Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 360 14.09.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
Г.Динкова административно дело № 379 по
описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.149, ал.5 от АПК.
Образувано е по протест от прокурор при Районна
прокуратура – Стара Загора с искане за обявяване на нищожността на волеизявление
на административен орган – Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора за издаване на СУМПС № *********
за категория „В“ на К.Т.С.. В протеста се сочи, че на 29.09.2017г. С. е подал
заявление в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Стара Загора за издаване на
свидетелство за управление на МПС от категория „В“. Към
заявлението си е приложил свидетелство за завършено основно образование,
издадено от Основно училище „Васил Левски“ с.Гита, общ.Чирпан след завършен
седми клас. Към заявлението си е приложил всички останали необходими документи,
съгласно чл.13 от Наредба № 1-157/2002г.
Сочи се, че посоченото СУМПС е издадено от компетентен орган и е
издадено в предписаната и одобрена форма по образец, но при издаване му са
нарушени съществени законови изисквания относно минимално изискуемото
образование, което следва да притежава заявителят, за да му бъде издадено
свидетелство за управление на МПС от категория ”В”. Твърди се, че К.С. е
завършил 7-ми клас през учебната 2016г./2017г., т.е. по реда на Закона за
предучилищното и училищно образование, а не по отменения Закон за народната
просвета. Заявлението е подадено на 29.09.2017г. и към документите за издаване
на СУМПС от категория „В”, е следвало да се приложи копие на удостоверение за
успешно завършен Х-ти клас. Обосновава се, че СУМПС е издадено при съществено
противоречие със законовите изисквания на чл.151, ал.2 от ЗДвП и § 16 от ПЗР на
ЗДвП относно изискуемата образователна степен, която следва да притежава
заявителят. Към момента на издаване на СУМПС не са били налице законовите
предпоставки за издаването му, тъй като е липсвало едно от основанията,
визирано в т.7 на чл.13 от Наредбата. Според протестиращия този порок на
изразеното с действие положително волеизявление на административния орган е
съществен, поради което, се счита, че същото следва да бъде обявено за нищожно.
Ответникът по жалбата – Началник
сектор „Пътна полиция“ – гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, не
се явява, не изпраща представител и не взема становище по основателността на
протеста.
Заинтересованата страна – К.Т.С.,
чрез пълномощника си по делото – адв.М., оспорва протеста като неоснователен,
за което излага подробни съображения в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Със Заявление вх.№17674/29.09.2017г. до
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора К.Т.С. е
поискал първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС, съгласно
чл.13, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи
за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина (л.8). Към това заявление лицето е приложило
изискуемите се документи, като е представил свидетелство за завършено основно
образование сер. О-17, № 010885, рег. № 98-28/ 05.07.2017г., издадено от
Основно училище „Васил Левски“ – с.Гита (л.13).
На К.Т.С. е било издадено СУМПС
с рег. № *********/ 02.10.2017г. за категория АМ, В1 и В с валидност до 02.10.2027г.
(л.10).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.145, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по
отношение на тяхната законосъобразност, като според чл.147, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК.
В чл.16, ал.1, т.1
от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността
в административния процес като предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни
договори и съдебни актове. Според чл.149, ал.5 от АПК административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето.
С оглед тази законова регламентация се налага
извод, че подадения протест се явява допустим, а разгледан по същество е
неоснователен поради следните съображения:
Основното разграничение на порочните
актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в
зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта, като в
административното право липсва специален законов текст, който да регламентира,
кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е
становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални,
основни и тежки недостатъци, не пораждат последици на административни актове и
въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради
което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай
действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика
промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма,
а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма;
който изцяло е лишен от законово основание; когато акт с такова съдържание не
може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е
и административен акт/волеизявление при липса на предмет, когато обектът на
разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет.
Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за
законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в
нормата на чл. 146 от АПК
и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата
интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за
да обоснове извод за нищожност.
В процесния случай доводът, чрез който се
обосновава искането за нищожност на волеизявлението на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Стара Загора да се издаде на К.Т.С. СУМПС по подаденото за
това заявление по образец е, че С. не притежава минималната образователна
степен, за да придобие правото да управлява МПС от съответната категория, което
се удостоверява чрез СУМПС. Този довод обаче не попада сред пороците, които
оправдават нищожност на волеизявлението за издаване на този удостоверителен
документ. Изискването за притежаване на минимална образователна степен у
лицето, се въздига от законодателя като материално-правна предпоставка, при
наличието на която органът има правото да издаде СУМПС, ведно с други
установени предпоставки, но то не влияе на валидността на самото изявление за
издаване на удостоверителния документ. Самият документ се издава след извършена
преценка за наличието на установените предпоставки и неговият факт сочи
наличието на такива, а ако органът установи липсата на някоя от предпоставките
за издаване на СУМПС, постановява отказ да издаде искания документ, който отказ
подлежи на съдебен контрол. Евентуалната липса на материално-правна
предпоставка за удовлетворяване на искането за издаване на български личен
документ, в частност СУМПС, е въпрос по законосъобразността на властническото
волеизявление, но не и въпрос засягащ валидността/нищожност на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК.
Няма спор, че тук изявлението е издадено от компетентния орган, инкорпорирано е
в издаденото СУМПС по образец и няма други основания, за да се прогласява
неговата нищожност.
Отделно от изложеното съдът намира, че в
случая са били налице и необходимите метериалноправни предпоставки за
направеното волеизявление. За да притежава право да управлява МПС, водачът
следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство, съгласно чл.150а от ЗДвП
в редакция към датата на издаване, което се издава от органите на МВР при
наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т. е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория. Съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 54 от 2010г., в сила от 19.01.2013г.), свидетелство за
управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически
годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория,
преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на
първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно
средство. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г., като след изменението е установено, че свидетелство за
управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по
ал.1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за
съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно
средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало
изпит за водач на моторно превозно средство.
По делото безспорно е установено, че К.С. е по подал заявление за
издаване на СУМПС на 29.09.2017г., т.е. след 26.09.2017г.,
като е приложил документ за завършено основно образувание през месец юни 2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от отменения Закон за народната просвета свидетелство за основно
образование се получава след завършен VIII клас, а съгласно чл.130, ал.1 от
Закона за предучилищното и училищното образувание, учениците, завършили успешно
VІІ клас, придобиват основно образование, което се удостоверява със
свидетелство за основно образование. К.Т.С. е завършил седми клас през учебната
2016/2017г., т.е. по реда на Закона за предучилищното и училищното образувание,
следователно същият не отговаря на законовите изисквания на чл.151, ал.2 от ЗДвП, за издаване на СУМПС, тъй като не е завършил X
клас. Но в
§ 16 от ПЗР на ЗДвП законодателят е посочил едно важно изключение, според което
лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения
Закон за народната
просвета до влизането в сила на този закон, получават свидетелство
за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Тълкуването на
тази разпоредба сочи, че по стария ред получават СУМПС лицата, които са
завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета
до влизането в сила на този закон. До влизане в сила на разпоредбата на чл.151,
ал.2 от ЗДвП (ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), К.С. е имал
завършено основно образувание, тъй като е притежавал свидетелство за
завършено основно образование сер. О-17, № 010885, рег. № 98-28/ 05.07.2017г.,
издадено от Основно училище „Васил Левски“ – с.Гита. По делото няма данни за
неистинност/неавтентичност на този документ. Следователно по отношение на К.Т.С. е
приложим §
16 от ПЗР на ЗДвП за получаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства по
реда предвиден в чл.151, ал.2 от ЗДвП (изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от
2010г., в сила от 19.01.2013г.), който изисква лицето да има завършено основно
образувание.
В контекста на гореизложеното се
налага извод, че освен липса на основания за обявяване на нищожност, в случая
са налице и визираните в закона материалноправни предпоставки за направеното
волеизявление на административния орган за издаване въз основа на него СУМПС на
К.Т.С.. До влизане в сила на чл.151, ал.2 от ЗДвП (ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.) същият е притежавал свидетелство за
завършено основно образование сер. О-17, № 010885, рег. № 98-28/ 05.07.2017г.,
издадено от Основно училище „Васил Левски“ – с.Гита, следователно за него са
налице предпоставките за издаване на СУМПС по реда на чл.151, ал.2 от ЗДвП (изм. и
доп. - ДВ, бр. 54 от 2010г., в сила от 19.01.2013г.) – при завършено основно
образование. Този извод се подкрепя и от законовата регламентация на чл.13,
ал.1, т.7 от Наредба
№ I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (изм.ДВ, бр.52 от 2017г., действала към
момента на издаване на процесното СУМПС), съгласно която първоначалното
издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на
служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за
успешно положен изпит, като лицето представя копие от документ за завършено
най-малко основно образование. Едва с изменението на посочената разпоредба с ДВ
бр.72 от 2018г., законодателят е предвидил лицето да представя копие от
документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование.
Така изложените доводи обосновават извод за
неоснователност на подадения протест с искане за обявяване нищожността на
волеизявлението на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора
за издаване на СУМПС №********* за категория „В“ на К.Т.С., поради което същият
следва да се отхвърли.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор
при РП Стара Загора за обявяване нищожността на волеизявлението на
административен орган – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара
Загора за издаване на СУМПС № ********* за категория „В“ на К.Т.С..
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: