№ 261
гр. Пловдив , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330200952 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3988518,
с който на М. Ц. М., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 600 /шестотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител – адв. С.П., в съдебно заседание, оспорва
издадения срещу него електронен фиш /ЕФ/, като неправилен и
незаконосъобразен. Не претендира разноските по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено
становище от старши юрисконсулт Г.Б., в което се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на процесния
електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На жалбоподателя М. Ц. М., ЕГН:**********, е бил издаден
Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба серия К
№3988518 за нарушение, извършено на 10.08.2020г. в 10:58ч. в гр. Пловдив,
бул. „Асеновградско шосе“ срещу №20 в посока бул. „Цар Симеон“,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM
S1, в снимка №11743СА/0332699, за превишаване на разрешената скорост с
42 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №***.
Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се движело с
92 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 92
км/ч била отчетена от автоматизираното техническо средство, като бил
приспаднат толеранс на скоростта от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство -
преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ATCC ARH CAM S1,
което е от одобрен тип, видно от наличното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, със срок на валидност до
07.09.2027г. Техническото средство е преминало и през проверка, от която се
заключава, че същото е в съответствие с одобрения тип, че грешките не
превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване и
че е установено наличието на всички неодходими надписи и означения върху
средството за измерване. За извършевана проверка по делото има приложен
Протокол от проверка №57 - С- ИСИС от 30.09.2019г. на Главна Дирекция
„Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ към Българския институт по метрология.
На жалбоподателя М. Ц. М., чиято собственост е заснетото в
нарушение процесно МПС, е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 600 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 92 км/ч при разрешена в
населеното място скорост от 50 км/ч.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –
посочени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо
2
да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма
изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на
издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно
предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен
акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните
по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. В тази насока съдът намира възражението в желбата за
неоснователно. По делото има приложена справка за собствеността на МПС –
то.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е
било заснето с автоматизирано техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на моторните превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ATCC ARH CAM S1, снимка
№11743СО/0332699, в която скоростта била отразена като 95 км/ч и бил
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за
което е прието, че последният се е движел с 92 км/ч. За техническото
средство е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. /валидно към
датата на нарушението/, както и Протокол от проверка №57 - С- ИСИС от
30.09.2019г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по
метрология. Поради това съдът счита за неоснователни възраженията на
жалбоподатея в тази насока. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредбата, като в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е бил
съставен протокол, в който отразените данни съответстват на процесното
време и място, както и на номера на статичното изображение. По делото е
наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв,
относно разположението на техническото средство.
Настоящият съдебен състав намира, че издаването на ЕФ при заснето
нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в
нарушение на нормативната уредба. В издадената на основание чл.165, ал.3 от
ЗДвП Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ е регламентирано, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
/АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения
3
на правилата за движение. Съгласно чл.3 от същата Наредба за установените
от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод,
че към настоящия момент и към този на процесното деяние, нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване
на електронен фиш не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни АТСС. Разрешението, дадено в
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по тълк. дело №1/2013г. на ВАС
/че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на
нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва
по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания.
След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г./ и издаването на
горецитираната Наредба, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с
мобилно АТСС. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в конкретния
случай не е следвало да бъде издаден електронен фиш, а е трябвало да бъде
съставен АУАН и издадено НП. Използваното АТСС се характеризира с
винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него и
затова и възражението по този въпрос е неоснователно. Полицейският
служител не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от
общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в
присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на
което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Не се споделя и направеното в съдебно заседание възражение от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С.П., за
незаконосъобразност на електронния фиш, тъй като в приложената снимка
има заснети повече от един автомобил, което пък създава съмнение за
точното МПС, което е било заснето от автоматизираното техническо
средство. Наличието на две заснети МПС – та на статичното изображение
4
/снимка №11743СО/0332699/ не е основание за избягване отговорността на
лицето. Информацията в посоченото статично изображение ясно показва със
стрелки и мислена линия между тях скоростта на кое точно от двете МПС – та
е засечена от техническото средство. И в приложеното по делото Ръководство
за работа изрично е посочено, че снимките съдържат информация за
разпознатия номер на МПС. Процесното АТСС оперира с лазарен лъч, тъй
като е снабдено с вградена система за разпознаване в реално време на номера
на МПС, движещи се с превишена скорост /виж. Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027г.
и Ръководство за работа/. След заснемане на нарушението, данните за същото
и за МПС – то, с което е извършено нарушението, свързано с превишаване на
скоростта, се съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на
тях се издава ЕФ. В тази насока е практиката на контролиращата съдебна
инстанция – виж Решение №1945 от 29.10.2020г., постановено по КАНД
№1795/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив и Решение №2356
от 19.11.2019г., постановено по КАНД №2125/2019г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда административно
наказание „глоба“ в размер от 600 лева за водач, който превиши с над 40 км/ч
разрешената максимална скорост в населено място. В конкретния случай
разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч.
Същата е превишена с 42 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция,
която не подлежи на корегиране от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
на атакувания електорен фиш.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно
заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата
страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с
изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 и ал.5
от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№3988518, с който на М. Ц. М., ЕГН:**********, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестотин/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Ц. М., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР –
Пловдив, БУЛСТАТ №********* сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6