ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
гр. К., 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно
наказателно дело № 20225100600103 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
С Определение № 9/04.05.2022 г. по ЧН дело № 71/2022 г., в
производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, М. районен съд е потвърдил
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.04.2022 г.
на наблюдаващия прокурор при РП – К., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 7/2022 г. по описа на РУ- М.,
водено за престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради това че
деянието не е извършено, като правилно и законосъобразно.
Против така постановеното определение на съда е постъпила въззивна
жалба от С. С. М. от гр.М., подадена чрез адв.М.С. от АК- К., в която се
твърди, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и
неправилно. М. районен съд бил извел своите изводи не въз основа на
събраните доказателства по ДП № 7/2022 г. по описа на РУ М., а въз основа
на обжалваното пред него Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 14.04.2022 г. на наблюдаващия прокурор при Районна
прокуратура - К.. Твърди се също, че М. районен съд, ако е бил анализирал
сам доказателствата по ДП № 7/2022 г., най-вероятно щял да установи, че
фактическата обстановка, относно твърдяната закана за убийство,
осъществена през месец март 2021 г. не е изяснена и че показанията на
1
разпитания като свидетел Г.Ш., които представлявали защитна теза, не били
подкрепени от останалите доказателства събрани в хода на наказателното
производство.
В сигнала си до прокуратурата С. С. М. бил посочил, че през месец март
2021 г., около 19.00 часа, когато отивал пеша към ресторант „Б.“ през
градския стадион, лицето Г.Ш., който е бил на скамейките на помощното
игрище го е пресрещнал със закана изречена на турски език, която в превод
на български звучала по следния начин: Ще те убия боклук, изчакай ме тук,
отивам да взема пистолета от вкъщи. Телената мрежа между тях спомогнала
на С. М. да се отърве без физически контакт с Г.Ш.. Там С.М. разбрал, че
причина за неговата агресия към него била кореспонденцията му с неговата
бивша съпруга С., водена по мобилното приложение „Вайбър“, тъй като
отдалечавайки се чул Г.Ш. да го пита защо е пишел на жена му. Разпитан в
качеството на свидетел по образуваното ДП № 7/2022 г. по описа на РУ М., С.
М. потвърдил пред разследващите органи, че през месец март 2021 г. на
случайна среща на градския стадион в гр. М. бил заплашен с убийство от
Г.Ш. с изразите "ще те убия боклук, изчакай ме тук, отивам да взема
пистолета от вкъщи". Разпитаният като свидетел Е.Е.Я., в показанията си бил
посочил, че е чул скарване между стадиона и помощното игрище. Видял как
С. М. с Г.Ш. се карат и като се доближил до тях чул как Г.Ш. му казва "ще те
убия".
Свидетелят Е.И.Х. също бил посочил в показанията си, че е чул Г.Ш. да
отправя викове, които са били заплахи за физическа саморазправа и закани
към С. М..
Свидетелят Ф.Е.М. също посочил в показанията си, че е чул Г.Ш. да
отправя думите "ще видиш какво ще те направя, ако те хвана", след като
приключил конфликта на минаване покрай него св. Г.Ш. казал "ако го хвана,
ще го убия" без да уточнява кого има предвид.
Останалите свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство,
не били чули взаимни закани.
Видно било от показанията на самите свидетели, че всеки от тях се е
намирал на различно местоположение - вътре в стадиона и около него. В тази
връзка прокурорът не бил изследвал въпроса, кои от разпитаните свидетели се
намирали между стадиона и помощното игрище, тъй като свидетелят Е.Я. е
2
дал категорични показания, че именно там е чул Г.Ш. да казва "ще те убия"
на С. М..
Нито един от разпитаните свидетели, с изключение на Г.Ш. не бил
потвърдил пред разследващите органи, че С. М. е отправял обиди и закани
спрямо Г.Ш..
М. районен съд, за да потвърди обжалваното пред него постановление
буквално се бил позовал на изводите на наблюдаващия прокурор, като не бил
изложил собствени мотиви, относно съставомерността на деянието по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК.
Подобно фрагментарно изброяване на доказателствата не било
доказателствена дейност, тъй като лишавало съдебния акт от аналитичност и
оценъчност на доказателствената съвкупност. Изискванията за обективност,
всестранност и пълнота на изследването пряко произтичали от началото на
обективната истина и били включени при формирането на вътрешното
съдийско убеждение по чл. 14 от НПК като гаранции, че то ще отрази
правилно обективната действителност, интересуваща процеса.
За да е извършено деянието, предвидено в разпоредбата на чл. 144, ал.1
от НК и от субективна страна, било достатъчно деецът да е съзнавал
общественоопасния характер на отправената закана и да е искал или допускал
настъпването на общественоопасните последици, които е предвиждал.
Престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК било на формално
извършване.
В горния смисъл била и константната съдебна практика на ВКС, като са
посочени цитати от няколко съдебни решения.
Както прокуратурата, така и М. районен съд не били изложили мотиви
защо показанията на св. Е.Е.Я., който е чул Г.Ш. да казва "ще те убия" на
С.М., следвало да бъдат игнорирани и защо не следвало да се кредитират
показанията на С. М., който пред разследващите органи посочил, че е бил
заплашен с убийство от Г.Ш. с изразите "ще те убия боклук, изчакай ме тук,
отивам да взема пистолета от вкъщи".
Така събраните преки доказателства били подкрепени и от косвени
такива, а именно показанията на св. Ф.Е.М., който посочил, че е чул Г.Ш. да
казва "ще видиш какво ще те направя, ако те хвана" и "ако го хвана, ще го
убия".
3
Предвид изложеното моли да се отмени обжалваното Определение № 9
от 04.05.2022 г. на PC - М., постановено по ЧНД № 71/2022 г. по описа на
същия съд и потвърденото с него Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 14.04.2022 г. на Районна прокуратура - К., с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 7/2022 г. по описа
на РУ М., водено за престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, като
делото се върне на Районна прокуратура - К. със задължителни указания
относно прилагането на закона.
Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на
обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7
от НПК, съобрази следното:
Досъдебно производство № 7/2022г. по описа на РУ- М. е било
образувано на 12.01.2022 г. за това, че на 11.08.2021 г. в гр.М. е била
отправена закана с престъпление – убийство против личността на С. С. М. от
гр.М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
След проведеното разследване, с постановление от 14.04.2022 г. на
наблюдаващия прокурор, наказателното производство по делото е било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, като е прието, че не са
налице достатъчно данни за виновността на определено лице в извършване на
престъпление от общ характер – престъпление по чл.144, ал.3 от НК, за да
бъде повдигнато обвинение.
След обжалване пред РС- М. от страна на С. С. М., чрез повереника си –
адв.М.С. от АК – К., в качеството му на пострадал от деянието,
постановлението е потвърдено от съда, като правилно и законосъобразно.
За да постанови определението си, районният съд е приел, че в
постановлението прокурора е изложил подробни мотиви, от които е направил
извода, че между жалбоподателя С.М. и свидетеля Г.Ш. е имало конфликт по
повод кореспонденция на С.М. със съпругата на Г.Ш. по Вайбър.
Няколкократно двамата в различни периоди на 2021 год. се били срещали,
като са си разменяли обиди помежду си. При една от тези ситуации между
двамата освен обиди е последвало сбиване, при което жалбоподателя С.М. е
нанесъл средна телесна повреда на Г.Ш., за което му било наложено
наказание „Пробация“. Прокурорът сочел в постановлението си, че за да е
4
налице извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1от НК, следвало от
обективна страна да са налице думи или действие на закана с убийство
спрямо определено лице, които да са приети от лицето и биха могли да
възбудят основателен страх от осъществяването им. В конкретния случай
такива били единствено твърденията на жалбоподателя и свидетел С.М., но в
същото време тези обстоятелства не се потвърждавали от свидетелите, които
били в близост. Самият Г.Ш. също обяснявал, че спрямо него имало
отправени заплахи и закани от С.М. и двамата Г.Ш. и С.М. сочели, че
инициатор на конфликтите е другият. Прокурорът сочел също, че едва след
нанесената средна телесна повреда от С.М. към Ш. първият е внесъл жалба
към прокуратурата, с която обяснявал, че спрямо него е имало отправяне на
закани за убийство.
С оглед на изложеното, съдът е направил извод, че постановлението за
прекратяване на НП по ДП № 7/2022 г. по описа на РУ М. водено за
престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК прекратено поради
обстоятелството, че не е налице извършено деяние по смисъла на текста, е
правилно и законосъобразно.
След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и
след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен
състав счита, че жалбата е неоснователна.
Следва да се посочи, че поводът за извършената проверка и образуване
на въпросното ДП № 7/2022 г. по описа на РУ – М. е подаден „сигнал“ от С.
С. М. до РП – М., в който е посочено, че от около шест месеца той бил
подложен на психически тормоз, заплахи и закани от страна на лицето Г.Й.Ш.
от гр.М., като са описани няколко конкретни случая, един от които е бил на
11.08.2021 г. По преценка на наблюдаващия преписката прокурор, за този
именно конкретен случай на 11.08.2021 г. е образувано досъдебното
производство, макар разследването да е било извършено, като са били
разпитани множество свидетели във връзка и с другите посочени от С.М.
случаи на конфликт със св.Г.Ш..
За случилото се между С. С. М. и Г.Й.Ш. на 11.08.2021 г. по делото е
безспорно установено, че има приключило наказателно производство водено
срещу С. С. М., по което същият е признат за виновен и осъден за извършено
от него спрямо Г.Ш. престъпление по чл.129, ал.1 от НК, видно от
5
приложената справка за съдимост на С.М..
От събраните по делото доказателства, а и от самия „сигнал“ на С.М. се
установява, че на конфликта между двамата на процесната дата е бил
очевидец продавача от отсрещния магазин, който е установен че е Х.Х..
Последният е разпитан като свидетел и в показанията си е посочил, че е
видял от автомобила си конфликта между Г. и С., но когато е паркирал
автомобила си и е отишъл при тях, за да предотврати конфликта, последния
вече е бил приключил и в негово присъствие никой от тях двамата не е
отправял обидни думи или закани спрямо другия.
Освен показанията на св.Х. другите доказателства събрани за
разследваната дата -11.08.2021 г. са показанията на С. С. М. и Г.Й.Ш., които
както е посочил и прокурора в обжалваното постановление са напълно
противоречиви, като двамата взаимно се обвиняват, че другият го заплашва,
напада и тормози.
Всички факти от значение за правилното изясняване на разследваното
деяние от фактическа страна са били установени на досъдебното
производство и съответно правилно описани от прокурора в постановлението,
предмет на проверка, съответно изцяло възприети от първоинстанционния
съд, в обжалваното определение и не е необходимо да бъдат преповтаряни и в
настоящия съдебен акт.
С оглед установеното от фактическа страна, изводите на
първоинстанционния съд, че наказателното производство водено за
престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, правилно е било
прекратено, поради липса на извършено престъпление, макар и твърде
лаконични, като краен резултат са правилни и законосъобразни.
По делото, не се установява извършено деяние, което да осъществява от
обективна и субективна страна престъпния състав на закана с убийство по
смисъла на чл.144, ал.3, във р. с ал.1 от НК извършено на 11.08.2021 г..
В самата жалба се коментират показанията на разпитаните свидетели
във ръзка с няколкото случая описани и в сигнала подаден до РП- М., но не е
наведен и един довод с конкретния случай по който е образувано и водено
разследването за извършено на 11.08.2021 г. престъпление по чл.144, ал.3, във
вр. с ал.1 от НК.
За пълнота следва да се посочи, че единствено в правомощията на
6
прокурора съгласно чл.212 от НПК е да прецени дали да образува досъдебно
производство и за какво деяние. В тази връзка следва също така да се посочи,
че в обжалваното постановление освен разследваното деяние извършено на
11.08.2021 г. в гр.М., са анализирани и коментирани събраните по делото
доказателства и във връзка с другите конфликти между С.М. и Г.Ш. описани
в сигнала на М. до прокуратурата. Така описаната фактология и коментар на
доказателствата по скоро съответства освен на постановление за прекратяване
на ДП и на отказ за образуване на такова, поради липсва на достатъчно данни
за извършено престъпление от общ характер, но това е извън предмета на
делото. В крайна сметка от значение за правилното приложение на закона е
дали се установява, че на 11.08.2021 г. в гр.М. е била отправена закана с
престъпление – убийство против личността на С. С. М. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление
по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен и
категоричен начин се установява единствено, че на въпросната дата е имало
конфликт и физическа разправа между С.М. и Г.Ш., при която С.М. е
причинил на Г.Ш. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на долния край на лявата раменна кост и
изкълчване на лявата лакътна става, довели до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка за повече от един месец (виидно от справка за
съдимост на С.М.).
Както вече бе посочено, на ДП са извършени всички възможни действия
по разследването за събиране и проверка на доказателства и необходими за
разкриване на обективната истина съобразно разпоредбите на чл.13 и чл.102
от НПК. Проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно. След
приключване на разследването прокурора е изготвил Постановление за
прекратяване на наказателното производство по ДП, като е изложил правилно
възприета фактическа обстановка и е направил законосъобразни и обосновани
изводи. Възприемайки за правилно и законосъобразно прокурорското
постановление, макар и без да извършва анализ и без да излага собствени
доводи относно фактическата и правна страна на разследваното деяние,
районният съд от своя страна е постановил правилен съдебен акт като краен
резултат. В случая допуснатото от районния съд нарушение е отстранимо от
въззивния съд, който извърши самостоятелна преценка и анализ на събраните
7
доказателства, съответно на възприетата от прокурора фактическа обстановка
и направените правни изводи.
Предвид всичко изложено, Постановлението за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 7/2022 г. по описа
на РУ- М., е правилно и законосъобразно и достигайки до същия извод,
районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от
него съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9 от 04.05.2022 г. по ЧНД № 71/2022
г. по описа на М. районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8