Решение по дело №12825/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261116
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20191100512825
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, ......03.2022г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Г” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември двехиляди и двадесета година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                        СИМОНА УГЛЯРОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 12825 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П.И.” срещу решение от 17.06.2019г., постановено по гражданско дело № 5034/2018г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав, с което е уважен изцяло предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 692. 18 лв. – главница, представляваща регресна претенция по щета № 470417171712204, образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 09.03.2017г. – лек автомобил „Фолкваген”, модел Туран, рег. № ******е попаднал на несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно на път ІІ - 82 от с. Радуил в посока гр. Самоков, ведно със законната лихва върху сумата  от 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед по гр.д. № 84254/2017г. на СРС, 29 с-в.

Въззивникът – ответник обжалва първоинстанционното решение като неправилно, с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че представеният протокол за ПТП е непълен и неточен и следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото, отделно не притежава материална доказателствена сила, тъй като е съставен от некомпетентно лице, в него липсва описание на размера на препятствието, причина за настъпване на процесното ПТП и отразените в него обстоятелства са в противоречие с показанията на св. А.. Излага съображения, че не е доказан механизма на настъпване на ПТП, респ. причинно - следствената връзка между произшествието и щетите, както и наличие на противоправно поведение на водача на автомобила, респ. нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Сочи, че липсва снимков материал от извършен оглед и заснемане на място на процесното ПТП. Твърди, че водачът не е тестван за алкохол и не било установено ищецът да е направил проверка за наличие на умишлени действия, причинили вредите. Поддържа, че не е налице покрит застрахователен риск, тъй като процесното МПС не е било застраховано за допълнителен риск „гуми“. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли  предявения иск, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец ЗАД „В.И.Г.” оспорва жалбата в писмен отговор. Сочи, че по делото е доказан целия фактически състав за уважаване на иска. Поддържа, че от събраните по делото доказателства при условията на пълно доказване е установен както механизма на ПТП, така и настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между тях. Излага доводи, че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит риск  по процесната застрахователна полица и същото е доказано по предвидения в закона за това ред. Оспорва възражението на въззивника, че договорът за застраховка не покрива уврежданията на гумите на застрахования автомобил.  Сочи, че не носи доказателствена тежест да установява умишлено противоправно поведение или употреба на алкохол от водача на автомобила, а при такива твърдения ответната страна дължи такова доказване. Поддържа, че искът е изцяло основателен и доказан и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

Въззиваемият - ищец „В.И.Г.“ АД в първоистанционното производство претендира установяване спрямо ответника, че му дължи заплащане на сумата 692. 18 лв. по щета № 470417171712204, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. „VW TOURAN“, ДК № ******* от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.03.2017г. на път ІІ -82, км 26 + 600 в посока от с. Радуил към гр. Самоков вследствие попадане в несигнализирана и необозначена дупка, за която сума е издадена заповед по ч.гр.д. № 84254/2017г. на СРС, 29 с-в.

За да уважи изцяло предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на размера СРС е кредитирал заключението на приетата по делото САТЕ, което е определило щетите по пазарната им стойност към момента на настъпване на съответното ПТП в размер, по –голям от претендирания.

   С плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят придобива регресно право, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато вредата е причинена от действия или бездействия при или по повод на възложената работа, регресното право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД. За възникване на суброгационното право, е необходимо да се докажат предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Когато се твърди виновното поведение да е бездействие, какъвто е случаят, за да бъде то противоправно, е необходимо да съществува правна норма, която да задължава деликвентът да действа по определен начин. Следователно за  уважаване на иска в случая следва да е налице следния фактически състав: наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил към датата на събитието; настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка - настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм, както и че същото представлява покрит застрахователен риск съгласно договора; претендираните вреди, които да са в причинна връзка с процесното ПТП, заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца и неговия размер; както и факта, че ПТП е настъпило на път, за поддръжката на който е задължен ответникът; противоправно поведение - действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на увредения при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат.

            В разглеждания казус искът е предявен срещу ответника АПИ, в качеството й на носител на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно бездействие на нейни служители по обезопасяване на участък от републикански път.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства  се установява, че процесното  ПТП е настъпило в срока на действие на договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, както и че ПТП е настъпило поради попадането на автомобила  в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на обща стойност 627. 33 лв. Тези обстоятелста са установени от заключението на приетата САТЕ и уточнението към него в о.с.з. , представения протокол за ПТП № 1529099/09.03.2017г., преписката по процесната щета и събраните гласни доказателства чрез показанията на водача на увредения автомобил А. и на съставилия протокола за ПТП Николов.

По делото е установено и от представените доказателства, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в претендирания по делото размер от 692.18 лв., от които сумата 548. 18 лв. – заплатена на сервиз и сумата 144 лв., представляваща стойност на репатриране на МПС.

Безспорно е установено по делото от представения списък на републиканските пътища /към 2017г./, приет с решение на МС от 01.12.2004г. и че застрахователното събитие е настъпило на републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът Агенция "П.И.". Същият като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 от ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.

Относно оспорената доказателствената стойност на протокола за ПТП в частта досежно механизма за причиняване на вредите, решението на СРС е постановено в съответствие с практиката на ВКС– напр. решение № 227/12.02.2014г. по т.д. № 769/2012г., ТК, І ТО на ВКС; решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, І ТО и други. Съгласно указанията в цитираните съдебни решения, протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и има материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, включително и когато актосъставителят не е бил очевидец на произшествието. При оспорване на съдържанието му, оспорващата страна следва да установи твърденията си, в случая – различен от отразения механизъм на ПТП. В първоинстанционното производство, с оглед направеното оспорване, са събрани гласни доказателства и заключение на САТЕ. Констатациите на вещото лице, което установява удостоверения в протокола за ПТП механизъм на причиняване на вредите, не са опровергани от други доказателства по делото. Представеният протокол за ПТП е съставен от компетентно лице – младши контрольор Николов, в кръга на службата му, след посещение на място и притежава всички реквизити, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно удостовереното в него наличие на несигнализирана дупка на пътя, в която е попаднал процесния увреден автомобил. Поради изложеното, са неоснователни и останалите доводи в жалбата, че протоколът за ПТП следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

По отношение на възражението за липса на покрит застрахователен риск:

Оплакването е изцяло неоснователно, с оглед систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От представената по делото застрахователна полица по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на процесния лек автомобил  се установява, че същата е сключена при клауза „Пълно каско“, но без посочено допълнително покритие „Гуми“. Съгласно Общите условия, при клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива щети, причинени от събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, като съгласно дефинициите в гл. ІІ, р. І от ОУ, ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съгласно клаузите на допълнение „Гуми“, т. І – Обект на покритие са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и Пълно каско без подзастраховане, описани в застрахователната полица/спецификация, като при плащане на допълнително на застрахователна премия „Гуми“, застрахователят плаща щети по гумите, причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя“, но не и когато повредата е причинена от ПТП, пожар или кражба, представляваща изключен риск съгласно р. VІ, т. 8 от ОУ.  Съгласно гл. ІІІ - „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, т.6.3, за щети по гумите, джантите и декоративните такове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или джани и/или тасове. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че в случаите на увреждане на застраховано по застраховка "Каско", клауза "Пълно каско", МПС, причинено от ПТП, включително увреждане на гуми и джанти, е налице покрит риск по основното покритие, без да е необходимо договарянето на допълнително покритие или заплащането на допълнителна премия.

Доводът в жалбата, че е налице умишлено виновно поведение на водача на увредения автомобил, е бланкетен и изцяло недоказан. Не се установява по делото подобно поведение. Съобразно гореизложеното, процесните щети са настъпили в пряка причинна връзка от  противоправното бездействие на ответника да обезопаси и сигнализира дупка на участък от републикански път. Изводите на вещото лице в тази връзка не са опровергани от други доказателства по делото.

Неоснователни са доводите в жалбата за липса на доказана проверка за алкохол на водача на автомобила, тъй като ищецът няма задължение да доказва подобно обстоятелство, при липса на удостоверени подобни обстоятелства в протокола за ПТП. Възраженията на въззиваемия в тази връзка са основателни.

Други доводи, включително относно размера на присъденото застрахователно обезщетение, не са релевирани в жалбата.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и недоказана и обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия – ищец следва да се присъдят претендираните доказани разноски за настоящата инстанция, които възлизат на сумата 300 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за изразходването му.

Така мотивиран, Съдът

 

        Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.06.2019г., постановено по гражданско дело № 5034/2018г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав.

ОСЪЖДА Агенция „П.И., ЕИК*******да заплати на ЗАД „В.И.Г., ЕИК *******, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.  

           

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                       2.