Р Е
Ш Е Н
И Е
22.12.2021г., гр.Кюстендил
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено
на втори ноември, през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Eвгения Стамова
Членове:Веселина Джонева Елисавета Деянчева
С участието на секретаря: Виолета
Здравкова,след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.гр.д.№40/21г. по
описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по въззивна жалба с
вх.№262974/12.11.2020г., подадена от адв.Н. ***, със служебен адрес:*******
пълномощник на ищцата Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу решение от 29.10.2019г. по
гр.д.№2543/2019г. по описа на РС – Дупница.
С посоченото решение №260075 по предявен от
жалбоподателката иск по чл.432, ал.1 вр. 429, ал.1 КЗ и чл.45 ЗЗД срещу ЗД“Бул Инс АД“ гр.София ,
дружеството е осъдено да заплати на Т.Б., сумата 1000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 11.04.2017г., ведно със законната лихва от
11.04.2017г., като иска до 8000 лева е отхвърлен като неоснователен.Съдът е
осъдил застрахователя да заплати на ищцата и деловодни разноски в размер на 200
лева.
В
жалбата е изразено несъгласие с присъдения размер на обезщетението,относно
отхвърляне на иска за сумата представляваща разлика над 1000 лева до 8000 лева,
като присъдения размер е определен,
твърде занижен.Изложено е, че съдът не е взел предвид при определяне
на обезщетението, възрастта на пострадалата, нейното здравословно състояние
преди инцидента и след него, грижите, които е трябвало да бъдат полагани след
случилото се, по време на лечението й в болница и при домашни условия, както и
болезнения характер на всички медицински интервенции, които е претърпяла.Посочено
е, че не са взети предвид показанията на свид.А.В., която непрестанно е
полагала грижи и е била непосредствено до ищцата по време на лечението й, както
не е оценена представената медицинска документация, даваща ясна представа за
болките и страданието, които е преживяло увреденото лице.В жалбата е отразено
разбирането на жалбоподателя относно съдържанието на понятието „неимуществени
вреди“ като обхващащо всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост, негативни психически и емоционални изживявания на лицето и създаващи
физически и социален дискомфорт за определен период от време.С изложеното и с довода, че справедливо е онова обезщетение,
което отчита действителните морални вреди с оглед характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, пълното
възстановяване, евентуалните бъдещи последици, както и икономическата конюктура
в страната, към момента на увреждането ,е обосновано становище, че в
разглеждания случай справедливо обезщетение би било обезщетение в размер на
8000 лева, определено към момента на увреждането.Съдържа се искане за отмяна на
обжалваното решение, в частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер
от 8000 лева, както ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца още
7000 лева – обезщетение за причинените в резултат на процесното ПТП
неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на
настъпване на увреждането – 11.04.2017г. до окончателното изплащане.Заявена е и
претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
вр. с чл.36, ал.1 ЗА, съобразно уважената част от иска за двете съдебни
инстанции.
Препис
от жалбата е връчен на ответника в първоинстанционното производство ЗД “Бул
Инс“АД, ЕИК *********, с адрес бул.“Джеймс Баучер“№87, гр.София, представлявано
от Стоян Проданов и Крум Крумов, чрез адв.Мариан Гочев.В отговора е изразено
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.Ответникът
се позовава на мотивите на обжалвания съдебен акт, а като допълнение към тях
изтъква следните факти: не са доказани продължителни болки и страдания,
нито болки и страдания с особен интензитет или тежки
увреждания.Присъденото обезщетение съответства изцяло на изискванията на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при дела с подобен предмет.Отчетени са тежестта на
травмите, възстановителния период, факта, че уврежданията са отшумели бързо,
като въпреки, че е имало болки от удареното коляно, те не са били интензивни.Счита,
че при максимален срок на възстановяване за подобни травми от 30 дни, през
който не са търпени интензивни болки, и настъпило пълно възстановяване, сумата
в размер на 1000 лева, изцяло репарира претърпените от ищеца вреди.Искането е
жалбата да бъде оставена без уважение, а на ответника да бъдат присъдени
направените съдебни разноски и адвокатски хонорар за всички съдебни инстанции.
Страните
не твърдят допуснати процесуални нарушения във връзка с неизвършен от
първоинстанционния съд доклад.Не сочат нови доказателства.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за
установено следното:
Производството
пред Дупнишкия районен съд е образувано по искова молба, подадена от Т.Б., ЕГН **********
от гр.Д. срещу ЗД“Булинс“ АД, ЕИК *********.В исковата молба се сочи, че на
11.04.2017г. около 10:30ч. при движение на ищцата в гр.Дупница, по конкретно,
при пресичане на ул.“Цар Освободител“, на пешеходна пътека, тип „Зебра“, намираща
се непосредствено след кръговото движение, разположено на кръстовището, което
се образува между улиците „Княз Борис“ и „Цар Освободител“, в посока от
сградите в които се помещават офиси и магазини към МБАЛ“Св.Иван Рилски 2003“
ООД била блъсната от лек автомобил марка „Москвич“, модел 412, с ДК№ *****,
управляван от А.С.К., който се движел в посока „Учителски институт“.Ударът
обхванал лявата част на тялото в областта на таза, пострадалата паднала на
дясната си страна, като при падането е контузила коляното на десният си крак и
дясна вежда на главата.Била закарана в намиращата се в близост болница
МБАЛ“Св.Иван Рилски – 2003“ ЕООД, където е защита раната на главата й.След това
тя посетила друго лечебно заведение МБАЛ“Св.Иван рилски“ ЕООД, била настанена в
хирургично отделение където била лекувана до 13.04.2017г., изписана с диагноза“
комоцио церебри, фрактура нази ВЛЦ фасиен“, а описани в медицинския
документ следните наранявания на глава – травматичен оток и кръвонасядане в
дясно, параорбитално с разкъсно – контузна рана с размери 2,0/0,5 см. и
крайници – травматичен оток на дясно коляно, без физикални данни за фрактура.Нови
оплаквания от болки, оток и насиняване на дясно коляно и подбедрица, наложили
да бъде приета отново за лечение в ортопедично отделение на същата болница в
периода 19.04.2017. – 21.04.2017г. , лекувана с оперативна процедура – радикална
ексцизия с Вулнус контузум инфектум генус декстра.Следва друго посещение на
ортопедичното отделение, с болка в дясната глезенна става, която според
медицинската документация се оказва фрактура малеоли фибуле декстра мала
саната.Под анестесия и била направена мануална репозиция и имобилизация, след
което още същия ден е изписана.Сочи съставени във връзка с претърпяното ПТП три
медицински свидетелства, съставен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№
348р-5095/27.04.2017г. и съставен АУАН, образувано досъдебно производство
пр.пр.вх.№1454/2017г., ДП №477/2017г. по описа на РП Дупница, ДП №378/2017г. по
описа на РУ на МВР прекратено с постановление от 28.11.2017г. както и договор
за застраховка „гражданска отговорност“ удостоверен в застрахователна полица
№02116002458265 с покритие от 17.09.2017г. сключена с ответното дружество.В
исковата молба са посочени данни относно обобщение, заключение за
уврежданията й, съдържащо се в изготвена по водено досъдебно
производство съдебно – медицинска експертиза в това число изключване на
безсъзнателно състояние и фрактура на
малкия пищял( фибула).Направено е искане за осъждането на дружеството да
заплати на ищцата сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на претърпяно ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2019г. – датата на изтичане
на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ до окончателното й изплащане.Изрично е
отбелязано, че застрахователят е сезиран с претенция за заплащане на
обезщетение, при което е заведена щета №**********, изпратено по пощата с
обратна разписка и получено на 02.10.2018г.
С
решение №260075/29.10.2020г. Районният съд в Дупница е осъдил ЗД“Булинс“ АД
София да заплати на Т.С.Б. 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от
ПТКП от 11.04.2017г., ведно със законната лихва от 11.04.2017г., като иска до
8000 лева е отхвърлен, като неоснователен.В мотивите към решението размерът на
присъденото обезщетение е обоснован със следните обстоятелства - посочено, че е
доказано настъпването на леки увреждания при ПТП, които не са средна телесна
повреда, срокът за лечение е 30 дни, имала е болки от удареното коляно но те не
са били интензивни.
Обжалваното
решение е валидно – изготвено е от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,
в писмена форма, подписано е и волята на съда не е неразбираема.
(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение №
874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Съдът се е произнесъл
по отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК искова молба в съответствие с формулирания петитум за
заплащане на обезщетение, за неимуществени вреди от ПТП станало на 11.04.2017г.
решението е допустимо.Липсва отхвърлителен диспозитив за акцесорното вземане за
мораторни лихви, което не обосновава недопустимост на решението.
Недоволството
в жалбата е свързано с неправилна оценка на характера на настъпилите увреждания
според представената медицинска документация – т.е оспорва се преценката на
съда относно вид и естество на
настъпилите увреждания, възрастта на пострадалата, отражението на инцидента
върху здравословното й състояние, създадените пречки в осъществяване на
елементарни житейски дейности наложили ползване на помощ от друг – респ.
свид.Василева, както и всички медицински интервенции, които е претърпяла.С
оглед позоваването на известните разяснения във връзка с прилагането на чл.52 ЗЗД, следва, че недоволството на въззивницата е обусловено и от неправилна
оценка на тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките
и страданията , оценката относно настъпило възстановяване и прогноза за в
бъдеще.
Решението
не е обжалвано в частта относно присъденото на ищцата обезщетение, откъдето
следва, че със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е признато,
че на 11.04.2017г. е настъпило ПТП с участие на застрахован в ответното
дружество автомобил, както, че при този инцидент на ищцата са били причинени
увреждания.
Според
епикриза по ИЗ №2434, издадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.Дупница, на
11.04.2017г. Б. е постъпила на лечение и изписана на 13.04.2017г., с диагноза –
комоцио церебри, Фрактура Наси ВЛЦ Фасиеи, с отразени придружаващи заболявания
както следва СА на млечна жлеза, морбус хипертоникус; с/п след клапно протезиране на Ао клапа и
пластика на възходящата аорта, сърдечна недостатъчност, ангиопатия ретине
хипертоника, хроничен пиелонефрит.Направени са и изследвания КАТ на
глава/11.04.2017г. – лека корова атрофия, с консервативно лечение.
Според
епикриза по из №2505, издадена от МБАЛ“Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.Дупница,
ортопедично отделение Т.Б. е постъпила на лечение на 19.04.2017г. изписана на
21.04.2017г., с диагноза – L -98.8- вулнус с
контузум инфектум генус декстра, с придружаващи заболявания – злокачествено
образувание на млечна жлеза, извършени са микробиологични изследвания, оперативна
процедура с дата и час 19.04.2017г. №289, вулнус, извадка от оперативен
протокол – радикална ексцизия, постоперативен статус – болки и оток и
зачервяване намалели, следоперативен период протекъл гладко, без усложнения
Според
епикриза по ИЗ №2792 издадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД Дупница Т.Б. е
постъпила на лечение на 02.05.2017г., изписана на 02.05.2017г., с ДИАГНОЗА:
фрактура малеоли фибуле декстра – мала саната, придружаващи заболявания –
злокачествено новообразувание на млечна жлеза.Направена е ренгенография,
репозиция и имобилизация, изготвен е оперативен протокол №311- фрактура малеоли
фибуле декстра – мала саната, отразено състояние след операцията – болки и оток
намалели, добре понася имобилизацията ,
няма съдово – неврологични смущения.Изписана в добро общо състояние.
В
медицинско свидетелство изх.№2434/11.09.2017г.
изготвено от д-р Никулчин е посочено, че на 11.04.2017г. около 10:15ч
след претърпяно ПТП пациента е паднала и ударила глава и дясно коляно, оплаква
се от главоболие, оток и болки в носа и дясно параорбитално.Обективно е описано
следното състояние – глава – травматичен оток и кръвонасядане в дясно
параорбитарлно, с разкъсно – контузна рана с 000р-ри 2.0/0.5 см., оток и болка
носа , счупване на носа и Ro –
за ф-ра, крайници – травматичен оток – контузия на дясно коляно.о на дясно
коляно.
В
медицинско свидетелство от 23.04.2017г. издадено от д-р К. е отразено, преглед
във връзка с оплаквания на пострадалата от болки и оток.Отразено е ограничени,
болезнени движения, дясно коляно инфектирана рана, околни тъкани зачервени,
оточни и болезнени.
На
23.05.2017г. при преглед от д-р С. издава медицинско свидетелство
амб.№182/23.05.2017г. в което е отразено
- наличен цикатрикс в областта на дясната вежда и над нея, в средната половина
на веждата, липса на окосмена част.
С
ЕР №2177 от зас.№154 от 20.11.2013г. на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД – Дупница е направено
оценка на работоспособност и степен на увреждане – 98%, ст. на увр. без чужда
помощ, поради заболяване с водеща диагноза- злокачествено новообразувание на
млечна жлеза- състояние след мастектомия на лява гърда по повод него,на
хормонотерапия, хипертонична болест ІІІ стд. сърдечна форма, хипертонично
сърце, след клапно протезиране на Ао клапа и пластика на възходяща
аорта(2011).Сн.ІІІ по НИХА, ангиопатия ретине хипертоника, хроничен пиелонефрит
в ремисия.
Няма
спор между страните, че във връзка с инцидента е било образувано досъдебно
производство – във връзка с което е приета колективна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни – от д-р Н.
и д-р Б. Б., според която след запознаване и с допълнителна рентгенография от
МБАЛ Дупница и проведено на 17.10.2017г. контролно рьо изследване на дясна
глезенна става в МБАЛ Кюстендил е видно,
че при инцидента на 11.04.2017г. ищцата е получила следните травматични
увреждания: контузия на главата: фрактура на носни кости с оток на меките
тъкани на носа, разкъсно – контузна рана в областта на дясна вежда и челото –
за лечението и са налагани шевове, кървонасядане и оток на меките тъкани около
дясно око, мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието –
краткотрайно зашеметяван, контузии на дясно коляно и подбедрица: разкъсно
контузна рана, оток и кръвонасядане по меките им тъкани, развило се около
седмица след инцидента възпалително усложнение на рана, наложило допълнително
лечение.Изключено е изпадане на ищцата в пълно безсъзнание, както и фрактура на
малкия пищял( фибула) на дясна подбедприца – на направените на 02.05.2017г. и
17.10.2017г. рьо графии не се установява такава.
В
заключение с вх.№8011/13.08.2020г. в.л. Л.Т. заявява, че следствие на инцидента
Б. е получила: фрактура на костите на носа, контузно – разкъсна рана в областта
на дясна вежда, кръвонасядане около дясно око и контузия на главата, контузия
на дясно коляно и кръвонасядане на меките тъкани, контузия на дясна глезенна
става.Средният срок за възстановяване от уврежданията е определен на около 30
дни, като през това време тя е търпяла болки и страдания.Вещото лице заявява,
че при тези увреждания се очаква пълно оздравяване.
В.л. Е.Л., на което е възложена във въззивното
производство експертиза, с оглед изясняване на описаното в заключението на в.л.
Т. увреждане- „контузия на дясна глезенна става“ въз основа на проверка по
наличните в МБАЛ“Св.Иван Рилски“ ЕООД документи – като част от ИЗ
№2792/05.02.2017г. и направените рентгенографии, отрича фрактура/счупване на
латериалния малеол на дясна глезенна става.Експертът заявява, че на 20.10.2021г.
е разгледал в МБАЛ“Д-р Никола Василиев“
АД направена контролна рентгенография на 17.10.2017г. и не установява рентгенологични данни за старо счупване в
областта на латералния(фибуларния) малеол на дясна глезенна става.В с.з. дава
разяснение относно смисъла на някое от цитираните в медицинската документация
понятия , като заявява, че описаната в
епикриза по ИЗ 2505 диагноза – вулнус контузум геннус декстри означава инфектирана
рана на дясното коляно.Радикална ексцизия означава почистване на рана, изрязани
са инфектирани тъкани, почистване на мъртва тъкан, мекотъканна операция.При
тази операция поставяне на упойка не е задължително, но е препоръчително.Заявява,
че процедурата е свързана с изрязване на мъртви тъкани, чрез скалпел или
ножица, не е болезнена по принцип, но
трябва да се стигне до здрава тъкан.
По
делото е разпитан свидетел Л.Г.– племенница на ищцата.Свидетелката, нормално,
има впечатления за състоянието на ищцата.Заявява, че живее с леля си от 20
години след инцидента, сочи наранявания на дясна вежда, двете очи били сини и
дясно коляно подуто, получени при ПТП.Лекувана била във Военна болница - три дни стояла там, коляното и било синьо,
подуто.Около месец имала наранявания и болки , правила си компреси.След
изписването и от болницата било затруднено ходенето й, заради коляното –
свидетелката се грижела за нея изцяло, в ежедневните дейности в това число и
тоалет.Синините се задържали дълго време.Разказва за манипулация при която от
коляното „с игла е вадено нещо“.Не искала да ходи с патерици от страх да не
падне с тях.Тази случка трудно била преживяна от ищцата, която има операции на
сърцето .Заявява, че и към момента пострадалата се оплаква от болки в коляното.
Ответникът
е оспорвал интензитета и проявлението на вредите, претендираната сума, като
несъответстваща на обществено –икономическото положение, в завишен
размер.Оспорван е механизма на ПТП.Твърдял е съпричиняване.
Според
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег.№348р-5095/27.04.2017г. водачът на МПС Москвич, с рег.№ ***** -А.С.К. на
11.04.2017г., за който е налице застраховка „ГО“ в „Бул Инс“ полиза
№02116002498265 не пропуска пресичащата на пешеходна пътека Т.Б. на
11.04.2017г., за което е издаден АУАН.
Представен
е актът №863/11.04.2017г., с който е ангажирана административно – наказателната
отговорност на К., за това, че на 11.04.2017г. не е пропуснал и блъснал
пресичащата на пешеходна пътека, в гр.Дупница на ул.“Цар освободител“.
Било
е образувано досъдебно производство прекратено с постановление от 28.11.2017г.
на прокурор от ДнРП.
Представени
са протоколи обективиращи дадени от свидетелите показания във връзка с воденото
досъдебно производство, които съдът не намира за нужно да обсъжда –
доказателствата не са събрани в хода на настоящото производство.
Доказателства
извън посочените за установяване на принос на пострадалата във връзка с увреждането
не са представени.
По
повод отправена извънъсъдебна претенция до застрахователя с решение от
05.10.2018г. въз основа на доклад №181003063301/17.10.2018г. е било определено
обезщетение в размер на 1000 лева.На 05.12.2019г. е направен превод на сума по
посочена от пострадалото лице банкова сметка.***.12.2019г. сумата е била върнатата, при което е изведено писмо №НЩ
9126/11.12.2019г. до пострадалата чрез адв.Н. от застрахователя, уведомление, че
посочената банкова сметка ***.Писмото е връчено на адв.Н. на 17.12.2019г. чрез куриер
К.
С
оглед на изложените обстоятелства, съдът намира подадената жалба за частично
основателна.
С
оглед на изложените обстоятелства и предвид нормата на чл.432 ал.1 в. с чл.429, ал.1 т.1 и чл.477, ал.1 КЗ съдът
прецени подадената жалба за частично основателна.Съображения:
Съгласно
чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Според
чл.429, ал.1 т. КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.Според ал.3
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;2. лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3. В ал.3 е посочено, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
Съгласно
пар.1 т.5 от КЗ "Вреда" е неблагоприятна промяна чрез засягане,
накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна
цялост, здраве и психическо състояние.
Съгласно
чл.477, ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която
е настъпила вредата.
Отговорността
на застрахования е обусловена от наличието на противоправно действие/
бездействие свързано с използване на
МПС, в резултат на което са причинени вреди на третото лице.
Съгласно
чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а според
чл.52 ЗЗД – размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост.
В
Постановление №4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС се съдължат разяснения
относно прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД, като е посочено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът
е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Като нарушение
на чл.52 ЗЗД в Постановлението е
посочена практиката на съдилищата, които се задоволяват в мотивите към
присъдите и решенията да посочат, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост, без да изтъкнат обстоятелствата, които обосновават
присъдения размер. Това нарушение на чл. 52 ЗЗД довежда до разноречива
практика относно размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените
размери по различни дела за съвсем сходни случаи, които различия не всякога
могат да бъдат коригирани от второинстанционния съд.
В
случая във въззивното производство няма спор между страните, относно наличието
на противоправно поведение на водача на застрахован в ответното дружество
автомобил, осъществено на 11.04.2017г. в следствие на което са били накърнени
телесната цялост, здраве и психично състояние на ищцата.
Причинените
увреждания са определени от районния съд, като леки със срок на възстановяване
30 дни.С оглед на представената медицинска документация и двете експертизи
следва, че в резултат на инцидента на ищцата са причинени –следните увреждания
– фрактура на костите на носа, контузно – разкъсна рана в областта на дясна
вежда, кръвонасядане около дясно око и контузия на главата, контузия на дясно
коляно и кръвонасядане на меки тъкани, контузия на глезенна става без фрактура.
Видно
от представените епикризи – настъпилите увреждания са наложили престой и
лечение в болница, извършени са били леки оперативни манипулации.След 02.05.2017г. ищцата е търсила медицинска помощ на 23.05.2017г., а
данни за оплаквания наложили медицинска консултация след тази дата липсват.Диагнозата
в епикриза по ИЗ №2792 относно фрактура
малеоли фибуле декстра – мала саната не е потвърдена от експертизите.
От
заключението на вещото лице следва, че средният срок за възстановяване от
уврежданията е около 30 дни, като през това време е имало болки и страдания,
като се очаква пълно възстановяване.В заключението не се споменава за друга
неблагоприятна последица върху здравето на ищцата, предвид наличните
здравословни проблеми.
Идентични
съображения е изложил и първоинстанционния съд.Здравословното състояние на
пострадалата, към датата на инцидента не е обсъдено от първоинстанционния съд, но поради липса на
доказателства, които да сочат, че процесните увреждания са рефлектирали
негативно върху съществуващ здравословен проблем – онкологично заболяване,
хипертония и оперирано сърце, като е
довело до влошаване на състоянието, такива обстоятелства не са основание за определяне
обезщетение в по- висок размер.
Дали
при тези увреждания, с посочения срок на възстановяване, при липса на данни за
влошаване на здравословно състояние на ищцата и свидетелски показания, че за
период около месец ищцата не е била в състояние да се обслужва сама и е била
подпомагане,естествения стрес и тревожност от нараняванията,цикатрикс обезщетението следва да бъде увеличено.На
първо място следва да се отбележи, че обезщетението ищцата е обосновала и с
твърдения за счупване на латералния малеол на дясна глезенна става, които не са
доказани – следователно няма как да бъде присъдено обезщетение в пълния
предявен размер.Според въззивния съд определеното обезщетение за наличните
увреждания, с оглед характера им – в това число споменава се счупване на носа,
като не е ясно как при счупване на носа може да настъпи пълно възстановяване,
болките , стреса, тревожност и неудобствата които е търпяла ищцата и липсата на
данни за влошаване на състоянието и към момента, обосновават извод, за
справедливо обезщетение в размер на 2500 лева.
Решението
следва да бъде отменено, в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 1000
лева до 2500 лева, а искът уважен.Върху тази сума следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от визирания в исковата молба начален момент –
03.01.2019г. до окончателното изплащане, при все , че данните за уведомяване на
застрахователя са от по- рано, а решението с което е присъдена лихва считано от
11.04.2017г. не е обжалвано.
Решението
следва да бъде потвърдено в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над
2500 лева до 8000 лева.
С
оглед изхода от спора на въззивницата следва да бъдат присъдена – съразмерно на
уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за производството
възлизащи на 153.12 лева, като съответна на уважения размер част от заплатена държавна
такса, възнаграждение за в.л. за въззивното производство (140.00 лева държавна
такса и 350.00 лева за в.л.).
На
основание чл.38, ал.2 вр. с чл.36, ал.2 ЗА на адв.Н. следва да бъде присъдено адв.възнаграждение
за въззивното производство възлизащо на 405.00 лева. За присъждането на
разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, следва да бъде установено, че
оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл.38,
ал.1 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,
ал.2 ЗА. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие в който да е посочено, че упълномощения адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1
ЗА, ( такъв е представен в първоинстанционното производство) като не е
необходимо страната предварително да установява и доказва съответното основание
за предоставяне на безплатна правна помощ, нито пък съдът е длъжен да
установява това обстоятелство /в този смисъл срвн. определение №319/09.07.2019
г. по ч.гр.д.№2186/2019 г. ВКС/. Споделяйки изразеното в определение № 138 от
12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о., ГК, становище “когато е представен договор за
правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. за процесуално представителство по граждански дела с
определен интерес, възнаграждението се определя с оглед уважената част на иска
на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения“ и доколкото в конкретния случай е налице
договор за правна защита и съдействие, който отговаря на горните изисквания,
обосноваващ с оглед уважения размер на иска заплащане на адв.възнаграждение в
размер на 405.00 лева за въззивното производство.Районният съд не се е
произнесъл по искането за заплащане на разноски.Въззивният съд не би могъл да
присъди за първи път адв.възнаграждение на адв.Н. за първоинстанционното
производство.
Ответникът
не е представил доказателства за направени разноски за възивното производството,
поради което такива не му се следват.Въззивният съд не би могъл да присъди за първи път адв.възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №260075 от 29.10.2019г. по гр.д.№2543/2019г. по описа на Районен
съд – Дупница, в обжалваната част, в която предявеният от Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
ЗД“Бул Инс АД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1407, обл.София, общ.Столична, район Лозенец, бул.“Джеймс
Баучер“№87 представлявано от законни представители Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.429, ал.1 КЗ и ч.477, ал.1 КЗ за сумата над 1000
лева до 2500 лева, претендирана като обезщетение, за претърпени от нея
неимуществени вреди, болки, страдания и неудобства в резултата на претърпяно от
нея на 11.04.2017г. ПТП свързано с
управление на лек автомобил марка „Москвич“, модел „412“, ДК№***** застрахован
по договор за задължителна застраховка“гражданска отговорност“, съгласно
застрахователна полица № BG 02116002458265 е отхвърлен, като неоснователен, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗД“Бул Инс АД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1407, обл.София, общ.Столична, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“№87 да
заплати на Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.432, ал.1 КЗ
вр. с чл.429, ал.1 т.1 и чл.477, ал.1 КЗ
сумата над 1000.00 лева до 2500.00 лева,
ведно със законната лихва от 03.01.2019г. , представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, болки, страдания и неудобства следствие
на причинените и при ПТП станало на 11.04.2017г. в гр.Дупница, свързано с
управление на лек автомобил марка „Москвич“, модел „412“, ДК№***** застрахован
по договор за задължителна застраховка“гражданска отговорност“, съгласно
застрахователна полица №BG 02116002458265 телесни
увреждания, както следва:фрактура на костите на носа, разкъсно – контузна рана
в областта на дясна вежда, кръвонасядане дясно око и контузия на главата,
контузия на дясно коляно и кръвонасядане на меките тъкани, контузия на дясна
глезенна става без фрактура.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260075 от 29.10.2019г. по гр.д.№2543/2019г.
по описа на Районен съд – Дупница, в обжалваната част, в която предявеният
от Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
ЗД“Бул Инс АД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1407, обл.София, общ.Столична, район Лозенец, бул.“Джеймс
Баучер“№87 представлявано от законни представители Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.429, ал.1 т.1
и чл.477, ал. КЗ е отхвърлен за сумата над 2500 лева до 8000 лева, претендирана
като обезщетение, за претърпени от нея неимуществени вреди, болки, страдания и
неудобства в резултата на телесни увреждания получени при ПТП станало на 11.04.2017г.
, свързано с управление на лек автомобил марка „Москвич“, модел „412“, ДК№*****
застрахован по договор за задължителна застраховка“гражданска отговорност“,
съгласно застрахователна полица № BG 02116002458265 –
посочени по горе, но включващи и фрактура
на дясна глезенна става е отхвърлен,
като неоснователен.
В
частта в която с решение №260075 от 29.10.2019г. по гр.д.№2543/2019г.
по описа на Районен съд – Дупница, ЗД“Бул Инс АД“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1407, обл.София, общ.Столична, район Лозенец,
бул.“Джеймс Баучер“№87 е осъдено да заплати на
Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 11.04.2017г. ,
ведно със законната лихва от 11.04.2017г. решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА
ЗД“Бул Инс АД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1407, обл.София, общ.Столична, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на Т.С.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** разноски за въззивното
производство възлизащи на 153.12 лева.
ОСЪЖДА
ЗД“Бул Инс АД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1407, обл.София, общ.Столична, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на адв.Н.Г.Н. на основание чл.38,
ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за
въззивното производство възлизащо на 405.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в 1- месечен срок от връчването му.
Председател:
Членове: