Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                                01.02.2021 год.           Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                    граждански състав

на двадесет и втори януари              две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:        Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело номер 04 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „******” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от И.Ц.К. и Я. Б. Я., в качеството си на Управители, чрез процесуален представител: юрк. Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа: ********, срещу: А.К.К., ЕГН **********,***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на страните, че ответника дължи на ищеца, сумите както следва: 500 лв. главница; 87.61 лева за периода от 14 март 2018 г. до 09 ноември 2018 г.; 236.25 лв. неустойка, 236.25 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 19.16 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 10 ноември 2018 г. -датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 21 май 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да осъди ответника да заплати на ищеца, направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

С разпореждане от 31.01.2020 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника не е бил намерен на посочения адрес, поради което и на същия е бил назначен особен представител, на разноски на ищеца. Особения представител е получил препис от исковата молба и приложенията по нея и е депозирал писмен отговор в срок.

В отговора на исковата молба, особения представител на ответника твърди, че иска е допустим, но по същество- неоснователен.

         С исковата молба се твърди, че между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и ответника като Заемател, е бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ Договор за паричен заем № ****** г. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500,00 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „***" АД. Според ищеца, Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 587.61 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Според ищеца, по договора за паричен заем, ответника е извършвал/а плащания в общ размер на 0 лв. Твърди се, че впоследствие е бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 януари 2019 г. между „*****" ООД, ЕИК **** и „*****" ЕООД, ЕИК ****, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „*****” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Според исковата молба, за събирането на дължимите от ответника суми, ищеца е предприел действия по съдебното събиране на вземането си, като е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд- гр. Царево, по повод на което е било образувано частно, гражданско дело № ****** г. и е била издадена Заповед за изпълнение № ***** год. връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответника твърди, че предявения иск е неоснователен. Според отговора на исковата молба, липсва подпис на ответника върху Договор за потребителски кредит. Според отговора, липсват доказателства, относно това, запознат ли е кредитополучателя с приложението, с което му е отпуснат кредита и изобщо липсват доказателства, че ответника е получил кредита. Според отговора на исковата молба, договорът е нищожен поради това, че липсва съгласие от страна на кредитополучателя, липсват доказателства, за получена сума. На следващо място се твърди, че иска е неоснователен поради факта, че няма доказателства, за настъпила предсрочна изискуемост на вноските с настъпил падеж, преди датата на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че длъжника не е уведомен за цесията, поради което и прехвърлянето на вземането не е породило целеното действие.

В съдебно заседание, представител на ищеца не се явява. Взимат писмено становище, в което молят съда, да уважи изцяло претенцията.

Особения представител на ответника, пледира за отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. дело № ***** г. на РС- Царево, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против ответника, е била издадена заповед № ******* год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК- чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителния иск по чл. 422 от ГПК.

По делото е представен Договор за паричен заем № ******* г. сключен между „*****" ООД като Заемодател и А.К.К. като Заемател, сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По делото е представена Разписка- декларация от 12.02.2018 год. според която, ответника по делото е получила в брой сумата от 500,00 лева.

По делото е представен и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 януари 2019 г. между „****" ООД, ЕИК ***** и „*******" ЕООД, ЕИК ******, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „********” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Приета по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че ответника по делото не е получил сумата, предмет на процесния договор. Същото потвърди вещото лице и в съдебно заседание, като категорично заяви, че ответника по делото не е усвоил сумата по процесния договор.

Съдът приема експертизата, като компетентно изготвена и кореспондираща с останалите писмени доказателства по делото и кредитира същата като вярна и обективна.

Приета по делото е и съдебно- графологична експертиза, от заключението на която се установява, че подписа положен на представената Разписка- декларация от 12.02.2018 год. е възможно да е положен от ответника, но съществува вероятност, същия да е положен и от трето лице. Същото потвърди вещото лице и в съдебно заседание, като отделно от това заяви, че ответника по делото не е изпълнил текста „А.К.К.“ изписан в представената Разписка- декларация от 12.02.2018 год.

Съдът приема експертизата, като компетентно изготвена и кореспондираща с останалите писмени доказателства по делото и кредитира същата като вярна и обективна.

Други относими по делото доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е, да докаже наличието на облигационно правоотношение с ответника, по силата на валидно сключен Договор, реалното предоставяне на заемната сума в твърденият размер, настъпване на падежа на вземанията и размера на претенцията за главница и лихви.

Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай, при евентуално доказване твърденията на ищеца, носи тежестта да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните суми по посочения договор, както и че го е изпълнил точно.

В настоящия случай, ищеца не доказа на първо място, че е била предоставена на ответника, сумата- главница- предмет на иска. Така, съгласно приета по делото съдебно-счетоводна експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание, ответника по делото не е получила сумата, предмет на процесния договор. Същото се установява и от приета по делото съдебно- графологична експертиза- подписа положен на представената Разписка- декларация от 12.02.2018 год. съществува вероятност да е положен от трето лице, а ответника по делото не е изпълнил текста „А.К.К.“ изписан в същата разписка. Преценени в тяхната съвкупност, тия две заключения категорично обосновават извода, че ответника не е получила сумата, предмет на процесния договор.

Отделно от това, само за пълнота следва да се отбележи, че ответника не дължи заплащането на задълженията по процесния договор за паричен заем на настоящия ищец, който се явява цесионер по сключения договор за цесия с предишния кредитор, тъй като същата цесия не е съобщена на длъжника. Съгласно непротиворечивата практика на съдилищата в Р България, цитирана и в някои съдебни решения, а именно –в тълкувателно решение № 142 – 7 от 11.11.1954 г. на ОСГК, решение № 137 от 2.6.2015 г. по гр. д. № 5759 / 2014 г. на 3 гр. отд., решение № 123 от 24.6.2009 г. на ВКС по т. д. № 12 / 2009 г. на 2, т. отд., решение № 150 от 26.3.2009 г. на ВКС по гр. д. № 147 /2008 г. на 1 г. отд., решение № 8412 от 19.6.2014 г. по адм. д. № 16626 / 2013 г. на ВАС 5 отд., решение от 21.6.2007 г. по ВАД № 135 / 2005 г., решение № 698 от 23.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 306 / 2008 г. на 2 отд. ТК, решение от 5.3.2007 г. на ВКС по т. д. № 889 / 2006 г. на 2, т. отд. ТК, решение от 1.7.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1046 / 2004 г. на 2, т. отд. ТК е че извършената цесия следва да бъде съобщена на длъжника по реда на чл. 99 от ЗЗД, като до датата на съобщаването му прехвърлянето на вземането от стария кредитор на новия такъв, няма действие по отношение на длъжника, понеже той не знае за цесията и за него не съществува задължение да престира на новия кредитор- цесионера, а задължението му остава спрямо стария кредитор – цедента, а задължението на длъжника да престира на новия кредитор възниква едва след получаването на съобщението от предишния кредитор за настъпилата цесия т. е. прехвърлянето на вземанията. Това е така тъй като първоначално субекти на облигационното правоотношение са били Вива кредит и ответника, като последният е имал задължение да престира само на този кредитор с последствие от това – погасяването на задълженията си към него. С извършеното с договора за цесия прехвърляне на задълженията от страна на стария кредитор на новия кредитор, действително са прехвърлени вземанията на стария кредитор към длъжника на новия кредитор от момента на сключването на договора за цесия т. е. разрушена е старата облигационно правна връзка между първоначалните й страни, но договора за цесия е изпълнен окончателно не само с това прехвърляне на вземанията на длъжника на новия кредитор, а и с допълнителното съобщаване затова от стария кредитор на длъжника, което липсва. Несъобщаването на длъжника както е в настоящия случай не прави отговорен длъжника към новия кредитор – цесионера, този длъжник няма задължения да плаща на него тъй като новия кредитор няма активната материалноправна легитимация като ищец респ. и като кредитор по отношение на твърдените вземания, а такава има стария кредитор – цедента. По този начин цесията не влияе върху длъжника и същият не е длъжен да плаща на ищеца.

Следва да се допълни и още едно обстоятелство: Според представения договор за кредит, кредитодателят има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, в случай че кредитополучателят изпадне в забава за плащане за срок от 90 дни. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. За настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на т. 18 от посоченото Тълкувателно решение и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост се прилагат и по отношение на небанковите финансови институции /в т. см. решение № 123/ 09.11.2015 г. по т.д. № 2561/ 2014 г. на ВКС на РБ, II т.о./. Когато ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, фактите относими към настъпването и обявяването, са част от основанието на заявеното вземане и следва да са се осъществили преди образуване на заповедното производство и това разрешение е задължително както за вземането, предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК. В последният случай обстоятелствата, при които настъпва предсрочната изискуемост, подлежат на доказване в хода на исковия процес по чл. 422 от ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства за същите към заявлението по чл. 410 от ГПК. В случая ищецът, за да обоснове изискуемостта на вземанията си се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит на горепосоченото договорно основание. От установените по делото обстоятелства може да се направи извод, че към тази дата са били налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за обявяване на предсрочната му изискуемост, предвид липсата на плащания по договора, които факти отново не се оспорват от ответника. Според уговореното в договора необходимо условие за настъпването на предсрочната изискуемост е обявяването на кредитополучателя. Следователно, за да може кредитодателят да се ползва от последиците на предсрочната изискуемост волеизявлението му за това следва да е достигнало до знанието на ответника и то по един от начините визирани в договора. По делото обаче липсват каквито и да е доказателства в тази насока.

Следователно, въз основа на всичко гореизложено съдът намира, че така предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло. Предвид отхвърляне на ищцовата претенция, следва да бъдат отхвърлени и претенциите за присъждане на разноски.

Така, мотивиран съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от „******” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от И.Ц.К. и Я. Б. Я., в качеството си на Управители, чрез процесуален представител: юрк. Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа: ******, срещу: А.К.К., ЕГН **********,***, с които се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на страните, че ответника дължи на ищеца, сумите както следва: 500 лв. главница; 87.61 лева за периода от 14 март 2018 г. до 09 ноември 2018 г.; 236.25 лв. неустойка, 236.25 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 19.16 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 10 ноември 2018 г. датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 21 май 2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 21 май 2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми, в полза на ищеца е издадена заповед № ***** год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно, гражданско дело № ****** г.

ОБЕЗСИЛВА заповед № **** год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно, гражданско дело № **** г.

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № ******* год. по описа на ЦРС.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

        

          

                             

                                         СЪДИЯ: