Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 18.11.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР Д.
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 1160 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 20.08.2018г., постановено по гр.д. № 58452/2015г. по описа
на СРС, ГО, 67 състав, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Й.Д.К.,
Р.Г.К. и Н.А. Б.на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1892.1073, находящ се в гр. София, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед №
18-14744/08.12.2014г. на Началник на ГГКК-София; с адрес на поземления имот:
гр. София, ул. „******; с площ: 2 154 кв.м.; с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, стар идентификатор: 68134.1892.283 и 68134.1892.284; номер по предходен
план: 3, квартал: 98, при съседи: поземлен имот с идентификатор
68134.1892.1074, поземлен имот с идентификатор 68134.1892.1077, поземлен имот с
идентификатор 68134.1892.1078, поземлен имот с идентификатор 68134.1892.808,
поземлен имот с идентификатор 68134.1892.282, поземлен имот с идентификатор
68134.1892.281, поземлен имот с идентификатор 68134.1892.1072, поземлен имот с
идентификатор 68134.1892.280, при следните дялове:
·
1/2
идеална част в режим на СИО за Й.Д.К. и Р.Г.К.;
·
1/2
идеална част за Н.А. Б..
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника Н.А. Б.,
в която са релевирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение. Конкретно се поддържа, че първоинстанционният съд не се е произнесъл
по релевираното възражение относно договора за покупко-продажба на имота, въз
основа на който ищците се легитимират като съсобственици на същия. Поддържат,
че праводателката на ищците е продала своята идеална част от имота без да е
спазена процедурата по чл. 33, ал. 2 от ЗС, поради което считат, че сделката е
незаконна. Предвид недействителността на тази сделка, се твърди, че ищците не
са придобили претендираните в производството права върху имота. Ето защо прави
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Р.Г.К. и Й.Д.К. са подали отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Излагат, че възражението по чл. 33, ал. 2 от ЗС е преклудирано, тъй като не е било своевременно заявено в първоинстанционното производство, поради което не следва да се разглежда от въззивния съд. Считат, че ответницата е имала друг ред за защита, а именно – предявяване на конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС в законоустановения срок. По същество излага становище за неоснователност на възражението, тъй като към момента на сключване на договора за покупко-продажба, ищците са били съсобственици на имота и в този случай ограничението по чл. 33 от ЗС е неприложимо. По изложените съображения правят искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищците твърдят, че са съсобственици с
ответницата на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1892.1073,
находящ се в гр. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК;
последно изменение със заповед № 18-14744/08.12.2014г. на Началник на
ГГКК-София; с адрес на поземления имот: гр. София, ул. „******; с площ:
2 154 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор:
68134.1892.283 и 68134.1892.284; номер по предходен план: 3, квартал: 98, при
съседи: поземлен имот с идентификатор 68134.1892.1074, поземлен имот с
идентификатор 68134.1892.1077, поземлен имот с идентификатор 68134.1892.1078,
поземлен имот с идентификатор 68134.1892.808, поземлен имот с идентификатор
68134.1892.282, поземлен имот с идентификатор 68134.1892.281, поземлен имот с
идентификатор 68134.1892.1072, поземлен имот с идентификатор 68134.1892.280,
при квоти, както следва: ½ ид. част за ищците в условията на СИО и
½ ид. част за ответницата. Сочат, че са придобили своята идеална част от
имота въз основа на две транслативни сделки – дарение и покупко-продажба от
предишния съсобственик – С.С.Б.. Твърдят, че съсобствеността при равни квоти
между тяхната праводателка и ответницата е възникнала въз основа на законово
наследствено правоприемство от Л.С.Б..
Ответницата е оспорила основателността на предявения иск при възражения,
че същият е предявен преждевременно – преди приключване на спор за собственост между
страните по отношение на част от процесния имот.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че въз основа на представените и неоспорени от страните писмени доказателства се установява по несъмнен начин възникналата в резултат на транслативни сделки съсобственост върху спорния имот, поради което е допуснал извършването на съдебна делба при претендираните квоти от по ½ ид. част.
В жалбата, с която е сезиран съдът, не се правят обосновани оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от установеното от СРС, като приложи закона, уреждащ спорното право.
С оглед изложеното на настоящия етап от производството е установено въз основа на приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, че в патримониума на наследниците на Л.С.Б.е възстановена по реда на ЗВСОНИ собствеността върху недвижим имот по стар кадастрален план с пл. № 3, полигон 6, м. „Килиите“, с площ от 1 251 кв.м. От представеното удостоверение за наследници от 06.04.2006г., издадено от Столична община, район Възраждане, се установява, че Л.Г.Б.е починала на 19.01.1987г., като е оставила за свои наследници Н.А. Б.– внучка, която наследява по право на заместване на своя баща А.С..Б., починал през 1985г. /съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗН/, както и син С.А.Б.. Приложеният протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.11.2003г. установява, чеС.А.Б. е починал през 2003г., като видно от саморъчно завещание от 05.10.2003г., обявено на 05.11.2003г. от нотариус В.Б., с рег. № 302 от НК с район на действие – СРС, същият е завещал своята ½ ид. част от процесния имот на дъщеря си С.С.Б.. Следователно, ответницата Н.А. Б.и С.С.Б.се легитимират като съсобственици на спорния имот при равни квоти от по 1/2 ид. част.
Не е спорно и обстоятелството,
че с договор за дарение от 15.05.2015г., обективиран в нотариален акт № 82, том
ІІ, рег. № 3916, дело № 231 от 2015г., С.С.Б.е дарила на Й.Д.К. и Р.Г.К. 1 % от
ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.1892.1073, находящ
се в гр. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно
изменение със заповед № 18-14744/08.12.2014г. на Началник на ГГКК-София; с
адрес на поземления имот: гр. София, ул. „******; с площ: 2 154 кв.м. С
договор за покупко-продажба от 15.05.2015г., обективиран в нотариален акт № 83,
том ІІ, рег. № 3918, дело № 232 от 2015г., С.С.Б.е продала на съсобствениците
си Й.Д.К. и Р.Г.К., 49 % ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.1892.1073, находящ се в гр. София,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със
заповед № 18-14744/08.12.2014г. на Началник на ГГКК-София; с адрес на
поземления имот: гр. София, ул. „******; с площ: 2 154 кв.м. Не е спорно,
че ищците са придобили идеалните части от имота по време на брака им, съответно
по силата на чл. 21, ал. 1 от СК по отношение на частта от собствеността,
предмет на сделките, е възникнала съпружеска имуществена общност.
Неоснователни са релевираните във въззивната жалба възражения относно действителността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот, сключен на 15.05.2015г., обоснован с нарушение на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗС. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение, а според ал. 2 от същата разпоредба, ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
На първо място следва да се посочи, че съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012г. на ВКС по тълкувателно дело № 5/2012г., ОСГК, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се простира само върху продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за съсобствеността лице. Такова изискване не съществува за желаещия да продаде частта си на друг от съсобствениците - в отношенията между съсобствениците разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение. В случай, че преди продажбата между съсобственика и външното за съсобствеността лице е сключен договор за дарение, то последното става съсобственик и впоследствие при извършване на продажба в отношенията между дарител и надарен не се прилага изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС.
Доколкото в случая се установи, че договорът за дарение на недвижим имот от 15.05.2015г. /обективиран в нотариален акт № 82, том ІІ, рег. № 3916, дело № 231 от 2015г./, е сключен преди договорът за покупко-продажба от 15.05.2015г. /обективиран в нотариален акт № 83, том ІІ, рег. № 3918, дело № 232 от 2015г./ което обстоятелство е изводимо от поредните номера на изготвените нотариални актове, и предвид задължителните разяснения в цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС, се налага еднозначен извод, че при извършването на продажбата в отношенията между дарител и надарен не се прилага изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС. В този смисъл релевираните доводи във въззивната жалба са неоснователни.
В допълнение на изложеното, следва да се посочи още, че по правило, собственик на идеална част от недвижим имот има основание да изкупи идеалната част, с която друг съсобственик се е разпоредил в полза на трето лице, след като тя е предмет на сделката за продажба. Нарушението на чл. 33, ал. 1 ЗС обаче не е в противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За тези случаи законът създава право на защита на съсобственика с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. Изкупуването е възможно по действителен, но не и при нищожен договор. При нищожен договор съсобственикът не може да упражни право на изкупуване, защото съсобственикът продавач остава собственик на своята част. Ето защо наведените от въззивницата възражения за недействителност на договора за покупко-продажба поради нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС са неоснователни и по същество.
От изложените обстоятелства следва извод, че процесният недвижим имот – предмет на иска за делба, е придобит от съделителите при реализирането на самостоятелни способи за придобиване на собственост върху идеални части от същия, а именно: съделителите Й.Д.К. и Р.Г.К. са станали титуляри в режим на СИО на правото на собственост върху ½ ид. част от поделяемия имот въз основа на две транслативни сделки – дарение и покупко-продажба, а съделителката Н.А. Б.е придобила ½ ид. част от имота по силата на законово наследствено правоприемство по право на заместване на своя баща А.С..Б., починал през 1985г. /съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗН/.
Въз основа на тези правни изводи настоящата инстанция счита, че предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде допусната делба на съсобствения имот между участващите по делото страни, при квоти, установени в обстоятелствената част на решението.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемите са поискали присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като с оглед изхода на спора такива се дължат. Следва да бъде посочено, че при наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. Правилото на чл. 355 от ГПК намира приложение само в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол. Доколкото между страните по делото е налице спор относно наличието на съсобственост и техните права, който е предмет на въззивното производство, отговорността за разноски следва да се разпредели съобразно общото правило на чл. 78 от ГПК.
По изложените съображения в полза на въззиваемите следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41651/20.08.2018г., постановено
по гр.дело № 58452/2015г. по описа на СРС, ГО, 67 състав.
ОСЪЖДА Н.А. Б.,
ЕГН **********,*** да заплати на Й.Д.К., ЕГН ********** и Р.Г.К., ЕГН **********,
и двамата с адрес ***, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 /триста/ лева - съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.