№ 4649
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110107153
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. И. Н. да заплати на „Т
С“ ЕАД следните суми: сумата от 260.01 лева, представляваща цена на потребена в периода
от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „.....“ № 149, ет. 3, при съседи по нотариален акт: от изток-
С......... и стълбище, от запад- калкан, сумата от 46.77 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до
17.01.2022г., сумата от 6.00 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
01.2020г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.06 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 14.09.2019г. до 17.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 14.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била
установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи
условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
1
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответницата М. И. Н., с който исковете се оспорват поради недоказаност същата
да е собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот, както и да е сключила писмен
договор с ищеца, имащ за предмет доставка на топлинна енергия до такъв, като оспорва в
тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба документи, в
частност същите да касаят имота, индивидуализиран в исковата молба. Оспорва ищецът да е
легитимиран да получи цената на услугата дялово разпределение, доколкото тази услуга
била предоставена от третото лице- помагач, а същевременно недоказано било възлагането
на събирането на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца. Оспорва да е била
поставена в забава за изпълнение на задължението за заплащане на цените на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 135, том V,
рег. № 16056, дело № 833/2002г. се установява, че на 12.01.2002г. М. И. Н. и ..... Н. са се
разпоредили с притежавания от тях апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. .....“ №
149, на третия етаж на външното здание на етажна собственост „Археологически институт“,
западно крило на зданието, с изложение към север и юг, при съседи вътре в зданието: от
изток- С......... и стълбище, от запад- калкан, като с този нотариален акт в полза на
прехвърлителите е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване по отношение на
имота. С оглед на това и при липсата на данни, а и на твърдения учреденото през 2002г.
вещно право на ползване на М. Н. по отношение на имота да е било погасено преди или по
време на исковия период, следва да се приеме, че през същия М. Н. е била вещен ползвател
2
на имота, описан в исковата молба и уточнението на същата от 14.11.2022г., поради което
по правило е легитимирана да отговаря за заплащане на цената на евентуално доставената
до този имот топлинна енергия- арг. цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Същевременно, от приобщената доказателствена съвкупност- писмените
доказателства, представени с исковата молба, както и от третото лице- помагач на ищеца,
както и от заключението на съдебно- техническата експертиза не се установява имотът, по
отношение на който по делото се доказва, че ответницата е била носител на вещно право на
ползване през исковия период, да е бил топлоснабден и до него да е реално доставена
топлинна енергия в соченото от ищеца количество, респ. на претендираната от него цена.
Това е така, тъй като и в изравнителните сметки, и в документите за главен отчет като адрес
на имота, на който е придаден посоченият в исковата молба абонатен номер 16525, е
отбелязано следното: гр. София, ул. „Г. С. .....“ 149, вх. А, ап. 5, като от доказателствата по
делото не се установява пълно и главно, че последният е идентичен с имота, описан в
исковата молба и уточнението й, както и в приложения към тях нотариален акт. За
установяване на такава идентичност ищецът е представил единствено констативен
протокол, съставен от негови служители, чиято доказателствена стойност е оспорена от
ответника с отговора на исковата молба, поради което и доколкото се касае за частен
документ, изходящ от ищеца и съдържащ изгодни за него обстоятелства, а и доколкото от
констативния протокол не се изяснява въз основа на какви данни е формирана съдържащата
се в него констатация, удостоверената с него идентичност е следвало да бъде установена в
хода на настоящото производство чрез ангажиране и на други доказателства, което в случая
не е сторено.
Заключението на съдебно- техническата експертиза, от друга страна, е изготвено въз
основа на предоставените на вещото лице документи за посочения в исковата молба
абонатен номер 16525- в този смисъл е изявлението на експерта в проведеното на
15.12.2023г. открито съдебно заседание, а, както бе изяснено, посоченият абонатен номер е
придаден на имот с различен административен адрес от процесния, без да е доказано да се
касае за идентичен обект. Нещо повече, в писменото си заключение вещото лице-
топлотехник е посочило, че за имот с абонатен номер 16525 от дружеството за дялово
разпределение е приет отопляем обем от 260 кубични метра, какъвто отопляем обем на ет. 3,
на който се твърди да се намира процесното жилище, не съществува съгласно представения
от топлорайон „София“ списък на учрежденията и частните лица за разпределение на
кубатурата, която констатация в още по- голяма степен разколебава твърдението, че имот с
абонатен номер 16525, за който в случая от ищеца са ангажирани доказателства да е
топлоснабден и до който е доставяна топлинна енергия, е идентичен на посочения в
исковата молба имот, по отношение на който по делото се установи ответницата да е
упражнявала вещно право на ползване през исковия период.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира за недоказано описаният в
исковата молба имот да е бил топлоснабден през процесния период и до него реално да е
доставено соченото от ищеца количество топлинна енергия на претендираната с исковата
молба стойност при процесуално задължение да установи пълно и главно тези
обстоятелства, принадлежащо на ищеца съобразно разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест.
Ето защо и само на това основание предявените главни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и обусловените от тях акцесорни искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този изход на спора и на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА в полза на адв. В. Б. И., личен номер ........, следва да бъде присъдена сумата от
400.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществено от него безплатно процесуално
представителство на ответницата в настоящото производство, определено от съда в
3
минимален размер при съобразяване материалния интерес по делото, липсата на фактическа
и/или правна сложност по делото, както и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. И. Н., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК
........, следните суми: сумата от 260.01 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр. София, ул. „.....“ № 149, ет. 3, при съседи по нотариален акт: от изток- С......... и
стълбище, от запад- калкан, сумата от 46.77 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 17.01.2022г.,
сумата от 6.00 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м.
04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.06 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
14.09.2019г. до 17.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
14.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ........, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗА да заплати на адв. В. Б. И., личен номер ........, сумата от 400.00 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено от него безплатно процесуално представителство на
ответницата в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4