РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Русе, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20224500100260 по описа за 2022 година
Ищцата П. Н. Р. от гр. Р. чрез адв. Я. Д. АК С. твърди, че на 27.11.2021 г. по път ІІ-23
км. 41 +659, землище гр. К., обл. Р. е настъпило ПТП с участието на л. а. „О. В.“ с ДК
№ ****, управляван от В. В. Ш.. Същият, движейки се с несъобразена скорост, загубил
контрол над автомобила, вследствие на което ударил челно правомерно движещият се
насреща автомобил „Ф. Т.“ с ДК № ***, управляван от Р. С. Р.. При този инцидент
пострадала ищцата П. Р., която пътувала на предната дясна седалка с поставен
предпазен колан в л. а. „Ф. Т.“ с ДК №****. Бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и било образувано и водено ДП № 290ЗМ-312/21 г. по описа на
РУ К., пр. пр. 1747/21 г. по описа на ОП Р..
Ищцата твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното
и виновно поведение на водача на л. а. „О.В.“ с ДК № ****, който нарушил
разпоредбите на чл 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП.
След инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „М.“ Р. с оплаквания за силни
болки в кръста и затруднени движения. След извършени прегледи били установени
компресионна фрактура на горна дискална повърхност на тялото на L3,
дясноконвексна лумбална сколиоза, изгладена физиологична лумбална лордоза. Било й
проведено оперативно лечение и консервативна терапия. След напускане на
болничното заведение са й дадени указания за щадящ режим, носене на лумбален
корсет за 2 месеца, смяна на превръзки и прием на лекарствени средства.
Заявява, че получената травматична увреда й причинила болки и страдания, които
били със значителен интензитет първия месец след инцидента, като общият
възстановителен период продължавал и към настоящия момент. Ищцата била
изправена пред невъзможност да посреща със свои сили обикновените си битови
потребности- хранене, обличане, тоалет, за които получавала помощ от свои близки,
които били и нейната емоционална подкрепа. Изпитвала непрестанни силни болки,
1
засилващи се и при най-лекото движение – завъртане, кашляне/кихане, трудно
повлияващи се от обезболяващи. Твърди, че водела активен начин на живот преди
ПТП, което променило нормалното протичане на ежедневието й – ограничило
социалната, семейната и трудовата ангажираност. Възвръщането към обичайната
делнична действителност й коствало време, търпение и болки. Инцидентът се отразил
силно негативно и на емоционалното й състояние –станала тревожна, неспокойна и
напрегната, загубила здравия си сън. Чувствала се потисната и в тежест на близки и
роднини. Заявява, че изживения стрес и душевни страдания щели да я съпътстват до
края на живота й.
Твърди още, че във връзка с лечението си сторила имуществени разходи на обща
стойност 6278 лв., които се явявали пряка и непосредствена последица от получените
при процесното ПТП увреди.
Ищцата твърди, че лекият автомобил, с който настъпило ПТП бил застрахован
при ответното застрахователно дружество със застраховка ГО, валидна към датата на
събитието. С претенция от 27.01.2022 г. заявила искане за обезвреда на вредите, които
претърпяла, но ответникът в законоустановения 3-месечен срок не се е произнесъл с
окончателно становище, респ. отказал да й плати обезщетение. Поради това
претендира да бъде осъден да й заплати 26 000 лв., частично предявени от 80 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди и 6278 лв. за имуществени вреди, претърпени от
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.04.2022
г. до окончателното им плащане. Претендира и сторените в производството разноски, в
т. ч. тези за адвокатска защита и съдействие.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „З.“ АД чрез юрк. Й. С. е депозирал отговор
на исковата молба, с който намира предявените искове за неоснователни като
недоказани. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
ГО на автомобилистите за процесния автомобил л. а. „Опел Вектра“ с ДК № Р 7930КК
за периода 17.11.2021 г. до 16.11.2022 г. Оспорва механизма на ПТП като счита, че
водачът на л. а. „О. В.“ не е допуснал нарушения в правилата за движение, липсвали
негови действия или бездействия, довели до катастрофата. За настъпилото ПТП би
виновен другият участник в него, който се движил с превишена скорост от над 110
км/ч. Заявява, че дори и по отношение на него да е било възникнало препятствие,
сблъсъкът е бил предотвратим за водача на „Ф.“ при движение в рамките на
ограничението на скоростта и своевременно спиране. Твърди, че преди мястото на
сблъсъка имало следи от удар по мантинелата, оставени от л. а. „Фолкваген“. Заема
позиция, че най-вероятно той бил загубил контрол, след което се насочил към
насрещната лента. Мястото на удара било в средата на пътното платно, в лентата за
движение, полагаща се на л. а. „Опел“. Поради това, оспорва констативния протокол за
ПТП с пострадали по отношение на съдържащите се в него констатации за причината
за инцидента, както и че пострадалата ищца била с поставен предпазен колан по
съображения, че съставилите го служители на МВР не са били преки очевидци и не са
възприели динамиката на събитията. Пътниците на л. а. „Ф.“ били излезли от него
веднага след установяване на превозното средство в покой след удара.
Въвежда и възражение за съпричиняване, обосновано с обстоятелството, че ищцата
била без правилно поставен предпазен колан към момента на сблъсъка. Намира, че
приносът й следва да се определи на не по-малко от 50 %.
Оспорва неимуществените вреди и размера на претенцията за тях, като счита, че
действително ищцата е претърпяла операция, която обаче преминала успешно, без
усложнения. Била изписана със съществено подобрение. Оспорва и твърденията й, че
2
възстановяването й продължавало и към настоящия момент. Намира, че у нея липсват
трайни негативни последици от травмата, както и оплаквания по време на
възстановяването й. Оспорва твърденията за психологически последици от
катастрофата. Намира, че без съмнение е преживяла стрес и страх, но те са били в
рамките на обичайното. Поради това претендира за отхвърляне на исковете,
евентуално за тяхното намаляване при отчитане на приноса на пострадалата за
настъпването им. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице
помагач – ЗАД „Б. “ ЕАД, което обосновава с обстоятелството, че при него е
застрахован лек автомобил „Ф. Т.“ с ДК № Р**** Обосновава правния си интерес с
това, че в случай, че бъдат доказани въведените от него твърдения за принос за
настъпване на ПТП от водача на „Ф. Т.г“ и при уважане на предявените искове за „З.
ще се породят предпоставките за получи от ЗАД „Б. платеното обезщетение.
С Определение № 639/07.07.2022 г. е допуснато привличане на трето лице
помагач на страната на ответника- ЗАД „Б., което в постъпилото по делото писмено
становище оспорва наличието на правен интерес и правно основание да бъде
конституиран в настоящия процес. Намира, че въпросът в каква степен двамата водачи
са допринесли за настъпването на произшествието и непозволеното увреждане е
ирелевантен при предявен иск на увредения по чл. 45 ЗЗД, респ. при прекия му иск по
чл. 432 КЗ, предявен срещу застрахователя на един от водачите. Разпределянето на
отговорността на двамата водачи било извън предмета на този спор. Намира, че от
изложените обстоятелства в исковата молба нямало данни и доказателства,
удостоверяващи нарушение от страна на водача на лек автомобил „Ф. с ДК № ****,
застрахован при него.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От Констативен протокол за ПТП /л. 7- л. 8/ се установява, че на 27.11.2021 г.
ищцата като пътник в л. а.„Ф. с ДК № **** управляван от Р. С. Р., пострадала при ПТП
между това МПС и л. а. „О.“ с ДК № ****, управляван от В. В. Ш.
Между страните няма спор, че лек автомобил „О. В.“ с ДК № ****, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 27.11.2021 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество. Не се спори и че управляваният от Р. С. Р. л. а.„Ф. Т.“ с ДК № **** към
момента на катастрофата е бил застрахован при третото лице помагач.
Приложена е епикриза, издадена от Отделение по ортопедия, травматология и
гръбначна хирургия при УМБАЛ „Медика“ Русе, от която се установява, че на
27.11.2021 г. ищцата е била приета и е пролежала в отделението до 02.12.2021 г. като й
е било назначено и проведено оперативно лечение. Съдът не обсъжда отделно
епикризата, тъй като за целта са необходими специални знания и с нея е работило
вещото лице по назначената СМЕ. Приобщена към доказателствения материал е и
фактура № **********/29.11.2021 г. с касов бон, видно от която ищцата е заплатила
общо 6278 лв. за система за гръбначна стабилизация и CrossLink конектор.
Към доказателствения материал по делото са приобщени протокол за оглед на
ПТП, фотоалбум и скица на ПТП, изискани от образуваното по повод на процесното
ПТП ДП № 290ЗМ-312/2021 г. по описа на РУ К.
В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея болки и страдания
3
по делото е разпитан св. Р. С. Р.– неин съпруг. Той свидетелства, че след катастрофата
транспортирал съпругата си до УМБАЛ „Медика“, където разбрали, че има счупен
прешлен, както и че се налага оперативно лечение. Около седмица до 10 дни жена му
пролежала в болничното заведение, като след изписването й се наложило да отиде при
майка си в гр. К., тъй като свидетелят бил диагностициран с Ковид. След като
приключила карантината се прибрала у дома им. Дава показания, че съпругата му
трудно се придвижвала. Той я прикрепял, особено когато трябвало да слиза и качва
стълби или да се качва в автомобил. Лекуващият лекар й бил забранил да се навежда
напред 2 месеца след операцията. Ограничение имала и в други движения в областта на
кръста - да се завърта наляво, надясно. Трябвало да спи само по гръб. Освен
медицинските ограничения, през тези първи 1-2 месеца, съпругата му изпитвала и
много силни болки, което налагало да приема болкоуспокояващи.
През тези месеци, и поради това че било медицински противопоказно, и поради
силните болки, не можела да се занимава с никакви дейности у дома. Бързо се
изморявала, след 10-15 мин. разходка трябвало или да седне, или да легне. Нуждаела се
от помощ при обличането. Поради състоянието на жена му, свидетелят поел изцяло
обгрижването на детето им. След януари предприели допълнителна рехабилитация,
където й назначили и домашни упражнения. Дава показания, че съпругата му много
често се будела нощем, не можела да спи нормално, възстановяването й вървяло
трудно. Едва някъде в края на месец февруари забелязал видимо подобрение по
начина, по който се движела у дома. В средата на февруари, за около 3-4 дни
настъпило рязко влошаване, което се изразявало в много силни болки в таза от двете
страни, особено при ставане. Трябвали й около 4-5 мин., за да стане от легло, от стол, и
отново се налагало да й помага. Движенията й отново станали силно ограничени,
върнала се в състоянието, в което била непосредствено след операцията. Прекратили
рехабилитацията и потърсили консултация с неврохирург, който й изписал
болкоуспокояващи и други медикаменти. Обяснил им, че поради операцията съпругата
му имала силно отслабена мускулатура на гръбначния стълб и категорично й забранил
да вдига тежки предмети. Изразил съмнение за възпален седалищен нерв. Поради
поставената й обаче метална конструкция на гръбначния стълб, не могли да й направят
някои изследвания – ЯМР.
След 10 дни подновили рехабилитацията. Около м. април-май месец отново се
повторил следоперативния възстановителен период, но доста по-тежко. Съпругата му
отново изпитвала болки, но вече съпроводени и с психически страдания. Била
изнервена от продължителния период на възстановяване, от това, че се налага да стои в
къщи и от неизвестността дали ще се оправи и дали няма да се върне отново в
състоянието след операцията.
До началото на м. май, съпругата му била 6 месеца в болнични, но не била
напълно възстановена и нямало как да се върне на работа. Минала през ТЕЛК за
удължаване на болничния и й дали още два месеца. Продължавала рехабилитацията,
допълнително ходела и на лечебен масаж. От края на м. юни започнало подобрение по
същия начин, както и след първия период, но и към него момент приемала все още
болкоуспокояващи. Силните болки били преминали, но други болки я съпровождали
ежедневно. В края на юни започнала да възстановява движенията, включително тези
напред, които до този момент били ограничени. Върнала се на работа в края на юли –
началото на август, но продължавала да изпитва дискомфорт от преживяната травма.
Продължителното седене на едно място я натоварвало, трябвало да става от време на
време, а в обедната почивка се прибирала у дома, за да си почине и полегне.
4
Свидетелства, че съпругата му изпитвала страх да управлява автомобил.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че ищцата е получила компресионно счупване на горната дискална
повърхност на тялото на трети поясен прешлен, което се преценява по медико-
биологичния признак: трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от
тридесет дни. На ищцата била проведена оперативна интервенция под пълна
интубационна анестезия, включваща поставяне на система за гръбначна стабилизация
и задна лумбална интеркорпорална фузия. След изписването й от УМБАЛ „Медика“,
лечението й е продължило в домашни условия с препоръки за грижа за оперативната
рана, ЛФК с носене на лумбален корсет за 2 месеца и назначена медикаментозна
терапия. В периода м. 03-05,2022 г. са проведени 4 десетдневни курса кинезитерапия.
Експертът заключава, че при такива увреждания, каквито е получила ищцата
болките са най-силни непосредствено след получаването им и са със значителен
интензитет до прилагане на обезболяващи средства и имобилизация на областта на
увреждането. Болки със значителен интензитет се усещат и в постоперативния период,
но обикновено се купират с обезболяващи средства. Болки с по-слаб интензитет, но с
постоянен и флуктуиращ характер могат да се усещат за по-дълъг период от време –
месеци и години, дори за цял живот, особено при физически натоварвания и промяна
на атмосферните условия. Според експерта, установените у ищцата увреждания
отговарят да са получени при процесното ПТП на 27.11.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че за лечението на установеното увреждане на
гръбначния стълб на П. Р. се е наложило имплантиране на метални тела /система за
гръбначна стабилизация/, които обичайно остават в тялото на пациентите доживот.
Това увреждане, според експерта, води до загуба на възможността за движение между
увредения прешлен и съседните прешлени, което от своя страна значително намалява
възможността за движение в поясния отдел на гръбначния стълб, в който отдел се
извършват основните движения при навеждане и настрани. Това, според вещото лице,
означава, че установеното при ищцата увреждане ще доведе до постоянно /доживот/
намаление в обема на движение на поясния отдел на гръбначния стълб. Експертът
заключава още, че представените по делото счетоводни документи за закупуване на
система за гръбначна стабилизация и CrossLink конектор са използвани при
оперативното лечение на счупването на ищцата. Необходимостта от използването им е
била продиктувана от лечебния подход, избран от лекуващия специалист по
неврохирургия.
Относно механизма на получаване на увреждането, експертът заключава, че
същото е резултат на хиперфлексия /сгъване напред/, вероятно съчетана с частична
ротация надясно в поясния отдел на гръбначния стълб. Този вид увреждане, според
експерта, е характерно за получаване при пасажери в леки автомобили с поставени
предпазни колани при ПТП-та с челни удари. При този вид ПТП-та са налице големи
инерционни сили напред и тъй като напречната поясна част на напречния колан има
по-силно задържащо действие върху тялото отколкото диагоналната раменно-гръдна
част, настъпва рязко сгъване на тялото в поясния отдел на гръбначния стълб. В
конкретния случай това рязко сгъване допълнително е било потенционирано и от
силите, деформирали облегалката на седалката, поради стоящ пасажер без предпазен
колан на задната дясна седалка, които сили са довели и до частична ротация на тялото
надясно.
Вещото лице дава заключение, че установените увреждания на гръбначния стълб
при П. Р. са характерни за получаване при поставен предпазен колан. Според експерта,
5
няма данни П. Р. да е получила други травматични увреждания извън поясния отдел на
гръбначния стълб. От това следва да се приеме, че при процесното ПТП на 27.11.2021
г. П. РП., возейки се на предна дясна седалка в лек автомобил „Ф. Т..“ е била с
поставен предпазен колан.
Относно механизма на ПТП по делото е приета САТЕ, по която вещото лице -
автоексперт дава следното заключение: На 27.11.2021г. около 14:35 ч. л. а. „Ф.Т.г“ с
рег. № ****, управляван от Р. Р. със скорост около 115,9 км/ч се е движил по път II-23
(в участъка между гр. К. и с.Б., обл. Р.. По същото време и в обратна посока се е
движил л. а. „О.В.“ с рег. №**** управляван от В. Ш.. В района на произшествието,
+659
при км 41 лекият автомобил „О. В.“ навлязъл в частта от пътя, предназначена за
насрещно движение. В района на произшествието пътят бил прав и равен, с лек
надлъжен наклон при спускане (по посоката на движение на л. а. „Ф.“). Минималната
геометричната видимост между двамата водачи е била около 150 м. Според експерта,
от наличните данни в делото не може да се определи кога лекият автомобил „О. е
навлязъл в насрещното движение. Р.Р. е възприел опасност за движението и започнал
да намалява скоростта на л. а. „Ф.“. Въпреки тези негови действия настъпил удар
между предните леви части на двата автомобила. Към началото на удара л. а. „Опел“ се
движил със скорост около 86,8 км/ч, като според вещото лице е възможно и да се е
движил с по-висока скорост непосредствено преди произшествието. По делото обаче
няма данни, чрез които да се изчисли скоростта на движение на автомобила „О.“ в по-
ранен момент преди началото на удара с л. а. „Ф.“. Ударът е бил челен, кос,
ексцентричен, изцяло в частта от пътя, предназначен за движение към К.. След удара,
под действието на ударните сили автомобилите са се завъртяли по посока, обратна на
посоката на въртене на часовниковата стрелка и се преместили чрез плъзгане по пътя
до местата, където са намерени при огледа.
Според експерта, причина за настъпване на произшествието от технически
характер е навлизане на л. а. „О. В.“ в лентата за насрещно движение - частта от пътя,
по която се е движил лек автомобил „Ф.“. По делото няма данни за ограничаване на
максимално разрешената скорост за движение на превозни средства категории М1 и
М1G по конкретния пътен участък - 90 км/ч, нито пък за следи от удар по мантинелата,
оставени от лекия автомобил „Ф.“ преди мястото на сблъсъка. Отсъстват, според
вещото лице, данни за загуба на контрол върху л.а. „Ф.“ непосредствено преди удара.
Към началото на удара скоростта на движение на л. а. „Ф. Т.“ с рег.№ **** е била
около 93,8 км/ч, а на л. а. „О. В.“ с рег. № **** около 86,8 км/ч. Скоростта на движение
на л.а. „Ф. Т.“ непосредствено преди произшествието е била около 115,9 км/ч. От
действията на Р. Р. вещото лице определя, че той е реагирал на опасност за
движението, когато л.а. „Ф.Т.“ е бил на около 93,2 м преди мястото на началото на
удара.
От сравняването на сбора от опасните зони за спиране на двата автомобила за
установените скорости на движение - 222,6 м с разстоянието между тях, когато е
възникнала опасност за движението от технически характер - 165,7 м, вещото лице
извежда извода, че в конкретната пътно-транспортна ситуация произшествието не е
било предотвратимо чрез едновременно спиране от страна на двамата водачи. До
същия извод експертът стига и при сравняването на сбора от опасните зони за спиране
на двата автомобила при условие, че л.а. „Фолксваген“ се е движил със скорост 90 км/ч
- 178,5 м (86,1 м + 92,4 м) непосредствено преди произшествието с разстоянието
между тях, когато е възникнала опасност за движението от технически характер - 165,7
м. Заключава още, че в създадената пътно-транспортна ситуация спиране от страна
6
само на водача на л. а. „Ф.“ не е било достатъчно, за да бъде предотвратено
произшествието.
Съдът намира, че следва да кредитира заключенията на д-р П. Д. и инж. О. Д. като
неоспорени, компетентни и обективни.
На 27.01.2022 г. ищцата заявила пред ответното дружество претенция за заплащане на
причинените й вреди /л. 13 - л. 15/, като между страните няма спор, че обезщетение не
й е определяно, нито изплащано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е
изплатил обезщетение.
Липсва спор, че л. а. „О.В.“ с ДК № ****, при управлението на който е настъпило
процесното ПТП на 27.11.2021 г., е застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност” към момента на катастрофата при ответното дружество.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено увреждане,
гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички юридически факти от
хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник
на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се оспорва, че
съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
7
На първо място, от всички данни по делото се установи, че В.В. Ш.като водач на
на л. а. „О.В.“ с ДК № ****е причинил ПТП на на 27.11.2021 г. по път ІІ-23 км. 41
+659, землище гр. К., обл. Р., като ударил челно движещият се насреща автомобил „Ф.
Т.“ с ДК №****, управляван от Р.С. Р. при което е пострадала ищцата, която пътувала
на предната дясна седалка в него.
На второ място е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 8 ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и
чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП - при движение с управлявания от него автомобил по платно за
движение с две ленти, В.В. Ш. нарушил устойчивото си движение и навлязъл в лентата
за насрещно движение като не е било налице нито „изпреварване“, нито „заобикаляне“.
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от приетата
съдебно-медицинска експертиза се установи, че са причинени неимуществени и
имуществени вреди на ищцата П. Р., изразяващи се в болки и страдания, породени от
претърпените травматични увреждания и свързаните с тях разходи за лечение.
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза безспорно се установява
пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача на лекия автомобил - неспазване на правилата за движение по
пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и възникналите в резултат на
удара травматични увреждания у ищцата. Установи се, че от процесното ПТП ищцата е
получила компресионно счупване на горната дискална повърхност на тялото на трети
поясен прешлен. Доказа се с експертното заключение, че претърпените увреждания на
здравето и направените разходи по лечението им, се намират в причинна връзка със
застрахователното събитие.
8
На пето място, налице е и вина на деликвента В.В.Ш.. Законът урежда в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното.
Въведеното от ответника възражение за принос от страна на водача на л. а. „Ф.Т.“
с ДК № ****, застрахован при третото лице помагач, е неоснователно като недоказано.
До този извод съдът стига като съобразява приетата по делото САТЕ. Действително,
установи се, че водачът на този автомобил преди настъпване на произшествието се е
движил с превишена скорост 115,9 км/ч. Установи се обаче също така, че веднага след
възприемане на опасността за движението е задействал спирачната уредба на
автомобила си и е започнал да намалява скоростта си на движение като е запазил
посоката на движение в своята пътна лента. Експертът е категоричен, че
произшествието не е било предотвратимо чрез едновременно спиране от страна на
двамата водачи, в т. ч. и ако водачът на л. а. „Ф. Т.“ се е движил със скорост от 90 км/ч
преди произшествието. Спиране само от негова страна не би преодотвратило удара.
Изцяло опровергани от САТЕ са и възраженията, че този водач е загубил контрол над
автомобила си непосредствено преди удара, че имало следи от удар по мантинелата,
както и че мястото на удара било в средата на пътното платно, в лентата за движение,
полагаща се на л. а. „О.“.
Предвид наличието на презупмция за вина на деликвента, и обстоятелството, че
по делото не са събрани никакви доказателства от ответника за оборването на
законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради наличието на
презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани по-
горе.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника „З. за лекия автомобил „О. В.“ с ДК № ****, води до
еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432, ал. 1 КЗ, за
заплащане на обезщетение за причинените на П. Р. неимуществени и имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования. В
тази връзка съдът приема, че предявените искове срещу ответника са доказани по
9
основание.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост.
Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че
ищцата е изпитвала значителни физически болки по време на основния
възстановителен период, продължил повече от шест месеца. Отчита се претърпяната
оперативна интервенция под пълна интубационна анестезия, при която й е била
поставена система за гръбначна стабилизация. Съобразява се обстоятелството, че е
била принудена да носи 2 месеца лумбален корсет, както и проведените 4 курса
кинезитерапия. Отчита се настъпилото влошаване по време на възстановителния
период поради силно отслабената мускулатура на гръбначния стълб от операцията и
повторното преживяване на първоначалните /непосредствено след ПТП/ силни и остри
болки. Съобразява се, че имплантираното й метално тяло ще остане в нея доживот,
което би било пречка за провеждане на някои изследвания и евенутално предприемане
на адекватно лечение, че доживот ще има намаление в обема на движение на поясния
отдел на гръбначния стълб и ще усеща болки макар и с по-слаб интензитет за дълъг
период от време – месеци и години, дори за цял живот, особено при физически
натоварвания и промяна на атмосферните условия. Застрахователното събитие е имало
неблагоприятно въздействие върху ежедневието на ищцата – обездвижването по време
на възстановителния период е възпрепятствало посрещането на битовите и биологични
й нужди и изпълнението на функцията й на пълноценен член на семейството.
Съобразява се и възрастта на пострадалата към датата на инцидента - на 50 години, в
активна работоспособна възраст.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид описания
интензитет на болките и тяхната продължителност, периодът, необходим за
възстановяване на ищцата, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и
неудобства в житейски план, невъзможността при нея да настъпи пълно
възстановяване, за всички тези неблагоприятни последици, настъпили в живота на П.
Р. вследствие на катастрофата, съдът намира че е справедливо обезщетението за
10
неимуществени вреди да се определи в размер на 60 000 лв. Тази сума е съобразена и с
икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със
съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Съдът
отчита и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Към 27.11.2021 г., когато е настъпило
процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени
вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна заплата
за страната е 650 лв.
В посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и
доказани в настоящото производство от ищцата болки и страдания, както и на тяхната
продължителност. Поради това, настоящият състав счита, че исковата претенция за
присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от
60 000 лева. Искът е предявен частично в размер на 26 000 лв., поради което като
основателен и доказан следва да бъде уважен в пълния претендиран размер.
Претенцията на ищцата за обезщетяване на имуществените вреди е в размер на
6278 лв. - за сторени разходи за закупуване на система за гръбначна стабилизация и
CrossLink конектор. За възстановяването им с исковата молба са представени и приети
от съда писмени доказателства, като според приетата по делото СМЕ тези разходи са в
пряка връзка с получените от ПТП увреждания и са били необходими за лечението й.
Предвид това, претенцията за имуществени вреди се явява доказана в пълния предявен
размер от 6278, в който следва да бъде уважена.
Ответникът е въвел своевременно и възражение за съпричиняване, което съдът
намира за неоснователно, тъй като от приетите по делото съдебномедицинска и
автотехническа експертиза безспорно се установи, че ищцата е била с поставен
предпазен колан. Въпреки разпределената доказателствена тежест, от страна на
ответника не са ангажирани никакви доказателства пострадалата със своя начин и
поведение на пътуване да е допринесла по някакъв начин за настъпване на ПТП.
Възражението за съпричиняване е защитно по характер и следва да бъде установено
пълно и главно от заявилата го страна, т. е. да е доказано по един категоричен и
безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 64/16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о., ТК и др./, каквото
доказване в случая не бе проведено.
Основателността на главните претенции обуславя основателност и на акцесорните
по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред ответника на
27.01.2022 г., като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от
застрахования. Доколкото обаче законна лихва се търси само от 28.04.2022 г., то /за да
11
не се допусне произнасяне свръхпетитум/ обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
28.04.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
И двете страни претендират разноски, но с оглед изхода на спора право на
разноски има само ищцата.
Видно от материалите по делото, тя е направила разноски в общ размер на 1911 лв.,
от които 1292 лв. за държавна такса и 619 лв. за възнаграждения на вещи лица /269 лв.
за СМЕ и 350лв. за САТЕ/, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се
възложат в тежест на ответника.
Що се отнася до претендираното със списъка по чл. 80 ГПК адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска следва да се отбележи следното: В
случая ищцата нито твърди, нито доказва да е заплатила някаква сума за процесуално
представителство по делото на адвокат. По делото не е приложен договор за правна
помощ, в който евентуално да е посочено, че й е оказана безплатна правна помощ на
конкретно основание. Липсва такова посочване в приложеното по делото пълномощно.
Липсва и каквото и да било позоваване на чл. 38, ал. 2 ЗА по делото. Предвид
изложеното, липсва основание за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на П. Н. Р., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „Ц. Ш. СУМАТА от 26 000 лв .
/двадесет и шест хиляди лева/, частично предявени от 80 000 лв. - обезщетение по чл.
432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди и СУМАТА от 6278 лв. /шест хиляди двеста
седемдесет и осем лева/ - имуществени вреди от ПТП, причинено на 27.11.2021 г. по
път ІІ-23 км. 41 +659, землище гр. К. от В. В. Ш. при управлението на л. а. „О. В.“ с ДК
№ ****, управляван от В. В. Ша., за който дружеството е имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главниците, считано от
28.04.2022 г. до окончателното им изплащане, както и 1911 лв. разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника- ЗАД „Б. ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12