуваното определение, с което е приложен чл.70 от НК
спрямо лишения от свобода В. Д. Д..
Срещу жалбата на процесуалния представител на началника на Затвора
гр.София, е постъпило и възражение от защитника на лишения от свобода В. Д. Д.. Счита
жалбата за неоснователна и необоснована, поради липса на конкретни мотиви за
неправилност на атакуваното определение; неглижиране на доказателствата, отразяващи
положителни оценки за промяна на лишения от свобода – становището на НС 30 "Казичене"
2
- З. Д., от 25.01.2021 г., сочещо, че лишеният от свобода В.Д. е поощряван по реда на ЗИНЗС
и правилника за прилагането му, че не е наказван, а оценката на риска от рецидив е в средни
към ниски стойности, но може да бъде още занижена; писмената похвала от директора на
НЦ при затвори София - д-р Н. Т., във връзка с оказаната от Д. помощ, по време на
пандемията, считано от м.03.2020 г. до края на годината, включително и след замяната на
режима му за изтърпяване на наказанието от общ на лек режим. Доказателство за
интеграцията и ресоциализацията на осъдения Д. били изготвените от затворническата
администрация доклади; становища; похвали, работна характеристика; личностни
характеристики и други.
С твърдения за правилност и обоснованост на обжалваното определение,
защитникът моли за отхвърляне на жалбата на началника на затвора гр. София и
потвърждаване на оспореното определение на Софийския градски съд, НО, 29 - ти състав,
постановено по НЧД № 501/2021 година.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и доводите в
жалбата прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд неправилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане, поради което и изводите му по приложението
на материалния закон са неправилни и не се споделят от въззивния съд.
Осъденият В. Д. Д. изтърпява наказание 3 /три/ години лишаване от свобода при
първоначален „общ” режим, на основание присъда по НОХД № 902/2016 г., влязла в сила на
08.07.2019 г., за престъпление по чл.249, ал.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Към 15.02.2021 г., съгласно представената справка, осъденият Д. е изтърпял
фактически – 01 година, 07 месеца и 04 дни, от работа – 04 месеца и 15 дни, всичко - 1
година, 11 месеца и 19 дни. Остават 01 година и 11 дни.
Формално, осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, тъй като се касае за осъждане по обвинение за престъпление,
което не представлява опасен рецидив. Другото кумулативно изискване на закона обаче е по
отношение на осъдения да са налице доказателства за поправянето му, респективно – да се е
поправил.
От данните по делото се налага извод, че осъденият не може да се ползва от
привилегията на предсрочното условно освобождаване.
Независимо, че в делото се съдържат доказателства за положен от осъдения труд
по време на изтърпяване на наказанието, който според настоящата инстанция е спорадичен,
3
с оглед краткотрайността му, липсват каквито и да било други доказателства, че лишеният
от свобода работи за коригиране на поведението си и това е така, защото макар и осъденият
Д. да участва в обучителни, културно-масови, спортни дейности и такива в помощ на
медицинският персонал в затворническото общежитие, тези обстоятелства не могат да са
доминантни пред докладите на затворническата администрация и становището на началника
на Затвора гр.София, в резултат на становището на началник сектор ЗО „Казичене“. Т.е., за
разлика от първоинстанционният съд, настоящата инстанция намира, че не са налице
визираните в чл.439а от НПК доказателства за поправянето на Д., предвид отрицателните
становища на затворническата администрация. Именно в тази връзка е и изложеното в
доклада на инспектор СДВР, че осъденият В.Д. е „с оптимистична прогноза за развитието на
личността и неговата ресоциализация на база личностовите ресурси, които притежава“, а не,
че ресоциализацията му е завършена. В същата насока е и становището на н-к сектор ЗО
„Казичене“, който има непосредствено и пряко наблюдение върху поведението на В.Д.,
според което „процеса на поправяне и превъзпитание при лишения от свобода в голямата си
част е завършен“, а не, че е изцяло завършен.
Изготвеният за него първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
средни стойности на риска от рецидив, оценени с 48 точки, като са фиксирани три
проблемни зони по които да се работи, а именно, отношение към правонарушението;
управление на финансови доходи; умения за мислене.
Към датата на депозиране на молбата за УПО, видно от приложения към делото
текущ доклад, редуцирането на тези стойности на риска е незначително – 43 точки, което е
индиция за реална възможност от извършване на ново престъпление.
В този доклад е посочено, че рискът от сериозни вреди за лишения от свобода и
персонала на затвора е нисък, но риска от сериозни вреди за обществото е среден, което ще
рече, че не е хипотетичен, а реален, предвид високата степен на обществена опасност на
извършеното от Д. престъпление, както и криминалното му минало.
Макар в определението си проверяваният съд да излага доводи за наличие и на
двете предпоставки за условното предсрочно освобождаване на Д., визирайки доброто му
поведение, участие в трудови, образователни, или спортни мероприятия, в действителност в
представения пред съда доклад, липсват доказателства за отношение у лишения от свобода
към факторите, които са го довели до осъждане, предвид факта, че в първоначалният доклад
е посочено, че Д. смята присъдата си за завишена, че не се признава за виновен, че смята
процеса за несправедлив, че е бил набеден.
Визираните в атакуваното определение добро поведение и дисциплина от страна
на Д. в пенитенциарното заведение и положителното му отношение към труда, настоящият
въззивен състав не определя като доказателство за поправянето му, тъй като такова
поведение и дисциплина са дължими от намиращите се там лишени от свобода лица,
съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, за неизпълнението на които са предвидени
4
съответните санкции, а полагането на труд е в негов интерес, предвид зачитането на
изработените дни за изтърпяни. В издадената от „ВиК“ ЕАД – София, работна
характеристика на осъдения В.Д. е посочено, че последният „е използван за трудова дейност
по договор през последните 14 месеца“, което не означава, че е работил пълни 14 месеца.
Това се установява от приложените в досието Заповеди №193/05.09.2019 г. и №
199/13.09.2019 г. на н-к сектор ЗООТ „Казичене“ за Д. и изготвената от Началника на
Затвора София справка.
Освен това видно от приложеното копие на план на присъдата, мероприятията по
изпълнение на присъдата не са усвоени в пълен обем, още повече, че в документа
„препланиране на присъдата“ от 26.08.2020 г., е посочено, че за изпълнението му по
отношение на проблемните зони: нагласи и умение за мислене, е необходима работа с
продължителност една година.
Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения Д. не в
затвора София, а в ЗООТ „Казичене“, както и променения режим на изтърпяване на
наказанието от „общ“ на „лек“, според САС също не е доказателство за цялостно извършено
поправяне на Д., в каквато насока е изложеното от защитника му в депозираното
възражение. Това е така, защото, видно от затворническото досие на лишения от свобода В.
Д. Д., 14 дни след постъпването му в затвора София - 11.07.2019 г., на 25.07.2019 г. той е
преместен в ЗООТ „Казичене“, а съгласно Заповед № 193/05.09.2019 г., на н-к сектор ЗООТ
„Казичене“, считано от 09.09.2019 г., е назначен да работи в Специализиран наказателен съд
/външен обект/, като общ работник.
Действително осъденият Д. е четири пъти награждаван, но тези награждавания и
похвалите от ръководителя по местоработата на осъдения, както и спазването на вътрешния
правилник не са индикатор за поправянето на осъдения, защото дисциплинираността в
пенитенциарното заведение е задължителен елемент от превъзпитателната работа с
лишените от свобода, нормативно установена както в ЗИНЗС, така и в Правилника за
вътрешния ред на това заведение, като неспазването й влече санкционни последици.
Наградите са също част от изпълнението плана на присъдата, в който е заложено
стимулиране на социалните контакти с близките и за да се проследи поведението на
осъдения. Със същата цел са и предвидените в разпоредбата на чл.98, ал.1 от ЗИНЗС
поощрителни мерки - домашен отпуск, с каквито осъденият е поощряван, но независимо от
това, в доклада си инспектор СДВР е отразил, че рискът от рецидив при осъденият Д. е в
средните граници. В същия смисъл е и становището на началника на Затвора, според когото
не е реализиран принципът на прогресивната система. Що се отнася до променения режим
на изтърпяване на наказанието, следва да се отбележи, че промяната на определения с
присъдата „общ“ режим на „лек“ е вследствие на изпълнение разпоредбите на ЗИНЗС и
правилника му, по отношение на наказанията до 5 години.
С оглед изложеното, настоящият съд намира, че извода на първостепенният съд
за наличието на предвидените в чл.70, ал.1 от НК две предпоставки за условното предсрочно
5
освобождаване на осъдения от изтърпяване на остатъка от наказанието му е неправилен.
Не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид посочените стойности на риска от рецидив в размер на 43 точки, показващи
незначителното му редуциране в посока снижаване, а и поради факта, че у Д. липсва
изградена критичност към криминалното му минало и такова поведение, изразяващо се в
незачитане в необходимата степен правата на другите хора в обществото, както и
демонстрираната му висока, но формална мотивация за промяната му. Доказателство за
такова формално поведение е обстоятелството, че наказанието „лишаване от свобода“, което
Д. изтърпява, е за тежко умишлено престъпление извършено в съучастие, като извършител -
по чл.249, ал.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Това престъпление е извършено от Д. едва 9
дни след изтичане на тригодишния изпитателен срок на наложеното на Д., със споразумение
по НОХД № 2097/2011 г., в сила от 15.09.2011 г., наказание „лишаване от свобода“, за други
две тежки умишлени престъпления, извършени от Д. в съучастие, в качеството му на
помагач – по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК и по чл.212, ал.4,
пр.1, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Поради това, въззивният
съд не приема довода на първият съд, че от предходните осъждания, бил изтекъл значителен
период от време.
САС не приема и другия довод на първостепенният съд, а именно, че
междувременно в живота на осъдения били настъпили промени в семейното му положение,
включително, че станал баща, защото към датата на извършване на престъплението по
чл.249, ал.3, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК – 24.09.2014 г., Д. вече е имал семейство и е бил
баща на с дете с увреждане, за което е следвало да полага специални грижи.
Неправилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че са налице
основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения В. Д.
Д..
Условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от
закона на осъдени лица, доказали по категоричен и несъмнен начин поправянето си чрез
поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част
от наказанието.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното от процесуалния
представител на началник на Затвора-София определение за неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.345, ал.2 от НПК, настоящият
състав на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ Определение от 15.02.2021 г., на Софийски градски съд, НО, 29
състав по ЧНД № 501 от 2021 по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. Д., с ЕГН: **********, за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години, съгласно присъда по НОХД № 902/2016 г., влязла в сила
на 08.07.2019 г., което към датата на постановяване на обжалваното определение
определение – 15.02.2021 г. е в размер на 1 /една/ година и 11 /единадесет/ дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7