Определение по дело №361/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 260098

                                                         

                                                  гр. Шумен, 23.10.2020 г.

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                

                                                                              

                                                                                 Председател: К. Моллов

                                Членове: 1. Р. Хаджииванова                  

                                                                                                        2. Т. Димитрова

           

като разгледа докладваното от окръжния съдия Р. Хаджииванова в. ч. гр. д. № 361 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

 

Делото е образувано по частна жалба с вх. рег. № 260604/04.09.2020г. депозирана от „ГСТ СКАФОЛДИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.., представлявано от управителя Д.Г., действащ чрез адв. М.О. *** срещу Заповед № 760/12.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1652/2020г. по описа на РС – Ш., в частта й за разноските. Жалбоподателят излага, че първоинстанционният съд се е произнесъл само по част от разноските направени от заявителя, като е присъдил сумата от 101.78лева – представляваща държавна такса, но не се е произнесъл относно платеното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лева. Счита, че неправилно съда не е присъдил в полза на заявителя, направените разноски и моли въззивния съд, да отмени заповедтта за изпълнение, в частта й за разноските, в която районния съд не е присъдил платеното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лева. 

    Длъжникът по заповед № 760/12.08.2020г., издадена по ч.гр.д. № 1652/2020г. по описа на РС – Ш., редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.  

            Настоящият въззивен състав, като съобрази обстоятелствата по делото и обсъди доводите по частната жалба, намира, че в случая осъществяването на инстанционен контрол на обжалвания съдебен акт по  чл. 413, ал. 1 от ГПК е невъзможно, тъй като липсва отрицателно произнасяне на първоинстанционният съд, относно претендираните от заявителя разноски. Липсва разпореждане на РС - Шумен, независимо дали е обективирано в заповедта за изпълнение или като самостоятелен съдебен акт, с което да е постановен отказ за присъждането на посочените от заявителя разноски в размер на 500.00лева за адвокатски хонорар. Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като в това производство окръжният съд не е компетентен за първи път да се произнася по направеното искане за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист за направени разноски в заповедното производство. Компетентен е районният съд, който следва да се произнесе по реда на  чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Според т. 7 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК намира, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 от ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, какъвто е и настоящият случай, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 от ГПК.

Ето защо съдът счита, че настоящата жалба всъщност следва да се разглежда като молба по  чл. 248 от ГПК за допълване на произнасянето на първата инстанция, в частта за разноските. Окръжният съд не може да преразгледа издадена от РС заповед за изпълнение, а следва да ревизира определението за отказ за присъждане на разноски, като го потвърди или отхвърли, но в случая такъв отказ не е постановяван.

Предвид всичко изложено по – горе, производството по подадената жалба, която следва да се приеме като молба по чл. 248 от ГПК за допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, следва да се прекрати и да се изпрати на Районен съд – Шумен за надлежно произнасяне.

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 361/2020 г. по описа на Окръжен съд - Шумен.

ИЗПРАЩА на РС – Шумен жалба, респ. молба с вх. рег. № 260604/04.09.2020г. депозирана от „ГСТ СКАФОЛДИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.., представлявано от управителя Д.Г., действащ чрез адв. М.О. *** срещу Заповед № 760/12.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1652/2020г. по описа на РС – Ш., в частта й за разноските, имаща характер на искане по чл. 248 от ГПК, за надлежно произнасяне по нея.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

            2.