Решение по дело №1042/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател "ОВК Инженеринг – Пловдив, ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], ет.4, ап.12, представлявано от управителя С. З. З., чрез пълномощника си адв. В. З., обжалва Решение № 499 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 1302/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш Серия Г № 0055280 на ОД на МВР - Пловдив за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на "ОВК Инженеринг – Пловдив“ ООД, на основание чл.638 ал.4 във връзка с ал.1 т.2 във връзка с чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от с. к.

Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно, както и на потвърдения с него електронен фиш, като се излагат подробни съображения за маловажност на случая. Претендират се разноски по делото и за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна в производството – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Чрез процесуалния представител на ответника е депозирано становище по основателността на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнагражение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл. 348, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия състав и не следва да се повтаря. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил коректно събрания доказателствен материал и му е дал правилна и обективна оценка, като законосъобразно е счел, че е налице осъществено нарушение по Кодекса за застраховането, за което дружеството жалбоподател "ОВК Инженеринг – Пловдив“ ООД, законосъобразно е санкционирано с издадения електронен фиш, в качеството му на собственик на автомобила, с който е осъществено нарушението. Съдът е отчел, че наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в размер, съобразен с предвиденото в чл.638 ал.1 т.2 от КЗ. Изтъкнато е, че санкционната норма препраща към нарушението, извършено от собственик, какъвто безспорно е "ОВК Инженеринг – Пловдив“ ООД, предвид приложените по административната преписка документи на превозното средство, посочено в електронния фиш. Видно е и, че първоинстанционният съд е отговорил и на всички формулирани възражения от жалбоподателя в жалбата му срещу електронния фиш.

В сезиращата съда касационна жалба са развити единствено възражения за маловажност на случая.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Правилно и в съответствие със събраните писмени доказателства по делото – проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" по адм. преписка от делото на РС се установява, че сключената и важима от 01.06.2022 г. застраховка "ГО" е с начален час на покритие от 15:З0:00 часа на 01.06.2023 г. до 23:59:59 часа на 31.05.2024 г., за МПС с ДКН **** е прекратена на 01.06.2023 г. в 00:00:00 ч., а автомобилът е засечен с АТСС на 01.06.2023 г. в 14:40 часа на в гр. Пловдив, бул. "Санкт Петербург" срещу № 1, посока от запад към изток. Последното, както правилно е приел и РС, налага извод, че в деня и часа на установяване на нарушението, автомобилът, собственост на "ОВК Инженеринг – Пловдив“ ООД е управляван и не е имал сключена и действаща, валидна застраховка "ГО" за него. Последното сочи на виновно осъществен от водача състав на административно нарушение на нормата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, за което правилно е била ангажирана отговорността на водача/касатора.

В случая, районният съд правилно приема за установено, че нарушението, за което е санкциониран касатора е такова, за което с нормата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, на лице по чл.483 ал.1 т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева – за ЕТ и юридически лица. Според чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор. Според приетите по делото доказателства, касаторът е регистриран като собственик на автомобила посочен в ЕФ, по отношение на който автомобил не са ангажирани доказателства, че е спрян от движение. При това положение, за касатора, в качеството му на собственик на МПС, регистрирано в Р България и неспряно от движение, е налице задължение да сключи договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно изискването на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Съответно, неизпълнението на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е административно нарушение по чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, за което нарушение е предвидено наказание глоба в размер от 2000 лева.

От своя страна, чл.638 ал.4 от КЗ е категорична, че, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.

Съответна на закона е и преценката на РС – Пловдив, че в конкретния казус не са налице предпоставките, обуславящи приложението на чл.28 от ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, каквото е изискването според легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" по §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Всички доводи на касатора относно приложимостта на института по чл.28 от ЗАНН са от значение за определяне размера на наказанието, а не за неговата наказуемост. Но доколкото размерът на административното наказание, определен за нарушенията по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането е фиксиран от законодателя, то същият не подлежи на ревизиране от съда.

За пълнота и изчерпателност по възражението на касатора за маловажност на деянието, поддържано и пред първа съдебна инстанция, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. С други думи, целта на тази застраховка е да се осигури равна защита на всички пострадали лица. Сключването на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" има за цел да покрие отговорността на собствениците и водачите на моторни превозни средства за причинени от тях телесни увреждания и/или смърт, както и материални щети на трети лица при възникнали пътнотранспортни произшествия. Именно целта на изискването по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ предопределя особения санкционен охранителен режим под който е поставен, респ., неизпълнението на това изискване разкрива по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения на нормативите и правилата за движение на МПС по пътищата. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние не може да го определи като маловажно. Този извод не се променя и с оглед обстоятелството, че новата застраховка е сключено на 01.06.2023 г., но същата е валидна от 15:30 ч., т. е. при всички случаи, към 14:40 ч. МПС не е имало сключена застраховка „ГО“. Ето защо, в случая не са налице основания за определяне на деянието като маловажен случай на административно нарушение, респ. за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Районният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Ето защо, като е потвърдил процесния електронен фиш, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл.218 ал.2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 499 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 1302/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

 

Решението е окончателно.