РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
14.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV-ти състав, в публично заседание на втори
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия адм.
дело № 215 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на Сдружение
с нестопанска цел „Дом на идеята“ против Решение за верификация на постъпило
искане за окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.010-0403/11 от 07.04.2020 г. на Заместник-министъра на труда и
социалната политика и Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) 2014-2020 г., на заместник министър на труда и социалната политика (МТСП)
и ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014 – 2020 (УО на ОПРЧР 2014-2020). С оспореното решение не
са верифицирани разходите по искане за плащане №4 от ИСУН 2020 с отчетен период
01.12.2018 -1.11.2019 г. по проект „Създаване на Социално предприятие за кетърингови услуги „ПАРТИ КЛУБ“ с № BG05M9OP001-2.010-0403-С02,
за изпълнението на който на жалбоподателя е предоставена безвъзмездна финансова
помощ по ОПРЧР 2014-2020.
Сочат се и доводи за
незаконосъобразност на решението поради неспазване на установената форма, тъй
като липсват фактически и правни основания, съществени нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Развиват се много подробни
доводи по същество относно описаните в оспореното решение нарушения като се
твърди, че социалното предприятие е създадено, работи и се спазва устойчивостта
по административния договор.
Иска се съдът да отмени оспореното
решение. Претендират се
и присъждане на разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК.
Ответникът по жалбата – Ръководителят
на УО на ОПРЧР 2014-2020, чрез процесуалния си представител, в хода на делото
по същество, поддържа становище за неоснователност на жалбата като подробни
мотиви за това становище са изложени в писмения отговор на жалбата,
вх.№1868/15.05.2020 г., л.53-57 от делото. Искането е жалбата да бъде
отхвърлена. Претендират се деловодни разноски за защита от юрисконсулт.
Съдът, като съобрази
доводите и становищата на страните, взе предвид събраните писмени доказателства
при направената проверка съобразно изискванията на чл.168 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимост на
производството
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимиран субект, срещу
индивидуален административен акт, с който се засягат права и законни
интереси на оспорващото сдружение. Решението,
предмет на съдебен контрол е съобщено на адресата си чрез ИСУН 2020 на 07.04.2020
г. С оглед на това жалбата, подадена на 21.04.2020 г. се явява депозирана в законоустановения срок.
По
фактите
От
приложените доказателства към жалбата и представените съгласно чл.141 АПК
електронни документи по преписката е
видно, че МТСП чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми
и проекти“ (ГД ЕФМПП), в качеството на Управляващ орган, е предоставило на Сдружение
с нестопанска цел под наименование „Дом на идеята“ - бенефициент, безвъзмездна
финансова помощ, представляваща минимална помощ в съответствие с Регламент (ЕС)№1407/2013, в максимален размер до 389 428,90 лв., по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, Приоритетна ос 2
„Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, Процедура BG05M90P001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“- вж. Договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № BG05M9OP001-2.010-0403-C01. Помощта е отпусната за изпълнение на проект „Създаване
на социално предприятие за кетърингови услуги „ПАРТИ
КЛУБ“.
В т.2.2 от договора са упоменати 6 основни
дейности в т.ч. подбор и наемане на 33 лица по проекта, психологическо
подпомагане и мотивиране на 30 лица от целевите групи, включване на 33 лица в
12-месечна заетост с индикатори за изпълнение „Неактивни или безработни
участници“ – 33 бр. и индикатори за резултат „Неактивни или безработни
участници в заетост след приключване на операциите“ – 17 бр.
В хода на изпълнение на
проекта от жалбоподателя е постъпило искане за междинно плащане (ИМП) № 3 на
обща стойност 148 519, 56 лева, включваща разходите за отчетен период от
01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. По това искане, управляващият орган се е
произнесъл с Решение № BG05M9OP001-2.010-0403/9 от
27.11.2019 г., с което не е верифицирал всички разходи по ИМП №3. Аргументът на
управляващия орган е, че е установено противоречие между документите, приложени
към искането и реално констатираната обстановка, като се позовава на данните от
три проверка на място, които при първата проверка установили в социалното
предприятие само 2 лица от общо 37 назначени по проекта, а при следващите 2
проверки – само 1 лице от 17 работници в това социално предприятие. Освен това
е записано, че в двата обекта на предприятието са поставени табели и
функционират касови апарати на друго юридическо лице. Управляващият орган не
могъл да добие разумна увереност в коректното изпълнение на договора за
предоставяне на БФП и по-конкретно в съществуването на социалното предприятие,
предвидено по проекта. В тази връзка бил регистриран и сигнал за нередност.
По делото няма данни, а
не се и твърди от страните Решение № BG05M9OP001-2.010-0403/9 от
27.11.2019 г. да е било оспорено от бенифициента.
Сдружението-жалбоподател
е депозирало искане за окончателно плащане №4 на обща стойност 256 769,20 лева,
включваща разходите за отчетен период от 01.12.2018 г. до 01.11.2019 г. По това
искане за плащане управляващият орган се е произнесъл със сега оспореното
Решение № BG05M9OP001-2.010-0403/11
от 07.04.2020 г., с което не са верифицирани разходи, покриващи цялата стойност
на постъпилото искане. За правно основание на волеизявлението е посочена
нормата на чл.64, ал.1, предл.2 ЗУСЕСИФ. Вписани са и
разпоредбите, очертаващи правомощията на управляващия орган по чл.62, ал.1 във вр. с ал.3 и чл.63, ал.1 от с.з.
Мотивите и аргументацията
на управляващият орган са почти идентични с текста на предходното решение от
27.11.2019 г. за неверифициране на разходи в частта за противоречие между
документите, приложени към искането и реално констатираната обстановка и в
частта относно невъзможност да се добие разумна увереност в коректното
изпълнение на договора за предоставяне на БФП и по-конкретно в съществуването
на социалното предприятие, предвидено по проекта. В решението се съдържа
позоваване на този предишен влязъл в сила акт. Записано е, че сдружението ще
бъда уведомено за резултатите от административната процедура за нередност.
Ответната
страна представя електронен документ и на хартиен носител (л.63-66 от делото)– извлечение от система ИСУН 2020 от 09.06.2020 г. за
сигнали за нередност, от който е видно, че към цитираната дата е активен сигнал
за нередност №105, без данни за момента на регистрирането му. Налице е
отбелязване, че към този момент на м.юни 2020 г. не е установена нередност.
Оспорващата
страна представя редица писмени доказателства в заверени преписи. В папка №2 са
приложени преписи от листите за извършени проверки на място, 4 на брой. При
първата проверка-планирана, в периода на изпълнение на договора, на 07.05.2019
г. е посетен един от обектите на социалното предприятие – Агенция за
организиране на събития. Отразени са резултатите от наблюдаваната дейност при
посещението, л.3 от папка №2, като от трудовите досиета на наетите лица е
прието, че в агенцията са назначени последователно 2-ма карвинг
декоратори и 6 художник-декоратори, каквито са предвижданията по проекта. При
проведената беседа с всички присъстващи художник-декоратори и
експерт-маркетинг, е споделено, че са участвали в обучение по трудова
мотивация. Общата оценка от извършената проверка е, че агенцията функционира.
Приложени са и снимки от работния процес и изработени изделия.
При
непланирана проверка на 01.10.2019 г. в другия обект на
предприятието-„Гостилница Торино“ на място са установени 3 бр. лица. В общата
оценка от проверката е отразено, социалното предприятие функционира с
гостилницата, че срокът за изпълнение на проекта е 01.11.2019 год. и съгласно
документацията са назначени 37 лица. Върху този документ са положени подписи
само двама експерти, извършили проверката, липсва подпис на представител на
бенефициента.
На
07.11.2019 г. били извършени две непланирани проверки на място за наблюдение на
изпълнението на последващите ангажименти по проекта.
На адреса на агенцията за организиране на събития към социалното предприятие функционирало
търговско дружество, оборудването и обзавеждането, закупено по проекта е
налично, но се ползва от друго ЮЛ и е отразено, че не се изпълняват последващи ангажименти – л.22 от папка №2. По констатациите
представляващият сдружението е изложил възражения.
При
втората проверка на същата дата е посетен и другия обект – „Гостилница Торино“,
при която се излагат констатации, че този обект също работи към друго ЮЛ, на
място било само едно лице от целевата група, а данните от служебна справка в
НАП сочели трудови правоотношения с 19 лица при договорно задължение да бъде
запазена заетостта на 17 лица. Проверяващите считат, че не може да се направи извод за функциониране
на социалното предприятие и че се изпълняват трудовите договори. По тази
проверка също са изложени възражения в насока, че назначените лица са на
сумирано работно време, в деня на проверката 5 от лицата от целевата група със
запазена трудова заетост след приключване на проекта са в отпуск, а 6 лица са
заети с преместване на двата обекта обединени в ново помещение с цел
минимализиране на разходите за консумативи.
След
постановяване на решението от 27.11.2019 г. за неверифициране на разходи по
искането за междинно плащане №3, е извършено ново посещение и проверка на 11.12.2019 г. (л.29-л.33 от папка №2) за наблюдение изпълнението на последващи ангажименти по проекта. При проверката е
констатирано, че присъстват 8 лица от целевата група, други 4 по информация от
управителя на дейността са II-ра смяна, а 5 лица са в отпуск, едно от които в болничен.
Отразено е пълно съответствие между заложеното в договора и констатираното при
проверката в т.ч. на наблюдаваната целева група и описаната в договора.
В
представените електронни документи липсват такива, от които да личи, че в ИСУН
е въведена информацията за извършените проверки на място, направените
констатации и препоръки в 3-дневен срок от настъпване на събитието, подлежащо
на въвеждане или актуализация по отношение проверките от м.октомври, м. ноември
и м.декември 2019 г.
При
съдебното оспорване, сдружението-жалбоподател представя обилни писмени
доказателства, установяващи за периода
м.декември 2019 г. – м.юни 2020 г. обстоятелства за закупуване на хранителни
стоки и други материали, за заплащане на месечна цена за наети подобекти от
„Общински пазари“ ЕООД, Русе, за заплащане на консумативи по наемното
правоотношение, за заплащане на ползвани от сдружението услуги – л.77-л.173 от
делото. На л.81 и л.141 от делото са представени доказателства за извършена кетъринг услуга за Община Тутракан през м. юни 2020 г. и доставка
на мартеници за „Елена Фешън Русе“ ЕООД на 18.02.2020
г. От събитието с кетъринг услугата е представен и сников материал на оптичен носител - диск. Върху всички
представени фактури за горецитираните обстоятелства
са направени отбелязвания във връзка със счетоводната отчетност.
Жалбоподателят
представя и разчетно-платежна ведомост, рекапитулация
за месеците април, май и юни 2020 г. за публични задължения по ЗДДФЛ и за осигурителни
вноски – л.67-76 от делото.
Във
връзка с установеното обстоятелство за подаден сигнал за нередност, Управляващият
орган – ответник по спора, до
приключване на устните прения не е представил доказателства за първа писмена
оценка по см. на чл.14, ал.1 от Наредбата за администриране на нередности по
Европейските структурни и инвестиционни фондове, нито приравненото на нея
решение за определяне на финансова корекция, визирано в чл.14, ал.3 от тази
наредба. Липсата на тези документи има за последица непосочване на финансовото
изражение на нередност, предмет на сигнал 105, ако такава е установена. Не са
представен и доказателства за изпълнение изискванията по чл.10, ал.2 и ал.3 от
Наредбата за администриране на нередност…по отношение сроковете за извършване
на проверка по сигнал за нередност.
По правото
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът приема следното:
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
В чл. 2, т. 10 от
Регламент № 1303/2013 г. се съдържа
легална дефиниция на понятието "бенефициер"
– правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни
фондове. ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в
обратен смисъл - правен субект, който предоставя средствата. За правния субект,
който получава средствата, националният законодател е избрал термина
"бенефициент". С оглед разминаването, съдът констатира продължаващата
практика на управляващите органи да не се съобразяват с предписаните в общностното вторично право дефиниции.
На основание чл. 168 АПК
съдът извършва служебна проверка за съответствие на оспорения административен
акт с основанията по чл. 146 от АПК.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е решение за неверифициране на разходи по постъпило искане
за окончателно плащане № BG05M9OP001-2.010-0403/11 от 07.04.2020 г. на Заместник министъра на труда и социалната
политика и Ръководител на управляващия орган на ОПРЧР 2014-2020.
Съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от материално компетентен административен орган. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и
социалната политика, приет с ПМС № 266 от 10.11.2009 г. Министърът на труда и
социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята
компетентност, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз и от
други международни финансови институции и донори. В рамките на своята
компетентност, със своя заповед № РД01-268/04.04.2018
г. (л. 59 от делото), Министъра на труда и социалната политика оправомощава г-жа Зорница Русинова да изпълнява функциите
на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР в пълен обхват. Предвид
наличието на това изрично
овластяване, съобразно приложимите правни норми, следва да се приеме именно, че
оспореното решение е постановено от компетентен орган и в кръга на
предоставените му правомощия.
Уредбата на
производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 – чл. 68 ЗУСЕСИФ.
Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват
след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и
при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на
разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за
плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост
на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 63, ал. 1
от закона, при определени случай (изрично посочени в т. 1 – т. 4), УО може да
изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за
междинните плащания, както и на разяснения от бенефициера,
като определя разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец (ал. 2
на чл. 63 от ЗУСЕСИФ).
От значение за разрешаване на конкретния казус
е разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ,
посочена за правно основание на постановеното решение. Според
тази норма
в случай че бенефициер не представи в срок документ
или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност,
съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо
искане за плащане. Двете хипотези са предвидени алтернативно и осъществяването
на която и да е от тях е основание за отказ за верификация. В случая,
административният орган се е позовал на втората от тях, във връзка с регистриран
сигнал за нередност под № 105.
Очевидно целта на законодателя е, при започнала и неприключила процедура по определяне
на финансова корекция, да не се заплащат направени и отчетени разходи, докато
не бъде разрешен въпросът за наличие на предпоставки за налагане на финансовата
корекция, тъй като тези разходи би могло да се окажат недопустими. Аргумент за
това тълкуване е предвидената в цитираната норма възможност разходите, които не
се верифицират, да могат да бъдат включени в последващо
искане. Приложението на
цитираната норма във втората й хипотеза е основното съображение в писмения
отговор на ответника за отхвърляне на жалбата.
Решението е издадено
в законоустановената писмена форма. При
проверка по задължителното съдържание на административния акт, визирано в чл.59,
ал.2 АПК, като се съобрази посочената разпоредба на чл.64, ал.1, предл.2 ЗУСЕСИФ и доказаното обстоятелство за регистриран
сигнал за нередност №105, има основание от външна гледна точка да се приеме, че
в оспореното решение са изложени фактически и правни основания.
Но изложените пестеливо фактически
основания не сочат на мотивираност на волеизявлението и спазване изискването по
чл.35 АПК. Видно от записаното в обжалвания акт, регистрираният сигнал за
нередност е във връзка с обстоятелството, че УО не могъл да добие разумна
увереност в коректното изпълнение на административния договор за предоставяне
на БФП. В тези мотиви липсва каквото и да било съображение по обстоятелства,
включени в листа за извършване проверка на място на 11.12.2019 год., които
съдържат изрични данни за пълно съответствие на заложеното в договора с
констатираното от проверката при интервюиране на 3 мъже и 5 жени, работещи по
трудови договори в социалното предприятие, които и са от наблюдаваната целева
група. Липсата на такива съображения не обосновава извод, че при издаването на
акта, са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая,
което сочи на незаконосъобразност на решението.
Оспорващата страна обосновава
жалбата си в частта за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, с неспазване на установените от нормативен акт срокове за проверка на
сигнала за нередност. Данните по делото безспорно установяват факта, че както
към момента на постановяване на оспореното решение, така и до приключване на устните
състезания, не се сочат доказателства за приключване на проверката по
регистрирания сигнал, разпоредена в чл.10 от
Наредбата за администриране на нередности… При факта, упоменат още в решението от
27.11.2019 г. за отказ от верификация на разходи по искане за междинно плащане
№3, че е регистриран сигнал за нередност – т.е. преди повече от 7 месеца,
сроковете, визирани в чл.10, ал.2 и ал.3 от цитираната наредба, отдавна са изтекли.
За Управляващия орган не са налице хипотези от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение …., даващи му основание да удължи срокове и
да не изпълни вменените му от нормативен акт задължения. Състоянието „активен“
на сигнала е предпоставка за липсата на установяване наличието или отсъствието
на нередност, обективирано в съответен писмен акт.
Проследявайки разпоредбите на чл.15 и чл.29 от Наредбата за администриране на
нередности …, се налага извод, че в случая не може да бъде приключена и
свързаната с регистрирания сигнал №105 процедура по администриране на нередност,
писмения акт по която би определил финансовото изражение на установена
нередност. От друга страна активното състояние на сигнала предоставя удобна
правна възможност да не се верифицират и изплатят разходи по проекта на
жалбоподателя.
Съдът счита, че при
липсата на ясни мотиви в оспореното решение, поради продължаващата висящност на сигнал за нередност и липсата на яснота какво е евентуалното
финансово влияние на нередността, са нарушени основни принципи на
административното производство – принципът за съразмерност по текстовете на
чл.6, ал.1, ал.3 и ал.5 АПК, принципът за служебното начало по чл.9, ал.2 АПК, принципът за бързина и процесуална икономия –
чл.12 АПК. Нарушенията на основните принципи в случая сочи сериозно засягане на правата на сдружението и
представляват несъответствие с целта на закона. С оглед на тези съображения и
констатираното по-горе неспазване изричното изискване по чл.35 АПК, съдът
счита, че са налице основания за отмяна
на обжалвания административен акт по чл.146, т.3 и т.5 АПК.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
оспорващата страна има право на разноски в размер, по представен списък и
приложени доказателства за плащането им. Жалбоподателят е претендирал
присъждане на разноски в размер на 3 200 лева – държана такса и адвокатско
възнаграждение, за заплащането на които са налични надлежни доказателства (л.40, л.41 и л.49 от делото).
Преписката следва да бъде
върната на ръководителя на Управляващия орган на осн.
чл.173, ал.2 АПК за ново произнасяне след влизане в сила на съдебен акт по
настоящия спор, тъй като решаването на въпроса по верифициране на разходи по
искане за окончателно плащане е предоставен на преценката на органа. При новото
произнасяне органът следва да спази изискванията на АПК за мотивираност на
решението и преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. с чл. 73, ал. 4
ЗУСЕСИФ съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Сдружение с нестопанска цел под наименование „Дом на
идеята“ решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.010-0403/11 от 07.04.2020 г. на заместник-министъра на
труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. и връща преписката на УО
за ново произнасяне по искане за окончателно плащане при съобразяване
указанията на съда по приложение на закона.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната
политика да заплати на Сдружение с нестопанска цел
под наименование „Дом на идеята“ , ЕИК ********* деловодни разноски в
общ размер от 3 200 (три
хиляди и двеста)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: