Р Е
Ш Е Н
И Е
№…260164………/27.04.2021г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №192 по описа на Съда за 2021 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Обжалва се Решение №866 постановено на
12.08.2020г. по гр.дело № 4498 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.,
с което е осъдено „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № 59,
представлявано от О.Ц.П. и А.Б.А. – изпълнителни директори да заплати на Х.К.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез процесуален представител – адвокат Я.Д.
САК, със съдебен адрес: ***, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата в размер на
3500 /три хиляди и петстотин лева/ обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания от ПТП на 05.02.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 17.05.2019 г. – датата на определеното от
застрахователя обезщетение до окончателното изпълнение на обезщетението, като
за разликата над сумата от 3500 лева до претендирания размер от 10000 лева искът
е отхвърлен като неоснователен.Присъдени са сторените в производството съдебни разноски.
Въззивникът Х.К.О. във въззивната си жалба в срока по чл.259,ал.І от ГПК
твърди,че решението,в частта, с която искът е отхвърлен е неправилно,тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът посочва,че правилно
първата инстанция е
възприела фактическата обстановка и е формирала правилни правни изводи относно
виновното причиняване на ПТП от страна на водача лек автомобил „ Сеат",
модел „Леон" с per. №......
. Посочва,че в пълнота е бил изяснен и механизма на настъпване на инцидента,
като съгласно събраните доказателства
ПТП е настъпило след като водачът на процесният автомобил, вследствие на
заспиване, се е блъснал в нормално движещият се пред него товарен автомобил
„Мерцедес".Виновният водач е имал възможност, но не е съобразил
поведението си с конкретни разпоредби на ЗДвП. Въззивникът посочва,че правилно
съдът е възприел като неоснователно възражението за съпричиняване от страна на
ответника. Но, твърди,че определеният от
съда размер на размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в
размер на 5 000 лева е силно занижен и не е съобразен с действително
претърпяната вреда.Първоинстанционният съд не е съобразил вида и тежестта на
получените травми,извършените интервенции и медикаментозна интервенция,периода
на възстановяване. Въззивникът твърди,че получените вследствие на ПТП,
травматични увреди и последвалите усложнения са му причинили болки и страдания
със значителен интензитет около 2-3 седмици след инцидента, а целият
възстановителен период е продължил 5-6 седмици. Всички тези обстоятелства не са
взети предвид от първоинстанционния съд ,поради което определеният размер на
обезщетението от 5 000 лева не може да компенсира в цялост пострадалият и в
този смисъл не е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Твърди,че при липсата на данни за какъвто и
да било принос от пострадалия справедливия размер на дължимото обезщетение следва
да е 10 000 лева, поради което формулиране искане в този смисъл.
С насрещна въззивната жалба
въззиваемата страна „ЗАД“А.“АД обжалва решението, в частта с която исковата
претенция е уважена. Твърди,че обезщетението е неправилно определено и отправя
искане искът като недоказан ,да бъде отхвърлен, евентуално обезщетението за
неимуществени вреди да бъде намалено. Излагат се съображения, като се анализират
събраните по делото доказателства.
Във въззивната фаза на процеса не са
събирани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд намира
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за редовни и допустими,тъй като
отговарят на изискванията на чл.260,чл.261 ГПК и чл.263 от ГПК – подадени са в
законовия срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен
интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След
извършване
на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира,
че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и
подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед
пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като
първоинстанционния съд е разгледал допустим иск
с правно основание чл.432 от КЗ - предявен от надлежно легитимиран
правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно
упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
Обжалваното
решение е дало пълен и законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на
първоинстанционното производство въпроси и по тази причина то следва да се
потвърди от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на
районния съд, съобразно чл.272 от ГПК. Независимо от това и с оглед
правомощията, произтичащи от чл.269 ГПК, въззивният състав намира за необходимо
да даде отговор на повдигнатите от жалбоподателите въпроси.
Между
страните няма спор досежно установената от първоинстанционния съд фактическа
страна по спора. Спорът пренесен във въззивното производство единствено относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление
№ 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и
еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди, които формират задължителна съдебна практика на ВКС. Съгласно нея
понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД е тълкувано не
като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при
определяне размера на обезщетението, а именно характера на увреждането, начина
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и
страданията, възрастта на пострадалите и други обстоятелства.
В настоящия случай,първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни факти относно
определянето на размера на неимуществените вреди, поради което не е налице
твърдяната неправилност, поради неправилно приложение на правната норма към
конкретно установените по делото факти от една страна, и от друга страна,
поради несъобразяване с практиката на съдилищата с подобни случаи.
От събраните по делото доказателства и
заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено,че вследствие на ПТП на 05.02.2019 г. ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата с разскъсно-контузна рада в дясната слепоочна
област на главата; контузия на гръдния кош в дясната половина; охлузвания по
дясната част на шията, дясната гръдна половина; преднокоренчева увреда на L 4, L 5 двустранно и S 1 вдясно. Контузията на главата с разкъсно-контузната рана в
дясната слепоочна област на главата са причини на пострадалия – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за около 10-13 дни от датата на
травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Контузията на
гръдния кош в дясната половина и преднокоренчева увреда на L 4, L 5 двустранно и S 1 вдясно са причини на
пострадалия – временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около
10-16 дни от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен
процес: Охлузванията по дясната част на шията, дясната гръдна половина са
причинили на ищеца болки и страдания за около 2-5 дни от датата на травмата.
Вещото лице е посочило, че претърпените телесни увреждания са в
причнинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че в началото болките и
страданията на ищеца са били по-силни, особено непосредствено след ПТП-то, като
постепенно са намалявали по сила и интензитет до пълното им отзвучаване до към края
на втората седмица. По отношение на получените травми вещото лице е посочило,
че периодът на възстановяване е също около две седмици, като контузията на
гръдния кош в дясната половина и преднокоренчева увреда на L 4, L 5 двустранно и S 1 вдясно, е отзвучала за
20-25 дни след травмата.По отношение на разкъсно-контузната рана на главата
вещото лице посочва,че белега от нея няма да се заличи, но тъй като същата е в
окосмената част на главата над дясното ухо не би трябвало да даде загрозяващ
белег в тази област. Първоначално ищецът е изпитвал болка, но тя не му е
пречила да изпълнява елементарно битови дейности. Болките в тялото са го
затруднявали и при обличане и събличане, но не са били препятствие да
осъществява тези действия.
При определяне размера на
обезщетението ,първоинстанционният съд е съобразил и икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост.Съобразил е всички установени по делото факти, сочещи на
преживяна психическа травма, хоспиталазиацията на ищеца за срок от 3 дни,което
е индикация,че състоянието на ищеца в първите дни след ПТП-то не е било
задоволително, бил е с намалено самочувствие от белега на главата, който няма
да се заличи и независимо, че същият е в окосмената част на главата над дясното
ухо, самото му наличие ще възстановява постоянно спомена у ищеца за процесното
ПТП, възстановителния период.
В конкретният казус ,Пазарджишкият районен съд е
изложил точни и обосновани съображения при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди.
Данните по делото
установяват,че причинените на въззиваемия болки и страдания са отшумели до
около двадесет дни от деликта. Настоящата съдебна инстанция отчитайки от една
страна: уплахата,която ищецът е преживял при удара, емоционалните страдания
впоследствие ,и от друга страна: периода на оздравителния процес, и не на
последно място отчитайки факта, че последиците от травматичните увреждания по
лицето и главата са отшумели изцяло,а белега е в окосмената част, и прогнозата
за здравословното състояние на ищеца е добра- данни за противното не се
ангажират, приема,че за репарирането на претърпените от него неимуществени
вреди е необходима сумата от 5 000,00 лева,от която следва да се приспадне
изплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 1 500,00 лева. Изцяло
несъстоятелен е доводът на въззивника-застрахователно дружество,че изплатеното
извънсъдебно обезщетение в размер на 1500,00 лева репарира изцяло установените
вреди. Съобразно установения в чл. 154, ал.1 от ГПК принцип за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес,всяка страна е длъжна да установи фактите,на които основава
своите възражения. Въззивникът-застрахователно дружество в настоящото
производство в предвидените от ГПК преклузивни срокове не е ангажирал
доказателства в подкрепа на възраженията си,поради което следва да се приеме,че
ищецът е доказал претенцията си за претърпени неимуществени вреди в размера от 5 000,00 лева,съобразно
изложените по-горе съображения.
Обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора разноски не се присъждат.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №866 постановено на
12.08.2020г. по гр.дело № 4498 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: членове:
1.
2.