РЕШЕНИЕ
№ 124
гр.
Враца, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.03.2020
г., през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело №
900 по описа на АдмС – Враца за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на П.Ю.Н. *** против Решение № 362 от 08.11.2019 г., постановено
по АНД № 716 по описа за 2019 г. на Районен съд - Враца, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-1795-000046 от 06.06.2019 г., издадено от Началник група към
ОД на МВР- Враца, РУ - Враца, с което за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
Твърди се, че оспореното
решение е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон. Иска се отмяната му.
Ответникът – РУ - Враца към
ООД на МВР - Враца, редовно и своевременно призован, представител не се явява и
не е ангажирано становище по жалбата.
Представителят на ОП-Враца
дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена
от надлежната страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на делото е Решение №
362 от 08.11.2019 г., постановено по АНД № 716 по описа за 2019 г. на Районен
съд - Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1795-000046 от
06.06.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Враца, РУ – Враца. С
последното, за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, на П.Ю.Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР, с
цитираното НП са му отнети общо 6 /шест/ контролни точки.
За да потвърди НП Районен съд
Враца е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП на такова основание. Изложил е мотиви във връзка с възраженията на
жалбоподателя относно нарушения на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, допуснати в хода на административнонаказателното производство и
ограничаващи правото му на защита, като е приел същите за неоснователни. Счел е
за правилна дадената правна
квалификация.
Въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано описаното в НП
нарушение и извършването му от санкционираното лице, като наказанието е
определено в законово регламентирания фиксиран размер. В съдебния акт са
изложени мотиви и за липсата на предпоставки за приложението на чл. 28
от ЗАНН.
Решението на районният съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Настоящият касационен състав
споделя извода на Районен съд Враца за формална и материална законосъобразност
на наказателното постановление. Съдът е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен
контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен акт. Противно на
твърдяното в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил възраженията и
доводите на наказаното лице, като е достигнал до правилни изводи за тяхната
неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да
бъдат повтаряни.
При разглеждане на делото съдът е
събрал допустими и относими писмени и гласни доказателства, които е анализирал
в цялост и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни изводи за
процесуална законосъобразност на АУАН и НП. Настоящият състав на касационната
инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
която съответства и на описаната в АУАН и НП, както и изведените от районния
съд правни изводи.
При разглеждане на делото съдът
не е допуснал твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на обжалваното решение, респективно до отмяна на наказателното
постановление.
Установената от районния съд
фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства. Правилен е
изводът на първоинстанционният съд, че процесното наказателно постановление и
съставения АУАН, поставил началото на административнонаказателното
производство, са издадени от компетентни органи.
Решението на първоинстанционния
съд е мотивирано в достатъчна степен, съобразено със събраните по делото гласни
и писмени доказателства.
За пълнота на изложеното и във
връзка с поддържаното и с въззивната и касационна жалби искане за отмяна на НП,
следва да бъде отбелязано следното:
Фактическият издател на
обжалваното НП черпи своята компетентност именно от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, който е компетентен
да оправомощава подчинени му служители на министерството да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП. В т. 2.9 на цитираната заповед е определено
Началниците на Сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – на
обслужващата територия да издават наказателни постановления по ЗДвП. Издателят
на НП Д.Х.Д. е * на група „Охрана на обществения ред“ от Сектор „Охранителна
полиция“ към РУ – *** при ОД на МВР – ***, като и към 06.06.2019г. е заемал
тази длъжност, видно от приложеното удостоверение – л. 9 от първоинстанционното
дело и съответно е компетентен да издава НП по ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. От текста на наказателното постановление се установява,
че Началник на група към ОД на МВР - *** в сектор Сектор „Охранителна полиция“ е
издал същото в качеството си на упълномощено лице по Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. В тази връзка неоснователни и недоказани са
възраженията на касатора за липса на компетентност на наказващия орган.
По отношение на актосъставителя
приложима е разпоредбата на чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която актовете се съставят от длъжностните
лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Компетентността на
актосъставителя – Л.П.Б., заемаща длъжността „***“ в Участък „Д.“ към РУ – ***
при ОД на МВР – ***, вкл. и към 10.05.2019г. – датата на съставяне на АУАН,
произтича също от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи – т. 1.4, с която е определено да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоба и да съставят АУАН полицейските органи
– полицейски и мл. полицейски инспектори в структурите на РУ – след успешно
положен изпит по ЗДвП и КЗ – в рамките на обслужваната територия. Последното
обстоятелство се установява от Заповед рег. № 369з-346 от 27.02.2019 г. – л. 7,
гръб.
Изложеното налага категоричният
извод, че както АУАН, така и НП, са издадени от органи, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
Съдът намира, че в случая
санкционната норма е приложена правилно, наложената санкция е във фиксиран
размер, поради което на административнонаказващия орган не е предоставено
правото да преценява размера й. Извършеното нарушение не сочи на по-малка
степен на обществена опасност, отколкото обикновените случаи от този вид,
поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН.
Отнемането на контролни точки не
е административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията
и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата
относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на извършените от тях
нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки. Отнемането на
контролни точки се извършва не със самото издаване на наказателното
постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като
списъкът с нарушенията и броя на отнемани контролни точки за всяко от тях са
изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на
точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква екс леге
по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на
влизане в сила на наказателното постановление. Само в този случай нарушението се отчита чрез отнемане на
контролни точки. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой
на отнетите точки (използваният от законодателя термин е „отбелязва“), т.е.
само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не
се налага с наказателното постановление.
Отнемането на контролни точки е
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (за
контролните органи) функция. Тъй като отчетът на отнетите контролни точки
се води въз основа на отбелязванията в наказателните постановления, то
наказателното постановление в частта, в която е отбелязан броя на отнетите
точки, има удостоверителна функция, защото удостоверява, че поради извършено
нарушение на правилата за движение, за което е наложено административно
наказание, от наличните контролни точки на водача по силата на закона се
отнемат отбелязания брой контролни точки.
По тези съображения и след
извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията
на чл.
218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност или недопустимост, решението на РС-Враца, с което е
потвърдено НП следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН Административен
съд–Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 362 от
08.11.2019 г., постановено по АНД № 716 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.