РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
При секретар М. Димитрова ,
като разгледа докладваното от съдия Терзиева- Владимирова гр. дело № 183 по
описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от А.Г.С.,
ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, срещу Застрахователна компания
„Лев Инс” АД София, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“Цар Борис III“ №
41, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д. и Г.Н.Г.- изпълнителни директори,
искове с правна квалификация чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 8794.24 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени, настъпили от ПТП, причинено на
15.02.2014 г., виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда- 14.02.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 223.00
лева, представляваща обезщетение за забава,
от която103 лева върху внесена сума от 300 лева, за периода от 25.10.18г. до 14.02.19г., и 120
лева върху внесена сума от 5494 лева, за периода от 28.11.18г.-14.02.2019г..
Ищецът А.С. излага, че на 15.02.2014 год., около 14.00 часа, е претърпял ПТП, причинено виновно и противоправно от
водач на л.а. “БМВ”, с per. № РА ****, чиято гражданска отговорност към тази дата
е била застрахована при ответника, по полица № 22113001605271, с валидност от
18.06.2013 год. до 17.07.2014 год.. Излага, че управлявал мотоциклет, марка
“Сузуки”, с per.
№ PA ****, като се движел по бул.
"Съединение” в посока кв. „Лъжене”, който е път с предимство. В същото
време по улица „Сливница” се приближавал И.О.Г., който управлявал лек
автомобил, марка “БМВ”, с per. № РА ****, като при навлизане
в кръстовището не спрял и не намалил скоростта си на движение, отнел
предимството на ищеца и така настъпил сблъсък. Твърди, че в резултат на ПТП му
били причинени щети за отстраняването, на които бил извършен ремонт в
автосервиз - „РОК ЕНД РОЛЛ СЕРВИЗ” ООД, за което заплатил сумата от 8 794.24
лв.. Сумата платил по банков път, както следва: на 25.10.2018 год.- 3 300 лв.,
а на 27.11.2018 год. - 5494 лв.. Твърди
се, че вследствие ПТП на ищецът била причинена средна телесна повреда, за което
виновният бил предаден на съд. Излага, че образуваното н.о.х.д № 1650/2014
год., по описа на Районен съд-Пазарджик приключило по реда на чл.78а, ал.1 от НК, като съдът освободил И.Г. от наказателна отговорност за извършеното
престъпление и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 500
лева, а присъдата е влязла в сила на 8.05.2015 г.. Предвид изложеното се
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 8794.24 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда- 14.02.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 223.00
лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 25.10.18г. до
14.02.19г.. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК
депозира отговор, с който оспорва предявения иск
по размер и прави възражение за изтекла давност по отношение на претендираната
главница и лихви. Алтернативно счита се, че искът е предявен в завишен размер.
Сочи, че в дружеството е образувана ликвидационна преписка №
1211-5000-15-302826, като е определено обезщетение в размер на 1540 лева.
Оспорва характера, вида и степента на уврежданията, както и броя и вида на
увредените части на мотоциклета марка Сузуки с рег.№ РА ****, както и че всички
щети са възникнали в резултат на ПТП-то. Оспорва предявения акцесорен иск за
лихва по основание и размер. Прави се искане за конституиране на трето лице
помагач на водачът И.О. Ганев ЕГН ********** ***, с оглед ангажиране на
регресната му отговорност. Претендира
разноски. Ангажира доказателства. Прави се възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Конституирането
трето лице почагач на страната на ответното дружество- И.О. Ганев не изразява становище по иска и не
ангажира доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание нчл. 226 КЗ (отм.)
За уважаване на
предявените искове ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно
доказване, че е претърпял описаните имуществени вреди в причинна връзка с ПТП,
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника и
размера на вредите.
С оглед
твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 15.02.2014 год.,
около 14.00 часа е настъпило ПТП, в резултат на виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответник, при което ищецът е претърпял имуществени вреди.
Изложените обстоятелства се потвърждават и от представените писмени
доказателства– присъда № 71/22.04.2015 г., постановена по н.о.х.д № 1650/2014 год., по описа на Районен съд-Пазарджик, с която И.О.
Ганев е признат за виновен в това, че на 15.02.2014 год. при управление на л.а.
“БМВ”, с per. № РА **** е нарушил правилата за движение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП
вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2, б2 от ППЗДвП, като при движение по ул. „Сливница“,
в гр. Велинград, не се е съобразил с пътен знак БЛ, навлязъл в път с
предимство- бул. „Съединение“, не е пропуснал мотоциклет Сузуки с рег.№ РА ****,
с водач А.Г.С., с което му е причинил
телесни повреди, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба; проверка за сключена застраховка ГО.
Предвид
изложеното, между страните не се спори, че ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените вреди на пострадалия като единственото спорно по
делото обстоятелство касае размера на действителната вреда към деня на
настъпване на събитието.
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, описаните от ищеца щети съответстват на механизма на
ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Ето защо съдът намира възражението на ответника в тази насока за
неоснователно. Вещото лице установява, че към момента на настъпване на
процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 208, ал. 3, изр. 1 КЗ) за
отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени са били
необходими 8794,24 лв., а към същата дата действителната стойност на МПС е била
7150 лв., т.е. налице е тотална щета по арг. чл. 193, ал. 4 КЗ (отм.). Това е така, тъй като стойността на ремонта на
автомобила надвишава 70 % от действителната му стойност и възстановяването му е
икономически нецелесъобразно. При съобразяване изложеното и доколкото не се
представиха доказателства за плащане на процесната сума съдът намира, че
предявеният иск е частично основателен до сума в размер на 7150 лв., а за
разликата над него до пълния предявен от
8794,24 лв. следва да се отхвърли.
По
отношение възражението за погасяване по давност на вземането, съдът го намира
за неоснователно по следните съображения. По силата на чл. 197 КЗ началото
на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по
гражданска отговорност за обезщетение за вреди от ПТП, е моментът на настъпване
на застрахователното събитие, като правата по застрахователния договор се
погасяват с петгодишна давност. Специалният давностен срок се прилага за всички
права, произтичащи от застрахователното правоотношение, както и за правата,
които трети лица имат към застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" по силата на закона. В този смисъл е формираната по реда
на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС (решение № 144 от
26.01.2010 г. по т.д.№ 532/2008 г. на ІІ ТО; решение № 53 от 10.08.2012 г. по
т.д.№ 455/2010 г. на ІІ ТО), която е задължителна за първоинстанционните и
въззивните съдилища. В случая, считано от датата на ПТП е започнала да тече
5-годишната погасителна давност по чл. 197 КЗ за
упражняване на правата по чл. 226 КЗ.
Предвид
горното и доколкото процесното ПТП е настъпило на 15.02.2014 г. до датата на
предявяване на иска - 14.02.2019 г. (по арг. от чл. 62, ал. 2 ГПК-
пощенско клеймо) не е изтекъл погасителния давностен срок. Подаването на исковата
молба по пощата е направено преди изтичането на петгодишния давностен срок, и
вземането на пострадалото лице за застрахователно обезщетение не е погасено по
давност, поради което релевираното от ответника възражение в този смисъл е
неоснователно.
Обезщетението
на ищеца следва да се присъди със законната лихва от датата на деликта съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 223, ал.2, изр.първо КЗ.
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекият причинител на
увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят се смята в
забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД - от деня на увреждането
(аргумент от чл. 84, ал.3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС - решение № 86 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
467/2011 г., I т. о., ТК, решение № 6/28.01.2010 г. по т.д. № 705/2009 г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09 г. по т.д. № 475/08 г. на ВКС, ТК, решение № 594/17.10.2006
г. по т.д. № 192/2006 г. на ВКС, ТК и др.
Възражението
на ответника за погасяване на това вземане по давност е неоснователно,
доколкото претенцията е за изплащане на обезщетение, считано от 25.10.18г. до
14.02.19г., съответно от 28.11.18г.-14.02.2019г. или преди изтичане на
тригодишния срок при съобразяване датата на депозиране на исковата молба, като
съдът е обвързан от искането на страната предвид диспозитивното начало в
гражданския процес.
По разноските:
Предвид изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на
ответното дружество следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 894,35
лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат и депозит за вещо
лице. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответното
дружество следва да заплати държавна такса по сметка на РС Велинград в размер
на 294,92 лв.. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество се следва
разноски в размер на 93,48 лв., представляваща депозит за възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД
София, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 41, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д. и Г.Н.Г.- изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Г.С., ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД, сумата от 7150 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени, настъпили от ПТП, причинено на
15.02.2014 г., виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда- 14.02.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 223.00
лева, представляваща обезщетение за
забава, от която103 лева върху внесена сума от 300 лева, за периода от 25.10.18г. до 14.02.19г., и 120
лева върху внесена сума от 5494 лева, за периода от 28.11.18г. до 14.02.2019г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 894,35 лв., представляваща разноски в производството,
сторени от ищеца, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 226 К (отм.) за разликата
над уважения размер от 7150 лв. до пълния претендиран от 8794.24 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Лев Инс” АД София, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 41,
представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д.
и Г.Н.Г.- изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград, сумата от 294,92 лв., представляваща държавна такса по
предявените искове.
ОСЪЖДА А.Г.С., ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Лев Инс”
АД София, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 41,
представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д.
и Г.Н.Г.- изпълнителни директори, сумата от 93,48 лв., представляваща сторените
от ответното дружество разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА