№ 366
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100900605 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на молителя “О И М Р.” ЕООД, ЕИК *******, за
откриване на производство по несъстоятелност на ответника “Е.У.Д.” ЕООД,
ЕИК *******, поради неплатежоспособност.
Молителят твърди, че има вземания към ответното дружество,
произтичащи от търговска сделка – договор за техническо обслужване и
ремонт от 01.11.2012 г. и допълнително споразумение от 21.01.2013 г. към
него, с което ответникът възложител е възложил на молителя изпълнител да
отговаря за експлоатацията и поддръжката на притежавания от ответника
ветрогенераторен парк в с. Сомовит, община Гурянци, област Плевен.
Твърди, че срещу възложеното ответникът се е задължил да му заплаща
възнаграждение, определено двукомпонентно – текущо (месечно) фиксирано
възнаграждение, определено на база разходите на изпълнителя, и плаващо
възнаграждение за приход, определено на 7% от нетния приход на
възложителя от произведената електроенергия, заплащането на което е
отложено във времето.
Твърди, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ
ответникът му дължи текущото фиксирано възнаграждение за месеците
декември 2021 г., януари и февруари 2022 г. по фактури №№ 103/05.01.2022
г., 104/31.01.2022 г. и 105/28.02.2022 г., т.е. от по 6 912 лева с ДДС всяка или
в общ размер на 20 736 лева с ДДС.
Твърди, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ е станало
предсрочно изискуемо и плаващото възнаграждение по чл. 6, ал. 1 от
1
допълнителното споразумение. Твърди, че на основание чл. 6, ал. 3, т. 4 от
допълнителното споразумение изискуемостта е настъпила на 01.09.2021 г. с
вписване в имотния регистър на възбрана под вх.рег. № 2020/01.09.2021 г.,
акт 62, том 1 на Служба по вписвания – Никопол, върху имоти №№
68045.144.7, 68045.147.24 и 68045.311.27, в които се намира ветрогенератора,
и имот № 68045.401.92, ведно с намиращия се в него команден център на
ветрогенераторния парк, състоящ се от три сгради. При условията на
евентуалност, ако това не бъде прието, твърди, че на основание чл. 6, ал. 3, т.
4 на основание чл. 6, ал. 3, т. 4 от допълнителното споразумение
изискуемостта е настъпила на 03.03.2022 г. с изявлението на възложителя
ответник за прекратяване на сключения между страните договор. Твърди, че
плаващото възнаграждение за периода от м. февруари 2013 г. до м. февруари
2022 г. вкл. е в размер на 915 177,67 лева без ДДС. Твърди, че същото е
изчислено за произведената електроенергия на база преференциалната цена за
произведена електрическа енергия от енергийния обект в размер на 191
лева/мВч, определена с решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДЕКВР.
Твърди, че върху плаващото възнаграждение се дължи годишна лихва в
размер на 15% съгласно чл. 6, ал. 2 от допълнителното споразумение, която за
периода от м. февруари 2013 г. до м. декември 2021 г. възлиза в общ размер
на 551 938,88 лева.
Твърди, че в случай, че бъде прието от съда, че договорът е прекратен
едностранно от възложителя с изявлението му от 03.03.2022 г. на основание
чл. 22, т. 3 от договора, то прекратяването е по причина на възложителя,
който в края на 2021 г. противоправно е привлякъл като свои служители
лица, които са били дългогодишни служители на молителя – В. Ц., Н.К. и
Н.П.. Твърди, че по този начин ответникът възложител е възпрепятствал
фактически изпълнителя да изпълни договора, а след сформирането от
изпълнителя на нов екип, за което е уведомен възложителят на 16.02.2022 г., е
възпрепятствал работата на екипа по изпълнение на договора. Твърди, че
поради това му се дължи неустойка по чл. 7, ал. 2 от допълнителното
споразумение за остатъчния период до изтичане на уговорения 25-годишен
срок на договора, т.е. до 01.11.2037 г. Твърди, че неустойката се изчислява на
база на средния месечен размер на възнаграждението по чл. 6, ал. 1 от
допълнителното споразумение за периода на действие на договора, т.е. до
03.03.2022 г., умножено по броя месеци от остатъчния период до изтичане на
уговорения срок по договора. Твърди, че в случая средното месечно
възнаграждение е 8 396,12 лева (общо възнаграждение от 1 915 177,67 лева,
разделено на изтеклите 109 месеци от договора). Твърди, че предвид броя на
месеците от остатъчния период от договора - 186 месеца, неустойката по чл.
7, ал. 2 от допълнителното споразумение възлиза общо на 1 561 679,32 лева.
Сочи, че уговорката между страните по чл. 22, т. 3 от договора за
прекратяване на същия без предизвестие е нищожна поради противоречие със
закона – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Молителят твърди, че съгласно последния заявен за публикуване ГФО
на ответното дружество – за 2020 г., задълженията на дружеството към
31.12.2020 г. възлизат на 15 230 хил. лева, а активите към същата дата – на
10 591 хил. лева.
Твърди, че ответното дружество има изискуеми задължения и към друг
кредитор, като същите са краткосрочни и за част от същите има издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
2
Молителят твърди, че ответното дружество е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като не може да изпълни изискуемо парично
задължение, каквито се явяват задълженията му към молителя по
гореописания договор и допълнително споразумение.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на
ответното дружество, да бъде определена началната й дата – 01.09.2021 г., да
бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде постановена обща
възбрана и запор върху имуществото му, да бъде насрочено първо събрание
на кредиторите и да бъде назначен временен синдик.
Молителят претендира направените по делото разноски.
Ответникът “Е.У.Д.” ЕООД подава отговор, в който оспорва молбата по
чл. 625 от ТЗ като неоснователна.
Излага доводи за недопустимост на молбата по чл. 625 от ТЗ, които
съдът намира, че са свързани с оспорване на активната материалноправна
легитимация на молителя, което касае основателността на молбата и се
разглеждат по съществото на спора. Ответникът оспорва твърденията на
молителя, че между страните е сключено допълнително споразумение към
договора за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г. Сочи, че между
двете дружества никога не е сключвано допълнителното споразумение от
21.01.2013 г. Сочи, че ако такова е сключено от управителя Д.М. който е и
едноличен собственик на капитала на самото дружество молител “О И М Р.”
ЕООД, то това е извършено след 24.11.2014 г., т.е. след освобождаването на
същия като управител на ответното дружество “Е.У.Д.” ЕООД. Сочи, че така
посоченото допълнително споразумение е подписано от лице без
представителна власт за “Е.У.Д.” ЕООД и не обвързва ответното дружество.
Ответникът оспорва допълнителното споразумение и като антидатирано
и сочи, че е създадено с цел да се обремени ответното дружество с огромни
финансови задължения. Сочи, че към посочената дата в допълнителното
споразумение (21.01.2013 г.) не е бил изтекъл срокът за гаранционна
поддръжка на трите броя ветрогенератори, изтичащ към м. април 2015 г., и
допълнителното споразумение се явява безпредметно преди тази дата. Сочи,
че клаузите на споразумението са извънредно необичайни, тъй като
предвижда ответното дружество да сподели с трето лице значителна част от
приходите си в замяна на рутинни услуги по поддръжка и ремонт, чиято
пазарна стойност е незначителна спрямо такова извънредно възнаграждение.
Сочи, че гореизложеното е относимо и към продължения със споразумението
срок до 01.11.2037 г., като оспорва срокът на договора да е удължаван.
Сочи, че възнаграждението на молителя по договора от 01.11.2012 г. е
въз основа на извършените дейности, които се одобряват от ответника. Сочи,
че същото се изчислява въз основа на реално извършените разходи от
молителя по изпълнение на договора.
Сочи, че аргумент за антидатиране на допълнителното споразумение е и
клаузата на чл. 6, ал. 2 от същото относно приоритетното изплащане на
посочена инвестиция, като такова решение е взето от съдружниците на МВ
ЕП Р. И.Л., Кипър, на 29.10.2014 г., а не към датата на допълнителното
споразумение от 21.01.2013 г.
Сочи, че такова допълнително споразумение, което представлява
значителен финансов ангажимент, не е представено от управителя на “Е.У.Д.”
ЕООД - Д.М. и пред “Юробанк България” ЕАД при сключването на договор
3
за предоставяне на инвестиционен кредит № 110-360/24.07.2013 г.
Сочи, че такова допълнително споразумение не е представяно от
управителя Д. М. нито в счетоводството на ответника, нито на адвоката на
дружеството. Не е представяно и от управителя в онзи период Г. А. и в
счетоводството на самото дружество молител “О И М Р.” ЕООД, нито в
периода м. юни 2014 г. м. декември 2021 г. на управителя В. Ц..
При условията на евентуалност, ако се приеме, че допълнителното
споразумение е подписано на посочената дата - 21.01.2013 г., то ответникът
оспорва същото като недействително на основание чл. 40 от ЗЗД поради
действия на управителя във вреда на “Е.У.Д.” ЕООД. Сочи, че към 21.01.2013
г. управител на ответното дружество “Е.У.Д.” ЕООД е Д.М. който е
едноличен собственик на капитала и на самото дружество молител “О И М Р.”
ЕООД и е договарял във вреда на ответника, като е уговорил обременителни
задължения за ответното дружество при липса на насрещни задължения на
молителя. Сочи, че такива са плаващото възнаграждение в процент от нетния
приход от произведената от ветрогенераторен парк Сомовит електроенергия,
което не е базирано на стойността на предоставените от “О И М Р.” ЕООД
услуги; продължаване на срока на договора от такъв за не повече от 12
години, на такъв от 25 години, гарантиран с неустоечни клаузи и надвишаващ
пълния полезен живот на вятърните турбини; годишна лихва от 15% върху
плаващото възнаграждение, която е дължима и за период, когато самото
възнаграждение не е било начислено; неустойка за пропуснати ползи за
остатъчния период на договора, изчислена върху средния размер на
плаващото възнаграждение.
При условията на евентуалност ответникът прави възражение за
нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от допълнителното споразумение
касателно лихвата от 15% и съответно на клаузата на чл. 7, ал. 2 от
допълнителното споразумение касателно неустойката, поради противоречие с
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Ответникът оспорва да са възникнали каквито и да било задължения по
такова допълнително споразумение – за плаващо възнаграждение, за лихва
върху плаващото възнаграждение и за неустойка. Оспорва същите и по
размер.
Сочи, че договорът от 01.11.2012 г. е надлежно прекратен от “Е.У.Д.”
ЕООД на основание чл. 22, т. 3 от същия, считано от 23.02.2022 г., поради
спиране от страна на “О И М Р.” ЕООД на изпълнението на задълженията му
от началото на м. януари 2022 г. Оспорва доводите на молителя за нищожност
на клаузата на чл. 22, т. 3 от договора, предвиждаща едностранно разваляне
на договора от изправната страна, ако насрещната страна неоправдано не
изпълнява или забавя изпълнението на поетите задължения.
Сочи, че ответното дружество е сключило трудови договори с В. Ц.,
Н.К. и Н.П. по тяхна инициатива, след като същите са го уведомили за вече
прекратените трудови договори с молителя. Сочи, че молителят не е
разполагал с обучен екип, за да осъществява техническо обслужване и ремонт
на оборудването на ответника. Сочи, че при тези обстоятелства “Е.У.Д.”
ЕООД е следвало да предприеме спешни мерки, за да гарантира безопасната
експлоатация на ветрогенераторен парк Сомовит, като наеме квалифициран
персонал. Сочи, че ответното дружество е изправна страна по договора. Сочи,
че от началото на м. януари 2022 г. молителят е бил в неизпълнение на
4
задълженията си. Сочи, че това се установява и от писмото на молителя за
сформиран нов екип, който обаче не бил обучен и се състоял от лица, които
не разполагат с необходимата квалификация, което е нарушение на
разпоредбите за експлоатация на инсталации за производство на
електроенергия и би довело до рискове за живота им и за самото оборудване.
Сочи, че ответното дружество е изплатило на молителя всички дължими
възнаграждения по договора, като от началото на м. януари 2022 г. молителят
не е извършвал услуги за ответното дружество и не му се дължат
възнаграждения за м. януари и м. февруари 2022 г.
Ответникът оспорва твърденията, че ответното дружество е
неплатежоспособно. Оспорва и посочените от молителя дати на
неплатежоспособност – 01.09.2021 г., съответно 03.03.2022 г.
Описва възникнали между Д. М. и М.Я. отношения относно инвестиции
в Република България.
В определение от 30.05.2022 г. съдът е посочил, че изложените от
ответника доводи относно договор за заем от 12.12.2012 г. не следва да бъдат
обсъждани, тъй като същите не са заявени във връзка с възражение за
прихващане и се явяват ирелевантни за предмета на настоящото дело.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото e представен от молителя “О И М Р.” ЕООД договор за
техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., сключен между ответника
“Е.У.Д.” ЕООД, като възложител, и молителя, като изпълнител, по силата на
който възложителят е възложил на изпълнителя срещу възнаграждение да
извършва ежедневно експлоатационно наблюдение и периодично техническо
обслужване (чл. 1, т. 1), както и извънредни ремонти по указания на
възложителя (чл. 1, т. 2), на оборудването, разположено в поземлени имоти с
кадастрални номера 68045.144.7, 68045.147.24 и 68045.311.7 от землището на
с. Сомовит, община Гулянци, област Плевен, включително на подземните
свързващи кабели 20 киловолта, разположени между горецитираните
поземлени имоти.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора от 01.11.2012 г., за възложените
работи по чл. 1, ал. 1 възложителят ще заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 2 000 евро на месец без ДДС, което се изплаща
не по-късно от десетия ден от месеца, в който този договор е в сила.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора, за възложените работи по чл. 1, т. 2
възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение, чийто размер, начин и
срокове на плащане се договарят във всяко отделно допълнително
споразумение касателно повредата по чл. 16, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от договора, уговореното в ал. 1 възнаграждение
ще се актуализира ежегодно с размера на инфлацията, съгласно данните на
Националния статистически институт на Република България.
Съгласно чл. 21 от договора, същият се сключва за срок от 12 години.
Представено е и Приложение № 1 към договора.
5
Представено е от молителя допълнително споразумение от 21.01.2013 г.
към договор за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., сключено
между “Е.У.Д.” ЕООД, чрез управителя Д.М. като възложител, и “О И М Р.”
ЕООД, чрез управителя Г. А., като изпълнител, с което страните се съгласяват
да допълнят дефиницията “оборудване” с посочени компоненти.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от допълнителното споразумение, страните
се съгласяват, че възнаграждението по чл. 17, ал. 1 от договора съставлява
текущо фиксирано възнаграждение, определено на база разходи, като
размерът от 2 000 евро без ДДС е определен на база оценените разходи за
труд и работна заплата, за осигуровки и за съпътстващи транспортни,
консумативни и др. административни разходи за един ръководител на екип с
нетна заплата 1 200 лева и двама членове на екипа с нетна заплата по 800 лева
всеки.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от допълнителното споразумение, във връзка с
увеличаване на работите, възложени съгласно чл. 1, т. 1 от договора, така
както е допълнен с чл. 1 от допълнителното споразумение и поемането на
отговорността по чл. 4 от това допълнително споразумение, възложителят
дължи на изпълнителя допълнително плаващо възнаграждение за приход в
размер на 7% от нетния приход от произведена от Ветногенераторен парк
Сомовит електроенергия за времето на действие на договора.
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 4 от допълнителното споразумение, плаващото
възнаграждение за приход става предсрочно изискуемо на по-ранната дата на
настъпване на следното условие: предприемане на действия по принудително
изпълнение за удовлетворяване задължения на възложителя чрез насочване
върху активи на Ветногенераторен парк Сомовит.
В чл. 6, ал. 2 от допълнителното споразумение е уговорено, че върху
плаващото възнаграждение се дължи годишна лихва от 15% за периода, в
който не е било начислено, считано от края на годината, за която се отнася.
Начисляването на плаващото възнаграждение годишно продължава ежегодно
към края на съответната финансова година и приключва към датата на
прекратяване на договора.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от допълнителното споразумение, във връзка с
увеличаване на работите, възложени съгласно чл. 1, т. 1 от договора, така
както е допълнен с чл. 1 от допълнителното споразумение и поемането на
отговорността по чл. 4 от това допълнително споразумение, страните
предоговарят срока на договора по чл. 21 от същия на 25 години, както и
отменят възможността по чл. 22, т. 1 от договора за предсрочно прекратяване
на същия с шестмесечно писмено предизвестие от страна на възложителя.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от допълнителното споразумение, в случай, че по
причина у възложителя действието на договора бъде предсрочно прекратено,
същият дължи на изпълнителя неустойка за пропуснати ползи за остатъчния
период до изтичане уговорения срок на договора, в размер, изчислен като
произведението от средния месечен размер на възнаграждението по чл. 6, ал.
1 от допълнителното споразумение за периода на действие на договора и броя
месеци от остатъчния период до изтичане на уговорения срок.
Представени са от молителя “О И М Р.” ЕООД издадени от него на
“Е.У.Д.” ЕООД фактури №№ **********/05.01.2022 г. (текущо фиксирано
възнаграждение за м. 12.2021 г.), **********/31.01.2022 г. (текущо
фиксирано възнаграждение за м. 01.2022 г.) и **********/28.02.2022 г.
6
(текущо фиксирано възнаграждение за м. 02.2022 г.), всяка една на стойност
от 6 912 лева с ДДС.
Представено е от ответника платежно нареждане от 09.09.2022 г. за
плащане на сума по фактура № 103/05.01.2022 г.
Представени са от ответника фактури №№ **********/04.12.2013 г.,
*********/14.08.2014 г., **********/13.05.2015 г., **********/05.02.2016 г.,
**********/14.08.2017 г., **********/14.08.2018 г., **********/13.06.2019 г.,
**********/28.04.2020 г. и **********/16.11.2021 г., издадени от “О И М Р.”
ЕООД на “Е.У.Д.” ЕООД съгласно договора.
Представено е от ответника уведомление, отправено от “Е.У.Д.” ЕООД
и връчено на “О И М Р.” ЕООД по пощата на 24.02.2022 г., с което прекратява
договора за техническо обслужване и ремонт без предизвестие, на основание
чл. 22, т. 3 от същия, тъй като, считано от 05.01.2022 г., изпълнителят е
преустановил извършването на услугите по договора и не се е свързал с
представител на възложителя. Уведомлението е изпратено и чрез нотариална
покана, връчена по реда на чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК на 30.03.2022
г.
Представен е от молителя приемо-предавателен протокол между “О И
М Р.” ЕООД и служителя на това дружество Н.П..
Представен е от ответника договор за техническо обслужване от м.
05.2017 г., сключен между “Е.У.Д.” ЕООД, като клиент, и М.Я. С.Е.Г.Л. –
Китай, като доставчик.
Представено е от молителя искане за вписване на възбрана с изх. №
9036/30.08.2021 г. по изпълнително дело № 20219050400863 по описа на ЧСИ
П.П., с район на действие – ОС Плевен. Представена е и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена на 02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 40300/2021 г. на СРС, 24 състав, с
която е разпоредено “Е.У.Д.” ЕООД да заплати на заявителя М.Я. У.П. И.,
сумата от 500 000 евро – главница с падеж 14.06.2021 г. по договор за
уреждане на задължения от 17.05.2021 г., ведно със законна лихва от
08.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 000 000 евро – главница
с падеж 14.06.2021 г., неплатени задължения по договора от 17.05.201 г.,
ведно със законна лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането,
държавна такса в размер на 52 605 лева.
Представен е и горецитираният договор за уреждане на задължения
между М.Я. У.П. И. – Хонг Конг, като кредитор, и “Е.У.Д.” ЕООД, като
длъжник.
Представен е и Анекс № 1 от 23.08.2022 г. към договор за уреждане на
задължения, сключен между М.Я. У.П. И. – Хонг Конг, като кредитор, и
“Е.У.Д.” ЕООД, като длъжник, с който се продължава срока за пълно
погасяване на текущите неплатени задължения до 31.07.2024 г. при условията
на анекса. Представено е и Приложение А към анекса.
Представено е от молителя споразумение № 1/20.12.2018 г. за
прекратяване на договор за изкупуване на електрическа енергия №
260/27.06.2012 г., сключено между “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, като
купувач, и “Е.У.Д.” ЕООД, като продавач, с което във връзка с §68, ал. 9 от
ПЗР на ЗИДЗЕ, както и на чл. 24 от договора, страните изпълняват
задълженията си по чл. 24 от него за привеждане на търговските си
7
взаимоотношения в съответствие с влезлите в сила изменения в действащото
приложимо законодателство, считано от 01.01.2019 г.
Представен е също договор за компенсиране с премии от 31.10.2018 г.,
сключен между Фонд “Сигурност на електроенергийната система” и “Е.У.Д.”
ЕООД, като призводител.
Представен е от ответника договор за предоставяне на инвестиционне
кредит № 100-1360/24.07.2013 г., сключен между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД и “Е.У.Д.” ЕООД като кредитополучател, за предоставяне на кредит в
размер на 450 000 евро, с цел: финансиране и/или рефинансиране на разходи
и/или рефинансиране на вече извършени инвестиции по доставка,
изграждането, стартиране и експлоатация или доизграждане/обновяване на
проект “ВяЕЦ Сомовит”, състоящ се от три броя ветрогенератори с обща
мощност 4,5 MW, находящ се в землището на с. Сомовит, община Гулянци,
област Плевен. Представени са и Приложения № 1, № 2 и № 3 към този
договор.
Представени са Годишни финансови отчети на “Е.У.Д.” ЕООД за 2013
г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
Представени са и други счетоводни документи и справки за ответното
дружество.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото
служебно извършена справка чрез отдалечен достъп от електронната система
ИКАР – Имотен регистър за цялата страна по партидата на “Е.У.Д.” ЕООД, от
която се установява, че има вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана и е
представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка от
централната база на АИС КАТ (настояща и бивша собственост) за МПС, от
която е видно, че към 04.05.2022 г. няма данни за регистрирани МПС на
“Е.У.Д.” ЕООД.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
НАП и представена информация, че няма наложени обезпечителни мерки
и/или започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу
имуществото на “Е.У.Д.” ЕООД.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното
дружество “Е.У.Д.” ЕООД по делото е изслушано, оспорено в отделни части
от ответника и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
депозирано на 27.06.2022 г. Вещото лице дава заключение за структурата на
активите и пасивите на ответното дружество и изчислява показателите за
ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на
ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
нетекущите активи на дружеството за анализирания период са дълготрайните
материални активи, които към 31.12.2016 г. са на стойност от 10215 хил. лева,
представляващи 74,0% от сумата на актива; към 31.12.2017 г. са на стойност
от 9257 хил. лева, представляващи 70,4% от сумата на актива; към 31.12.2018
г. са на стойност от 8907 хил. лева, представляващи 72,2% от сумата на
актива; към 31.12.2019 г. са на стойност от 7878 хил. лева, представляващи
67,5% от сумата на актива; към 31.12.2020 г. са на стойност от 6852 хил. лева,
представляващи 64,7% от сумата на актива; към 31.12.2021 г. са на стойност
8
от 5825 хил. лева, представляващи 61,5% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи са вземанията на дружеството, които към 31.12.2016 г.
са на стойност от 1663 хил. лева, представляващи 12,0% от сумата на актива;
към 31.12.2017 г. са на стойност от 2032 хил. лева, представляващи 15,4% от
сумата на актива; към 31.12.2018 г. са на стойност от 2113 хил. лева,
представляващи 17,1% от сумата на актива; към 31.12.2019 г. са на стойност
от 2130 хил. лева, представляващи 18,3% от сумата на актива; към 31.12.2020
г. са на стойност от 2147 хил. лева, представляващи 20,3% от сумата на
актива; към 31.12.2021 г. са на стойност от 2321 хил. лева, представляващи
24,5% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткосрочните задължения на дружеството за анализирания период са
задължения към предприятия от група, както следва: към 31.12.2016 г. са на
стойност от 10348 хил. лева, представляващи 75,0% от сумата на пасива; към
31.12.2017 г. са на стойност от 9718 хил. лева, представляващи 73,9% от
сумата на пасива; към 31.12.2018 г. са на стойност от 9793 хил. лева,
представляващи 79,4% от сумата на пасива; към 31.12.2019 г. са на стойност
от 9539 хил. лева, представляващи 81,7% от сумата на пасива; към 31.12.2020
г. са на стойност от 8880 хил. лева, представляващи 83,9% от сумата на
пасива; към 31.12.2021 г. са на стойност от 8561 хил. лева, представляващи
90,4% от сумата на пасива.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено финансово и икономическо
състояние на дружеството.
Вещото лице посочва, че при изчисляване на коефициентите за
ликвидност дългосрочните задължения в баланса към 31.12.2021 г. са
класифицирани като краткосрочни, тъй като съгласно договор за уреждане на
задълженията, сключен между ответник и кредитора М.Я. У.П. (И.)
Ко.Лимитид, Сингапур, са установени вземания на кредитора в общ размер на
5 665 080 щатски долара и 2 332 475 евро, с падеж на вноските – 14.06.2021 г.,
31.08.2021 г. и 31.12.2021 г. и окончателно погасяване вкл. неплатените лихви
– 01.07.2022 г. Отчитайки това квалифициране на дългосрочните задължения,
вещото лице изчислява стойности на коефициента на обща ликвидност, както
следва: 0,1898 за 2016 г., 0,2486 за 2017 г., 0,1549 за 2018 г., 0,2036 за 2019 г.,
0,2063 за 2020 г. и 0,2099 за 2021 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между
бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с
референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. При горепосочената корекция
вещото лице изчислява, че този коефициент в случая е със следните
стойности: 0,1313 за 2016 г., 0,1825 за 2017 г., 0,0933 за 2018 г., 0,1416 за 2019
г., 0,1392 за 2020 г. и 0,1822 за 2021 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна
стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период и при
горецитираната корекция вещото лице изчислява, че коефициентът на
9
незабавна ликвидност и съответно за абсолютна ликвидност са със следните
стойности: 0,1111 за 2016 г., 0,1219 за 2017 г., 0,0397 за 2018 г., 0,1011 за 2019
г., 0,1088 за 2020 г. и 0,0313 за 2021 г.
Вещото лице дава заключение, че достигнатите стойности на всички
коефициенти на ликвидност към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към
31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. са извън референтните
стойности.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват
финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на
финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над
единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на
задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от
кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента
на финансова автономност за ответното дружество: -0,2125 за 2016 г., -0,1882
за 2017 г., -0,2571 за 2018 г., -0,2888 за 2019 г., -0,3046 за 2020 г. и -0,3844 за
2021 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както
следва: -4,7068 за 2016 г., 5,3149 за 2017 г., -3,8888 за 2018 г., -3,4628 за 2019
г., -3,2830 за 2020 г. и -2,6012 за 2021 г.
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на финансова
автономност към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към
31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. има отрицателна стойност и отразява
декапитализиран собствен капитал и зависимост от кредиторите. Вещото
лице дава заключение, че тъй като предприятието на “Е.У.Д.” ЕООД е
изградило притежаваната от него електроцентрала не със собствени средства,
а с финансиране от “М.Я. У.П. (И.) Ко.Лимитид” е нормално да се наблюдава
отрицателна величина на капитала, докато не бъде изплатено полученото
финансиране.
Вещото лице дава заключение, че за 2017 г. и 2020 г. дружеството е
реализирало печалба от дейността си. За финансовата 2016 г., 2018 г., 2019 г.
и 2021 г. не е успяло да генерира приходи от продажби, с които да възстанови
извършените разходи за дейността си, и отчетеният финансов резултат е
загуба.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г.,
към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. общата балансова
стойност на всички активи (дълготрайни и краткотрайни), притежавани от
ответното дружество, не са били достатъчни за покриване на всички негови
задължения (дългосрочни и краткосрочни). Вещото лице дава заключение, че
към 31.12.2021 г. всички активи са на стойност 9 466 хил. лева, всички
задълженията са 15 378 хил. лева, като недостигът е -5 912 хил. лева.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане от дружеството
за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка е извършено
на 19.06.2022 г. към доставчик “С.Е.” ЕООД по фактура №
**********/31.05.2022 г., с основание “Разходи за балансиране м.05.2022 г.”,
в размер на 7 824,91 лева. Последното плащане към НАП е извършено на
14.06.2022 г. с основание за плащане “ДДС м.05.2022 г.” в размер на 9 157,96
лева.
Вещото лице дава заключение, че най-старото изискуемо задължение на
10
ответното дружество към молителя е по фактура № **********/05.01.2022 г.
в размер на 6 912 лева с ДДС. Посочено е, че фактури №№
**********/05.01.2022 г., **********/31.01.2022 г. и **********/28.02.2022
г. не са осчетоводени в счетоводството на “Е.У.Д.” ЕООД.
Вещото лице посочва, че задълженията към НАП (данъчни и
осигурителни) са текущи и се плащат съобразно законоустановените срокове,
както и че при проверка по несъстоятелност от НАП, извършена за
проверяван период от 01.01.2017 г. до 28.02.2022 г., не са констатирани
несъответствия, свързани със счетоводното и данъчно законодателство.
Всички текущи задължения към контрагенти, данъчни задължения към
НАП/ДДС, ДДФЛ, социални осигуровки и др., както и към общините, са
плащани в пълен размер в законоустановените срокове.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2021 г. ответното
дружество отчита наличие на парични средства в банкови сметки в общ
размер на 481 хил. лева.
Вещото лице изчислява алтернативен вариант на коефициентите с
включване в пасива на баланса на ответното дружество към 31.12.2021 г. на
неосчетоводените задължения към молителя в общ размер на 3 074 хил. лева
(от които плаващо възнаграждение в размер на 929 хил. лева, лихви в размер
на 560 хил. лева и неустойка в размер на 1 585 хил. лева). При този
алтернативен вариант за 2021 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,1749,
коефициентът на бърза ликвидност е 0,1519, коефициентите на незабавна
ликвидност и на абсолютна ликвидност са 0,0261, коефициентът на
финансова автономност е -0,3204, коефициентът на задлъжнялост е -3,1211.
Вещото лице дава заключение, че размерът на плаващото
възнаграждение за приход по чл. 6, ал. 1 от допълнителното споразумение от
21.01.2013 г. към договора за текущо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., за
периода от м. февруари 2013 г. до м. февруари 2022 г., изчислено като 7% от
нетния приход без ДДС на “Е.У.Д.” ЕООД за произведена ел.енергия от
ветрогенераторния парк в с. Сомовит, възлиза на обща стойност от 928 981,77
лева.
Вещото лице дава заключение, че по чл. 6, ал. 2 от допълнителното
споразумение от 21.01.2013 г. размерът на вземанията за годишна лихва от
15% върху неначислените и дължими плаващи възнаграждения за периода м.
февруари 2013 г. - м. декември 2021 г. (на обща стойност от 803 994,91 лева),
възлиза на 560 452,57 лева, изчислена до 31.12.2021 г.
Съгласно изслушаното и прието допълнително заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, депозирано на 18.07.2022 г., за периода от м. април
2013 г. до м. февруари 2022 г. плаващото възнаграждение е в общ размер на
912 345,39 лева, а лихвата по чл. 6, ал. 2 от допълнителното споразумение
възлиза на 540 197,80 лева.
Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на “Е.У.Д.” ЕООД
не са налице осчетоводени задължения към молителя, на основание
процесното допълнително споразумение от 21.01.2013 г. Дава заключение, че
в счетоводството на “О И М Р.” ЕООД не са налице осчетоводени вземания
към “Е.У.Д.” ЕООД на основание допълнителното споразумение от
21.01.2013 г.
Вещото лице дава заключение, че “Е.У.Д.” ЕООД и “О И М Р.” ЕООД
водят своето текущо счетоводство и изготвят финансовите си отчети в
11
съответствие с изискванията на българското търговско и счетоводно
законодателство. Дава заключение, че ако са съществували задължения на
“Е.У.Д.” ЕООД, респективно вземания на “О И М Р.” ЕООД по
допълнителното споразумение, то е следвало да бъдат издадени съответните
първични счетоводни документи – фактури, и същите да бъдат отразени в
счетоводните регистри и финансови отчети на всяко от двете дружества към
датата на тяхното възникване и в ГФО за съответните отчетни години след
януари 2013 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. Й.,
депозирано на 01.09.2022 г. Вещото лице дава заключение, че за непълен
работен месец декември 2021 г. работните заплати на тримата служители,
включително със социалните осигуровки за сметка на работодателя “О И М
Р.” ЕООД, са в общ размер на 3780,14 лева, а за м. януари и м. февруари 2022
г. посочените лица не са били служители на “О И М Р.” ЕООД, поради което
няма начислени работни заплати и други разходи.
Вещото лице отново изчислява плаващото възнаграждение за посочен
период. Дава заключение, че неустойката за пропуснати ползи по чл. 7, ал. 2
от допълнителното споразумение за остатъчния период до изтичане
уговорения 25-годишен срок на договора, т.е. 01.11.2037 г., като произведение
от средния месечен размер на възнаграждението по чл. 6, ал. 1 от
допълнителното споразумение за периода на действие на договора
(22.02.2022 г./03.03.2022 г) и броя месеци от остатъчния период до изтичане
на уговорения срок, възлиза на 1 556 846,04 лева.
Вещото лице изчислява алтернативен вариант на плаващото
възнаграждение по чл. 6, ал. 1 от допълнителното споразумение за периода от
м. февруари 2013 г. до м. февруари 2022 г. вкл. (без ДДС и без разходите за
балансираща и реактивна енергия, и без 5% такса за Фонд сигурност на
електроенергиината система), като същото възлиза на обща стойност
744 394,69 лева. Вещото лице изчислява годишната лихва от 15% по чл. 6, ал.
2 от допълнителното споразумение за периода м. април 2013 г. – м. декември
2021 г., като същата възлиза на 463 597,42 лева. Изчислява размера на
неустойката за пропуснати ползи по чл. 6, ал. 1 от допълнителното
споразумение, като произведението от средния месечен размер на
възнаграждението по чл. 6, ал. 1 от допълнителното споразумение в размер
6 829,31 лв. (744 394,69 лева : 109 месеца = 6829,31 лева), за периода на
действие на договора (22.02.2022 г./03.03.2022 г) и броя месеци (186 месеца)
от остатъчния период до изтичане на уговорения срок - 01.11.2037 г., като
същата възлиза на 1 270 251,66 лева.
Вещото лице дава заключение, че за финансовите 2016 г., 2017 г., 2018
г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. разликата между приходите от оперативна дейност
и разходите за оперативна дейност (без начисланите амортизации), която
формира оперативна печалба на “Е.У.Д.” ЕООД, възлиза в общ размер на 4
886 хил. лева. Дава заключение, че приходите от оперативна дейност за
периода от м. януари до м. юли 2022 г. са в общ размер на 1 222 хил. лева,
разходите за оперативна дейност за същия период възлизат общо на 373 хил.
лева, оперативната печалба е в общ размер на 849 хил. лева.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. Й.,
депозирано на 03.10.2022 г. Вещото лице дава заключение, че с най-голям
12
относителен дял от нетекущите активи на дружеството за анализирания
период са дълготрайните материални активи, които към 31.12.2021 г. са на
стойност от 5825 хил. лева, представляващи 61,5% от сумата на актива; към
31.08.2022 г. са на стойност от 5143 хил. лева, представляващи 56,7% от
сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи са вземанията на дружеството, които към 31.12.2021 г.
са на стойност от 2321 хил. лева, представляващи 24,5% от сумата на актива;
към 31.08.2022 г. са на стойност от 2670 хил. лева, представляващи 29,5% от
сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
задълженията на дружеството за анализирания период са дългосрочните
задължения, както следва: към 31.12.2021 г. са на стойност от 15 223 хил.
лева, представляващи 160,8% от сумата на пасива; към 31.08.2022 г. са на
стойност от 14 407 хил. лева, представляващи 158,9% от сумата на пасива.
Вещото лице посочва, че при изчисляване на коефициентите за
ликвидност е съобразен анекс № 1 от 23.08.2022 г. към договор за уреждане
на задълженията от 17.05.2021 г., съгласно който датата на погасяване на
задълженията се удължава до 31.07.2024 г. Отчитайки това, вещото лице
изчислява стойности на коефициента на обща ликвидност е 0,2099 за 2021 г. и
15,6000 към 31.08.2022 г.; коефициентът на бърза ликвидност е 0,1822 за 2021
г. и 11,3400 към 31.08.2022 г.; коефициентите на незабавна ликвидност и на
абсолютна ликвидност са 0,0313 за 2021 г. и 5,2100 към 31.08.2022 г.;
коефициентът на финансова автономност е -0,3844 за 2021 г. и -0,3750 към
31.08.2022 г.; коефициентът на задлъжнялост е -2,6012 за 2021 г. и -2,6667
към 31.08.2022 г.
Вещото лице дава заключение, че с оглед изчислените коефициенти на
ликвидност по данни от баланса към 31.08.2022 г., краткотрайните активи са
достатъчни за изплащане на текущите задължения с наличните краткотрайни
активи на обща стойност 1 560 хил. лева (без вземанията от предприятия от
група 2057 хил. лева, които са със срок над 1 година), както и че ответникът е
в състояние да изплати изцяло краткосрочните си задължения, възлизащи на
100,00 хил. лева.
Вещото лице дава заключение, че към 31.08.2022 г. дружеството отчита
наличие на парични средства в банкови сметки в общ размер на 521 хил. лева
(520 448,74 лева).
По делото е изслушано, оспорено от молителя и прието допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. Й.,
депозирано на 05.12.2022 г., като вещото лице изчислява коефициентите за
ликвидност при включени задължения към молителя в различни варианти
към 31.08.2022 г. и към 30.09.2022 г. В това число е даден и вариант с
включени всички задължения към “О И М Р.” ЕООД (за плаващо
възнаграждение, лихва и неустойка) в общ размер на 3 009 хил. лева, като при
този алтернативен вариант коефициентът на обща ликвидност е 0,5018 към
31.08.2022 г. и 1,1955 към 30.09.2022 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. Й.,
депозирано на 10.02.2023 г., в който вещото лице изчислява алтернативен
вариант на коефициентите за ликвидност, при който плаващото
13
възнаграждение към молителя е без включен ДДС. При този алтернативен
вариант с включени всички задължения към “О И М Р.” ЕООД (за плаващо
възнаграждение без ДДС, лихва и неустойка) в общ размер на 2 508 хил. лева,
то коефициентът на обща ликвидност е 0,5982 към 31.08.2022 г. и 1,4186 към
30.09.2022 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебна техническо-документална експертиза на вещото лице Г. М., съгласно
което представените по делото електрофотографски копия на договор за
техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г., допълнително
споразумение от 21.01.2013 г. към договора с апостили и нотариални
удостоверения на копие от документ, приложени по делото от лист 556 до
лист 580, са идентични копия на представените от молителя нотариално
заверени преписи на договор за техническо обслужване и ремонт от
01.11.2012 г., допълнително споразумение от 21.01.2013 г. към договора с
апостили № 246153/1 и № 246153/2 от 31.05.2022 г. и нотариални
удостоверения на копията от документи.
При разпита допуснатия по искане на молителя свидетел Г. А., който е
бил управител на “О И М Р.” ЕООД до 2014 г., казва, че договорът между
страните и допълнителното споразумение от 21.01.2013 г. са подписани от
него, както и много други договори и споразумения, свързани с парк
Сомовит. Казва, че със споразумението се допълва останалата дейност, за
която е създадена “О И М Р.” ЕООД, а именно: да поддържа самия парк с
планирани и непланирани ремонти и да прави целия мониторинг,
включително поръчка на части и т.н. Казва, че след като напуснал “О И М Р.”
ЕООД, всички протоколи, договори, споразумения били оставени в офиса,
който се намира в с. Сомовит, и били предадени на Владимир Вълчев, който е
следващият управител на дружеството.
При разпита свидетелят В. Ц. казва, че от м. 12.2012 г. до м. 06.2014 г. е
бил техник “електрически централи и мрежи” в “О И М Р.” ЕООД, а от 2014 г.
до 2022 г. бил управител на това дружество, както и че от м. 01.2022 г. е
служител на “Е.У.Д.” ЕООД. Свидетелят Ц. казва, че в периода, в който е бил
управител на “О И М Р.” ЕООД, не му е известно да е имало подписано
допълнително споразумение към договора за техническо обслужване на
ветроцентралата, нито въобще да е имало такова допълнително споразумение.
Казва, че не са уговаряни от ответника да напуснат “О И М Р.” ЕООД, а
целият екип на “О И М Р.” ЕООД напуснали по собствено желание, като са
подали съответните молби.
При разпита свидетелката С.П. казва, че работи в “Е.У.Д.” ЕООД от
2013 г. и до момента, както и че е бивш счетоводител на “О И М Р.” ЕООД в
периода от 2012 г. до 01.01.2022 г. и срещу нея се води дело от “О И М Р.”
ЕООД. Казва, че като управител на “О И М Р.” ЕООД в периода от м. 11.2019
г. до м. 11.2021 г. не е виждала допълнително споразумение. Казва също, че
не е получавала такова допълнително споразумение и като действащ
счетоводител на Е.У.Д.” ЕООД, нито като счетоводител на “О И М Р.” ЕООД.
Останалите писмени доказателства, касаещи взаимоотношения между
ответника и трети за делото лица, както и други правоотношения между
страните, извън процесните по молбата по чл. 625 от ТЗ, съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
14
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от
ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния
съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, съответно да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а така установеното финансово-икономическо състояние да е
обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството –
длъжникът “Е.У.Д.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ,
предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца.
В производството по несъстоятелност на съда е възложено да събира
службено доказателства за финансово-икономическото състояние на
длъжника, но не и за вземанията на молителя, който следва да установи
твърдяното изискуемо и ликвидно вземане при условията на пълно и главно
доказване.
В случая съдът е сезиран с молба по чл. 625 от ТЗ от молителя “О И М
Р.” ЕООД, който твърди, че има вземания към ответното дружество,
произтичащи от договор за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012 г.
и допълнително споразумение от 21.01.2013 г. към него.
Следва да бъде преценено дали предявените с молбата по чл. 625 от ТЗ
вземания произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
15
както и дали са изискуеми. Съгласно нормата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ,
търговска е сделката, сключена от търговец и свързана с упражняването от
него занятие. Съгласно ал. 3 на чл. 286 от ТЗ, при съмнение се смята, че
извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Безспорно е,
че ответното дружество е търговец, поради което следва да се приеме, че е
налице субективният критерий по чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Следва да се изследва
дали е налице обективният критерий, за да се определи сделката като
търговска, т.е. същата да е част от упражняваната от търговеца дейност. В
случая гореописания договор е свързан с упражняваната от ответника
търговска дейност – експлоатация на притежаван енергиен обект
(ветрогенераторен парк), видно от вписания в Търговския регистър предмет
на дейност. С оглед на горното следва да се приеме, че процесната сделка е
свързана с упражняваното от ответното дружество занятие и има търговски
характер по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ.
Молителят претендира да има вземания от ответника за текущо
възнаграждение по договор за техническо обслужване и ремонт от 01.11.2012
г. за месеците декември 2021 г., януари и февруари 2022 г. по фактури №№
103/05.01.2022 г., 104/31.01.2022 г. и 105/28.02.2022 г., в общ размер на 20 736
лева с ДДС.
Въз основа на сключения между ответника, като възложител, и
молителя, като изпълнител, договор е възникнало правоотношение по договор
за услуга, като разновидност на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и
сл. от ЗЗД. Изпълнението на възложената работа и нейното приемане от
възложителя обуславят правото на изпълнителя да претендира съответното
договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма
предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на
изпълнителя за приетата работа. В случая молителят се е задължил да
извършва ежедневно експлоатационно наблюдение и периодично техническо
обслужване на оборудването на възложителя – ветрогенераторен парк
Сомовит.
От представеното от ответника уведомление, отправено от “Е.У.Д.”
ЕООД и връчено на “О И М Р.” ЕООД по пощата на 24.02.2022 г., се
установява, че договорът е прекратен, тъй като изпълнителят е преустановил
извършването на услугите по договора на основание чл. 22, т. 3 от същия,
считано от 05.01.2022 г. Не се установява от молителя по делото, че в този
период е налице изпълнение от негова страна на услугите по договора и
приемането му от възложителя, за да се претендира заплащането на текущото
възнаграждение за периода. Също така от допълнителното заключение на
ССчЕ от 01.09.2022 г. се установява, че за м. януари и м. февруари 2022 г.
посочените лица не са били служители на “О И М Р.” ЕООД, поради което
няма начислени работни заплати и други разходи.
Относно твърдяното вземане за м. декември 2021 г. по делото е
представено от ответника платежно нареждане от 09.09.2022 г. за плащане на
възнаграждението за м. декември 2021 г. по фактура № 103/05.01.2022 г. от
4 536,17 лева с ДДС (или 3 780,14 лева без ДДС), както е изчислено от вещото
лице Й. в допълнителното заключение на ССчЕ от 01.09.2022 г.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че са
неоснователни доводите на молителя, че уговорката между страните по чл.
22, т. 3 от договора за прекратяване на същия без предизвестие е нищожна
16
поради противоречие със закона – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, на основание чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, както и че договорът за техническо обслужване и
ремонт не е развален. В отклонение от нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, в чл.
22, т. 3 от процесния договор страните са постигнали договореност, че
договорът се прекратява без предизвестие, от изправната страна, ако
насрещната страна неоправдано не изпълнява или се забавя с изпълнението на
поети по договора задължения.
В Решение № 251/07.01.2013 г. по т.д. № 1002/2011 г. по описа на ВКС,
Т. К., ІІ Т.О. е даден отговор на поставения правен въпрос относно характера
на нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и за съотношението между договореното от
страните и установеното в посочената норма и по-конкретно – необходимо ли
е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при
сбъдване на които изправната страна може да развали договора. ВКС е приел,
че при отсъствие на императивни разпоредби относно развалянето на
предварителния договор за продажба на недвижим имот, страните са
свободни сами да определят условията, при които настъпва разваляне на
същия с едностранно волеизявление на изправната до неизправната страна, в
това число и да предвидят, че изявлението за разваляне може да бъде
отправено и поражда действие след изтичането на предварително определен
от тях срок след настъпване падежа на изпълнението, без да е необходимо
даването на допълнителен срок за изпълнение.
С оглед на цитираната практика на ВКС и доколкото в нормите,
уреждащи процесните правоотношения, не са налице императивни
разпоредби относно развалянето на такива договори, съгласно чл. 20а от ЗЗД
страните са свободни да уговорят ред за разваляне на сключен между тях
договор за техническо обслужване и ремонт без допълнителен срок за
изпълнение, какъвто е настоящият случай – в чл. 22, т. 3 от него. Твърденията
на молителя за нищожност на така уговорената клауза са неоснователни.
Възползвайки се от това свое право и като отчита неизпълнението на
изпълнителя по договора, възложителят ответник разваля договора на
основание чл. 22, т. 3 от същия без предизвестие, видно от уведомлението,
връчено на 24.02.2022 г. Същото следва да бъде затечено от съда, предвид
специфичния характер на договора, от една страна, и дейността на обекта на
ответното дружество – предмет на процесния договор, който обект е свързан с
енергийната система в страната. Доводите на молителя в молбата по чл. 625
от ТЗ и в молбата-становище от 26.05.2022 г., че причината за
възпрепятстване на изпълнението е поради напускане на управителя В. Ц. и
освобождаване на персонал на “О И М Р.” ЕООД, не могат да бъдат
споделени. Организирането на работата по процесния договор при
дружеството молител са вътрешноорганизационно въпроси, които не могат да
бъдат вменени в тежест на ответника. Поради горното съдът намира, че
горепосочените вземания не могат да послужат за материалноправна
легитимация на молителя по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество.
Молителят твърди също вземания по допълнително споразумение от
21.01.2013 г. към горецитирания договор за плаващото възнаграждение в
размер на 915 177,67 лева без ДДС по чл. 6, ал. 1 от допълнителното
споразумение за периода от м. февруари 2013 г. до м. февруари 2022 г. вкл.;
годишна лихва в размер на 15% върху плаващото възнаграждение съгласно
17
чл. 6, ал. 2 от допълнителното споразумение, която за периода от м. февруари
2013 г. до м. декември 2021 г. възлиза в общ размер на 551 938,88 лева;
неустойка в размер на 1 561 679,32 лева по чл. 7, ал. 2 от допълнителното
споразумение за остатъчния период до изтичане на уговорения 25-годишен
срок на договора, т.е. до 01.11.2037 г.
Съдът намира, че по делото ответникът не установява възраженията си
за антидатиране на допълнително споразумение от 21.01.2013 г. към
договора, доколкото не се доказа оспорването на направената нотариална
заверка на препис от израелски нотариус от 27.10.2013 г., както и че поради
това лицето, което го е подписало от името на ответното дружество, е
действало без представителна власт съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Макар че
буди основателно съмнение извършената нотариална заверка през 2013 г. и
заверката с апостил едва на 31.05.2022 г., т.е. девет години по-късно, както и
обстоятелството, че вземанията по допълнителното споразумение не са
осчетоводявани нито в счетоводството на молителя “О И М Р.” ЕООД, нито в
това на ответника “Е.У.Д.” ЕООД, след датата на споразумението - м. януари
2013 г. Съдът не кредитира показанията на свидетелите по делото, тъй като в
един или друг момент същите са били управители или съответно са
работили/работят в дружеството молител или ответното дружество, като това
обосновава извод за тяхната заинтересованост по делото.
При условията на евентуалност ответникът оспорва допълнителното
споразумение като недействително на основание чл. 40 от ЗЗД поради
действия на управителя Д. Ман във вреда на “Е.У.Д.” ЕООД, тъй като към
датата на споразумението - 21.01.2013 г. същият е и едноличен собственик на
дружество молител “О И М Р.” ЕООД. При служебно извършена справка в
Търговския регистър се установява, че Д. Ман е бил управител на “Е.У.Д.”
ЕООД в периода от 19.05.2011 г. до 24.11.2014 г., както и че същият е
едноличен собственик на капитала на “О И М Р.” ЕООД от 30.11.2012 г. до
настоящия момент.
За неуредено в Търговския закон случаи, какъвто е конфликта на
интереси при възможност управителят да се сговори с трето лице във вреда
на дружеството с оглед добросъвестната търговска практика, съгласно чл. 288
от ТЗ се прилагат правилата на ЗЗД. Поради това в случая е налице правна
възможност на основание чл. 288 от ТЗ вр. с чл. 40 от ЗЗД да се установи
недействителността на сделката от увреденото лице съгласно приетото в т. 3
от Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тъкл. дело № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС (така в Решение № 178/12.03.2020 г. по т.д. № 1991/2018 г. по
описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
В случая уговорените в допълнителното споразумение от 21.01.2013 г.
задължения за ответното дружество възложител са доста обременителни при
липса на промяна на насрещните задължения на изпълнителя. В основния
договор за техническо обслужване и ремонт, сключен между страните,
изпълнителят се е задължил да извършва ежедневно експлоатационно
наблюдение и периодично техническо обслужване на оборудването –
ветрогенераторния парк на възложителя. С допълнителното споразумение,
сключено едва няколко месеца по-късно, се конкретизират различните части
на оборудването, но не се възлагат по своята същност допълнителни дейности
на изпълнителя. За възложените дейности страните са уговорили заплащането
на текущо месечно възнаграждение с оглед извършената работа. С чл. 6, ал. 1
от допълнителното споразумение, наред с текущото месечно възнаграждение,
18
за същите дейности на изпълнителя се уговаря и плаващо възнаграждение в
размер на 7% от нетния приход на възложителя от произведена от
ветрогенераторния парк електроенергия за времето на действие на договора,
т.е. за 25 години. Срещу това плаващо възнаграждение не е уговорена някаква
допълнителна престация от страна на изпълнителя, различна от тази, за която
се дължи текущото месечно възнаграждение. С допълнителното споразумение
е уговорено и че върху плаващото възнаграждение ще се дължи
възнаградителна лихва от 15%, тъй като плащането му е отложено във
времето. Уговорената възнаградителна лихва надвишава по размер дори
законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въпреки че страните са
приели изначално да отложат плащането на плаващото възнаграждение и не
се касае за забава на възложителя. С допълнителното споразумение е
предвидено също, че при прекратяване на договора за техническо обслужване
и ремонт от възложителя, то последният ще дължи на изпълнителя и
неустойка за пропуснати ползи за остатъчния период до изтичане уговорения
срок на договора, в размер, изчислен като произведението от средния месечен
размер на възнаграждението по чл. 6, ал. 1 от допълнителното споразумение
за периода на действие на договора и броя месеци от остатъчния период до
изтичане на уговорения срок. С оглед на така уговорената неустойка в
действителност би се получило задължение за ответното дружество да
изплати плаващото възнаграждение за целия срок на договора, независимо от
прекратяването му от възложителя преди изтичането на срока на договора. С
допълнителното споразумение е увеличен и срокът на действие на договора
от 12 години на 25 години. Всички тези договорки водят до извод за
сключване на допълнителното споразумение изцяло във вреда на ответното
дружество възложител “Е.У.Д.” ЕООД, като ползите от споразумението са
само за молителя изпълнител “О И М Р.” ЕООД. Последното, без да престира
допълнителни услуги, освен уговореното изначално текущо възнаграждение
за поддръжка на оборудването, получава и плаващо възнаграждение от
нетния приход на възложител, възнаградителна лихва върху същото, която
надвишава дори законната лихва за забава, както и неустойка за
неизпълнение, която по своята същност осигурява заплащането на плаващото
възнаграждение и за оставащия период от договора, независимо от
прекратяването му от страна на възложителя. Предвид горното и с оглед
обстоятелството, че допълнителното споразумение е сключено от
възложителя “Е.У.Д.” ЕООД, чрез управителя Д.М. който е и едноличен
собственик на капитала на изпълнителя “О И М Р.” ЕООД, то е налице
недобросъвестност на лицата при сключването на допълнителното
споразумение. При сключването на допълнителното споразумение от
21.01.2013 г. е налице договаряне във вреда на представлявания “Е.У.Д.”
ЕООД, поради което е основателно възражението на ответника, че това
споразумение е недействително и не поражда целените с него правни
последици. Следователно, допълнителното споразумение не може да обвърже
ответника и в негова тежест не са възникнали претендираните от молителя
вземания за плаващо възнаграждение, за възнаградителна лихва върху
плаващото възнаграждение и за неустойка за пропуснати ползи.
За изчерпателност на изложението, дори и хипотетично да се приеме, че
допълнителното споразумение не е недействително по чл. 40 от ЗЗД, което
съдът не споделя с оглед изложените по-горе съображения, то нищожна
поради накърняване на добрите нрави е разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
допълнителното споразумение, която съдът изследва служебно поради
19
значението й за решаването на правния спор и доколкото нищожността
произтича пряко от сделката (съгласно приетото в Тълкувателно решение от
27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД установява като
нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави се
определят като морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Накърняване на добрите нрави в
обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато
начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с
обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския
оборот.
Както е посочено по-горе, в чл. 6, ал. 1 от допълнителното
споразумение от 21.01.2013 г. е уговорено за извършените услуги, наред с
текущото месечно възнаграждение, да се заплаща и плаващо
възнаграждението, което възлиза на 7% от нетния приход на възложителя от
произведената от ветногенераторния парк електроенергия за времето на
действие на договора, т.е. за 25 години. От една страна, е налице
несъответствие между престациите на двете страни – за едни и същи услуги
се дължи от възложителя едновременно плаващото възнаграждение и
текущото възнаграждение. От друга страна, размерът на плаващото
възнагрждение е обвързан с нетния приход на възложителя, без да се
обосновява причина изпълнителят да участва в приходите на възложителя от
дейността, без да поема насреща разходите от същата. Например, би било
реципрочно, ако с някаква технология на изпълнителя се повишава
ефективността на ветрогенераторния парк, и е уговорено изпълнителят да
получава процент от повишения приход в резултат на такава технология, но в
случая това не се твърди и не е налице. Следователно при така договерената
разпоредба на чл. 6, ал. 1 от допълнителното споразумение е уговорено
разместване на блага по недопустим начин в полза на молителя изпълнител
“О И М Р.” ЕООД за сметка на ответника “Е.У.Д.” ЕООД, поради което
същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.
26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Основателни са и възраженията на ответника, че клаузите на
допълнителното споразумение за възнаградителна лихва върху плаващото
възнаграджение (по чл. 6, ал. 2) и за неустойка (по чл. 7, ал. 2) са нищожни,
поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД.
Уговорената възнаградителна лихва от 15% годишно в чл. 6, ал. 2 от
допълнителното споразумение надвишава дори законната лихва за забава, и
се дължи, въпреки че страните изначално договарят отлагане на плащането на
плаващото възнаграждение. По този начин възложителят ще дължи като
възнаграждение на изпълнителя и лихва върху 7% от нетния приход, която
лихва надвишава по размер и законната лихва, дължима от неизрядния
платец. Поради това съдът намира, че е налице несъответствие между
престациите на страните, което нарушава добрите нрави, и разпоредбата е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Неустоечната клауза по чл. 7, ал. 2 от допълнителното споразумение
предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора се дължи неустойка
от възложителя за остатъчния период от действието на договора, изчислена
20
върху средномесечното плаващо възнаграждение до прекратяването.
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
В случая е налице несъответствие между договорената неустоечна
клауза и очакваните от неизпълнението вреди. Без да е налице насрещна
престация от страна на изпълнителя “О И М Р.” ЕООД, последното начислява
на възложителя неустойка за всички месеци от прекратяването на договора до
края на срока му, който срок е 25-годишен, в размер на средномесечното
плаващо възнаграждение до прекратяването на договора. Това води до
разместване на блага по недопустим начин в полза на изпълнителя за сметка
на възложителя ответник. С оглед на горното така уговорената неустойка
поставя ответника възложител в неравностойно положение спрямо молителя
изпълнител и би довела до неоснователно обогатяване на последния,
доколкото той би получил определена сума по допълнителното споразумение
към договора, без да е предоставил и съответно без да има задължение да
предостави насрещна престация. Неустойката излиза извън присъщите им
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
При така установеното гореописаните клаузи на допълнителното
споразумение не могат да породят целените с тях правни последици. От тях
не са възникнали твърдените вземания на молителя, които да послужат за
легитимирането му за подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество.
Предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице активна
легитимация на молителя по молбата по чл. 625 от ТЗ.
Липсва една от материалноправни предпоставки за уважаване на
молбата – молителят да е кредитор с изискуемо парично вземане,
произтичащо от търговска сделка. Предмет на установяване в производството
е не безспорността на вземанията, а тяхното съществуване и изискуемост,
което в случая не се установява по делото. Липсата на тази предпоставка
прави безполезно обсъждане на финансово-икономическото състояние на
ответника, тъй като двете предпоставки - наличието на вземане от парично
естество, което да е изискуемо и чийто източник са е търговска сделка, следва
да е в условие на кумулативност със състоянието на неплатежоспособност по
смисъла на чл. 608 от ТЗ. Съдът изследва финансовото състояние на
ответника единствено във връзка с твърдяното изискуемо вземане на
молителя, произтичащо от търговска сделка. Тогава когато не е установена
облигационна връзка по търговска сделка, включително когато сделката
страда от пороци, които я правят нищожна, или не е налице изискуемо
вземане на молителя, съдът е длъжен да отхвърли молбата, поради липсата на
задължителна материална предпоставка на закона (така в Решение № 134 от
08.12.2009 г. по т.д. № 141/2009 г. на ВКС, Т.К., I Т.О.).
21
За изчерпателност на изложението, дори и хипотетично да се приеме
наличие на материално-правна легитимация на молителя, което съдът не
приема по изложените по-горе съображения, то не са налице и останалите
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на ответното
дружество поради неплатежоспособност. От основното заключение на ССчЕ
от 27.06.2022 г. се установява, че коефициентът за обща ликвидност е извън
референтните стойности към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018
г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г., като вещото лице
посочва, че при изчисляване на коефициентите за ликвидност е отчело като
краткосрочни посочените в баланса на ответното дружество дългосрочни
задължения, тъй като съгласно договор за уреждане на задълженията,
сключен между ответник и кредитора М.Я. У.П. (И.) Ко.Лимитид, Сингапур,
са установени вземания на кредитора в общ размер на 5 665 080 щатски
долара и 2 332 475 евро, с падеж на вноските – 14.06.2021 г., 31.08.2021 г. и
31.12.2021 г. и окончателно погасяване вкл. неплатените лихви – 01.07.2022 г.
Съгласно допълнителното заключение на ССчЕ от 03.10.2022 г., при
изчисляване на коефициентите за ликвидност вещото лице е съобразило анекс
№ 1 от 23.08.2022 г. към горецитирания договор за уреждане на задълженията
от 17.05.2021 г., съгласно който датата на погасяване на задълженията се
удължава до 31.07.2024 г., като стойностите на коефициента на обща
ликвидност са 0,2099 за 2021 г. и 15,6000 към 31.08.2022 г. (т.е. над
референтната стойност от единица). Към 31.08.2022 г. се установява и
повишаване на стойностите на останалите коефициенти за ликвидност (бърза,
незабавна и абсолютна). От допълнителното заключение от 03.10.2022 г. се
установява също, че по данни от баланса към 31.08.2022 г. наличните
краткотрайни активи на ответника на обща стойност 1 560 хил. лева (без
вземанията от предприятия от група 2057 хил. лева, които са със срок над 1
година) са достатъчни за изплащане на текущите задължения. Съдът не
кредитира заключенията в частта, в която са включени и вземанията на
молителя по молбата по чл. 625 от ТЗ, тъй като такива изискуеми задължения
не се доказват по делото.
От събраните по делото доказателства и приетите основно и
допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че през целия анализиран период ответното дружество извършва търговска
дейност, като реализира приходи от дейността си – експлоатацията на
енергийния обект Ветрогенераторен парк Сомовит. Същото е генерирало
печалба от дейността си през 2020 г. и загуба през 2021 г. Дружеството
заплаща своевременно дължимите суми към НАП за публични задължения и
към контрагенти. Установява се от приетите заключения, че ответното
дружество отчита наличие на парични средства в банкови сметки, които към
31.12.2021 г. са в общ размер на 481 хил. лева и към 31.08.2022 г. са в общ
размер на 521 хил. лева. Към 31.08.2022 г., предвид предоговарянето на
плащането на задълженията към кредитора М.Я. У.П. (И.) Ко.Лимитид,
Сингапур, който е финансирал изграждането на енергийния обект, се отчита
значително подобряване на финансово-икономическото състояние на
ответното дружество. С оглед на горното и след съвкупния анализ на
събраните писмени доказателства и приетите заключения на ССчЕ се
установява, че затрудненията на ответника за извършване на плащанията
имат временен характер и съответно че същият разполага с достатъчно
22
имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на
кредиторите. Налице е и хипотезата на чл. 631 от ТЗ, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на молбата на “О И М Р.” ЕООД като
неоснователна.
При така установеното съдът намира, че не са налице изискуемите от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
“Е.У.Д.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
ответникът претендира разноски в общ размер на 51 477,54 лева, от които 1
250 лева – депозити за вещи лица и 50 227,54 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, платимо по банков път съгласно представеното
споразумение за предоставяне на правни услуги, и за плащането на което са
представени доказателства съгласно указанията, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
Молителят е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на ответника, което е основателно и следва да
бъде уважено. В случая минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 600 лева без ДДС съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата
редакция към датата на фактурата за правни услуги с №
**********/14.09.2022 г., т.е. изм. – ДВ, бр. 68 от 2020 г.), което се дължи за
осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност. При съобразяване на горното
съдът намира, че към датата на сключване на договора правилото на чл. 7, ал.
3 от същата наредба (в редакцията към сключването на договора – доп., ДВ,
бр. 84 от 2016 г.) за определяне на минималното адвокатско възнаграждение
на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за
несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в
етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го
фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност (така в Определение № 592 от 17.07.2014 г. по ч.т.д. №
1040/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.). С оглед на изложеното и при
съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение на ответника за един адвокат следва да бъде
определено и намалено на 1 500 лева без ДДС или 1 800 лева с ДДС, предвид
данните в представената към списъка фактура за начисляване на ДДС.
Искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за
горницата над тази сума до 50 227,54 лева не следва да бъде уважено.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски по делото пред СГС в общ размер на
3 050 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
23
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от “О И М Р.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Витоша”, ж.к. “Манастирски ливади”, ул. “*******6, против
“Е.У.Д.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район “Триадица”, ж.к. “*******”, бул. “*******,
молба с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на “Е.У.Д.” ЕООД, ЕИК *******, поради
неплатежоспособност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “О И М Р.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Витоша”, ж.к. “Манастирски ливади”, ул. “*******6, да заплати на
“Е.У.Д.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район “Триадица”, ж.к. “*******”, бул. “*******,
сумата от 3 050 лева (три хиляди и петдесет лева) – разноски по делото
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
24