№ 312
гр. Варна , 24.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901087 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба, инкорпорирана в частна жалба вх.№ 3930/ 01.03.2021г.,
подадена от „СОЧИ СТАР“ ЕООД, гр. Варна, с искане за изменение в частта за разноските
на постановеното по делото Определение № 125/03.02.2021 г., с което е прекратено
производството по делото, поради липса на правен интерес, като моли да не се присъждат
разноски в полза на ответната страна „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД, гр. Варна, тъй като такива
не са реално сторени, респективно присъдените разноски да бъдат намалени, поради тяхната
прекомерност.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД, гр.
Варна, чрез пълномощника адв. Д.В., с който насрещната страна моли постъпилата молба да
бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради релевиране на възражението за
прекомерност на разноските извън законоустановения срок. В условията на евентуалност
молбата се оспорва като неоснователна, с искане да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна.
Претенцията за разноски поначало следва да бъде заявена най-късно до края на последното
съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото /т. 11 от ТР № 6 от
06.11.2013 год. по тълк. д. № 6/2012 год. на ОСГТК, ВКС/. В случая, претенцията за
разноски е отправена с отговора на исковата молба и обхваща искането за присъждане на
разноски за това процесуално действие, както и за подаването на частна жалба срещу
определение № 358/24.08.2020 г. по ч.т.д.№ 120/2020 г. на ОС - гр. Добрич. След
приключване размяната на книжа съдът е прекратил производството по делото на осн. чл.
130 от ГПК с Определение № 125/03.02.2021 г., с което са присъдени и претендираните от
ответника „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД разноски. В срока за обжалване на прекратителното
определение ищецът е поискал изменението му в частта за разноските като е релевирал
възражение за тяхната прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Така направеното
възражение се преценява като своевременно по следните причини: Срокът в нормата на чл.
80 от ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания
на страните във връзка със спора по разноските, вкл. за възражението за прекомерност. За
последното сроковете, посочени в чл. 80 от ГПК, не се прилагат само когато страната,
поради развитието на процеса не е могла да предвиди крайния момент, до който да упражни
това свое право. Именно такъв е настоящия случай, тъй като поначало производството по
предявените искове предполага след приключване размяната на книжа и приемането им за
1
разглеждане делото да се насрочи в открито съдебно заседание, в което страните чрез
законните или процесуалните си представители да вземат участие и да изразят становище по
направените искания, вкл. исканията за присъждане на разноски, а в последното по делото
заседание, съответно да изразят крайното си становище по спора. Прекратяването на
производството, поради липса на интерес от предявения иск е развитие на процеса, което
осуетява тази възможност и няма как да бъде предвидено от която и да е от страните по
делото, за да се очаква същите към съответния момент на приключване на производството
да са формирали и заявили позицията си по претенцията за разноски, която от своя страна се
определя от обема извършени процесуални действия, който закономерно е различен в
различните етапи на производството. Поради тези съображения, настоящият състав приема,
както молбата за изменение на прекратителното определение, така и въведеното с нея
възражение за прекомерност за процесуално допустими.
Възникване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК е обусловено от следните
предпоставки: прекратяване на производството по делото, сторени разходи от ответника,
както и последният да не е дал повод с поведението си завеждане на делото, които в
настоящия случай са налице. Доводите на ищцовата страна, че от представените към
молбата за разноски доказателства не може да направи извод за реалното им извършване,
поради липсата на подпис на представител на ответното дружество са неоснователни. Видно
от представените договори за правна защита и съдействие, същите носят подписите на
упълномощения адвокат и на пълномощник на клиента, което е достатъчно в рамките на
формалната проверка за външна редовност на доказателствата, която съдът дължи при
произнасянето си по претенцията за разноски.
Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 03.09.2020 г. в
полза на адв. Д.В. е уговорено възнаграждение за изготвяне на частна жалба срещу
определение № 358/24.08.2020 г. по ч.т.д.№ 120/2020 г. на ОС - гр. Добрич в размер на 400
лева без ДДС, платимо в брой. Съгласно Договор за правна защита и съдействие от
19.11.2020 г. в полза на адв. Д.В. е уговорено възнаграждение за изготвяне на отговор на
искова молба в размер на 2 000 лева без ДДС, също платимо в брой. По силата на
тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
приеме, че разноските за претендираното адвокатско възнаграждение са реално сторени.
Направеното възражение за прекомерност се споделя отчасти от настоящия състав на
ВОС, тъй като между същите страни вече е проведено и приключило предходно
производство със сходен предмет, настоящото дело не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, а следва да се съобрази и обема на защита, осъществен от процесуалния
представител на ответното дружество „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД, който се изразява в
депозирането на отговор на исковата молба и отговор на ДИМ. Цената на предявения главен
иск за нищожност на договора за цесия, се определя от стойността му съгласно чл. 69, ал. 1,
т. 4 от ГПК (15 802.62 евро, съотв. 30907.24 лева), поради което приложима в случая е
разпоредбата на чл. 9, ал.1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., определяща
минимално възнаграждение за подаване на отговор на искова молба по дело с посочения
материален интерес в размер на 1 092.91 лева. Като отчита обема на извършени
процесуални действия по защита срещу предявените искове от процесуалния представител
на ответника, а именно подаването на отговор на исковата молба и на ДИМ и с оглед етапа
на който се е намирало производството към момента на неговото прекратяване, съдът
намира, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да се намали до 1 200 лева.
Що се отнася до претенцията за присъждане на извършените разноски по подаване на
частна жалба срещу определението на ОС – гр. Добрич в производството по допускане на
обезпечение на бъдещ иск, съдът намира за приложима разпоредбата на чл. 11 от Наредба,
съгласно която за частна жалба минималното възнаграждение е в размер на 200 лева, до
който следва да се намали и уважената претенция за разноски в тази й част.
2
С оглед горното молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на определението в
частта за разноските, присъдени в полза на ответника „ЗЛАТНА ПАЛМА“ ООД, чрез
тяхното намаляване, се явява основателна до посочените размери и като такава следва да
бъде уваженa като присъденото възнаграждение в общ размер на 2 400 лева бъде намалено
до 1400 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 125/03.02.2021 г., постановено по т.д. № 1087/2020 г. по
описа на ВОС в частта за разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на ответника „ЗЛАТНА
ПАЛМА“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, от 2 400 лева
/две хиляди и четиристотин лева/ на 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/, на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3