РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 203/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 и
92 от ЗЗД от страна на ищеца „АКПЗ”
ООД, представлявано от юрисконсулт Н.С.,
за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед №
802/06.12.2017 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
609/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да
заплати на ищеца в качеството му на цесионер:
1.1. равностойността на
заета сума (главница), дължима на основание чл. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за
паричен заем № 2683974/18.11.2016 г., сключен между "ИАМ" АД и
ответника, в
размер на 1 094,35 лв.;
1.2. възнаградителна лихва по
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 18.12.2016 г. - 14.09.2017 г., в
размер на 131,35 лв.;
1.3.
неустойка
по чл. 92 от ЗЗД, дължима съгл. чл. 4,
ал. 2 от договора, в
размер на 831,80 лв.
1.4. разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията, договорени на осн чл. 79 от ЗЗД в размер на 45,00 лв.;
1.5. законна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (31.10.2017 г.) до окончателното изплащане на
задължението;
1.6. Производството
е прекратено в частта на претендираната мораторна
лихва поради оттеглянето на иска (л.
26 и л. 29).
2. Твърди се, че на 18.11.2016 г. „ИАМ” АД било
сключило с А.Б.А. Договор за
паричен заем № 2683974/18.11.2016 г., с който договор дружеството й предоставило
кредит в размер на 1 500 лв., като заплати сумата в размер на 1 751,00 лв. в
едно с договорната лихва на 10 месечни погасителни вноски всяка в 175,10 лв.
3. На 30.01.2017 г. бил сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) между „ИАМ" АД и „АКПЗ“
ООД, по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на „АКПЗ” ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
4. Признава се, че по договора за паричен заем А.Б.А.
извършил плащания в общ размер на 884,00 лв. Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 14.09.2017 г. последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски са отдавна изтекли.
5. Ответникът А.Б.А., не е подала отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно
Разписката към Съобщение от 11.06.2018 г., исковата молба е получена чрез Ф. М.
А. на 14.06.2018 г., което налага извода, че едномесечният е изтекъл на 03.09.2018
г.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
6. На 08.11.2016 г. е сключен Договор за паричен заем № 2683974/18.11.2016 г., сключен между "ИАМ"
АД и ответника между „ИАМ” АД, в качеството му на
кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател (л. 7 и сл.). Със заетата сума - 1 500
лв., е съгл. чл. 3 от договора са
погасени остатъчните задължения по друг договор за заем (647,24 лв.), а
остатъкът е получен от ответника.
7. На 30.01.2017 г. е сключен Договор за цесия
(л. 14 и сл.) между „ИАМ” АД, в
качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер. Към
договора е изготвено Приложение № 1 от договора, в което са описани вземанията,
които се прехвърлят.
8. По делото е изслушана съдебна икономическа
експертиза, която е
установила размера на вземанията (л. 65 и
сл.).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
9. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага
разглеждането им по същество.
II.Относно
извършената цесия
10. Налице
е валидно сключен договор за потребителски кредит между „ИАМ” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в
качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил
задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия
състав по сключването на реалната сделка.
11. Установено
е също така, че между кредитодателя и ищеца е сключен договор за цесия.
12. Към исковата молба са представени три листа (л. 19 - 21), първият от които е озаглавен
„Приложение № 1 […] към
договор за прехвърляне на вземания...”
13. По
отношение на това доказателство съдът с Определение № 49/25.07.2018 г. е дал
изрични указания на ищеца, че не сочи доказателства за извършената цесия, като
му е указал, че да обявяването на
доклада по делото за окончателен в насроченото открито съдебно заседание следва
да представи в цялост препис от Приложение № 1 към договора за цесия (или да
представи оригинала за констатация).
14. Ищецът с молба вх. № 5448/19.09.2018 г.,
подадена по ел. поща (неподписана с ел. подпис) е помолил делото да бъде
разгледано в негово отсъствие, като посочил, че изпраща копие от приложението.
Такова обаче липсва във възпроизведените на
хартиен носител документи (л. 62,
63). Дори с тази молба приложението да беше представено, то не би могло да
бъде прието, тъй като не са спазени изискванията на чл. 184 от ГПК.
15. Приложение № 1 е получено, заверено съгл.
изискванията на ГПК, по пощенски път едва на 26.09.2018 г., след като съдът е
приключил съдебното дирене, както и устните състезания и е обявил, че ще се
произнесе с решение (на 20.09.2018 г.)
16. В резултат на пропуските на ищеца да допълни
делото своевременно с доказателствен материал съдът приема, че не може да се
установи дали процесните вземания са прехвърлени от кредитодателя на ищеца.
16.1.
Съгласно
договора за цесия вземанията следва да са описани подробно в Приложение № 1 към
договора. От гореописаните три страници (л.
19 - 21) първата и последната страница съдържат само първи (заглавен) ред
от таблица и подписи (респ. печат на последната страница). Втората страница (л. 20) освен първи (заглавен) ред от
таблица и подписи, съдържа допълнителен ред от таблицата (разположен в центъра
на страницата), на който са отбелязани имената на ответника и определени суми.
16.2.
При това
положение няма как да бъде направен извода, че трите страници представляват
един цял, немодифициран документ (или извлечение от такъв).
16.2.1. Ако се приеме, че съдържанието на
оригиналният документ и копията е идентично, то изявлението, инкорпорирано в
документа, остава неясно. В този случай първата и последната страница не
съдържат никакво волеизявление, а във втората са описани само данни за
ответника, чиито пореден номер обаче е (336 или 556). При това положение съдът
ще бъде обвързан да приеме, че Приложение № 1 от договора за цесия се състои
само от едно вземане с горепосочения пореден номер, което е в разрез с
правилата на формалната логика.
16.2.2. По аргумент от обратното, следва да се
приеме, че оригиналът от документа и представените копия от него не са
идентични, което обуславя извода, че заверката документа („вярно с оригинала”)
не отговаря на действителното фактическо положение.
16.3.
Същевременно
обаче в документа никъде не е отбелязано какво е естеството на промяната (напр.
заличаване, добавяне, корекция на данни), нито от кого е извършена промяната. Следователно
представените три страници представляват преправен или новосъздаден документ,
който не съответства на оригиналното съдържание на Приложение № 1 към договора
за цесия.
16.4.
Доколкото
именно Приложение № 1 от договора за цесия удостоверява обема на прехвърлените
права, то същият следва да бъде приобщен към доказателственият материал в
оригиналният му вид или поне да бъде представен за констатация в съдебно
заседание, след което да бъде върнат на ищеца. Въпреки изричните указания на
съда това не е строено в указания срок, поради което съдържанието на Приложение
№ 1 остава недоказано.
17. В обобщение съдът приема, че ищецът не доказал
фактите и обстоятелствата, от които произтича придобиването процесното вземане,
което обуславя отхвърлянето на исковете.
18. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от ищеца „АКПЗ” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, срещу ответника А.Б.А., с ЕГН **********,***, за установяване на вземанията на ищеца, предмет на Заповед № 802/06.12.2017 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 609/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница) по Договор за паричен заем № 2683974/18.11.2016 г., сключен между „ИАМ” АД и ответника, в размер на 1 094,35 лв. (хиляда деветдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки); възнаградителна лихва за периода: 18.12.2016 г. - 14.09.2017 г., в размер на 131,35 лв. (сто тридесет и един лева и тридесет и пет стотинки); неустойка, дължима съгл. чл. 4, ал. 2 от договора, в размер на 831,80 лв. (осемстотин тридесет и един лева и осемдесет стотинки); разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 45,00 лв. (четиридесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: